През януари 2023 г. България, Гърция и Италия са изразходвали общо 1 млрд. евро за закупуване на природен газ от Азербайджан, обяви Интерфакс-Азербайджан, като се позовава на данни на Eurostat.
За сравнение, през януари 2022 г., внесеният общо газ от Азербайджан от страните от ЕС възлиза на 887 млн. евро, а през декември 2022 г., е почти 1,19 млрд. евро.
Ръстът на разходите общо на Гърция, България и Италия за купуване на газ от Азербайджан за януари на годишна база нараства с 13,5%, но спрямо декември 2022 г., за януари има спад с 15,4%.
Според данните на Eurostat цялата 2022 г., България, Италия и Гърция са изразходвали общо 15,6 млрд. евро за покупки на азербайджански газ.

Така доставките на азерски газ за Европа във физическо изражение са скочили с 39% през 2022 г. спрямо предходната 2021 г. до 11,4 млрд. куб. метра.
Освен това, Баку възнамерява да удвои спрямо посочения обем, износа си за Европа до 2027 г.
Сърбия също планира да организира доставки на азербайджански газ.
По време на посещението си в Азербайджан в края на януари, унгарският външен министър Петер Сиярто заяви, че Унгария, Румъния, България и Словакия са поискали от ЕК да инвестира в изграждането на инфраструктура за увеличаване на доставките на азербайджански газ, припомня медията.
А Италия, която беше сред най-големите вносители на руски газ до преди година, сега смята напълно да замени доставките от Руската федерация до 2025 г., включително чрез тръбопроводни доставки през Трансадриатическия газопровод от Азербайджан.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Газовата връзка с Гърция свали цените на газа и ни даде независимост
Румъния купува голямо количество азерски газ, ще го получи през България
Азерският газ: Спасителят на Балканите и Европа от газовата зависимост от Русия

Доставчиците на платежни услуги, сред които банки, дружества за електронни пари, платежни институции и др., са задължени да подават данни в Националната агенция за приходите (НАП) за обработените от тях трансгранични плащания, за което е необходимо да водят електронен регистър. Това предвиждат промените в Закона за ДДС, обнародвани в Държавен вестник, които ще влязат в сила от 1 януари 2024 г., припомнят от приходната агенция.
НАП започна проверки на българите в Дубай
Целта на новите правила за събиране и отчитане на данни за трансгранични плащания, свързани с електронната търговия и въвеждането на някои изисквания за доставчиците на платежни услуги, е да се противодейства на измамите с ДДС при онлайн продажбите и да бъдат идентифицирани продавачите в интернет.
Доставчиците на платежни услуги трябва да вписват в регистъра информация за лицата, които са получили 25 или повече трансгранични плащания за тримесечие, по-конкретно: данни за местонахождението и името на получателя на плащането, номер по ДДС или друг данъчен номер, дата, час, сумата и валутата на трансграничното плащане и други.

Информация за паричния поток НАП ще събира и обобщава и от доставчиците на платежни услуги, обслужващи платци, когато плащанията са наредени към получатели в трета страна, уточняват от приходната агенция.
Данните за трансграничните плащания ще се отчитат на всеки три месеца, като информация за тях ще се подава към НАП в месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят. Първото отчитане е за периода януари – март 2024 г. и трябва да се направи от 1 до 30 април 2024 година.

Общо 2 803 трудови инциденти са декларирани в Националния осигурителен институт (НОИ) през миналата 2022 година. От тях за трудови злополуки са приети 2 582, като 2 141 са станали на работното място, а 441 – при отиване или връщане от работа. Смъртните злополуки са 84, от които 10 са с жени. Загубените календарни дни от трудови злополуки са общо 173 731, става ясно от редовния информационен бюлетин на НОИ, публикуван на сайта на институцията.
София (град) заема най-висок дял в разпределението на подадени декларации за трудови злополуки по териториални поделения на НОИ – дял от над 35%.

Разпределението на трудовите злополуки по икономически сектори на Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008) показва, че от общо 21 икономически сектора в двайсет са допуснати трудови злополуки. Единствено в сектор „Т – дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление” няма допуснати трудови злополуки.
НОИ с разяснения за изплащането на забавените ТЕЛК-пенсии
Секторите с най–голям брой трудови злополуки, станали на работното място или при изпълнение на служебни ангажименти, са:

„Преработваща промишленост” (599);

„Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” (307);

„Транспорт, складиране и пощи” (305);

„Строителство“ (160);

„Хуманно здравеопазване и социална работа“ (115);

„Добивна промишленост“ (89);

„Образование“ (84);

„Държавно управление“ (83).

Тези, в които са допуснати най-малко инциденти по време на работа са:

„Дейности на екстериториални организации и служби” (1);

„Финансови и застрахователни дейности“ (7);

„Операции с недвижими имоти” (8).

Разпределението на трудовите злополуки по сектори в проценти е показано в следната графика:

В икономическите сектори са регистрирани общо 84 смъртни трудови злополуки. Шейсет и девет от тя са регистрирани на работното място и при изпълнение на служебни ангажименти, а другите 15 – при отиване или връщане от работа. Най-много са смъртните случаи в секторите „Транспорт, складиране и пощи” (18), „Преработваща промишленост” (16), „Строителство“ (15), Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” (14).
Трудови злополуки са регистрирани в 82 от общо 88 икономически раздели.
Сравнителният анализ на годишните оперативни данни за 2022 г. с тези за същия период на 2021 г. показва увеличаване както на броя на подадените декларации за трудови злополуки (с 215), така и на общия брой приети трудови злополуки (със 190), посочват от НОИ.
Злополуките, станали на работното място са се увеличили с 121, а тези при отиване или връщане от работа – с 69. Смъртните трудови злополуки са се увеличили с 16.
Чиновниците в България с повече трудови злополуки от строителите и миньорите
Намаление на инцидентите има в 23 икономически раздела, а увеличение се наблюдава в 44. В 15 не се регистрира изменение.
Най-голямо е увеличението на трудовите злополуки, свързани с работния процес, в секторите „Складиране на товари и спомагателни дейности в транспорта“ (36) и „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ (34). В „Сухопътен транспорт“ и „Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение“ увеличението е съответно с 21 и 20.
Най-голямо е намалението на трудовите злополуки в сектор „Строителство на съоръжения“ (с 20), „Ремонт и инсталиране на машини и оборудване” (с 19) и „Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене“ (с 10). Загубените календарни дни от трудови злополуки през 2022 г. са с 216 дни по-малко от тези през 2021 година.
Работата в жегите носи риск от трудови злополуки
Средната продължителност на временната неработоспособност по повод трудова злополука през 2022 г. е 67,3 календарни дни, което е с 5,4 календарни дни по-малко от тази през 2021 година. 

Русия и Индия обмислят възможността да разширят използването на северния морския маршрут, прекосяващ Арктика, като проектът предвижда и изграждане на нови преработващи съоръжения, обяви руската агенция Интерфакс, предаде Reuters.
Алексей Чекунков, министър за развитието на Далечния изток и Арктика, е на посещение в Индия и ключов въпрос в разговорите му с индийски официални лица е „надеждният и безопасен“ транспорт на стоки през Северния морски път от руски до индийски пристанища, съобщи Интерфакс.

В последните години Русия развива находищата си на въглеводороди в Арктика, като транспортира добитите ресурси по море до различни точки от света. Движението на корабите обаче е почти невъзможно през зимните месеци заради образуването на дебел лед, но надеждите на Москва са, че климатичните промени ще облекчат корабоплаването в северните части. Русия ще разработва арктически роботи за добив на въглероди
„Беше специално отбелязано, че цената на доставката на контейнер от Владивосток до Индия е с 1/3 по-ниска от цената на доставката на контейнер от Москва“, посочва още Чекунков, цитиран от Интерфакс.
Индия, която не осъди крайно войната в Украйна, през миналата година се очерта като най-големият купувач на руски петрол след Китай.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Норвегия засилва търсенето на нефт и газ в Арктика