Българският бизнес, обединен в АОБР, е силно обезпокоен от публикувания на сайта на Министерство на финансите проект на Закон за изменение и допълнение на ДОПК. Това се посочва в писмо на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), в която членуват четирите най-големи работодателски организации – АИКБ, БТПП, БСК и КРИБ.
Писмото на работодателите е изпратено до министър-председателят Гълъб Донев и финансовият министър Росица Велкова-Желева, като ги призовават незабавно да оттеглят предложените промени.
Преди два дни АОБР изпратиха и остра позиция и по повод високите цени на газа.
Още: Бизнесът се ядоса: Защо плащаме по-скъп газ, отколкото в Европа?
„С него се предлагат изменения и нови режими, чрез които се очаква да се генерират допълнителни приходи в държавния бюджет за 2023 г., да се увеличи събираемостта на приходите от съществуващите източници и да се отменят част от фискалните облекчения с временен характер, въведени през предходни бюджетни години. Според нас, чрез промените се допуска лишено от правно и икономическо основание отнемане на доход от успешните български предприятия чрез въвеждането на т. нар. данък „свръхпечалба““, се казва още в писмото.

„Недопустимо е в една правова държава при липсата на действащ парламент служебно правителство да планира подобно посегателство върху неприкосновеността на частната собственост, в случая печалбите на частните търговски предприятия. При условие, че съответното предприятие е внесло всички свои публични задължения, в това число и корпоративен данък , няма основания да се иска, каквото и да е допълнително плащане към бюджета под каквато и да е форма. Считаме, че с направеното предложение се нарушава духа на разпоредбите на чл. 16, ал. 2 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), съгласно които промени на данъците и на задължителните осигурителни вноски във всичките им елементи не трябва да се предвижда да влизат в сила по-рано от влизането в сила на закона за държавния бюджет и/или законите за бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на държавното обществено осигуряване за съответната година или от тяхното изменение и допълнение. Макар и формално да не са нарушени текстовете на ЗПФ, те не предвиждат хипотеза, при която в края на първо тримесечие на текущата година обществото да не разполага с одобрен от МС и внесен в НС проект на закон за държавния бюджет“, посочват работодателите.
Официално: Данъчните мерки на шестото правителство на Радев
„Въпреки липса на подкрепа за инвестициите, Българският бизнес показа, че може да работи добре и успешно премина през безпрецедентните кризи през последните три години. Имаме най-висок ръст на износа и най-висок ръст на възнагражденията в целия ЕС, при една от най-ниските инфлации в централна и източна Европа. Някои сектори, особено в индустрията, показаха отлични резултати и точно от тези добре управлявани предприятия правителството се готви да изземе доход чрез предложената извънредна вноска. Всичко това се прави, без да се отчитат огромните предизвикателства, които стоят пред цялата европейска икономика, с всевъзможните допълнителни тежести и изисквания, като: зелената сделка и въглеродния отпечатък, въвеждане на кръговата икономика и влагане на средства в изпълнение на многобройни бюрократични изисквания и административни регулации. Вместо бизнесът да съсредоточи средства в инвестиции и иновации, обучения и по-добро заплащане на служители, които стават все по-скъпи, българското правителство спира неговия прогрес с недопустими прийоми, като този с предложението да се въведе данък „свръхпечалба“, наречена популистки „солидарна вноска“ за частните компании. Така цялата идея за реална пазарна икономика ще залитне към командно-административна система, а последната исторически е доказала своята нежизнеспособност и неефективност.
Не можем да бъдем солидарни с безотговорното харчене на бюджетни средства, съчетано с висока инфлация и отсъствия на намерения за ограничаване на бюджетните разходи.
Компенсациите за свръх високите цени на електроенергията е европейска политика за изправяне на изкривения пазар. Това не са „помощи за бизнеса“, а е възстановяване, при това само на част, от надвзетото от предприятията. Това не са подаръци, за да се искат обратно. И след компенсации, цените на електроенергията за предприятията в България остават над средните за предприятията в другите страни, с които се конкурираме и са три пъти по-високи от цените за бита.
Предложеният режим на облагане чрез авансови вноски през периода юли-декември 2023 г., основан на финансови резултати от приключили данъчни периоди, предполага допълнително и непредвидено изземване на доход от българските предприятия, включително и от тези, които през текущата година ще реализират загуби или по-ниски печалби, в сравнение с 2022 г.
Подобни предложения повишават непредсказуемостта, подават негативен сигнал към местните и чуждестранните инвеститори и са предпоставка за влошаване на условията на бизнес средата у нас. Това би било връщане към старите и порочни практики от преди години да създадем средство за ограбване на най-успешните предприятия в държавата, чрез насилствено навлизане във фирмите. Ще предоставим и информирана възможност на криминалния сектор за неговата престъпна дейност“, се казва още в позицията.
„Във връзка с гореизложените мотиви, които очевидно са недопустими и неприемливи за една пазарна икономика, считаме че Министерство на финансите незабавно трябва да оттегли направеното в § 32 „В закона за корпоративното облагане“ от преходните и заключителните разпоредби на проекта на Закон за изменение и допълнение на ДОПК, недопустимо предложение“, призовават работодателите.
 
 
 

Комисията за енергийно и водно регулиране работи по още жалби за нарушения на пазара на електроенергия на едро по регламента REMIT. Това заяви председателят на регулатора Иван Иванов пред журналисти.
Коментарът идва във връзка със санкцията, наложена на един от енергийните търговци преди дни. Решението беше приветствано и публикувано и на страницата на Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори (ACER), също оказала сътрудничество при разследването на казуса.
„Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори (АСРЕ) приветства решението на КЕВР от 23.03.2023 г., с което в изпълнение на Регламент (ЕС) № 1227/2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия /REMIT/ е наложена имуществена санкция на енергийно дружество за извършена манипулация на българския пазар за електроенергия на едро“, се посочва в съобщение на АСРЕ от 28.03.2023 г.

КЕВР санкционира Energy Supply със 165 000 лв. заради пазарни манипулации, включващи издаване на лъжливи поръчки. Глобата е наложена по REMIT, регламента, гарантиращ прозрачността на пазара на електроенергия на едро. Чрез разпоредбите му регулаторите могат да разследват различни пазарни манипулации и търговия с вътрешна информация на енергийните пазари в ЕС.
Това е втората санкция на КЕВР по REMIT, след като през есента на 2022 г. наложи глоба от 1,25 млн. лв. на 6 енергийни дружества. Сред тях и Националната електрическа компания (НЕК), чиято санкция беше най-голяма – над 600 000 лева.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какви промени се готвят при търговията с ток?
„Газпром“ не съди България 

КЕВР утвърди по-ниска цена на газа за месец март

Биткойн стартира настоящата 2023 година ударно, възстановявайки част от загубите, отчетени порез миналата година.
Водещата криптовалута по размер на пазарната капитализация добави близо 72% към цената си от началото на годината до около 28 500 долара за брой. Това е най-високият тримесечен ръст в цената на виртуалната валута от 2 години насам, сочат данните на CoinDesk. Поскъпването на биткойн доведе до увеличение на общата капитализация на криптовалутата до 542 млрд. долара.
Само преди три месеца, някои експерти прогнозираха, че биткойн може да се срине до дъно от 12 000 долара през първото тримесечие на тази година, след като стойността на виртуалната валута отстъпи с цели 76% спрямо нивото от ноември 2021 година.
Кризата в банковия сектор изстреля цената на биткойна до 9-месечен връх
Поскъпването на биткойн е по-високо от това при конкурентната криптовалута етер, част от блокчейн технологиятята Етериум (Ethereum), която се движи с темп на поскъпване от 50% за тримесечието. Етер е виртуалната валута с втора най-голяма пазарна капитализация. На фона на това, златото е добавило към цената си малко над 7% за периода, а щатският борсов технологичен индекс Nasdaq е нараснал с 15%.
Голяма част от възстановяването бе подхранено от спекулациите, че централните банки, водени от Федералния резерв на САЩ, ще преустановят политиката си агресивно повишаване на лихвените проценти в отговор на сигналите за евентуална рецесия.
Очакванията, че Фед ще смекчи затягането на паричната политика се появиха в началото на този месец след като три банки в САЩ се сринаха, а централната банка стартира програми за спешно финансиране с цел успокояване на паниката в банковия сектор.
Балансът на централната банка наскоро се увеличи с 300 млрд. долара, след месеци на количествено затягане. Фючърсите върху фондовете на Фед издават сигнали, че инвеститорите тълкуват действията на централната банка като старт на цикъл на облекчаване, очаквайки през юни намаление на темпа на затягане с 25 базисни пункта.
Цената на биткойн падна под 20 000 долара за първи път от януари насам
„Всичко е свързано с очакванията за нови облекчаващи мерки от страна на централните банки, особено на Фед”, коментира пред CoinDesk Мартин Лейнуебър, стратег дигитални активи в MarketVector Indexes.
„Сред всички рискови активи, боткойн се откроява като най-чувствителен към промени в ликвидността”, добавя той.
Сливането на Ethereum премина успешно, свали потреблението на ток с над 99%

През януари 2023 г. България, Гърция и Италия са изразходвали общо 1 млрд. евро за закупуване на природен газ от Азербайджан, обяви Интерфакс-Азербайджан, като се позовава на данни на Eurostat.
За сравнение, през януари 2022 г., внесеният общо газ от Азербайджан от страните от ЕС възлиза на 887 млн. евро, а през декември 2022 г., е почти 1,19 млрд. евро.
Ръстът на разходите общо на Гърция, България и Италия за купуване на газ от Азербайджан за януари на годишна база нараства с 13,5%, но спрямо декември 2022 г., за януари има спад с 15,4%.
Според данните на Eurostat цялата 2022 г., България, Италия и Гърция са изразходвали общо 15,6 млрд. евро за покупки на азербайджански газ.

Така доставките на азерски газ за Европа във физическо изражение са скочили с 39% през 2022 г. спрямо предходната 2021 г. до 11,4 млрд. куб. метра.
Освен това, Баку възнамерява да удвои спрямо посочения обем, износа си за Европа до 2027 г.
Сърбия също планира да организира доставки на азербайджански газ.
По време на посещението си в Азербайджан в края на януари, унгарският външен министър Петер Сиярто заяви, че Унгария, Румъния, България и Словакия са поискали от ЕК да инвестира в изграждането на инфраструктура за увеличаване на доставките на азербайджански газ, припомня медията.
А Италия, която беше сред най-големите вносители на руски газ до преди година, сега смята напълно да замени доставките от Руската федерация до 2025 г., включително чрез тръбопроводни доставки през Трансадриатическия газопровод от Азербайджан.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Газовата връзка с Гърция свали цените на газа и ни даде независимост
Румъния купува голямо количество азерски газ, ще го получи през България
Азерският газ: Спасителят на Балканите и Европа от газовата зависимост от Русия