Българският доставчик на услуги за пренос на данни „Телехаус България“ ще участва в Peering Days 2023 – актуалното издание на най-голямата конференция за пиъринг в Централна и Източна Европа. То ще се проведе от 28 до 30 март 2023 г. в „Гранд Хотел Милениум“ в София.
Peering Days („Дни на пиъринга“) е специализирана международна конференция, която събира на едно място мрежови инженери, пиъринг координатори, интернет доставчици, облачни администратори и оператори на центрове за данни от целия регион, като предлага технически семинари, професионални презентации и възможности за установяване на контакти. Лекторите на „Дни на пиъринга“ са експерти и представители на различни компании и организации в областта на телекомуникациите и ИТ.

Част от презентаторите тази година са известни в бранша специалисти като Нина Баргисен от Kentik, Мартин Бари от Fastly и Бен Кокс от Port 179 Ltd (bgp.tools).
Организатори на събитието са интернет точките за обмен (IXP – internet exchange points) NIX.CZ, VIX.AT и BIX.BG. Конференцията се провежда всяка година в различна столица от Централна и Източна Европа, като София е домакин за първи път.
Участието на „Телехаус България“ в „Дни на пиъринга 2023“ ще бъде сериозен професионален принос за събитието, предвид богатият опит на компанията в бранша.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
„Телехаус България“ ще участва в Peering Days (ВИДЕО) 

„Лукойл България“ има нов управител, показва справка в Търговския регистър. Иво Гуидо Хоскенс е вписан като нов управител на компанията. Той ще смени Андрей Матюхов, който заемаше поста малко повече от две години.
Хоскенс е белгиец и от октомври 2021 г. е работил за „Литаско“, търговско поделение на „Лукойл“, базирано в Швейцария, като директор, отговарящ за търговията на дребно в Европа и САЩ. Преди това 21 години е бил директор в „Лукойл“, отново отговарящ за продажбите на дребно.
Нова глоба за „Лукойл“ готви КЗК, засега не казва колко голяма
Междувременно бяха обсъдени подробностите в случай че рафинерията на „Лукойл“ в Бургас бъде одържавена. Това стана на среща на Консултативния съвет за сътрудничество между държавните органи и лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход към министъра на икономиката и индустрията.

Трябва да бъде уточнен броят на управителите, ако България поеме управлението на рафинерията на „Лукойл Нефтохим“ в Бургас. Около това мнение се обединиха участниците.
По закон управителите трябва да са до трима души, отделно следва да се уточнят критериите и условията, на които трябва да отговаря човек, който ще стане управител – не само за рафинерията в Бургас, но и за „обектите от критичната инфраструктура“.
А служебният икономически министър Никола Стоянов уточни: „Тази група ще детайлизира и обектите от критичната инфраструктура, за управлението на които би се наложило да бъде създадена тази длъжност, защото законът предвижда тази разпоредба да се прилага не само към бургаската рафинерия“. Освен това, Стоянов предупреди, че „държавата трябва да е подготвена и да реагира в рамките на часове, ако ситуацията го налага“.
 
 
 
 
 

Швейцарската централна банка (SNB) повиши основната си лихва с 50 базисни пункта и даде ясен знак за още увеличения, като възобнови борбата си с инфлацията дни след като кризата с втората по големина банка в страната стана епицентър на световните финансови сътресения, съобщава Bloomberg.
Централните банкери повишиха основната лихва до 1,5% – очаквано от повечето икономисти, преди принудителното придобиване на Credit Suisse от по-големия конкурент UBS Group да помрачи перспективите, като влоши пазарните сътресения по-рано тази седмица.
„Не може да бъде изключено, че ще бъдат необходими допълнителни увеличения на основната лихва на SNB, за да се гарантира ценова стабилност в средносрочен план. За да се осигурят подходящи парични условия, SNB остава в готовност да бъде активна и на валутния пазар“, заявиха централните банкери след срещата.
Решението съвпада с това на ЕЦБ, която миналата седмица вдигна основните лихви със същия темп, а в сряда Федералният резерв ги повиши с 0,25 пункта.

Чрез предприемането на по-голяма стъпка, SNB сигнализира, че инфлацията надделява над тревогите ѝ за пазарната реакция спрямо сделката с Credit Suisse, чиито условия предизвикаха затягане на финансовите условия за банките в Европа. Швeйцapcĸaтa национална бaнĸa щe пoмoгнe нa Сrеdіt Ѕuіѕѕе с милиарди
Централните банкери признаха обаче, че сътресенията наистина са подействали разсейващо. „Мерките, обявени през уикенда от федералното правителство, Швейцарския орган за надзор на финансовите пазари (FINMA) и SNB, спряха кризата. SNB предоставя големи количества помощ за ликвидност в швейцарски франкове и чужди валути. Тези заеми са обезпечени с гаранции и подлежат на лихви“, заявиха те.
Инфлационни притеснения
Макар че ръстът на потребителските цени в Швейцария е под половината от темпа в еврозоната и е нисък по международните стандарти, неочаквано ускорение през февруари и опасенията за натиск при заплащането притесниха централните банкери.
Ходът позволява на Швейцария частично да намали разликата с по-високите лихви на ЕЦБ и Фед, чиито централни банкери определят паричната политика 2 пъти по-често, т.е. стъпката може да укрепи франка срещу привнесения инфлационен натиск.

Основните разходи за заеми в Швейцария остават със 150 б. п. по-ниски спрямо тези в еврозоната.
SNB очаква инфлация от 2,6% през 2023 г., като ще се забави до 2% в следващите 2 години. За сравнение, предишните ѝ прогнози бяха за 2,4% тази година и 1,8% през 2024 г.
След като неочаквано не успя да се разрасне през последното тримесечие на 2022 г., очакванията са Швейцария все пак да избегне рецесия. Икономиката вероятно ще се разшири с 1% тази година спрямо 2,1% през 2022 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Невиждана загуба за една от най-стабилните банки в Европа
САЩ и Швейцария повишиха агресивно лихвите