Доставчиците на платежни услуги, сред които банки, дружества за електронни пари, платежни институции и др., са задължени да подават данни в Националната агенция за приходите (НАП) за обработените от тях трансгранични плащания, за което е необходимо да водят електронен регистър. Това предвиждат промените в Закона за ДДС, обнародвани в Държавен вестник, които ще влязат в сила от 1 януари 2024 г., припомнят от приходната агенция.
НАП започна проверки на българите в Дубай
Целта на новите правила за събиране и отчитане на данни за трансгранични плащания, свързани с електронната търговия и въвеждането на някои изисквания за доставчиците на платежни услуги, е да се противодейства на измамите с ДДС при онлайн продажбите и да бъдат идентифицирани продавачите в интернет.
Доставчиците на платежни услуги трябва да вписват в регистъра информация за лицата, които са получили 25 или повече трансгранични плащания за тримесечие, по-конкретно: данни за местонахождението и името на получателя на плащането, номер по ДДС или друг данъчен номер, дата, час, сумата и валутата на трансграничното плащане и други.

Информация за паричния поток НАП ще събира и обобщава и от доставчиците на платежни услуги, обслужващи платци, когато плащанията са наредени към получатели в трета страна, уточняват от приходната агенция.
Данните за трансграничните плащания ще се отчитат на всеки три месеца, като информация за тях ще се подава към НАП в месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят. Първото отчитане е за периода януари – март 2024 г. и трябва да се направи от 1 до 30 април 2024 година.

Общо 2 803 трудови инциденти са декларирани в Националния осигурителен институт (НОИ) през миналата 2022 година. От тях за трудови злополуки са приети 2 582, като 2 141 са станали на работното място, а 441 – при отиване или връщане от работа. Смъртните злополуки са 84, от които 10 са с жени. Загубените календарни дни от трудови злополуки са общо 173 731, става ясно от редовния информационен бюлетин на НОИ, публикуван на сайта на институцията.
София (град) заема най-висок дял в разпределението на подадени декларации за трудови злополуки по териториални поделения на НОИ – дял от над 35%.

Разпределението на трудовите злополуки по икономически сектори на Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008) показва, че от общо 21 икономически сектора в двайсет са допуснати трудови злополуки. Единствено в сектор „Т – дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление” няма допуснати трудови злополуки.
НОИ с разяснения за изплащането на забавените ТЕЛК-пенсии
Секторите с най–голям брой трудови злополуки, станали на работното място или при изпълнение на служебни ангажименти, са:

„Преработваща промишленост” (599);

„Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” (307);

„Транспорт, складиране и пощи” (305);

„Строителство“ (160);

„Хуманно здравеопазване и социална работа“ (115);

„Добивна промишленост“ (89);

„Образование“ (84);

„Държавно управление“ (83).

Тези, в които са допуснати най-малко инциденти по време на работа са:

„Дейности на екстериториални организации и служби” (1);

„Финансови и застрахователни дейности“ (7);

„Операции с недвижими имоти” (8).

Разпределението на трудовите злополуки по сектори в проценти е показано в следната графика:

В икономическите сектори са регистрирани общо 84 смъртни трудови злополуки. Шейсет и девет от тя са регистрирани на работното място и при изпълнение на служебни ангажименти, а другите 15 – при отиване или връщане от работа. Най-много са смъртните случаи в секторите „Транспорт, складиране и пощи” (18), „Преработваща промишленост” (16), „Строителство“ (15), Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” (14).
Трудови злополуки са регистрирани в 82 от общо 88 икономически раздели.
Сравнителният анализ на годишните оперативни данни за 2022 г. с тези за същия период на 2021 г. показва увеличаване както на броя на подадените декларации за трудови злополуки (с 215), така и на общия брой приети трудови злополуки (със 190), посочват от НОИ.
Злополуките, станали на работното място са се увеличили с 121, а тези при отиване или връщане от работа – с 69. Смъртните трудови злополуки са се увеличили с 16.
Чиновниците в България с повече трудови злополуки от строителите и миньорите
Намаление на инцидентите има в 23 икономически раздела, а увеличение се наблюдава в 44. В 15 не се регистрира изменение.
Най-голямо е увеличението на трудовите злополуки, свързани с работния процес, в секторите „Складиране на товари и спомагателни дейности в транспорта“ (36) и „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ (34). В „Сухопътен транспорт“ и „Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение“ увеличението е съответно с 21 и 20.
Най-голямо е намалението на трудовите злополуки в сектор „Строителство на съоръжения“ (с 20), „Ремонт и инсталиране на машини и оборудване” (с 19) и „Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене“ (с 10). Загубените календарни дни от трудови злополуки през 2022 г. са с 216 дни по-малко от тези през 2021 година.
Работата в жегите носи риск от трудови злополуки
Средната продължителност на временната неработоспособност по повод трудова злополука през 2022 г. е 67,3 календарни дни, което е с 5,4 календарни дни по-малко от тази през 2021 година. 

Русия и Индия обмислят възможността да разширят използването на северния морския маршрут, прекосяващ Арктика, като проектът предвижда и изграждане на нови преработващи съоръжения, обяви руската агенция Интерфакс, предаде Reuters.
Алексей Чекунков, министър за развитието на Далечния изток и Арктика, е на посещение в Индия и ключов въпрос в разговорите му с индийски официални лица е „надеждният и безопасен“ транспорт на стоки през Северния морски път от руски до индийски пристанища, съобщи Интерфакс.

В последните години Русия развива находищата си на въглеводороди в Арктика, като транспортира добитите ресурси по море до различни точки от света. Движението на корабите обаче е почти невъзможно през зимните месеци заради образуването на дебел лед, но надеждите на Москва са, че климатичните промени ще облекчат корабоплаването в северните части. Русия ще разработва арктически роботи за добив на въглероди
„Беше специално отбелязано, че цената на доставката на контейнер от Владивосток до Индия е с 1/3 по-ниска от цената на доставката на контейнер от Москва“, посочва още Чекунков, цитиран от Интерфакс.
Индия, която не осъди крайно войната в Украйна, през миналата година се очерта като най-големият купувач на руски петрол след Китай.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Норвегия засилва търсенето на нефт и газ в Арктика