Ако има санкции за страните, които използват руско ядрено гориво, трябва да има и санкции срещу тези, които потребяват големи количества газ от Русия и тези, които още имат компании, работещи на руска територия, и по всякакъв друг начин са се възползвали от началото на кризата от взаимоотношенията си с Русия. Това отговори служебният министър на енергетиката Росен Христов пред БТА за мнението на германския министър на икономиката Роберт Хабек, който настоява за санкции на страните, използващи руско ядрено гориво. По думите му изказването на Хабек е политическо и крайно неприемливо за България.
„Това си е право на всеки министър, но ако вземем предвид търговския обмен на България с Русия и този на Германия с Русия, ще видите, че разликата е в пъти по-голяма“, заяви Христов. По думите му, ако се говори за приходи на Русия от други държави, със сигурност Германия е платила много повече. Освен това германските компании, останали на руския пазар, са едни от последните, които все още функционират там.
„Ако говорим за санкции, може да говорим в много по-широк спектър и основната засегната страна ще бъде Германия“, заяви Росен Христов.

По повод срещата с Френската енергийна компания EDF вчера, РосенХристов заяви, че с тях се работи много конструктивно. Обсъждат се варианти за широко взаимодействие в сферата на ядрената енергетика. Христов посочи, че вчера е дискутирана обмяна на ноу-хау, както и технически EDF да помогне с анализите на площадката на Белене. Дискутирана е възможността френската енергийна компания да направи предпроектно проучване, като това, което „Уестингхаус“ прави за 7-и и 8-и блок в Козлодуй. Според министъра трябва да се върви паралелно, за да може НС да има целия пакет от данни, което да му позволи да вземе решение за тези проекти.
Енергийният министър присъства днес на подписването на договора за разширението на газохранилището в Чирен между „Булгартрансгаз“ и изпълнителя „Ю Джи Ес Дрилинг Чирен“. Целта на проекта е капацитетът на ПГХ „Чирен“ да се увеличи до 1 млрд. куб. метра, при около 500 млн. куб. м в момента, чрез допълнителни сондажи.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Литва предлага ядрени санкции срещу Русия
Десет страни членки, включително и България образуват алианс за ядрена енергия

Разширяването на газохралинището в Чирен започна с договор за 300 милиона лева

„Булгартрансгаз“ ЕАД и ДЗЗД „Ю Джи Ес Дрилинг Чирен“ подписаха договор за изграждането на сондажи за разширение на капацитета на „ПГХ Чирен“- сондажен фонд“.
Разширението на подземното газохранилище е проект от общ интерес за Европейския съюз (ЕС). Финансира се от Механизма за свързване на Европа. Конкретният договор е за разширение на сондажния фонд на ПГХ „Чирен“.
Още: Разширяването на газохралинището в Чирен започна с договор за 300 милиона лева
Целта на разширението на капацитета е да се увеличи обемът на активния газ до 1 млрд. куб. метра, както и на дневния капацитет на добив до 10 млн. куб. метра. Нагнетяването трябва да се увеличи до 8 млн. куб. метра на ден. Ще бъдат изградени нови надземни и подземни съоръжения, включително нова компресорна станция, 10 нови високопродуктивни експлоатационни и 3 наблюдателни сондажа, както и газопровод Чирен – Бутан.

„След завършването на проекта 1 млрд. куб. м. газ ще могат да бъдат съхранявани, което е около 1/3 от консумацията на страната”, каза служебният енергиен министър Росен Христов
“Дори в условията на прекъсването на доставки по каквато и да е причина българските потребители ще имат достъп до синьото гориво за месеци. С газохранилище с такъв обем ще можем да се възползваме от ниските цени на газа в месеците на ниско потребление, да го купуваме и нагнетяваме”, добави той.
 

Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) обеща допълнителна помощ за Украйна, предаде ДПА и БТА.
„Още от първите дни на войната ЮНЕСКО застана зад украинците, за да им помогне да опазят културата, наследството, образованието и безопасността на журналистите“, заяви генералният директор на организацията Одре Азуле на двудневно посещение в Киев в сряда.
По думите ѝ материали за опазване на паметници и произведения на изкуството и 50 000 компютъра, които да позволят дистанционно обучение, са били доставени на Украйна по план за действие при извънредни случаи на стойност 30 млн. долара. Предоставена е и защитна екипировка за журналисти.

„Помощта ще продължи и ще се увеличи през 2023 г.“, посочи Азуле и допълни, че в следващите седмици ЮНЕСКО ще отдели над 10 млн. долара за образование, главно за осигуряване на допълнителна помощ от психолози за учениците в училищата.
Азуле подчерта, че щетите от войната са огромни и добави, че ще са нужни още 6,9 млрд. долара за следващите 10 години, за да се възстанови културният сектор от нанесените му щети. Колко ще струва възстановяването на Украйна?
Според ЮНЕСКО украинският президент Володимир Зеленски е помолил организацията за помощ по изготвянето на План за възстановяване на културния сектор.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Украйна ще получи многомилиарден заем от МВФ
Дания подготвя 1 млрд. долара помощ за Украйна
Годишнина от войната: САЩ праща нова военна помощ за Украйна за милиарди
Байдън дава половин милиард долара военна помощ на Украйна