Българският хляб се произвежда от българска пшеница, категорично заяви в ефира на БНТ председателят на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева.
По думите ѝ не се използва украинска пшеница, защото когато една продукция не отговаря на фитосанитарните условия, тя е рискова за преработвателя, защото е възможно да се зарази цялата среда в предприятието. „Да се изчисти то от микроорганозмите е толкова трудно и скъпо, че е по-изгодно да се бутне сградата, отколкото да се бориш с тази биологична бомба“, заяви Кукушева.
„Внос на украинско брашно в България няма и внос на украинска пшеница за хлебопроизводствени цели също няма“, категорична е тя.
Кукшева уточни, че ако до преди месец се е внасяла украинска пшеница, тя се е ползвала главно за фуражи, защото украинските продукти не отговарят на нашите изисквания за фитосанитарен контрол. И подчерта, че в момента България има излишък от 1 200 000 тона пшеница, която миналата година по това време е била с два пъти по-висока цена. Затягат контрола на търговията със зърно с денонощен онлайн мониторинг

„Днес вече е с ниска цена, няма търсене, защото се отвориха коридорите към един огромен пазар, който беше наш пазар – това е турският и арабският пазар, и колегите с реколта 2022, която не е реализирана, трупат огромни загуби, защото съхранението е свързано с енергийни разходи“, обясни Кукушева. Без ДДС, по-евтина пшеница, хлябът е чувствително по-скъп (ГРАФИКА)
Тя подчерта, че този проблем може да бъде решен в диалог с изпълнителната власт. Също така уточни и че силозите на мелниците са пълни още от август-септември до жътва 2023 г.
„Ние купихме пшеница на много по-високи цени, но това е борсова суровина“, заяви Кукушева.

Според нея, ако има повишаване на цената на хляба, то би било следствие единствено на повишаване на цената на труда. Кукушева изтъкна, че нулевият ДДС на брашното не означава замразяване на цената. 
„По анализ на САПИ хлябът е единствената храна, която запази своята стойност в рамките на 8 месеца. Всякакви твърдения, че ние сме реализирали хиперпечалби са абсолютно неверни, защото това единствената антиинфлационна мярка, която обедини всички политически сили. И всички политически сили гласуваха за 0% ДДС на брашно и хляб, оттам дойде задържането на цената. Хлябът е гаранция за липса на продоволствена сигурност. Хлябът е достатъчната храна за всеки потребител, за да може да оцелее в извънредни условия“, категорична е Кукушева. Цената на хляба няма да се вдига, но закуските поскъпват
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Русия удължава срока на зърнената сделка, но има условие
Пшеницата и царевицата поевтиняват, украинското зърно се срина
Високите цени на хляба изядоха нулевия ДДС
Таван на цената принуди македонците да си резервират хляб

В края на февруари наблюдаваме около 46 300 предложения за работа във водещите сайтове за работа в страната.  Това е с с около 2500 по-малко от м. февруари 2022 г., което е спад от 6%, показва ежемесечният анализ на HR компанията и кариерен сайт JobTiger.
Все пак, обявите сас 300 повече от предходния месец – ръст от 1%.
Още: Министерство на финансите: Пазарът на труда у нас е затегнат
В повечето сектори наблюдаваме спад на предложенията.
Изключение прави секторът „Хотелиерство и ресторантьорство“, при който постепенно стартира активният период за набиране на кадри. Обявите в него са нараснали с 1200 или 19% ръст спрямо предходния месец януари.
Малък ръст се отчита и в секторите „Производство“ (140 предложения повече, 2% ръст) и „Строителство“ (60 предложения повече, 2% ръст).
При останалите сектори наблюдаваме спад на обявите. Той е най-голям в сектора „Търговия и продажби“ (450 предложения по-малко, 4% спад). Както отбелязахме в предходния ни анализ, през януари наблюдавахме голям ръст на обявите в този сектор (+4600 обяви). Изтичането на част от тези обяви води до настоящия спад и не бихме могли да считаме, че това е тенденция, а по-скоро моментна картина на предложенията в сектора.
След него се нареждат секторите „ИТ“ (320 предложения по-малко, 6% спад), „Маркетинг и реклама“ (230 предложения по-малко, 14% спад), „Здравеопазване и фармация“ (220 предложения по-малко, 10% спад), „Административни и обслужващи дейности“ (190 предложения по-малко, 4% спад), „Логистика и транспорт“ (40 предложения по-малко, 1% спад) и „Счетоводство, одит, финанси“ (30 предложения по-малко, 1% спад).
 
Секторът „ИТ“ отбелязва най-голям спад при обявите за работа на годишна база. Предложенията в него за с 2600 по-малко от м. февруари 2022 г., което се равнява на спад от 34%.
Годишен спад отчитаме и в секторите „Маркетинг и реклама“ (-14%), „Административни и обслужващи дейности“ (-6%), „Хотелиерство и ресторантьорство“ (-4%) и „Счетоводство, одит, финанси“ (-2%).
С ръст на годишна база са секторите „Логистика и транспорт“ (10%), „Търговия и продажби“(8%), „Строителство“ (7%), „Здравеопазване и фармация“ (5%) и „Производство“ (3%).
По отношение на дяловото разпределение първото място продължава да се заема от секторът „Търговия и продажби“ с 22%, следван от почти изравнените сектори „Производство“ (16,1%) „Хотелиерство и ресторантьорство“ (15,9%).
Следват секторите „ИТ“ (11%) „Административни и обслужващи дейности“ (10%), „Логистика и транспорт“ (9%), „Строителство“ (6%), „Счетоводство, одит, финанси“ (5%), „Здравеопазване и фармация“ (4%), „Маркетинг и реклама“ (3%) и „Изкуство“ (1%).

 
Работа от вкъщи
Предложенията за работа от вкъщи и/или дистанционна работа през м. февруари са намалели с 5%. Техният брой е 4600 и са с близо 260 по-малко от предходния месец. Основна причина за спада при тези обяви е намаления бой предложения в секторите „ИТ“, „Административни и обслужващи дейности“ и „Търговия и продажби“, тъй като те са основните сектори, които предлагат такъв тип работа. Разпределението на тези предложения е: 62% в секторa „ИТ“, следвани от „Административни и обслужващи дейности“ (14%), секторите на аутсорсинг (BPO) индустрията (12%) и „Търговия и продажби“ (6%).
Предлагане по градове
Според анализа на HR компанията и кариерен сайт JobTiger общият брой на обявите във водещите областни градове е намалял с 2%. Динамиката във всеки един от тях е, както следва: София (-2%), Пловдив (1%), Варна (6%), Бургас (13%), Русе (-3%) и Стара Загора (3%).
Като дял обявите за гр. София са 44%, а в останалите градове са: Пловдив (10%), Варна (9%), Бургас (4%), Русе (3%) и Стара Загора (3%).
 
 
 
 

Повишеното търсене на труд в България не може да бъде посрещнато единствено чрез назначаване на поток от безработни, като ще бъде необходимо активиране на част от лицата извън работната сила у нас. Това става ясно от редовния бюлетин на Министерство на финансите „Месечен обзор на българската икономика”, публикуван на сайта на ведомството.
Според експертите, през последните месеци на миналата 2022 година пазарът на труда се е запазил в много добро състояние, като основните показатели остават на по-добро равнище в сравнение с края на предпандемичната 2019 година.
„При броя на заетите (15–64 г.) бе отбелязан годишен растеж от 3.5%, а коефициентът на заетост достигна 71.5% през последното тримесечие на годината. Икономическата активност на населението между 15 и 64 г. бе 74.4%. Очакваните годишни стойности на коефициентите на икономическата активност и на заетостта на населението са съответно 73.6% и 70.4% или с около 0.3–0.4 пр.п. по-високи спрямо съответните стойности за 2019 г., последната година преди COVID-19.”, посочват от финансовото министерство, цитирайки данни на Националния статистически институт.
Ниското ниво на безработицата у нас сред активното население е много близко до естественото си ниво, което издава сигнал, че пазарът на труда е затегнат. Тоест броят на безработните не може да отговори на повишеното търсене на работна ръка.
Над 13 млн. души са безработни в ЕС: Кои са страните с най-ниска и най-висока безработица?
„Коефициентът на безработица за същата възрастова група (15-64 г, бел. ред.) остана под границата от 4% (3.9%), като показателят бе много близо до своето естествено ниво. Това е знак, че пазарът на труда е затегнат и повишеното търсене на труд не може да се посрещне единствено чрез поток от безработни към заетост, а е необходимо и по-силно активиране на част от лицата извън работна сила.”, пише в бюлетина.
Констатацията на финансовото министерство е добре познат проблем на българската икономика, като редовно работодателите посочват като основна пречка пред операциите си липсата на достатъчно работна ръка. В същото време, лицата у нас в активна възраст (15-64 г.), които са извън работната сила достигат 1.11 млн. души към края на 2022 година, според данните на НСИ, което представлява около 25% от лицата на възраст между 15 и 64 години. Около 433 000 души са неактивни поради образование или обучение, което означава, че гражданите в активна възраст, които нито работят, нито учат достигат приблизително 680 000 души.
680 000 българи в активна възраст нито работят, нито учат
Паралелно с това от години се поставя въпроса, че поради застаряващото население у нас, все по-належащо е активното участие на хората, навършили пенсионна възраст, на пазара на труда. Общият брой на икономически неактивните лица у нас над 15-годишна възраст достига близо 2.5 млн. души, включително лицата над 90-годишна възраст.
Заплати
Динамиката на реалната заплата в страната премина на положителна територия през четвъртото тримесечие на 2022 година, посочват от Министерство на финансите.
Номиналният растеж на средната работна заплата общо в икономиката се ускори до 16.6% на годишна база спрямо 14.7% през третото тримесечие. Заедно със задържането на растежа на потребителските цени, реалната заплата, дефлирана с ХИПЦ, се повиши с 1.8% на годишна база, пишат от финансовото министерство.
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?
Ускореното нарастване на заплатите в сравнение с предходните три месеца на годината се дължеше в по-голяма степен на частния сектор (17.7%), докато номиналният растеж на заплатите в публичния сектор, въпреки ускоряването, остана сравнително по-нисък (13.5%) Най-висок темп на растеж на заплатите бе наблюдаван в селско стопанство (23.4%), производство на енергия (23.1%), търговия (20.1%) и финансови и застрахователни дейности (20.0%), добавят от Министерство на финансите.
Какво се случва на пазара на труда у нас?