Френският президент Еманюел Макрон представи стратегия за опазване на водните ресурси, която предвижда намаляване на потреблението на вода във Франция с 10 на сто до 2030 г., предаде ДПА, цитирана от БТА.
Една от мерките за ограничаване на потреблението ще бъде повишаване на цената на водата над определен лимит, която ще заплащат потребителите, ползващи по-големи количества.
Планът на Макрон предвижда и увеличаване на използването на рециклирана вода (канализация и селско стопанство) – от 1 процент в момента до 10 процента през 2030 г. Сред другите заложени мерки са намаляване на течовете по водопроводната мрежа (установени са 17 горещи точки, където течовете по ВиК мрежата за най-сериозни) и промени при използването на водата в селското стопанство. Общо мерките са 50, посочва France 24, като цялостната визия е да се намали ползването на водата.
„Това преди всичко е водна стратегия за ефективно използване на водата в дългосрочен план“, заяви Макрон.
Френският президент подчерта, че ограничаването на потреблението на вода е наложително, тъй като поради негативните изменения на климата в глобален в мащаб водните ресурси ще намалеят с между 40 и 50 процента до 2050 г. Той припомни необичайната суша във Франция през изминалата зима.
В момента, 80% от подземните водни запаси на Франция са под необходимото ниво! Февруари 2023 година е най-сухият месец в страната от 1959 година. През тази зима има и нов рекорд – 32 дни без значим дъжд във Франция.
Борба с енергийната криза: Франция спира топлата вода в обществените сгради
 
 

Средната нетна работна заплата (без данъци и осигуровки) в Черна гора през февруари възлиза на 771 евро и е с 1,8 на сто по-висока спрямо януари, предаде черногорската агенция МИНА, позовавайки се на съобщение на статистическия институт на страната – Монстат.
На годишна база увеличението на средната нетна заплата през февруари е 9,2 на сто, уточнява БТА.
Средната брутна заплата в Черна гора за февруари е 958 евро. За сравнение, през последното тримесечие на 2022 година средната брутна заплата в България е 1 879 лева: Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?
„Като се има предвид, че потребителските цени през февруари бележат ръст от 0,5 на сто спрямо януари, то реалните заплати за същия период са се увеличили с 1,3 на сто“, се посочва в съобщението на Монстат.
Средните нетни доходи през февруари се увеличават спрямо януари в секторите „Информация и комуникация“ – с 10,7%, „Добивна промишленост“ – с 10,6%, „Държавно управление и отбрана: задължително обществено осигуряване“ – с 9,3%, „Професионални, научни и технически дейности“ – с 5,7%, както и административни и спомагателни дейности – с 4,7%.
Ръст е отчетен и в секторите: „Доставка на електроенергия, газ, пара и климатизация“ – с 3,9 на сто; „Образование“ – с 2,2 на сто; „Финансови и застрахователни дейности“ – с 2,1 на сто; „Услуги за настаняване и хранене“ – с 1,6 на сто; „Бизнес с недвижими имоти“ – с 1,3 на сто и „Търговия на едро и търговия на дребно, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – с 0,5 на сто.
Намаляване на нетните доходи през февруари спрямо предходния месец е отчетено в секторите „Здравеопазване и социална защита“ – с 5,1 на сто; „Селско, горско и рибно стопанство“ – с 4,3 на сто; „Артистични развлечения и развлекателни дейности“ – с 3,3 на сто; „Строителство“ – с 2,6 на сто; „Предлагане на вода, управление на отпадъчни води, контрол на процеси, отстраняване на отпадъци“ и подобни дейности – с 1,8%; „Преработвателна промишленост“ – с 1,3%; други услуги – с 0,2% и „Транспорт и складиране“ – с 0,1%.
ОЩЕ: Враца застана на второ място по заплати след София, а най-добре платени у нас са… футболистите

Президентът на САЩ Джо Байдън призова банковите регулатори да възстановят по-строгите правила за средните по размер банки и заяви, че това ще предотврати бъдещи фалити като този на Silicon Valley Bank, предаде АФП.
Докато неговият предшественик Доналд Тръмп облекчи правилата за банките с активи между 100 и 250 млрд. долара, Байдън призова регулаторите вместо това да обмислят набор от реформи, за да „намалят риска от бъдещи банкови кризи“, според информационния бюлетин на Белия дом. Сегашният американски президент призова за ежегодни стрес тестове за банките с такъв размер; така наречените „живи завещания“, в които се посочва как ще бъдат ликвидирани активите в случай на фалит; и строги капиталови изисквания.
На брифинг с журналисти служител на Белия дом нарече мерките „разумни стъпки, които могат да бъдат предприети в рамките на съществуващите правомощия“ и без одобрението на Конгреса, уточнява БГНЕС.
Докато най-големите американски банки като Citigroup и JPMorgan Chase са обект на най-строгите изисквания за капитал и ликвидност, при Тръмп стандартите за средните по размер банки бяха облекчени.
Първоначалната редакция на закона „Дод-Франк“, приета след финансовата криза от 2008 г., налагаше по-строги стандарти за банките с активи на стойност най-малко 50 млрд. долара. Но реформата от 2018 г., подписана от Тръмп, премахна по-строгите стандарти за банките с активи от 50 до 100 млрд. долара.
За банките с активи между 100 млрд. и 250 млрд. долара по-строгите правила няма да бъдат приети автоматично, освен ако регулаторните органи не ги наложат за всеки отделен случай.
Банката SVB беше поета от FDIC на 10 март след масово изтегляне на вложители от банката, тъй като калифорнийският кредитор оповести загуби от бързо продадени активи с цел повишаване на ликвидността. Някои от проблемите на кредитора се дължаха на силната му експозиция към един-единствен сектор – технологичния – и слабите практики за управление на риска, които го изложиха на неблагоприятни промени в лихвените проценти.
ОЩЕ по темата: SVB Financial Group, компанията майка на SVB потърси защита от фалит
По време на изслушванията в Конгреса тази седмица заместник-председателят на Фед по надзора Майкъл Бар нарече провала на SVB „учебникарски случай на лошо управление“. Той същевременно призна и недостатъците в надзора. „Смятам, че всеки път, когато се стигне до подобен банкрут, явно се проваля ръководството на банката, надзорните органи и нашата регулаторна система“, каза Бар.
Бар също така заяви, че проверяващите от Фед са посочили недостатъците в управлението на риска в SVB по време на банковата проверка, но проблемите не са били решени навреме.
Фалитът на SVB: Американската актриса Шарън Стоун е загубила половината си пари
Регулаторите от Федералния резерв, който контролира стрес тестовете, и FDIC заявиха пред комисиите на Конгреса, че преразглеждат надзора над SVB и ще отстранят всички регулаторни пропуски. Докладите им ще бъдат публикувани до 1 май.
Снощи, индустриалният индекс Dow Jones се повиши с 0,4% до 32 859,03 пункта, а широкият S&P 500 се повиши с 0,6% до 4 050,83 пункта. Технологичният индекс Nasdaq Composite скочи с 0,7% до 12 013,47 пункта.
Междувременно публикуваните вчера седмични данни за броя на молбите за помощи при безработица в САЩ леко се повишиха, подхранвайки надеждите, че Федералният резерв може скоро да облекчи повишаването на лихвените проценти, ако пазарът на труда се охлади още повече.

„Инвеститор на годината“ през 2022 година в България е фирма „Алкомет“ АД. Наградата беше връчена от президента Румен Радев.
Компанията e с над 40-годишен опит и е най-големият български производител на алуминиеви валцови и пресови продукти. Има силно присъствие на европейския и американския пазар. Тя е регистрирана в Шумен, като присъства в търговския ни регистър от 2008 година.
Наградата получи Фикрет Индже, мажоритарен собственик на компанията и почетен председател на Българо-турската индустриална камара.
Румен Радев посочи, че победата на „Алкомет“ АД е израз и на възходящото развитие на българо-турските икономически отношения. Турция е сред сериозните инвеститори у нас, а стокообменът между двете държави е 7,3 млрд. евро за изминалата година.
Кризите, пред които Европа е изправена, доказват необходимостта от реализиране на амбицията за стратегическа автономия на ЕС – създаването на иновативна, но в същото време пълноценна и всеобхватна икономика, посочи президентът. Със суровините, които добива и преработва, с развитието на науката и образователната система, както и внедряването на високотехнологични производства, страната ни има възможност да бъде част от този процес, подчерта още държавният глава по време на церемонията.
Автомобилната промишленост у нас отчита оборот от 4,3 млрд. евро като осигурява 11% от Брутния вътрешен продукт на страната. Това съобщи министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов по време на официалната церемония по връчване на наградите „Инвеститор на годината“. По думите му през изминалата година в аутомотив сектора оперират над 300 компании, които осигуряват близо 67 000 работни места.
Стоянов връчи наградата в категория „Инвестиция в разширяване на бизнеса“ на „Витте Аутомотив България“ ЕООД. Компанията е сред технологичните лидери в областта на мехатронните системи за заключване. Продуктите им се използват от много от водещите автомобилопроизводители.
Българската агенция за инвестиции организира за 17-а поредна година официалните награди „Инвеститор на годината“.
ОЩЕ по темата: Инвестициите, които победиха инфлацията през 2022 г.

Нощ. В апартамента на доктор звъни телефона:
– Докторе, мъжът ми ме обиди.
– И защо ми се обаждате?
– Ще му трябват няколко шева.