Българската банка за развитие е предоставила гаранции към 13 търговски банки за отпуснати от тях 52 915 кредита за потребление в размер на 254,6 млн. лв., както и гаранции по 2 894 кредита към търговски предприятия в размер на 630,4 млн. лв. Това показват финалните данни за изпълнението на двете гаранционни програми1, с които ББР подкрепи икономиката и гражданите по време на пандемията от COVID-19.
Общият размер на предоставените кредити по тези антикризисни мерки е 885 млн. лв.
Увеличение и на депозитите, и на кредитите през февруари
ББР разработи и информационен портал, чрез който в реално време на сайта се публикува информация за напредъка по мерките. Предоставянето на финансиране за физически лица продължи до август 2021 г., а за бизнеса – до 30.06.2022 г.
Три години по-късно подкрепата от страна на Българската банка за развитие продължава.

Най-подкрепени по програмата за бизнеса са малките предприятия – те са получили 40% от предоставеното финансиране по програмата. Следват средните предприятия с финансиране от 29% и микропредприятията – с 24%. Средният размер на предоставеното финансиране е 230 хил. лева. Въпреки че мярката беше отворена и за големи предприятия, търговските банки са предоставили финансиране с гаранция от ББР на 34 търговски дружества, които не са МСП, при среден размер на кредит от 1,37 млн. лв.
Най-голям дял от финансирането по бизнес програмата в размер на близо 300 млн. лв. е получен от предприятия в Югозападния регион с център София. Следват предприятията в Пловдивския регион с 91 млн. лв. и тези от Североизточна България с кредити за над 76 млн. лв.
Почти половината от ресурса е насочен към бизнеса в сектор Търговия (41%). На второ място са предприятията в преработващата промишленост – 21%, следвани от транспортния и хотелиерския бизнес, където са били насочени 14% от общия размер на финансирането. Най-малък е броят на предприятията в секторите добивна промишленост, образование и други дейности.
63% от компаниите са се възползвали от възможността да договорят гратисен период.
По данни на партниращите търговски банки 80% от кредитите са предоставени без материално обезпечение, благодарение на гаранцията от ББР.
По програмата за безлихвени кредити са подкрепени 38 722 физически лица, като са предоставени 52 915 (допустимо е един кредитополучател да има повече от един кредит, но в рамките на 6 900 лв.). 29 088 от тях са ползвали максималния размер от 6 900 лв., а средният получен размер от останалите е близо 5 600 лева. 26 379 кредита са отпуснати при максималния гратисен период от 24 месеца. Над 50% от кредитите се предоставени извън регионите на четирите най-големи града. Едва около 18% са отпуснати в София-град, 12% в област Пловдив, а 15% – в областите на Варна и Бургас.
През юли 2022 г. Министерският съвет одобри промени в условията на програмата, отнасящи се главно до възможността за предоговаряне на параметри по сключените договори за кредит и опростяване на реда за предявяване на гаранции. Потенциално възможният срок на изплащане на кредитите бе увеличен от 5 на 7 години, а допустимият гратисен период от 24 месеца вече може да се ползва на части.
Към 31.12.2022 г. по искане на търговските банки-партньори ББР е изплатила гарантирани суми в размер на 2 832 345 лв. и възстановими разходи по Програмата за финансиране на физически лица, в размер на 63 489 лв. Плащания по гаранциите могат да се претендират пред банката до средата на 2029 г. или в съответствие с условията в гаранционните споразумения.
 

Германия желае по-строги правила за намаляване на дълга на страните с по-големи задължения и по-строги ограничения върху обхвата на ЕК да съгласува фискалните планове с държавите членки, докато съюзът се подготвя за общ преглед на бюджетните правила.
В германски политически документ, видян от Financial Times, Берлин настоява съотношението дълг към БВП на силно задлъжнелите страни да спада с 1 пр. п. годишно, докато за държавите членки на ЕС с по-ниска дългова тежест минималното изискване на дълга може да е 0,5% от БВП годишно.
Съгласно настоящите правила държавите членки, чиито дълг е над 60% от БВП, трябва да планират намаляване с 1/20 годишно – скорост, която изглежда нереалистично драконовска.
Германският документ подсилва нарастващия дебат за преразглеждане на фискалните правила на ЕС. Той цели да ограничи собственото предложение на ЕК за сключване на индивидуални сделки с отделните държави членки, когато се определя пътя и темпото за привеждане на публичното им финансиране обратно в съответствие с правилата. ЕС е все по-близо до реформа и нови бюджетни правила

ЕК предложи промени в тези правила през ноември 2022 г., целящи увеличаване на „държавните права на собственост“ по отношение на дълга, както и „повече свобода за намаляване на дълга“ и по-строго правоприлагане.
Германският министър на финансите Кристиан Линднер беше скептичен за оставянето на ЕК да изработи и наблюдава тези двустранни планове. В миналото германското финансово министерство беше недоверчиво към ролята на ЕК като орган за прилагане на фискалните правила, предвид снизхождението, показала в миналото към бюджетните дефицити и усилията за намаляване на дълга на страни като Франция и дори Германия.
В опит да ограничи свободата на преценка на ЕК при съгласуване на тези планове, Берлин се застъпва за „общи количествени показатели и предпазни мерки от съществено значение за една реформирана фискална рамка“. Германският документ също предлага допълнителни начини за ограничаване на растежа на публичните разходи сред страните с висок дълг.
В опит да отговори на призивите за защита на разходите за ключови зелени и цифрови приоритети, германският документ предлага промени, за да се гарантира, че разходите, свързани с програмите на ЕС, като Плана за възстановяване след COVID-19, са благоприятно третирани. Въпреки това вероятно ще срещне съпротива от страните членки с огромни държавни задължения, търсещи индивидуални планове за намаляване на дълга и така оставят много възможности за публични инвестиции.

Дебатът за формата на Пакта за стабилност и растеж на ЕС, предназначен да наложи фискална дисциплина на държавите членки, постепенно се възобновява, след като беше спрян по време на COVID пандемията. Миналия месец министрите на финансите се съгласиха, че новото законодателство трябва да се прокара тази година, тъй като се стремят да уредят подобрена рамка, преди правилата за отношението дълг към БВП да влязат отново в сила през 2024 г.
ЕС се стреми да опрости списъка с фискални правила, който от години страда от неравномерно прилагане, като същевременно не успява да стимулира адекватно ключовите публични инвестиции, отбелязва финансово издание.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Изтеглихме нов дълг за 1,5 милиарда евро на изгодна цена
Предстои ли нова дългова криза в еврозоната?
България сред едва трите държави в ЕС, които изпълняват критерия за дефицит

Изкуственият интелект (ИИ) дава перспектива, но може да доведе и до немалко спънки. С негова помощ всяка ИТ компания може да увеличи производителността си от 2 до 5 пъти в следващата една година, но за внедряването му са нужни таланти със задълбочени познания в науката за данни. Освен това – трябва да поставяме под съмнение почти всичко, което ChatGPT ни казва, защото задавайки въпрос на ChatGPT, ние вече го обучаваме. Това са само част от посланията, които лекторите на събитието Business Tree на БАСКОМ отправиха по време на форума „Изкуственият интелект: бъдещето на бизнеса е тук“. 
Д-р Артур Кордон коментира, че ИИ ускорител на бизнеса и който го прегърне, само за няколко години може да помете конкурентите си. По думите му една система за изкуствен интелект трябва да има 4 функции: машинно обучение, предсказване, анализиране и решаване на сложни проблеми. Кордон отбеляза, че почти няма компания в топ 500 в света, която да не прилага изкуствен интелект – това се отнася не само до големите, но вече и до значително по-малки компании.
„Най-важната начална стъпка е ръководителите да имат визия. Следващото по важност са кадрите. За основното навлизане трябват най-вече таланти, които са посветени на науката за данни. За тях трябва солидно образование. Това, което наблюдавам, особено в България, е че само с ChatGPT един човек може да навлезе в изкуствения интелект. Това категорично не е достатъчно. Или ще правите изкуствен интелект, или ще правите чат-пат изкуствен интелект. Аз съм категорично против чат-пат изкуствения интелект. Това е илюзия, от която нямате полза“, допълни още д-р Кордон.
Георги Шарков направи исторически преглед на появата на изкуствения интелект от 1956 г. до днес и заяви, че отдавна машините са по-добри от хората в някои сфери. Но предупреди и за заплахите, свързани с достоверността, сигурността и уязвимостта на обучението на машините, както и за поуките от предишните две „зими“ на ИИ. „Ние трябва да поставяме под съмнение почти всичко, което ChatGPT ни казва, особено за факти и конкретни данни“, категоричен е той.
Шарков коментира и важни въпроси, свързани със законовите рамки, етичните принципи и техническата надеждност на изкуствения интелект: „Например къде са интелектуалните права на продукта на изкуствения интелект? Имаше вече запитвания към научни издания дали може ChatGPT да се запише като съавтор“, каза още Георги Шарков и даде примера с невъзможността все още автономните коли да имат адекватно възприятие на околната визуална среда. „Засега те разпознават само отделни компоненти. Има слабости, като тази например на знак СТОП да поставите две черни лепенки и това да се интерпретира като ограничение на скоростта, както и дори one pixel атаки“. В този смисъл Георги Шарков предупреди за отговорното използване на подобен тип системи – особено такива, свързани с нашето здраве и безопасност.
„Имаме много стъпки да извървим, преди да сме напълно наясно за какво можем и за какво не бива да използваме ИИ. Засега можем да го използваме за забавление, за обучение, за креативност, нови бизнес продукти и услуги, за кореспонденция, но за решения, свързани със здравето, живота и сигурността ни, трябва да подхождаме много внимателно. Затова и в Европа дефинирахме изисквания към ИИ платформите за прозрачност, обяснимост, киберзащита и др. Много лични данни и информация изтичат през платформите за чат“, добави Георги Шарков.
„Изкуственият интелект може да преразкаже книга или филм, да резюмира съдържание на видео, да ви повиши езиковата подготовка, да ви помогне да откриете грешка в сложен код и т.н., което ви печели много време, обогатява ви и ви развива. За първи път в историята на човечеството възрастни хора имат шанса да прогресират със скоростта на малки деца експоненциално“, отбеляза Мони Дочев. Той е убеден, че всяка фирма може да увеличи производителността си между 2 и 5 пъти в следващата една година.
ОЩЕ по темата: Развитието на изкуствения интелект може да засегне над 300 млн. работни места по света
Райчо Райчев представи няколко конкретни приложения на изкуствен интелект в космическата индустрия. „В орбита около Земята има огромно количество различни обекти. Едно от най-новите и важни приложения за всички космически мисии, е възможността за автоматизиран и подобряващ се мониторинг и предотвратяване сблъсъци в орбита и съответно повишаване защитата на космическата инфраструктура. Движейки се с близо 30 хил. км/ч около Земята, е хубаво да знаете къде се намира всеки летящ обект, за да може превантивно да променяте височината на орбитата на вашия сателит“, каза още той.
Председателят на УС на БАСКОМ и на УС на БРАИТ Доброслав Димитров отправи предупреждение към собствениците и изпълнителни директори на високотехнологичните компании: „Нещата са много сериозни. Ако не грабнем момента и не се възползваме от възможностите на изкуствения интелект, след около година може половината от нас тук в тази зала да не сме в бизнеса“.
ОЩЕ по темата: Изкуственият интелект предизвиква хаос: Какво да правим, за да е безопасен?
Сред лекторите бяха един от най-влиятелните международни експерти в прилагането на изкуствен интелект – д-р Артур Кордон, признат експерт и пионер в прилагането на изкуствен интелект в бизнеса; Мони Дочев, съосновател и технологичен директор на Imperia Online; Георги Шарков, един от най-авторитетните експерти по киберсигурност в България, член на Консултативния съвет на БАСКОМ и ръководител на Лабораторията по киберсигурност към София Тех Парк; Райчо Райчев, основател на EnduroSat и Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ. Дискусията модерира Марина Шидероф, инициатор на формата Business Tree, член на УС на БАСКОМ, основател и управител на Fram Creative Solutions.