Цената на биткойн падна под психологическата граница от 20 000 долара за първи път от средата на месец януари насам на фона на поредицата от лоши новини за пазара на криптовалути.
Най-голямата криптовалута по размер на пазарната капитализация поевтиня до дъно от около 19 851 долара за брой, като след това възстанови част от загубите. Към момента на подговтяне на материала биткойн се търгува срещу 19 952 долара за брой, сочат данните на CoinMarketCap. Цената на виртуалната валута записва спад от близо 8% на дневна база, като понижението достига близо 11% на седмична база.
Разпродажбите засегнаха и други основни криптовалути, като общата капитализация на пазара на виртуални валути падна под 1 трилион долара до ниво от около 930 млрд. долара.
След като достигна исторически връх от над 69 000 долара през ноември 2021 година, биткойн се срина по-късно през същата година, като това продължи и през 2022 година, започвайки настоящата 2023 година на цена от около 16 600 долара.
В средата на февруари биткойн поскъпна рязко с над 50%, като на даден етап се търгуваше на ниво от около 25 000 долара.
От тогава насам сигналите за инвеститорите не бяха благоприятни, което провокира разпродажби на пазара. Сред лошите новини попадат данните за инфлацията в САЩ, които отчетоха по-високо ниво от очакваното, поставяйки под въпрос твърдението на Федералния резерв от началото на 2023 година, че е започнала тенденция за дезинфлция, пише CoinDesk.
Фед призна това, като председателят Джером Пауъл каза пред Конгреса на САЩ по-рано през тази седмица, че централната банка има още работа за вършене за да върне инфлацията обратно до заложената цел от 2%.
МВФ: Криптовалутите не трябва да са законно платежно средство
В допълнение към страховете от допълнително повишаване на лихвените проценти, друг основен момент е колапсът от средата на тази седмица на финансовата институция Silvergate Bank, която предоставяше услуги на сектора на криптовалутите. Също така в средата на седмицата, Министерството на правосъдието на САЩ прехвърли 49 000 конфискувани биткойна от пазарa Silk Road в тъмната мрежа към нови адреси, което повдигна предложението, че правителството скоро възнамерява да продаде това количество.
„Silvergate е един от няколко фактора за теста пред биткойн”, казва Джо Дипаскуале, изпълнителен директор на крипто фонд мениджъра BitBul Capital, в имейл до CoinDesk.
По думите му, в допълнение към колапса на банката, пазарът се притеснява от повишаване на лихвените проценти и смекчаване на цените на пазара на акции.
14 млрд. долара са потънали в измами и кражби на криптовалути
„SEC (Комисията по ценните книжа и борсите) също така демонстрира нарастващ контрол върху крипто.”, казва той, добавяйки, че всички тези фактори, взети заедно, провокират пазара към затягане и тестване на нивата на подкрепа.
„Както заявихме през януари, вярваме, че ще тества подкрепата си под 20 000 долара, преди да се повиши отново. Виждаме 18 000 долара като следващото голямо ниво на подкрепа.”, добавя той.

Русия обяви, че ключовото споразумение за осигуряване на безопасен износ на зърно от черноморските пристанища на Украйна се изпълнява само наполовина и по този начин засили съмненията дали ще позволи удължаване на споразумението, което изтича следващата седмица, предава Reuters.
Черноморската зърнена инициатива, постигната с посредничеството на ООН и Турция през юли 2022 г., имаше за цел да предотврати световна продоволствена криза, като позволи украинско зърно, блокирано от руската инвазия, да бъде безопасно изнасяно от 3 украински пристанища.
Споразумението беше удължено със 120 дни през ноември и ако нито една страна не възрази, трябва да бъде подновено на 18 март. Москва обаче вече даде да се разбере, че ще се съгласи на удължаване, само ако бъдат отменени ограниченията, засягащи собствения ѝ износ. Русия удължава срока на зърнената сделка, но има условие
Износът на земеделски стоки от Русия не е изрично обект на санкции от Запада, но според Москва санкциите върху нейната разплащателна, логистична и застрахователна индустрия са пречка пред възможността ѝ да изнася собствено зърно и изкуствени торове.

„Все още има много въпроси за крайните получатели за това къде отива по-голямата част от зърното. И разбира се, въпроси за втората част от споразумението, които са добре известни на всички“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
Русия е недоволна от това, че изнасяното украинско зърно по зърнената сделка отива към богати страни. „Втората част“ се отнася до меморандум за разбирателство с ООН, улесняващ износа на руски храни и изкуствени торове.
Началникът на канцеларията на украинския президент Володимир Зеленски заяви, че зърненото споразумение е част от плана на страната за прекратяване на войната и трябва да бъде удължена за неопределено време. Украйна иска удължаване на зърнената сделка с една година 
Агенция Интерфакс Украйна цитира Андрий Йермак, че всеки намек за прекратяване на зърнената сделка е равен на „натиск върху посредниците ѝ – Турция и ООН“. „Тя най-малкото трябва да бъде удължена със същия срок като преди“, подчерта Йермак.

Зеленски и генералният секретар на ООН Антониу Гутериш проведоха разговори в Киев в сряда за удължаване на сделката и по думите на Гутериш тя е от „изключително значение“.
„Засега няма планове за преки разговори между Гутериш и Владимир Путин“, обяви Кремъл.
Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че т.нар. от него „две части“ на споразумението – гарантиращи безопасен износ на украинско зърно и отменящи пречки за руския износ, са „неразривно свързани“. „Първата част се изпълнява и ние изпълняваме всичките си задължения в това отношение наред с нашите турски колеги. Втората част изобщо не се прилага“, подчерта Лавров. Русия иска отмяна на санкциите, за да поднови зърнената сделка

По думите му ако става въпрос за сделка, това е пакетна сделка. Според Лавров може да се удължи само това, което вече се прилага, а ако пакетът се прилага наполовина, тогава въпросът за удължаването става доста сложен.
Генералният секретар на Конференцията по търговия и развитие към ООН Ребека Гринспан трябва да обсъди зърнената сделка с високопоставени руски представители в Женева следващата седмица.
Според данни на ООН досега Украйна е изнесла над 23 млн. тона основно царевица и пшеница на базата на инициативата. Водещите дестинации за доставките са Китай, Испания, Турция, Италия и Нидерландия.
„Износът на украински, а също и на руски, храни и изкуствени торове е от ключово значение за глобалната продоволствена сигурност и цените на храните“, заяви Гутериш.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Зърнената война на Путин

Украйна може да изнесе до 60 милиона тона зърно, ако Русия вдигне морската блокада
Украйна намери начин да изнася зърното си по море

Конфликтът в Украйна има много фронтове, сред които не на последно място е енергийният. Кремъл имаше планове за светкавична победа над Киев, но не успя. А сега и в енергийния конфликт мечтите и на двете страни за бърз триумф се провалиха. Той е навлязъл във фазата на изтощителна окопна война на изтощение, се казва в анализ на „Файненшъл таймс“.
Кремъл беше убеден, че няма заместител на неговия газ, че без него Европа ще бъде принудена да затвори промишлените си предприятия. Москва вярваше, че това ще породи социална и политическа нестабилност, която ще принуди ЕС да оттегли подкрепата си за Украйна.
ExxonMobil: Европа няма да остане без газ следващата зима, газохранилищата ще са пълни
Газовата война наистина струваше на Европа стотици милиарди евро, което се отрази на сметките за газ. Някои европейски промишлени отрасли, като например производството на торове, изпитаха големи затруднения и преустановиха дейността си. Но топлата зима и намаленото търсене в Китай заедно възстановиха баланса на световния газов пазар и европейската икономика успя да се приспособи към новите условия.

От друга страна, съществуваше убеждението, че Русия е напълно зависима от западните технологии, без които не би могла да доставя нефт и газ, от западните пазари, които ѝ носят приходи, и от западната финансова система, която ѝ помага да изнася енергийни ресурси. Западът се надяваше, че губейки всичко това, Русия ще се изправи пред много бърз срив на икономиката си и че това ще ограничи способността ѝ да провежда военни операции.
След началото на военната операция западните клиенти бойкотираха руските енергийни ресурси, а Москва се опитваше да запази веригите за доставки и плащания. На този фон производството на петрол в Русия спадна с 10% между февруари и април, но след това се възстанови. Измина една година от началото на въоръжения конфликт и руското производство на петрол се върна на предишните си нива.
Европейското ембарго върху петрола и петролните продукти, както и ценовият контрол увеличиха разходите на руските производители, но не се отразиха съществено на вътрешната търговия с енергия. От края на 2022 г. насам Москва значително намали събираемостта на данъците за петролната си индустрия – не защото руските компании печелят по-малко, а защото сега се коригират грешките, допуснати от правителството чрез промени в данъчната система.
Страните в конфликта са изчерпали нападателния си потенциал и са преминали към война на изтощение, надявайки се, че времето ще бъде на тяхна страна. Русия възлага надежди на горещо лято и студена зима, които ще увеличат търсенето на газ, както и на повишено търсене в Китай. Русия продължава да доставя известни количества газ по тръбопроводи за Европа и Турция. Тя би могла да прекъсне изцяло доставките на газ за Европа, но разходите за това биха били изключително високи. Москва би загубила последните си съюзници като Сърбия и Унгария, както и важен търговски коридор през Турция.
Втечненият природен газ все още не е станал неразделна част от енергийната война. Русия е четвъртият по големина износител на втечнен природен газ в света, на който се падат 8% от световния износ. Но по-голямата част от капацитета в тази област е отчасти собственост на китайски и японски компании и поради това за Москва ще бъде трудно да го използва за постигане на геополитическите си цели.
Русия може също така еднолично да се опита да пресъздаде енергийната криза от 1973 г., като изтегли своя петрол от пазара. Досега обаче тя е била прагматична и е предпочитала да заобикаля ценовия контрол и ембаргото.
Западът разполага с много ограничен арсенал, по-голямата част от който вече е използван срещу Иран и Венецуела. Европа ще продължи да диверсифицира енергийния си микс, но гигаватните мощности от слънчева и вятърна енергия не могат да бъдат произведени за една нощ. А значителното увеличаване на производството на втечнен природен газ ще започне едва в края на 2024 г.
Засега има слабо прилагане на ценовия праг и на реекспорта на руски нефт и дизел през трети държави. Целта на ЕС и САЩ беше да запазят руските енергийни ресурси на пазара и затова те дадоха знак на участниците на пазара, че не е необходимо стриктно да се прилагат всички нови правила и прекомерно да се затруднява търговията. Сега обаче примката ще започне да се затяга, тъй като някои посредници бяха включени в санкционните списъци, а танкерите на сенчестия флот започнаха да бъдат задържани.
В същото време ценовият праг може да бъде намален, което допълнително ще намали приходите на Кремъл. Но тогава ще има масово преориентиране на доставките към Индия и Китай, както и към посредниците, които търгуват с руски петрол и които ще бъдат избрани от руските продавачи. Поне част от парите, които Кремъл ще изгуби, ще се окажат в джобовете на неговите приятели. В същото време западните производители може да се сблъскат с по-силна конкуренция от Азия.
Това е нов конфликт с безпрецедентни мащаби. Подобно на Първата световна война, той може да постави началото на нова ера – ера на икономическа война, в която ще има нови стратегии и нови разрушителни последици, водещи до нов световен енергиен ред.

Шест области в страната ще имат достъп до евросредства за ремонт и модернизация на ВиК-системите. Това стана ясно на среща, на която бяха представени постигнатите резултати.
Пречиствателни станции за питейни и отпадни води са сред приоритетните обекти. Освен това ще се подменят и стотици километри водопроводи и канализация. Изготвянето на регионалните прединвестиционни проучвания за областите София-област, Плевен, Габрово, Търговище, Хасково, Велико Търново са на финален етап.
Стратегическите документи са разработени по проекта на МРРБ за подпомагане на регионалното инвестиционно планиране в отрасъла, финансиран от Оперативната програма „Околна среда 2014-2020 г.“

От регионалното министерство проектите са много важни за ВиК дружествата, защото ще са бенефициенти на оперативната програма. Дружествата ще провеждат тръжните процедури за проектиране, строителство, а някъде и за инженеринг и съответно ще са възложители по Закона за обществените поръчки.
От ведомството уточняват, че агломерациите с над 10 000 души във Великотърновска област, в които ще се инвестират средства, са Велико Търново, Горна Оряховица заедно с Лясковец и Свищов. В област Габрово са агломерациите Габрово и Севлиево, а в област Плевен влизат Кнежа и Плевен. Откриха ремонтирана пречиствателна станция за 28 милиона лева в Плевенско

Регионалното прединвестиционно проучване на София-област предвижда достъп до евросредствата да имат агломерациите Самоков, Ботевград, Елин Пелин, Ихтиман и Костинброд. Търговище и Попово са единствените с нужното население за инвестиции в област Търговище. Хасково, Димитровград, Харманли и Свиленград са агломерациите от област Хасково.
Инвестициите ще са насочени към ремонт и модернизиране на съществуващи станции за питейни и отпадъчни води, изграждането на нови и ремонт и строителство на довеждащи водопроводи и канализационни колектори, вътрешни водопроводни и канализационни мрежи, информационни системи за наблюдение и контрол в реално време, както и ГИС системи.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Драстичното поскъпване на водата е неизбежно 
След парното и водата поскъпва сериозно от 1 юли
Къде и с колко поскъпна водата от 1 август?