Редкоземните метали са група от 17 елемента, които заедно с други критични суровини се използват в производството на широка гама от високотехнологични продукти: от смартфони, компютри, вятърни турбини през катализатори на автомобили, батерии за електромобили до отбранително оборудване, сателити, лазери, оптични влакна и авиационни двигатели.
Те се наричат „редкоземни елементи“ и противно на това, което подсказва името им, са изобилни на планетата. Тяхната рядкост се дължи главно на трудността на извличането и обработката им, тъй като не се срещат в достатъчно високи концентрации, за да бъдат икономически експлоатирани.
Сигурното снабдяване с такива критични суровини се превръща във все по-важен геополитически въпрос, тъй като ЕС търси начини да намали зависимостта си от Китай в тази област. ЕС вдига добива на стратегическите суровини над 3 пъти
Гърция, заедно с Гренландия, Швеция, Финландия и Норвегия, със своите значителни находища на редкоземни метали, са сред страните в състояние да предложат част от решението, пише Еkathimerini.

Геологията на Гърция, според д-р Константинос Ласкаридис, ръководител на дирекцията по минерални ресурси и минно дело към Гръцкия орган за геоложки и минерални изследвания (EAGME), представлява киселинни магмени скали, подобни на тези от Северна Европа, домакин на добре познатата Norra Kärr находища в Швеция (главно пералкален нефелин сиенит и екзотични минерали), Kvanefjeld (минерално находище, което се смята за 2-ото по големина находище на редкоземни оксиди в света и 6-oто по големина находище на уран) в Гренландия и Fen в Норвегия и Финландия, за които се смята, че могат да задоволят нуждите на Европа само през следващите десетилетия.
Реките Струма, Места и Марица крият богатства
От изследванията проведени от IGME (сега EAGME) в сътрудничество с ELKETHE има сериозни индикации за наличието на редкоземни елементи главно в Северна Гърция.
Редкоземни елементи, и то с високо съдържание, се откриват в крайбрежната и подводна среда между Халкидики и Александруполис, главно в устията на реките Стримонас (Струма), Нестос (Места) и Еврос (Марица), пише Money Review. Резултатите от седиментологичните изследвания и анализите на проби, извършени в тези райони, са доста обнадеждаващи, със средно съдържание на редкоземни елементи от 1.17%, но за съжаление със значително съдържание на торий (радиоактивен елемент). „Наличието на радиоактивни елементи и тежки метали в редкоземните метали е основната причина в Европа, въпреки че има открити залежи, да не са експлоатирани досега“, подчертава д-р Ласкаридис.

Според Ласкаридис от залежите на редкоземни минерали, изследвани в Гърция само черните пясъци от района на Лутра Елефтерон – Неа Перамос са от икономически интерес. Но заради местоположението си (в район с интензивен туристически трафик) всеки опит за развитие ще създаде проблеми.
„Необходими са по-нататъшни всеобхватни ореологични изследвания с геофизични и химични анализи и някои сондажи, за да се види дали индикациите са потвърдени“, посочва специалистът. Според него „ще минат най-малко 10 години от момента, в който започне пълна изследователска програма до експлоатацията на находището, период, който може да бъде намален само с 2 до 3 години с новите разпоредби, насърчавани от ЕС. 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Норвегия откри голямо находище на редкоземни метали на неочаквано място (СНИМКИ и ВИДЕО)
Зад полярния кръг: Откриха най-голямото находище на редкоземни елементи в Европа

Близо 2,3 млрд. лв. ще инвестира Министерството на иновациите и растежа (МИР) в развитието на българския бизнес до края на годината. Това съобщи заместник-директорът на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към МИР Калин Маринов на българо-турски форум в Бургас, цитиран от пресслужбата на ведомството.
Средствата са част от пакета за подкрепа на компаниите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), и програмите „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ и „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“. Те ще бъдат отпускани като безвъзмездна помощ, финансови инструменти и комбинация от двата вида финансиране.

От МИР напомнят, че кандидатстването по третата процедура от НПВУ за изграждане на собствени системи от възобновяеми енергийни източници в комбинация с батерии за съхранение на произведената енергия с бюджет от 200 млн. лв. продължава още близо два месеца. От нея могат да се възползват микро, малки и средни предприятия, както и дружества с до три хиляди служители от почти всички икономически сектори.
В следващите седмици предстои отваряне и на останалите две мерки по НПВУ – за насърчаване на прехода към кръгова икономика и за подкрепа на компании с „Печат за високи постижения“ от Европейската комисия. По първата мярка микро, малки, средни и големи фирми от преработващата промишленост ще могат да кандидатстват за общо 180 млн. лв. за ново оборудване. Със 118,5 млн. лв. по втората процедура ще бъде подпомогнато реализирането на 15 иновативни проекти за авангардни технологии – биоразградими продукти, различни софтуерни решения за сигурен родителски контрол, разпознаване на изображения, ускоряване развитието на лекарства, както и персонализирана и интелигентна грижа за хора с увреждания.
Ето с колко нараснаха разходите на работодателите само за година
Според Маринов до края на годината по програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ ще бъдат отворени процедури за безвъзмездна помощ и финансови инструменти за повече от 1,3 млрд. лв. Първите две мерки ще бъдат насочени към развитието на развойна дейност и внедряване на иновации. За тях е предвиден бюджет от 420 млн. лв. В края на годината ще бъде отворена мярка за 117,5 млн. лв. за подобряване на производствения капацитет на семейните предприятия и фирмите от творческите индустрии и занаятите.
„Вече имаме и подписано споразумение с „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ за 1,2 млрд. лв. Разработването на част от предвидените инструменти вече започна с пазарни консултациите и скоро се очаква подборът на финансови посредници, които ще инвестират средствата в предприятията. Предвидени са за изпълнение както дългови, така и дялови финансови инструменти. С тях компаниите ще развиват конкурентоспособността си, капацитета си за научни изследвания и внедряване на модерни производствени решения, ще създават нови работни места, както и цифрови технологии за улесняване на живота на гражданите“, допълни той.
Маринов представи и възможностите по новата за България Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация. През тази година наличните средства по нея ще бъдат 461,82 млн. лв., които ще бъдат разпределени за изграждане на национална мрежа от 12 цифрови и иновационни хъбове, за развитие на Центровете за върхови постижения и Центровете за компетентност в страната, както и във ваучерна схема за партньорство между бизнеса и научните организации.