Мъжете, които са склонни да изневеряват на законните си половинки, предпочитат повече определени модели автомобили, от тези, които са верни на съпругите си. До този извод стигна сайтът за извънбрачни запознанства Gleeden.
Платформата направи проучване в началото на февруари с 5400 членове мъже, живеещи в Белгия, Франция и Швейцария, за да разбере кой модел кола карат.
Ето къде срещу 20 клякания се возите безплатно в градския транспорт
Според проучването Audi A4 е на първо място, следван от Mercedes A-Class, Peugeot 3008, BMW X1 и Tesla Модел 3. 

Логично по-скъпите коли са по-предпочитани, което се обяснява с факта, че членовете на Gleeden идват от доста високи социални и професионални категории. Те могат да си позволят по-луксозни возила.
Според Солен Пайле, директор по комуникациите в Gleeden, изглежда, че „за някои мъже притежаването на луксозен автомобил може също да бъде средство за привличане на внимание и получаване на известно признание, независимо дали от околните или от потенциални партньори. Ето защо не е изненадващо, че мъжете, търсещи извънбрачни връзки, са собственици на този тип превозни средства.“
 
 

Всеки зает у нас създава средно 29.2 лева брутвен вътрешен продукт за един отработвен час, като на едно заето лице се падат 47 224.4 лева от текущия обем на БВП. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт за 2022 година.
БВП на един зает се увеличава реално с 2.1% в сравнение с предходната година.
Заетите лица в икономиката са 3.502 млн. души, а общият брой отработени часове е 5.66 милиарда. Структурата на заетостта по икономически сектори през 2022 г. спрямо 2021 г. показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите и намаление на относителния дял в аграрния сектор.
През 2022 г. брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает се увеличава реално с 2.2%, а на един отработен човекочас се увеличава реално с 2.2%.

Икономическият растеж на България се сви наполовина през 2022 година
По предварителни данни за 2022 г. равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 49 124.1 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 29.6 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 41 535.6 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 25.2 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор – 13 323.4 лв. БДС на един зает и 9.2 лв. за един отработен човекочас.

Обединените арабски емирства започнаха да купуват и продават повече руски суров петрол. Това обяви Reuters, позовавайки се на данни от службите за проследяване на кораби. ОАЕ е член на ОПЕК+, но през последните дни излезе (неофициална) информация, че страната обмисля напускането на Организацията на страните износителки на петрол, заради налаганите квоти за добив на нефт, които смята за недостатъчни за себе си.
Не е известно кога ОАЕ са започнали да внасят руски суров петрол, но данните от проследяването на танкери показват, че доставките на петрол от Русия са се увеличили след въвеждането на западните санкции спрямо Москва. От ноември 2022 г. до началото на март, Русия е доставила около 1,5 млн. барела суров петрол в пристанищата на Персийския залив. Партидите нефт с марката Urals са доставени до рафинерията Ruwais в ОАЕ и до най-големия търговски център в Близкия изток Fujairah.
Според експерти увеличението на доставките на нефт показва нарастващото сътрудничество между Русия и водещите производители на петролни продукти от Персийския залив.

Министерствата на енергетиката на ОАЕ и Русия не са отговорили веднага на исканията за коментар.
Арабските държави се противопоставят на опитите на САЩ да изолират Русия и отказват да добиват повече петрол, за да изместят страната от пазара.
Малко по-рано стана известно, че ЕС реши да наложи санкции на корабна компания от Дубай. Фирмата е заподозряна, че помага на Русия да заобиколи петролните санкции. Според ЕК корабната компания от Дубай е купила руски танкери, чийто собственик е бил санкциониран. Така въпросните кораби са започнали да превозват руски петрол за износ под нов флаг.
Китай, Индия и няколко африкански и други страни от Близкия изток също са увеличили вноса на руски суров петрол и продукти, докато много страни са забранили подобни покупки. Тази страна е най-големият купувач на евтиния руски нефт
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Китай поглъща все по-жадно евтиния руски петрол
Преди санкциите: Русия загуби 90% от най-големия си европейски петролен пазар
Русия губи стотици милиони евро на ден заради петролното ембарго

Eдна страна търси компенсации от Русия за спрените петролни доставки
 

Икономическият растеж на България се сви наполовина през 2022 година спрямо предходната 2021 година. Брутният вътрешен продукт на страната в реално изражение нараства с 3.4% през 2022 година спрямо предходната година, като достига 165.3 млрд. лева по текущи цени, сочат предварителните сезонно изгладени данни на Националния статистически институт. За сравнение, през 2021 година БВП на България нарасна със 7.6% до 139 млрд. лева, което е повече от два пъти по-висок темп на растеж спрямо отчетения за миналата година.
Трябва да се отбележи, че увеличението през 2021 година е на база ревизирани данни, като предварителните сочеха ръст на БВП от 4.2% за съответната година, но в последствие стана ясно, че икономическият ръст е бил значително по-висок. Поради това е възможно и данните за БВП на страната за 2022 година да се изменят след последваща ревизия, но засега потвърждават прогнозите за свиване на икономическия растеж в резултат на кризата обхванала по-голямата част от света.
БВП на България расте с темп сходен с този в Европейския съюз. БВП на ЕС и еврозоната нараства с 3.5% през 2022 година, сочат предварителните сезонно изгладени данни на европейската статистическа служба Евростат. За сравнение, през предходната 2021 година растежът бе 5.4% за ЕС и 5.3% конкретно за еврозоната.
Отчетеният ръст от 3.4% за 2022 година съвпада с прогнозата на Българската народна банка, която очакваше същия икономически ръст съответната година.
Според предварителните данни на НСИ, БВП на България е нараснал с 2.3% на годишна база през четвъртото тримесечие на 2022 година и с 0.6% спрямо третото тримесечие. Годишният растеж на БВП през четвъртото тримесечие в ЕС достига 1.7%, докато в еврозоната повишението е 1.8%, според данните на Евростат.
Така през миналата година БВП на страната отчита забавяне на темпа на растеж през всяко едно тримесечие. През първото тримесечие годишният растеж бе 5.1%, след което се понижи до 4.6% през второто, до 3.2% през третото тримесечие и до 2.3% през последния тримесечен период на 2022 година.

Преизчислен в щатски долари при средно годишен валутен курс от 1.861798 лв. за 1 щатски долар, БВП на България за 2022 г. възлиза на 88.830 млрд. долара. На човек от населението се падат 24 252 лева от обема на показателя, или 13 026 долара. Преизчислен в евро, БВП е съответно 84.55 млрд. евро, като на човек от населението се падат 12 400 евро.
Брутната добавена стойност (БДС) възлиза на 145.6 млрд. лева. Реалният стойностен обем на показателя е с 3.4% по-висок в сравнение с този, достигнат през 2021 година.
Доклад: Сивата икономика произвежда една трета от БВП на България
Индустриалният сектор създава 29.5% от добавената стойност на икономиката, което e увеличение с 5.7 процентни пункта в сравнение с 2021 година. Секторът на услугите намалява до 65.5%, при 71.2% през 2021 година, а аграрният сектор остава без промяна – 5.0% от добавената стойност.
Годишни изменения
БВП нараства с 2.3%, а БДС с 2.8% през четвъртото тримесечие на 2022 г. в сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. според сезонно изгладените данни.
Растежът на БДС се определя от увеличението при следните икономически дейности:
Строителство – 27.6%, Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности – 5.6%, Промишленост – 3.5%, Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа – 2.9%, Финансови и застрахователни дейности – 2.1%, Култура, спорт и други дейности – 1.9%, Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения – 1.7%.
Спад на годишна база е регистриран в:
Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство – с 1.6%, Операции с недвижими имоти – 1.0%, както и в Селско, горско и рибно стопанство – с 0.3%.
По отношение на компонентите на крайното използване влияние за регистрирания икономически ръст има крайното потребление с увеличение от 5.8% и бруто образуване на основен капитал – с 1.1%. През четвъртото тримесечие на 2022 г. износът на стоки и услуги се увеличава с 9.0%, а вносът на стоки и услуги – с 9.3%, в сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. по сезонно изгладени данни.
Четвърто тримесечие на 2022 година
През четвъртото тримесечие на 2022 г. произведеният БВП възлиза на 47.430 млрд. лв. по текущи цени според предварителните данни. На човек от населението се падат 6 986 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1.921193 лв. за 1 щатски долар БВП възлиза на 24.688 млрд. долара и съответно на 3 637 долара на човек от населението. Преизчислен в евро, БВП е 24.25 млрд. евро, като на човек от населението се падат 3 572 евро.
ЕБВР смъкна още прогнозата си за българската икономика през 2022 г.
Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност (БДС) през четвъртото тримесечие на 2022 г. възлиза на 42.402 млрд. лв. по текущи цени.
През четвъртото тримесечие на 2022 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 3.3%, като намалява с 0.4 процентни пункта спрямо четвъртото тримесечие на 2021 година.
Индустриалният сектор увеличава относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 2.4 процентни пункта до 25.1%.
Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сектора на услугите, намалява до ниво от 71.6% през четвъртото тримесечие на 2022 г. при 73.6% през четвъртото тримесечие на 2021 година.
Българската икономика се забавя
През четвъртото тримесечие на 2022 г. за крайно потребление се изразходват 82.8% от БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал) формират 18.0% от БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е отрицателно.
Тримесечни изменения
През четвъртото тримесечие на 2022 г. БВП нараства с 0.6% спрямо предходното тримесечие според предварителните и сезонно изгладени данни. Брутната добавена стойност в икономиката нараства с 0.7% на тримесечна база.
Сезонно изгладените данни за четвъртото тримесечие на 2022 г. показват нарастване на крайното потребление с 2.0% и на бруто образуване на основен капитал – с 1.6%, спрямо предходното тримесечие. Износът на стоки и услуги увеличава равнището си с 1.5%, а вносът на стоки и услуги нараства с 1.9%.