Един ден Чапай отишъл на нивата и вижда една лопата и на нея бележка:
„Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото си я забравих.
Подпис: Петка“.
На другия ден Петка отива на нивата и гледа – лопатата си стои, а върху нея нова бележка:
„Съжалявам, Петка, ама не можах да намеря лопатата ти.
Подпис: Чапай“.

Все повече българи купуват имоти в Дубай, съобщават брокери. Завесата за това се повдигна и през седмицата, когато  шефът на НАП Борис Михайлов обяви, че 23-а от тях ще бъдат проверени, а над 200 души имат имоти там.
НАП започна проверки на българите в Дубай
„Липсата на данъци в Дубай, продажбата на жилища до ключ, реална квадратура и гарантирано покрито паркомясто, привличат все повече клиенти. Долната ценова граница в емирството е еднаква с българския пазар – между 2000 и 3000 евро за квадрат“, обясни Никола Стоянов – основател и главен акционер на агенция за луксозни имоти пред БНТ.
Колко скочиха цените на жилищата в Дубай?
„Клиентите от България се интересуват от среден ценови сегмент, който започва от около 200 000 -250 000 евро за апартаменти с една спалня. Имаме и немалко клиенти от България, които се интересуват от луксозни имоти във високия ценови клас, който в Дубай се счита за над 3 – 4 млн. евро. Като за 3 – 4 млн. евро можеш да купиш и вила и големи пентхауси“, обясни Стоянов.

През седмицата шефът на НАП обясни и възможните начини, по които българите са придобили имоти в арабската държава.
„Хората отиват и се женят там. Примерно, красиви жени отиват и взимат съответните мъже и са получили имотите по този начин. Ние това ще го проверим. Възможно е хората да са заработили парите в България, а да са решили да си купят имоти в Дубай“.
Михайлов уточни още, че офшорните зони са недостъпни за контрол, като в момента се правят проверки на банкови сметки, но само в държавите, подписали споразумението за обмен на банкова информация.
 

През последните години редица държави се отказаха от използването на лятното часово време. Такива са Казахстан, Ирак, Бангладеш и Грузия, Армения, Египет и др. България обаче е сред страните, които продължават да използваме смяната на времето и тази нощ, 25-и срещу 26-и март отново преместихме стрелките.
Наистина ли това спестява пари?
Първоначалната цел на лятното часово време беше да помогне на хората да пестят енергия и електричество, като им даде допълнителен час естествена светлина през пролетта, но дали лятното часово време е надживяло своята полезност?, пише Yahoo Finance.
Оказва се, че лятното часово време може да има повече негативи, отколкото положителни страни за работното място. Трудно е да се определи финансовата цена за двугодишното преминаване, но проучване на Chmura Economics & Analytic изчислява, че лятното часово време струва на САЩ над 430 млн. долара годишно. Други цифри са дори по-високи. Според доклад от 2008 г. на Независимия институт годишните разходи за смяна на часовниците 2 пъти годишно могат да достигнат до 1,7 млрд. долара.

Защо обаче смяната на времето струва пари? Проучването на Chmura заключава, че преместването на часовниците напред „може да доведе до увеличаване на сърдечните удари, нараняванията на работното място в минния и строителния сектор и повишен кибернетизъм, което намалява производителността на хората, които обикновено работят в офиси“.
Тъй като смяната на времето засяга съня, тя може да повлияе и на циркадните ритми на хората. Това циркадно несъответствие има последствия за работниците, като възможна сънливост и допълнителен стрес за сърдечно-съдовата система. Очертанията на Chmura за „кибернетизма“ за хората в офисите показват времето, загубено в сърфиране в интернет след смяната на часовниците, което понижава производителността, а оттам и печалбите.
Спестява ли лятното часово време енергия?
Лятното часово време е въведено за първи път в САЩ по време на Първата световна война и се завръща по време на Втората световна война – тогава известно като „военно време“. То не е формализирано до 1966 г., с приемането на Закона за единното време. Заключенията за това дали лятното часово време наистина спестява енергия или не, привидно причината за създаването му, са разнопосочни.

Според проучване с жители на Индиана преместването на часовниците с 1 час напред увеличава потреблението на енергия, вместо да я пести. Плюс това, заради свързаните рискове за здравето от превъртането на часовниците напред, производителността на работниците също намалява.
Според Майкъл Даунинг, преподавател в Университета Тафтс и автор на книгата „Пролетно напред: Ежегодната лудост на лятното часово време“: „Лятното часово време е благодатно за доставчиците на скари за барбекю, спортни екипировки и такива за свободното време, както и за петролната промишленост, тъй като потреблението на нефт се увеличава всеки път, когато удължаваме деня през пролетта“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо може да не отменят смяната на времето
Губим милиарди от смяната на времето
Смяна на времето: Докога ще местим стрелките?