При доктора:
– На колко години сте госпожо?
– На 39!
– Добре, тогава ще питам по друг начин. На колко години бяхте когато се родихте?

Влизането в една от най-емблематичните забележителности в Рим – Пантеона, вече няма да бъде безплатно, съобщава ДПА, цитирайки италианското министерство на културата.
В близко бъдеще за влизане в древната сграда ще се плаща билет от максимум 5 евро. Не се уточнява обаче откога това ще влезе в сила. Деца под 18 години и жители на Рим ще продължават да влизат в Пантеона безплатно. Посещението на църковните служби също остава безплатно.
Преди пандемията Пантеонът е бил посещаван от милиони души ежегодно, като пикът е от 7 милиона. Това, по данни на министерството на културата, го прави най-посещаваната забележителност в Италия.

Входната такса ще бъде използвана за поддръжка и реставрация на сградата, която е една от най-важните в историята на световната архитектура.
Пантеонът е построен в зората на Римската империя – между 27 и 25 г. пр. Хр., като Храм на всички богове. Импозантният му купол е завършен в днешния си вид през първата половина на II век.
През 609 г. императорът на Източната римска империя Фока го дарява на папа Бонифаций IV, който го преобразува в християнска църква.
В Пантеона са погребани няколко велики италиански художници, сред които Рафаел, Анибале Карачи и Балдасаре Перуци, както и италианските крале Виктор Емануил II и Умберто I.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Венеция налага данък и ограничава достъпа на туристи
Амстердам вдигна данъка за туристите
Любима екзотична дестинация налага данък на чуждите туристи 

От 20 до 31 март в АЕЦ „Козлодуй“ беше проведена техническа мисия на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), която прегледа вероятностния анализ на безопасността (ВАБ), ниво 1, на блокове 5 и 6 на атомната централа. Това обявиха от пресцентъра на централата.
Проверена от независимата международна агенция беше последната актуализация на ВАБ, ниво 1, на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“, извършена в периода 2020-2022 г. Анализът обхваща областите: вътрешни събития, вътрешни пожари, вътрешни наводнения, сеизмика, всички външни събития, характерни за площадката на АЕЦ „Козлодуй“, други вътрешни събития и отчитане влиянието между блоковете при пълна мощност, ниска мощност и при спрян реактор.

Мисията имаше за цел да установи, че обхватът, използваните данни, прилаганите модели и подходи и резултатите във ВАБ са в съответствие със стандартите за безопасност на МААЕ и международно признатите практики.
В проверяващия екип са участвали 6 външни експерти от партньорски организации на МААЕ от Армения, Словакия, Унгария, Нидерландия, Хърватия, САЩ и 3 представители на международната агенция. От АЕЦ „Козлодуй“ посочват, че те са извършили преглед на документацията и модела на ВАБ и обходи на производствената площадка. Обсъдени са били конкретни теми от отделните области на ВАБ.
„Проверката завърши на 31 март със заключително заседание, по време на което експертите от екипа на МААЕ представиха отчета от мисията с резултатите от своята работа, които ще допринесат за поддържане на високото качество на ВАБ и осигуряването на безопасната експлоатация на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“, се посочва още в съобщението.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
АЕЦ „Козлодуй“ дава милиарди на държавата и пак е на огромна печалба
Росен Христов обясни за новите ядрени реактори
България си осигури ядрено гориво от независим неруски източник

Европейската прокуратура  влезе в офиси на една от най-известните строителни фирми в България – „Трейс Груп“, съобщи Actualno.com.
Разследването е за възможна корупция и злоупотреба със средства от ЕС за ремонтите в центъра на София, „включително емблематичните жълти павета“.
Обвиненията по това разследване под името „Пътят на жълтите павета“ се отнасят до лошо управление на средствата, отпуснати на Столичната община за ремонт на центъра, съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие, както и възможна корупция, с изчислени щети от поне 3 милиона евро, се посочва в съобщението. Европейската прокуратура е започнала това разследване през есента на миналата година. Проверяват се договори, сключени между Столичната община и две търговски дружества, спечелили обществени поръчки.
Шефът на АПИ каза опасна ли е „Хемус“ с тънкия асфалт
Според разследването през 2018 г. е сключен първи договор за възстановяване на центъра на София (включително булевард „Цар Освободител“ и площад „Народно събрание“) – фирма ПСТ Груп. През 2020 г., след извършени плащания, договорът е бил прекратен по взаимно съгласие. Посочената причина е несъответствие между условията на договора и инвестиционния проект. Строителните дейности може да нанесат щети на Централния военен клуб в София, построен през 1907 г., който има историческа стойност. Въпреки това около 3 милиона евро са били платени на изпълнителя, без неустойки за просрочие, посочва прокуратурата на ЕС.
След прекратяването на този договор общината е подписала нов договор с нов изпълнител, при същите условия. Новият изпълнител е поискал предварително плащане на около 750 000 евро, за да възстанови жълтите павета, защитени от Закона за културното наследство. Тази сума засега не е изплатена, отбелязва прокуратурата на ЕС.

Допълва се, че поисканата от Министерството на регионалното развитие и благоустройството техническа експертиза е установила, че паветата са лошо положени и има и напукана настилка. Лошото качество на ремонта на паветата, изработени през 1908 г., заедно с липсата на проверки от страна на общината, биха могли да създадат допълнителни разходи, според финансовите документи, предоставени на прокуратурата на ЕС. Според разследването, от изпълнителите са представени фалшиви документи с невярна информация, удостоверяващи, че работите са извършени в съответствие със спецификациите, което е довело до неправомерни плащания.
Днешните действия по разследването се извършват от ГДБОП на пет места. За целите на разследването полицията иззема документация и електронни доказателства, свързани с изпълнението на проекта. 
 

Цветница е изключително важен християнски празник, отбелязващ триумфалното влизане на Исус Христос в Ерусалим. В тази статия ще разгледаме неговите произходи, обичаи и значението на този празник, както и датата на отбелязването му в България през 2023 година.
Кога е Цветница през 2023
През 2023 година, Цветница ще бъде отбелязана на 9 април. Тази дата се определя според календара на Великия пост и се празнува на неделята преди Великден.
Произход и значението на Цветница
Цветница е празник, свързан с влизането на Исус Христос в Ерусалим, като първото събитие от Страстната седмица, която завършва със Страстите на Христос и Възкресение. В Библията се описва как Исус, яздейки осел, е посрещнат от тълпите с разпростерени покриви и клонки от маслини и палми. Цветница символизира тази победоносна връзка между Христос и хората.
Български традиции и обичаи на Цветница
В България, Цветница е известен още като Връбница или Цветна неделя. Традициите и обичаите, свързани с този празник, включват:
Събиране на цветя и върбови клонки
На Цветница хората събират клонки от върба, маслина и други пролетни цветя. Те се свиват във венци или се аранжират върху домашни иконостаси като символ на поклонение и защита.
Посещение на роднини и приятели
На Цветница е обичайно семействата да посещават роднини и приятели, като им подаряват върбови клонки, за да им пожелаят здраве, щастие и благоденствие.

Концернът Mercedes-Benz AG е подписал Споразумение за купуване на електроенергия (PPA) с испанската Iberdrola за 140 MW енергия от вятърен парк в Балтийско море, докато производителите на автомобили засилват ангажимента си да направят производствените разходи по-предвидими, съобщава Reuters.
По думите на ръководителя на производството на германския концерн Йорг Бюрцер Mercedes се фокусира върху осигуряването на вятърни мощности в Северна Германия и инсталирането на соларни панели в южната част на страната, където вятърът не е така изобилен.
„Сделката с Iberdrola, в която Mercedes ще инвестира стотици милиони евро, означава, че компанията вече има PPA споразумения за слънчева, оншорна и офшорна вятърна енергия за капацитет, равен на половината от търсенето на електричество в Германия до средата на десетилетието“, посочва Бюрцер. Mercedes ще добива енергия от вятъра в Балтийско море

PPA са дългосрочни договори за купуване на електроенергия от производител на предварително договорена цена, осигуряващи на компаниите гарантирано финансиране. Големите индустриални имена, както и производителите на автомобили, все по-често подписват такива сделки, за да са производствените разходи по-предвидими и да намалят въглеродния си отпечатък.
На сайта на Iberdrola е посочено, че проектът Baltic Sea Windanker ще разполага с 300 MW капацитет и ще бъде въведен в експлоатация от 2026 г.
Mercedes цели да увеличи до 70% дела на възобновяемата енергия от общата необходима енергия за производството на автомобили до 2030 г.
Бюрцер смята, че технологията за съхранение на енергия ще се развие до точка, позволяваща постоянно захранване с такъв вид електричество, като водородът ще играе важна роля в осигуряването на базова енергия.

„Разбира се, има периоди, в които слънцето не грее и няма вятър, но те не са така чести в Европа. Водородът може да осигури останалата част“, казва той.
Възобновяемата енергия е 46,9% от потреблението на енергия в Германия през 2022 г., а останалата част идва от въглища, ядрена енергия и природен газ. В Европа последните налични данни от 2021 г. сочат около 22% потребление на възобновяема енергия от общото за региона.
Плановете за захранване на индустрията чрез водород в Германия още са в начален стадий, като изграждането на първата тръбопроводна мрежа за водород беше одобрено миналия декември.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Първата плаваща вятърна турбина в Черно море ще е на наша територия
Германска компания строи вятърен парк за 500 млн. евро в Македония

Печалбата на българската банкови система нараства с 66.9% на годишна база до 393.7 млн. лева за първите два месеца на тази година, сочат данните на Българската народна банка. Нетният резултат е със 158 млн. лева по-висок спрямо същия период на миналата 2022 година.
Приходите от лихви на банките у нас нарастват с 60% на годишна база или 317 млн. лева до общо 842 млн. лева към края на февруари. Разходите за лихви записват ръст от внушителните 208% спрямо първите два месеца на миналата година до общо 154 млн. лева.
Приходите от такси и комисиони на банковата система нарастват с 12.5% на годишна база до общо 288.2 млн. лева за първите два месеца на настоящата година. За сравнение, през същия период на миналата година приходите от такси и комисиони достигаха 256 млн. лева.
Разходите за такси и комисиони на банките възлизат на 58.9 млн. лева към края на февруари тази година, спрямо 44.4 млн. лева година по-рано.
Какви са средните такси за теглене на пари от банкомат у нас?
Активите на банковата система достигат 158.3 млрд. лева към края на февруари тази година, спрямо 138.3 млрд. лева към края на същия период на предходната година.
Отношението на ликвидно покритие в края на февруари възлиза на 234.9% (при 247.7% в края на януари). Ликвидният буфер и нетните изходящи ликвидни потоци са съответно 43.8 млрд. лв. и 18.6 млрд. лв. в края на февруари (при 42.2 млрд. лв. и 17.0 млрд. лв. в края на предходния месец), сочат данните на БНБ.
Банките у нас стартираха годината с ръст в печалбата
Общите брутни кредити и аванси през февруари спрямо предходния месец януари нарастват с 1.8 млрд. лв. (1.8%) до 103.7 млрд. лева. Вземанията от кредитни институции се увеличават с 849 млн. лева. (5.5%) до 16.2 млрд. лева. В брутния кредитен портфейл на банковата система е отчетен растеж с 988 млн. лв. (1.1%) до 87.5 млрд. лева.
Кредитите за други финансови предприятия се увеличават с 405 млн. лв. (6.4%) до 6.7 млрд. лева, а тези за нефинансови предприятия – с 268 млн. лева (0.6%) до 45.3 млрд. лева.
Кредитите за домакинства нарастват с 321 млн. лева (0.9%) на месечна база до 34.5 млрд. лева в края на периода.
През месеца намаляват кредитите за сектор държавно управление – с 6 млн. лв. (0.6%) до 923 млн. лв.
Спрямо края на януари 2023 г. депозитите в банковата система се увеличават с 1.6 млрд. лв. (1.2%) до 135.8 млрд. лева.
Ръст на лихвите по депозитите и жилищните кредити
Нарастват депозитите на нефинансови предприятия – с 926 млн. лв. (2.2%) до 43.3 млрд. лв., както и тези на домакинства – със 767 млн. лв. (1.0%) до 75.3 млрд. лева.
Увеличават се също депозитите на кредитни институции (със 189 млн. лв., 2.3%) и на сектор държавно управление (със 70 млн. лв., 1.6%) до съответно 8.3 млрд. лв. и 4.5 млрд. лв. в края на февруари.
Намаляват депозитите на други финансови предприятия (с 305 млн. лв., 6.6%) до 4.3 млрд. лв.
Собственият капитал в баланса на банковата система в края на февруари е 17.7 млрд. лв., или с 274 млн. лв. (1.6%) повече спрямо края на януари. Увеличението му през месеца се дължи на растежа на печалбата.
Увеличение и на депозитите, и на кредитите през февруари
Размерът на разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, в края на февруари 2023 г. е 27 млн. лв., с 34 млн. лв. (55.4%) по-малък от отчетения година по-рано.