Измерването на БВП на глава от населението е стандартен показател за благосъстоянието на една страна. Според последните прогнози на Международния валутен фонд за БВП на глава от населението за 2023 г. една от най-малките страни по площ в ЕС оглавява тази класация.
Това е Люксембург. Населението на страната е едва 634 000 души, а БВП на глава от населението е близо 130 000 долара. По-рано страната беше известна с производството на стомана, а сега разполага със сериозен сектор на финансовите услуги, отговарящ за по-голямата част от икономическата ѝ продукция.
БВП на глава от населението на Люксембург е почти 415 пъти по-голям от този на най-бедната страна в света – Бурунди с БВП от 303 долара на глава от населението, сочат данните, публикувани във Visual Capitalist.
Ако трябва да сравним с България, то излиза, че БВП на Люксембург е 10 пъти по-голям от този у нас. БВП на глава от населението в България, според данните на МВФ е 13 221 долара. Точно след нас се нареждат държави като Туркменистан, Казахстан, а преди нас са Китай, Аржентина и Коста Рика.

Топ 10 на страните с най-голям БВП на глава от населението
Страна                                   БВП на глава от населението в долари
Люксембург                                               128 820
Ирландия                                                  106 998
Швейцария                                                  94 835
Катар                                                          89 417
Норвегия                                                     88 749
Сингапур                                                     84 501
САЩ                                                            78 422
Исландия                                                     77 961
Австралия                                                    68 024
Ирландия е втората най-богата страна в света на база БВП на глава от населението със 107 000 долара, следвана от Швейцария с близо 94 000 долара. БВП на глава от населението на Ирландия отбеляза значителен ръст през последните години. За това е отговорна благоприятната бизнеса среда, ниските ставки на корпоративния данък и високообразованата работна сила, която привлича преки чуждестранни инвестиции.
Впечатление прави, че голяма част от най-богатите страни са в Европа и Северна Америка (двата най-богати континента), с БВП на глава от населението съответно 34 500 долара и 59 000 долара.
Най-бедните страни в света по БВП на глава от населението очаквано се намират в Африка.
В дъното на класацията застават още и Сиера Леоне, Малдиви и други.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Доходите в Люксембург и България: 8 към 1
Два региона в България в топ 10 на най-слабо конкурентните в ЕС
Отново сме най-бедната страна в ЕС. Този път с рекорден 28-годишен връх

Измерването на БВП на глава от населението е стандартен показател за благосъстоянието на една страна. Според последните прогнози на Международния валутен фонд за БВП на глава от населението за 2023 г. една от най-малките страни по площ в ЕС оглавява тази класация.
Това е Люксембург. Населението на страната е едва 634 000 души, а БВП на глава от населението е близо 130 000 долара. По-рано страната беше известна с производството на стомана, а сега разполага със сериозен сектор на финансовите услуги, отговарящ за по-голямата част от икономическата ѝ продукция.
БВП на глава от населението на Люксембург е почти 415 пъти по-голям от този на най-бедната страна в света – Бурунди с БВП от 303 долара на глава от населението, сочат данните, публикувани във Visual Capitalist.
Ако трябва да сравним с България, то излиза, че БВП на Люксембург е 10 пъти по-голям от този у нас. БВП на глава от населението в България, според данните на МВФ е 13 221 долара. Точно след нас се нареждат държави като Туркменистан, Казахстан, а преди нас са Китай, Аржентина и Коста Рика.

Топ 10 на страните с най-голям БВП на глава от населението
Страна                                   БВП на глава от населението в долари
Люксембург                                               128 820
Ирландия                                                  106 998
Швейцария                                                  94 835
Катар                                                          89 417
Норвегия                                                     88 749
Сингапур                                                     84 501
САЩ                                                            78 422
Исландия                                                     77 961
Австралия                                                    68 024
Ирландия е втората най-богата страна в света на база БВП на глава от населението със 107 000 долара, следвана от Швейцария с близо 94 000 долара. БВП на глава от населението на Ирландия отбеляза значителен ръст през последните години. За това е отговорна благоприятната бизнеса среда, ниските ставки на корпоративния данък и високообразованата работна сила, която привлича преки чуждестранни инвестиции.
Впечатление прави, че голяма част от най-богатите страни са в Европа и Северна Америка (двата най-богати континента), с БВП на глава от населението съответно 34 500 долара и 59 000 долара.
Най-бедните страни в света по БВП на глава от населението очаквано се намират в Африка.
В дъното на класацията застават още и Сиера Леоне, Малдиви и други.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Доходите в Люксембург и България: 8 към 1
Два региона в България в топ 10 на най-слабо конкурентните в ЕС
Отново сме най-бедната страна в ЕС. Този път с рекорден 28-годишен връх

Поскъпването на енергоносителите изстреля търговският дефицит на Европейския съюз до исторически висини. Търговският баланс на ЕС за 2022 година е отрицателен, като отчетеният дефицит възлиза на рекордните 432 млрд. евро. Това е най-големият дефицит, отчита в търговията със стоки в ЕС, откакто статистиката се води от 2002 година насам, става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат.
Дефицитът се дължи до голяма степен на поскъпването на вноса на енергия, което започна през 2021 година и продължи през по-голямата част от 2022 година.
Тройно увеличение на износа ни за Украйна – главно заради износ на нафта
Скокът на цените провокира и най-големият годишен ръст през последното десетилетие както при вноса на стоки от трети страни (извън ЕС), така и при износа, които записват ръст от съответно 41% и 18% на годишна база.

Вътрешната търговия на ЕС заема централно място във външната търговия със стоки на европейските страни, като делът ѝ варира в зависимост от редица фактори, като исторически връзки и географско местоположение.
23% ръст на българския износ през януари
Най-висок дял на вноса от други страни от ЕС се отчита в Люксембург (90% от общия внос), докато най-висок дял на износа към други страни от ЕС се наблюдава в Чехия (82% от общия износ).
От друга страна най-ниският дял на вноса от други страни от ЕС е отчетен в Ирландия (35% от общия внос), тъй като основният търговски партньор на страната е Великобритания. Най-нисък дял на износа към други страни от ЕС се отчита в Кипър (26% от общия износ).
През 2022 година Нидерландия изпъква с най-високият дял на вноса от трети страни (едва 39% от вноса на страната е от други страни от ЕС), като в същото време 71% от износа ѝ е към други страни от ЕС.
ЕС достави рeĸopдно количество шоколад и бонбони на Pycия пpeз 2022 г.
ЕС успя да отхвърли зависимостта си от внос на руски петрол

С най-силния зимен туристически сезон за този век се похвали президентът Румен Радев днес. Той цитира съобщение от служебния министър на туризма Илин Димитров, в което се казва: „Това е най-силната година от всички досега за последните 24г. Има 24% ръст на туристите в зимните курорти спрямо миналата година и 9% ръст от 2019 г.“
100 лева за шезлонг и чадър на морето
Президентът говори на откриването на „Академия по планинска медицина“ в Университетската болница „Лозенец“.
„България може да се утвърждава като добра, надеждна туристическа дестинация в зимните спортове и изобщо в зимния туризъм ако има надеждна система, която да гарантира здравето и живота на хората. Ние, като държава трябва да осигурим възможно най-доброто ниво на безопасност при развитието на нашия зимен туризъм и зимен спорт“, посочи Радев. 

„Нашата планинска спасителна служба БЧК са развили прекрасна система. Нашите спасители са известни не само в България, но и навън със своя професионализъм, доказаха го и при земетресенията в Турция, но има едно ограничение – средствата, с които разполагаме. Радвам се, че най-сетне спешната медицинска помощ по въздух се задвижва организационно“, каза още държавният глава.
И допълни, че трябва да осигурим най-доброто ниво на безопасност при развитието на нашия зимен туризъм.
 
 
 
 
 
 

Британската икономика е нараснала през четвъртото тримесечие на 2022 г., сочат официални данни, като ръстът в бизнеса на туристическите агенции и държавната подкрепа за нарастващите сметки за енергия са помогнали на страната да избегне изпадането в рецесия.
Икономическото производство е нараснало с 0,1% за периода октомври-декември спрямо предходното тримесечие, след свиването му с ревизираните 0,1% през третото тримесечие – по-малък спад, отколкото се смяташе досега, предава Reuters. Преди това Службата за национална статистика (ONS) обяви, че през четвъртото тримесечие на 2022 г. икономиката не е отбелязала растеж.
„Икономиката се представи малко по-силно през втората половина на 2022 г., отколкото се предполагаше по-рано, като по-късните данни показаха, че през последното тримесечие телекомуникациите, строителството и производството са се представили по-добре, отколкото се смяташе първоначално“, посочи статистикът на ONS Дарън Морган.
Силният британски сектор на услугите нарасна с 0,1%, благодарение на отскока с близо 11% при туристическите агенции. Преработващата промишленост нарасна с 0,5% заради често непостоянния фармацевтичен сектор, а строителството – с 1,3%.

Спестяванията на домакинствата се повишиха, стимулирани от правителствената схема за подпомагане на сметките за енергия, като съотношението на спестяванията нарасна до 9,3% от разполагаемия доход в спрямо нивото му от 5,6% непосредствено преди пандемията. Разполагаемият доход на домакинствата нарасна с 1,3% след 4 последователни тримесечия на отрицателен растеж.
През януари МВФ заяви, че Великобритания е на път да бъде единствената от големите развити икономики от Г-7, която ще се свие през 2023 г., въпреки че оттогава насам икономическите данни са по-силни от анализаторските прогнози.
ONS съобщи, че бизнес инвестициите са намалели с 0,2% на тримесечна база спрямо първата оценка за ръст от 4,8%. Зад голямото преразглеждане стоят промени в начина на изчисляване на сезонните корекции на данните.
По-рано този месец министърът на финансите Джеръми Хънт обяви нови стимули, които целят да насърчат компаниите да инвестират, въпреки че данъчните облекчения са по-малко щедри от предишната схема и се случват в момент, когато корпоративният данък трябва да се повиши (през април).
ONS обяви, че британското икономическо производство през четвъртото тримесечие е било с 0,6% под равнището от края на 2019 г. Това е единствената икономика от Г-7, която не се е възстановила от пандемията на COVID-19.

Междувременно 3 години след като напусна ЕС Великобритания подписа сделка за присъединяване към търговски пакт с 11 азиатски и тихоокеански държави.
Присъединяването към групата ще повиши износа на Обединеното кралство чрез намаляване на митата за стоки като сирене, автомобили, шоколад, машини, джин и уиски, съобщи правителството.
Според оценка на правителството обаче членството в блока ще добави само 0,08% към размера на икономиката на Обединеното кралство. Иначе търговската зона обхваща пазар с около 500 млн. души.
Всеобхватното и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство (CPTPP) е създадено през 2018 г. и включва Австралия, Бруней, Канада, Чили, Япония, Малайзия, Мексико, Нова Зеландия, Перу, Сингапур и Виетнам. На тези страни членки се дължи 13% от световния доход.
След 21 месеца на преговори Великобритания стана първата европейска страна, присъединила се към блока. Правителството изтъкна, че това е най-голямата търговска сделка за Обединеното кралство след Брекзит. Очаква се обаче печалбите да са скромни.
На практика Обединеното кралство вече имаше споразумения за свободна търговия от времето като членка на ЕС с всички членове на блока без Бруней и Малайзия, някои от които сега бяха просто преподписани.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
За първи път от 4 месеца: Британската инфлация изненадващо се ускори
Дефицит: Британците останаха без зеленчуци – купуват до 3 броя
Нова социална помощ за най-бедните на Острова

Почасовото заплащане в България остава най-ниското в Европейския съюз, като средните почасови разходи за труд у нас са в пъти по-ниски спрямо тези в най-развитите европейски икономики.
През 2022 година средните почасови разходи за труд в ЕС възлизат на 30.5 евро, докато средната стойност в еврозоната възлиза на 34.3 евро. Разходите се покачват спрямо предходната 2021 година, когато са били съответно 29 евро и 32.8 евро.
Най-ниските почасови разходи за труд в ЕС се отчитат в България – средно 8.2 евро. Това е приблизително 5 пъти по-малко от средните почасови разходи за труд в Германия, които възлизат на 39.5 евро, става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат.
Доходите на 68% от българите остават непроменени на фона на скока в цените
Най-голямата европейска икономика се нарежда на шесто място по-най-високи почасови разходи за труд, като лидер в това отношение е Люксембург – средно 50.7 евро. Преди Германия са още Дания (46.8 евро), Белгия (43.5 евро), Франция (40.8 евро), Нидерландия (40.5 евро) и Швеция (40.1 евро).
На дъното редом до България се подреждат Румъния (9.5 евро), Унгария (10.7 евро), Хърватия (12.1 евро), Латвия (12.2 евро), Полша (12.5 евро), Литва (12.2 евро), Малта (14 евро), Гърция (14.5 евро), Словакия (15.6 евро) и Португалия (16.1 евро).
България първа по ръст на заплатите в ЕС
Средните почасови разходи за труд в ЕС достигат 30.7 евро в индустрията, като нивото за този сектор в еврозоната скача до 36.6 евро. В сектора на строителството средните почасови разходи за труд са 27.3 евро за ЕС и 30.8 евро за еврозоната. В сектора на услугите средните разходи са 30.2 евро за ЕС и 33.3 евро за еврозоната.
Двата основни компонента в разходите за труд са заплатите на служителите и другите разходи, свързани с тях, като осигуровките например.
Делът на другите разходи в разходите за труд възлиза на средно 24.8% за ЕС и 25.6% за еврозоната. Най-нисък дял на другите разходи се отчита в Литва (5.4%) и Румъния (5.3%), докато най-висок дял се наблюдава във Франция (32%), Швеция (31.9%) и Италия (27.8%). Делът на тези разходи в общите почасови разходи за труд в България достига 13.6%.

Средните почасови разходи за труд в ЕС нарастват с 5% на годишна база през 2022 година в ЕС, докато за еврозоната ръста е 4.7%.
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?
България е първа по ръст на почасовите разходи за труд в ЕС – нарастване от 15.3% през миналата година. Веднага след страната ни се нареждат Унгария (+13.9%), Румъния (+12.2%) и Полша (11.7%). Най-високият ръст в разходите за труд в ЕС се наблюдава при страните, които изхождат от най-ниска база.
В еврозоната първа по ръст на почасовите разходи за труд е Литва (+13.3%), следвана от Ирландия (+9.3%) и Естония (+9.1%).
Враца застана на второ място по заплати след София, а най-платени у нас са… футболистите