Земеделските производители: България да не подкрепя удължаването на търговията със селскостопански стоки от Украйна

В контекста на текущото обсъждане и предстоящото гласуване в Европейския парламент и в Съвета на ЕС на проекта за Регламент за подновяване на …

Енергийният министър с разяснения за АЕЦ Белене и скъпия газ

Развитието на нови ядрени мощности е сложен и бавен процес. Това каза служебният енергиен министър Росен Христов по повод интереса на американска компания към АЕЦ „Козлодуй“ и френска към АЕЦ „Белене“.
„Електрисите дьо Франс“ ще изгражда два блока в АЕЦ „Белене“
„Затова се върви плавно и предложението на служебното правителство е развитие на ядрената енергетика. Виждането на кабинета за развитието на ядрената енергетика е и на площадките на Козлодуй и Белене“, коментира той пред пред bTV. 
„На България ѝ трябват 4 нови блока, Навсякъде, където се строят нови ядрени мощности, има добър социално-икономически ефект“, посочи енергийният министър.

По думите му няма как да е необосновано висока цената на газа за бизнеса, защото са абсолютно прозрачни доставките на синьо гориво. Няма как „Булгаргаз“ да продава 40% по-скъпо газ, каза той, пояснявайки: Аз ако съм клиент, веднага бих си купи газ 30-40% по-евтин, ако има другаде“.
Преди дни трите най-големи работодателски организации отбелязаха , че газът от „Булгаргаз“ е с 40% по-скъп от този на референтния нидерландски газов хъб TTF. Христов отдаде това на спецификата на TTF, визирайки явно, че през дневната сесия има доста големи разлики, но ако се погледне в края на всяка сесия и се направи статистика за съответната седмица нещата стоят по различен начин.
Бизнес организациите питат официално как така цената на газа е по-висока от тази в Европа
Христов очаква цената на газа за април да бъде около 100 лв. или да падне с 5-10%. Прогнозните цени на газа за май месец са около за 90 лева на мегават час. За сравнение на TTF контрактите са малко над 40 евро. През летните месеци се очаква и почти до края на годината цената на газа да се задържи конкурентна, поясни Росен Христов.

Министерство на енергетиката работи в две посоки – с всички заинтересовани страни, които са нагнетили газ в Чирен за компенсация на високите цени, но се говори и с Европейската комисия да се приложи разработен механизъм на ресорното ведомство. Това, за което се работи е да се компенсира пазарната цена и цената от нагнетения газ в Чирен. 
Енергийният министър увери, че България има осигурени количества газ, има сключени договори с разнообразни доставчици, което ни дава сигурност. Имаме доставки и от САЩ, и от Европа, така че количествата са осигурени.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

ЕС продължава да прави бизнес с Русия въпреки санкциите

ЕС е в най-сериозната си наказателна кампания от създаването си с 10 последователни кръга санкции, наложени на Русия за година след войната в Украйна. Брюксел твърди, че санкциите имат целят да намалят приходите на Москва и достъпа ѝ до ключови технологии.
Според ЕП обаче въздействието на санкциите „не е достатъчно тежко, за да ограничи възможностите на Русия да води война в Украйна“.
Всъщност търговията между 27-те страни членки на ЕС и Русия продължава заради интензивно лобиране, нежеланието на ЕС да поеме по-сериозен икономически удар и опасения от ефекта върху световните вериги на доставки.
И вместо да налага нови санкции, ЕС смята да се фокусира върху изпълняването на вече наложените от „слаби звена“ като ОАЕ, Турция, Армения, Грузия, Казахстан и Киргизстан. Казахстан затяга търговския режим заради Русия

Reuters представя списък на областите, в които ЕС продължава да прави бизнес с Русия
Търговски потоци
През 2021 г. Русия беше петият най-голям търговски партньор на ЕС, като стокооборотът достигаше 258 млрд. евро, по данни на ЕК. ЕС внасяше главно горива, дърво, желязо, стомана и торове.
От началото на войната в Украйна в края на февруари 2022 г. стойността на руския внос в ЕС падна наполовина до около 10 млрд. евро през декември.
Според данни на Eurostat общо от март 2022 г. до края на януари 2023 г. ЕС е внесъл от Русия стоки за 171 млрд. евро.
Това е доста над 60-те милиарда, които ЕС твърди, че е отпуснал на Украйна през годината. В сумата обаче не влиза цената на модерните танкове, които вече пристигат в атакуваната страна.

Природен газ
През 2022 г. ЕС наложи санкции на въглищата и петрола, пренасян по море, от Русия. Природният газ не е обект на санкции, но Москва сама спря значителна част от доставките по тръбопроводи. През 2022 г. ЕС е получил около 40% по-малко руски газ от предходните години.
Ситуацията е различна при втечнения природен газ. От началото на войната доставките на такъв газ от Русия до ЕС са нараснали до 22 млрд. куб. метра през 2022 г. спрямо 16 млрд. куб. метра през 2021 г.
Обемите все пак са сериозно по-малки от доставките по газопроводи, достигнали 155 млрд. куб. м годишно преди войната. Но ръстът им принуди някои страни членки да потърсят правни основания за ограничаването им.

Ядрени мощности
ЕС не е наложил ограничения и върху атомната индустрия на Русия, а Унгария, където „Росатом“ предстои да разшири атомната централа „Пакш“, и България открито се противопоставят на такива санкции.
Според данни на Eurostat вносът на продукти на руската ядрена индустрия в ЕС през 2022 г. възлизат на 750 млн. евро. Според Евроатом, Русия е доставила около 1/5 от урана, използван в ЕС през 2021 г.
Френското министерство на енергетиката обаче оспори наскоро оповестен доклад на „Грийнпийс“, според който Париж рязко е увеличил вноса на обогатен уран от Русия след началото на войната. Франция все пак призна, че спирането на договорите с Москва би било по-скъпо от прекратяването им.

Диаманти
През 2022 г. ЕС е купил от Русия диаманти на стойност около 1,4 млрд. евро, като нито вносът на скъпоценни камъни е забранен, нито държавната компания „Алроса“ е поставена под санкционен режим.
Белгия, където се намира най-големият пазар за диаманти в света – Антверпен, открито лобира, че ЕС няма нужда самостоятелно да предприема санкции срещу руските диаманти.
ЕС, САЩ и страните от Г-7 разработват система за проследяване на диамантите, за да контролират руската търговия с тях. Според Световния център за търговия с диаманти в Антверпен, за да има резултат, тя трябва да включва и Индия.

Химикали и суровини
Вносът на торове от Русия в ЕС през 2022 г. възлизаше на 2,6 млрд. евро, или с 40% повече от 2021 г., тъй като ръстът на цените контрира спада на обемите, посочва Eurostat.
Калиевият карбонат, известен и като поташ, от Русия и Беларус, е силно ограничен или дори забранен в ЕС, но други торове, като азотните съединения, не са под санкционни удари, посочва Шон Мекл от Fertilizers Europe.
Сред суровините, които не са обект на санкции, е никелът, използван главно в производството на стомана. По данни на Eurostat през 2022 г. ЕС е внесъл руски никел на обща стойност от около 3,2 млрд. евро.

Големи имена, вторични санкции
„Алроса“ и „Росатом“ липсват от черния списък на ЕС, който засега включва около 1700 компании и личности, достъпът на които до блока е забранен. Той не включва и „Газпромбанк“, финансовото крило на монополиста „Газпром“, както и вторият най-голям производител на петрол в Русия – „Лукойл“.
„Трансперънси интернешънъл“ отдавна призовава достъпът на Русия до лобиране в ЕС да се отреже и да бъдат наложени вторични санкции на тези, които помагат да се заобикалят санкциите, такава мярка отдавна е в сила в САЩ.
ОШЕ ПО ТЕМАТА:
Русия удари сериозно най-големия автомобилен производител
Zara затваря всичките си магазини на руския пазар
Въпреки санкциите: Русия е натрупала милиарди долари в чужбина