През последните 20 години Credit Suisse Group AG доминираше в бизнеса по организиране на продажби на облигации в швейцарски франкове. Сривът на банката представлява възможност за нейните конкуренти на пазар, на който само през 2022 г. се сключиха сделки за 59 млрд. долара.
Част от бизнеса вероятно ще бъде поет от приобретателя UBS Group, предвид обаче, че банката вече организира 1/4 от продажбите на т.нар. Swissie, а и не е ясно как ще изглежда бизнесът с продажбите на дълг в близко бъдеще, ще има някакво място и за други играчи, пише Bloomberg.
Deutsche Bank, Commerzbank AG и BNP Paribas, вече активни на швейцарския пазар, вероятно ще влязат в конкуренция за дял от пазара, според запознати източници на медията. Регионални кредитори като Raiffeisen Schweiz и Zürcher Kantonalbank вероятно ще вземат част от вътрешните емисии, според източници на агенцията.
Говорител на Zürcher Kantonalbank заяви в имейл, че банката очаква да консолидира позицията си в бизнеса с организиране на облигации за швейцарски емитенти след сливането на Credit Suisse и UBS.

Швейцарският пазар е сравнително нишов. Размерът му е по-малък от половината от размера на този във Великобритания, но е доста доходоносен за банките откъм такси. Катаклизмът при основен играч на пазара показва ефектите от поглъщането на UBS в различни части на финансовите пазари.
Емитенти като Verizon Communications и Royal Bank of Canada обикновено са привлечени от пазара заради неговата зрялост и надеждна инвеститорска база.
Възможността за конкурентите идва на фона на най-голямото банково поглъщане от 2008 г. UBS цели да съкрати хиляди работни места и да намали разходите си с над 8 млрд. долара в следващите години. Цялата тази суматоха може да накара ръководителите, които искат да съберат пари в швейцарски франкове, да се обърнат към други банки.
„Credit Suisse беше важен играч, особено що се отнася до навлизането на чуждестранни емитенти на пазара. Ние обаче сме уверени, че други банки ще успеят да запълнят тази празнина в бъдеще“, посочва Маркус Тоени, ръководител на отдела за швейцарски дългови инструменти в Lombard Odier Investment Managers.

Credit Suisse е водещ организатор на издаването на облигации в швейцарски франкове всяка година поне от 1999 г., сочат данни, събрани от Bloomberg. През 2022 г. банката беше изпреварена от UBS, но е отговорна за минимум 30% от продажбите.
Credit Suisse още урежда продажби на облигации и ръководи сделка за 150 млн. швейцарски франка на фирмата за недвижими имоти Allreal Holding AG, заедно с UBS и ZKB.
Пулът от такси на пазара на швейцарски облигации може да изкуши други международни банки да се опитат да се включат в него. Таксите обикновено са около 1 цент за франк, набран за 3-годишни облигации, 1,5 цента за 5-годишни облигации и 2 цента за 10-годишни облигации, според запознати източници на медията. Така за 2022 г. таксите са около 875 млн. франка.
Банките също начисляват и такси за свързани трансакции с деривати, като например суаповия пазар, когато международните кредитополучатели преминават от швейцарски франкове към избраната от тях валута.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко струва спасяването на Credit Suisse?
Регулаторите на ЕС се дистанцират от отписванията на облигации на Credit Suisse
UBS изкупува обратно облигации за милиарди

Руският енергиен монополист „Газпром“ има претенции към България за „малка сума“ – заради недоставен газ, който по договор трябва да платим. Това стана ясно от думите на изпълнителния директор на „Булгаргаз“ Деница Златева пред БНТ.
Според нея, руснаците вече пратили потвърждение за салдото по договора и имало разминаване в гледните точки за дължимите суми. България също иска компенсация от руснаците, но каква – Златева не коментира. Тя не каза и колко точно пари искат руснаците от нас. Ясно е обаче, че е съгласно клаузата в договора „вземи или плати“.
Само преди два дни Златева потвърди пред КЕВР, че няма заведено дело от „Газпром“ срещу България.
Ще съди ли обаче България руснаците? Отговор още няма, върви правен анализ, каза Златева. Припомняме, че вече шест европейски енергийни гиганта заведоха дела срещу „Газпром“ заради спрени доставки и искане за плащания в рубли: Eni, RWE, Engie, Gasum Oy, PGNiG и Naftogaz са завели дела „Газпром“ през 2022 година
ОЩЕ: Нито дума от директора на „Булгаргаз“ как така българският газ е константно по-скъп от този в ЕС