Най-голямата полска рафинерия – PKN Orlen ще поиска компенсация, след като Русия спря доставките на петрол за Полша през тръбопровода „Дружба“ в края на февруари. Това заяви главният изпълнителен директор на компанията Даниел Обайтек, без да дава повече подробности.
Русия спря доставките за Полша по петролопровода „Дружба“ на 25 февруари.
„Руснаците спряха да доставят петрол за Полша, така че сега ще предприемем правни действия и ще поискаме искове“, посочи той пред частното Radio Zet, предаде Reuters. Главният изпълнителен директор на полската рафинерия обаче отказа да определи размера на потенциалната компенсация, като обясни, че не може да обсъжда подробности за фирмените договори.

Миналия март Полша обеща да спре да използва руски петрол до края на 2022 г., когато изтече дългосрочния договор на PKN с „Роснефт“. Полската рафинерия обаче има споразумение с друга руска нефтена компания – Tatneft, което изтича през 2024 г.
Миналата седмица премиерът на страната Матеуш Моравецки заяви, че Полша ще намали вноса на петрол от Русия до почти нула през февруари-март от около 10% от петрола, рафиниран от PKN в началото на 2023 г.
ОЩЕ ПО ТВМАТА:
Полша има условия към ЕС, за да спре да купува нефт от Русия
След „Северен поток“: Откриха теч и на ключов нефтопровод в Европа

С мързел към прогрес – тази прочута реплика вече звучи по друг начин: Със скандал към прогрес. Такъв подход може да е двигател за по-добра атмосфера в офиса, съответно – за по-добри резултати в бизнеса.
„INTEL – една от най-успешните компании имат от около 25 г. културата: „Ако не се скараме за нещо – не го правим!“ Там идеите се раждат в спорове“, споделя мениджмънт консултантът Виктория Лазарова в Студио Actualno.
ОЩЕ по темата: Най-добрата реакция, когато някой ви крещи на работа
Каква е есенцията на спора съгласно обяснението на Лазарова и защо това е толкова важно, не само за бизнеса: „Ако човек може да спори с някого, дори да се скара и да продължи взаимоотношенията си с него, независимо дали са семейни, партньорски или бизнес – това означава, че ние си имаме доверие, можем да обменяме идеи и уважаваме другия“. Как се получава това – когато спориш за идеи, а не с личностни нападки.
„Ако можеш да покажеш своите слабости и това, че можеш да вървиш напред – тогава хората ти имат доверие“, категорична е Виктория Лазарова.
Още за скандала като инструмент за прогрес, НАУЧЕТЕ ТУК!

Климатичните промени, причиняващи екстремни метеорологични събития, ще нанесат на Германия до 2050 г. щети за около 900 милиарда евро, според проучване на две изследователски компании и Института по екологични икономически изследвания, предаде Ройтерс.
То идва в момент когато Берлин предприема спешни мерки, за да адаптира страната към новите условия и същевременно разширява дебата както трябва да се направи, за да бъдат намалени емисиите парникови газове, изпускани в атмосферата, от проблемни сектори като транспорта и строителството, посочва агенцията.
Въглеродните емисии са достигнали рекордни стойности през 2022 г.
Според германските министерства на икономиката и околната среда, които цитират проучването, екстремните жеги, суши и наводнения ще струват на страната между 280 и 900 милиарда евро между 2022 г. и 2050 г., в зависимост от хода на глобалното затопляне.
Цената включва щети върху земеделските реколти, повреди и разрушения по сградите и инфраструктурата, проблеми с транспортирането на стоки и въздействие върху здравната система. Проучването не взема предвид нефинансови щети като увреждания на здравето и смърт, причинени от жега и наводнения, и загуба на биоразнообразие.

За периода 2000 – 2021 г. екстремното време е причинило на Германия щети за 145 милиарда евро, като 80 милиарда са загубите само за последните пет години, включващи катастрофалните наводнения през 2021 г. провинциите Райнланд-Пфалц и Северен Рейн-Вестфалия.
Според проучването щетите биха могли да бъдат намалени посредством мерки за адаптиране, като например складиране на въглероден диоксид, но условието е промените на климата да не бъдат прекалено резки. Докладът обаче не разкрива колко биха стрували на властите тези адаптивни мерки.

Доходът на домакинствата у нас масово остава непроменен през последните 12 месеца на фона на сериозния скок в цените на потребителските стоки и въпреки отчетеното повишение на пенсии и заплати през миналата година. Това става ясно от анкета на Националния статистически институт, посветена на промените в условията на живот на домакинствата в резултат на пандемията COVID-19.
Според проучването, 67.8% от анкетираните лица посочват, че през последното тримесечие на миналата 2022 година доходът на домакинството им е останал без промяна спрямо последните 12 месеца. Въпреки, че този дял намалява с над 5 процентни пункта спрямо първото и второто тримесечие, размерът му все още остава значителен.
Пенсиите в София с 20% по-високи от средното за страната
Резултатите от анкетата идват на фона на годишна инфлация в размер на 16.9% през декември миналата година и въпреки официалните данни, отразяващи годишен ръст от 16.6% на средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2022 година.

Паралелно с това разходите за пенсии у нас се увеличиха скоростно през миналата година, което доведе до скок от 25.7% на годишна база в средния размер на изплатената пенсия в страната, според данните на Националния осигурителен институт, които включват и изплатените добавки и допълнителни суми през периода. Средната изплатена пенсия у нас през 2022 година възлиза на 674.54 лева, докато средната работна заплата достига 1 879 лева брутно през последното тримесечие на миналата година.
Враца застана на второ място по заплати след София, а най-платени у нас са… футболистите
В резултат на покачването на пенсиите, доходите от пенсии вече формират на 35% от доходите на домакинствата у нас, според данните на НСИ, спрямо дял от 52.2% на доходите от работна заплата. През последната година доходите от пенсии в структурата на общия доход на домакинствата у нас са скочили с 35.8% средно на лице от домакинството, докато доходите от заплата бележат доста по-скромно увеличение – ръст от 11.7%, което придава все по-голяма тежест на доходите пенсии в семейния бюджет на българите.
Тримесечният общ доход средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2022 г. е 2 426 лева и нараства с 19.1% спрямо същото тримесечие на 2021 година, става ясно то данните на НСИ за доходите, разходите и потреблението на домакинствата у нас, публикувани в средата на февруари тази година.
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?
На фона на тези данни, увеличение на доходите през последното тримесечие на миналата година са посочили 26.7% от анкетираните лица в последното проучване на НСИ, което представлява намаление с 1.2 процентни пункта в сравнение с третото тримесечие на 2022 г. и с 8.2 процентни пункта повече в сравнение с първото тримесечие. За сравнение, тогава 18.5% от анкетираните са заявили, че доходът на домакинството е нараснал.
От НСИ отбелязват, че основните причини за увеличение на доходите и през четирите тримесечия са „увеличение на пенсиите и социалните помощи и индексиране на заплатите”. Тези увеличение обаче изглежда не са обхванали равномерно домакинствата у нас, поне според резултатите от анкетата.
Ще скочат ли цените след въвеждането на еврото и какво ще стане с кредитите и депозитите у нас?
Намаление на доходите за последните 12 месеца посочват 5.5% от лицата, което е с 0.7 процентни пункта повече в сравнение с трето тримесечие и с 3.0 процентни пункта по-малко спрямо първо тримесечие на 2022 година.
От заплата до заплата
Традиционно делът на лицата, които изпитват затруднения да покриват ежедневните си разходи остава висок – над 75% от анкетираните. В същото време едва 4% от анкетираните са посочили, че не изпитват никакви затруднения да покриват ежедневните си разходи.
С известни затруднения са 38.4% от анкетираните лица, 26.1% определят покриването на ежедневните разходи като трудно, а 12.3% – като много трудно. Делът на лицата, които се справят много трудно, намалява в сравнение с първото и второто тримесечие, но се увеличава с 1.5 процентни пункта спрямо третото тримесечие на 2022 година.

Общо делът на лицата без затруднения през четвъртото тримесечие се увеличава с 0.8 процентни пункта спрямо третото тримесечие и с 1.5 процентни пункта спрямо първото тримесечие на 2022 година.
Заради поскъпването на живота все повече потребители у нас свиват основните си разходи
Националният статистически институт продължи провеждането на допълнителна анкета към Наблюдението на домакинските бюджети по проект „Доходи и условия на живот (ILC) – Статистическа инфраструктура по IESS – SILC 2022, модул – Събиране на годишни данни за 2021 и 2022“ и през четвъртото тримесечие на 2022 г. съгласно споразумение за субсидия с Европейската комисия 101052273 – 2021-BG-ILC-SILC. Проучването има за цел осъществяване на тримесечен мониторинг на промените в условията на живот на домакинствата в резултат на пандемията COVID-19. Анкетирани бяха 5 703 лица на възраст 16 и повече навършени години от 3 056 домакинства.

Турският парламент ратифицира законопроект, който премахва изискването за възраст и предлага ранно пенсиониране на милиони граждани. Този ход беше сред ключовите предизборни обещания на управляващата партия, предаде Daily Sabah.
Новото споразумение ще позволи на над 2 млн. работници да се пенсионират на първия етап. От мярката ще се възползват хората, започнали работа преди септември 1999 г., когато беше променен законът за пенсиониране, и тези с 20-25 години осигурителен стаж.
Преди това възрастта за пенсиониране беше 58 г. за жените и 60 г. за мъжете.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган по-рано заяви, че 2,25 млн. души ще имат право да се пенсионират незабавно, без значение от възрастта, ако отговарят на нужните условия за работа.
В момента в Турция има около 13,9 млн. пенсионери.

Министърът на труда и социалното осигуряване Ведат Билгин заяви, че новата система може да струва около 7,9 млрд. долара през 2023 г. По думите му в момента е трудно да се прецени точната цифра, защото не е ясно колко хора ще решат да се пенсионират веднага според новата система. Билгин заяви, че първите пенсии по системата ще бъдат изплатени от април.
„Цената на споразумението вероятно ще се увеличи в следващите години, тъй като се очаква броят на служителите, които се възползват от плана, да нарасне и може да достигне около 5 млн.“, заяви високопоставен служител пред Bloomberg News.
Ходът се разглежда като стимулиране на кампанията на Ердоган преди критичните предстоящи избори, чието време на провеждане е несигурно след опустошителните земетресения преди месец, които причиниха разрушения в южната част на Турция и убиха над 45 000 души.
През 2022 г. правителството утрои минималната заплата, вдигна заплатите на държавните служители и увеличи пенсиите, за да облекчи домакинствата заради най-вече от растящата инфлация. Според последните данни инфлацията е спряла до 55,5% през февруари.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Възрастта за пенсия се вдига, купуването на стаж поскъпва
Германия ограничава ранното пенсиониране, търси работници от чужбина
Какво трябва да знаем, ако пътуваме до Турция с лична карта?