Сестра в лудницата се оплаква на доктора:
– Този, новият, ще ми скъса нервите. Като е заповтарял:“О, АЛЕКО! О, КОНСТАНТИНОВ! „. Откакто е приет, не е спирал.
– Не го вини човечеца. И теб да те посрещне петгодишния ти син на вратата, и да ти подари 100 портрета на Алеко, и ти ще луднеш!
– Че от къде ги е взело хлапето?
– Прилежно ги изрязало от 100 левовите банкноти на баща си…

Най-големите производители на автомобили в Европа отчетоха рекордно големи печалби през 2022 г. въпреки така големите продажби и проблемите с веригата на доставки и логистиката, пише Automotive News Europe.
Кумулативната нетна печалба на 6-те най-големи автомобилни компании в Европа – BMW Group, Mercedes-Benz, Renault Group, Stellantis, Volkswagen Group и Volvo Car, плюс Ferrari нараства с 22% до рекордните 67,8 млрд. евро.
По-голяма част от печалбата е генерирана от първите 4 по-големина на пазарния дял компании, като от тях BMW отчита най-голяма нетна печалба – 18,6 млрд. евро, следван от Stellantis (16,8 млрд. евро), VW (15,8 млрд. евро) и Mercedes (14,8 млрд. евро).
Все пак резултатите на BMW не са изцяло сравними с другите автомобилни производители. Миналата година германската група започна да консолидира резултатите от съвместното си предприятие BMW Brilliance в Китай, след като увеличи дела си до 75% от 50%. BMW обяви, че неговият 49-процентен скок на печалбата през 2022 г. идва главно от тази консолидация.

Volvo Car, контролирана от китайския концерн Zhejiang Geely Holding, отчете нетна печалба от 17 млрд. шведски крони (1,6 млрд. евро); Ferrari записа печалба от 939 млн. евро, а Renault регистрира нетна загуба от 700 млн. евро, след като напусна руския пазар заради войната в Украйна.
Jaguar Land Rover, собственост на индийската Tata Group, не беше включен в отчета за 2022 г., тъй като фискалната му година приключва на 31 март. А цифрите от наскоро листнатата Porsche са включени в тези на Volkswagen.
По-високите продажни цени спомагат растежа
Рекордните печалби на европейските автомобилни производители се случиха, въпреки спада на международните им продажби с 2% до 22 млн. броя. Продажбите на Volvo паднаха с 12%, най-големият спад сред разглежданите компании, докато тези на Mercedes и Ferrari се увеличават.
Общите приходи растат с 15% до 834 млрд. евро, като приходите на производителите поотделно нарастват най-малко с 11%, с изключение на Renault, чиито приходи са без промяна (+0,4%) заради деконсолидацията на руските ѝ операции.
Ръстът на приходите е до голяма степен заради увеличението при продажните цени и заради фокуса върху моделите с по-висок марж.

Това помогна на общата оперативна печалба да нарасне дори повече от приходите – с 21% до 86,2 млрд. евро. Средният марж расте до 10,3% от 9,8% през 2021 г.
Дейв Пауълс, вицепрезидент в испанските марки Seat и Cupra, част от VW, заяви, че макар продажбите на марката да са спаднали с 4%, приходите са нараснали с 18%. По думите му силното представяне на марките се дължи на „увеличаването на дела на продадените автомобили на марката Cupra, на агресивната стратегия за управление на приходите, намаляването на режийните разходи и подобренията на ефективността“.
Оптимизъм за 2023 г., въпреки икономическата криза 
Според експерти добрите времена за индустрията вероятно ще продължат през първите 6 месеца на 2023 г. въпреки притесненията за европейската икономика и инфлацията. Продажбите в Европа са нараснали с 12% през февруари, 7-о поредно месечно увеличение, съобщи Европейската асоциация на автомобилните производители.
Според доклад на Evercore ISI Европа „избегна най-лошия сценарий в енергетиката и най-накрая може да започне да се възползва от задържаното потребителско търсене“, визирайки спад в търсенето при COVID пандемията.
От Evercore добавят, че Европа има „потенциал за 5-процентно увеличение на регистрациите тази година, с възможно още по-високо повишаване на производството (от 5 до 7%)“, тъй като производителите на автомобили постепенно запълват запасите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Продажбите на Volkswagen удариха невиждано от 10 години дъно
Русия удари сериозно най-големия автомобилен производител

Руската инвазия в Украйна удари и глобалното автомобилно производство

Бюджетният дефицит на Русия през първото тримесечие на годината достига до 2,4 трлн. рубли (над 29,15 млрд. долара) на фона на намалените приходи от продажбите на природен газ и петрол, според предварителни данни на руското финансово министерство, публикувани днес на сайта му, предаде ТАСС.
„Първоначалната оценка показва, че обемът на приходите във федералния бюджет достига 5,677 трлн. рубли (над 6,89 млрд. долара) за периода януари-март 2023 г. Това е намаление с 21% спрямо първото тримесечие на 2022 г., което е свързано със спад на приходите от на петрол и газ“, гласи съобщението на министерството на финансите в Москва. Бюджетният дефицит на Русия чупи всички рекорди

Бюджетните разходи през януари, февруари и март възлизат на 8,07 трлн. рубли (9,83 млрд. долара), с 34% повече от първите три месеца на 2022 г.
Приходите на Русия от продажбата на природен газ и петрол възлизат на 1,6 трлн. рубли (1,94 млрд. долара) през първото тримесечие на 2023 г. Това е спад с 45% на годишна основа, уточнява руското финансово министерство.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рублата отчете най-голям спад от близо година
Само за два месеца: Бюджeтният дeфицит нa Pycия дoближи гoдишния плaн

Френската компания за производство на храни и напитки Danone има възможност за „адаптация“ на брандовете си за руския пазар, се казва в прессъобщение на фирмата, цитирано от ТАСС.
„Проучваме различни възможности как да направим международните марки по-релевантни за местния пазар“, гласи още съобщението.

Според в. „Известия“, позовавайки се на неназовани източници, Danone смята да се откаже от използването в Русия на добре познатите международни брандове. Според изданието става дума за Activia, Alpro, Actimel, Danone и др., като ги замени с по-подходящи за местния пазар.
През октомври Danone обяви, че започва процес на предаване на фактическия контрол на бизнеса си в Русия на местни представители. Компанията подчерта, че това е най-добрият начин да се осигури непрекъснатост в производството и да се гарантира сигурността на служителите и партньорите на компанията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Danone се отказва почти изцяло от бизнеса си в Русия
След 60 години на пазара: Pepsi спира производството си в Русия
Как много западни компании напуснаха Русия, но марките им – останаха

Областта в която най-много гръцки компании са предпочели да разположат бизнеса си у нас е Благоевград – дял от 46% от всички фирми от Гърция, развиващи дейност у нас.
Това стана ясно по време на среща на министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов с представители на гръцкия бизнес у нас, съобщават от пресцентъра на ведомството. В дискусията участие взе и Алексиос-Мариос Либеропулос, извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция в България. Това е поредна среща във формат „закуска за инвеститори“, която инициира икономическият министър.
Гръцките компании, които развиват дейност в България възлизат на над 18 000, като общата сума на гръцките инвестиции у нас достигат близо 6 млрд. лева.
Около 46% от гръцките компании са разположени в Благоевград, 39% в София, 7% в Пловдив, 2% в Хасково и 6% в останалите области на България.
„Данните показват, че гръцките компании осигуряват над 60 хил. работни места в България и затова е толкова важно да имаме оперативна връзка и да обсъждаме всички трудности, които срещате“, подчерта министър Никола Стоянов. По думите му срещата е организирана след обсъждане и с посланик Алексиос-Мариос Либеропулос.
„Положително е, че се увеличава броят и на стратегическите проекти между нашите две държави“, каза министър Никола Стоянов и даде за пример съвместните инициативи в сферата на енергетиката.
Колко милиарда дават България, Гърция и Италия за газ от Азербайджан?
„Преди няколко месеца проведохме и още един важен разговор за бъдещето на сътрудничеството ни в икономическата област – как български и гръцки компании да си партнират за по-голямо присъствие на международния пазар“, обясни Никола Стоянов. Той подчерта, че за тази цел са много важни събитията на бизнес ниво между двете държави.
„България и Гърция могат да си партнират и при привличането на големи чуждестранни инвеститори. За да го постигнем, най-важната предпоставка е да не се приемаме като конкуренти, а като партньори“, допълни министър Стоянов.
Чyждecтpaннитe инвecтиции в гpъцĸи имoти зaпиcaxa иcтopичecĸи вpъx
Близо 30% ръст отчита стокообменът между двете държави през 2022 г., стана ясно по време на срещата.
„Достигаме рекордна стойност от 5.9 млрд. евро, за което трябва да бъдете поздравени и вие – представителите на гръцкия бизнес у нас, защото сте сред двигателите на това увеличение“, каза още Никола Стоянов. Данните показват, че съществува потенциал за разширяване на сътрудничеството в редица сектори – хранителна промишленост и бързооборотни стоки, биопродукти, мебелна промишленост, козметика, включително и по отношение на създаване на смесени предприятия за съвместно излизане на трети пазари, и др.
Инициативата „закуска за инвеститори“ цели чуждестранните компании у нас да имат пряка връзка с ресорния министър, за да представят проблемите, които срещат, както и техните потенциални планове за разширение на проектите си.
Скрити залежи: Гърция откри редкоземни метали в устията на Струма, Места и Марица

Цените на храните в световен мащаб все още са високи, но са спаднали с 1/5 спрямо преди една година, съобщава в доклад на ООН, предаде АФП.
Ръстът на цените до рекордно високи месечни стойности се случи, след началото на войната в селскостопанската сила Украйна и заедно с други кризи.
Цените са спаднали с 20,5 % от март миналата година след 12-и пореден месечен спад, обяви Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), специализирана агенция на ООН. При публикуването на последните си данни, проследяващи месечните промени в международните цени на хранителните стоки, ФАО заяви, че храните остават скъпи, най-вече за развиващите се страни, силно зависими от вноса.
Спадът на базисните цени е „обусловен от понижението на световните търговски котировки на зърнени култури и растителни масла“, предава агенцията.
Индексът на ФАО е със средна стойност 126,9 пункта, или с 2,1% по-малко от края на февруари и с 20,5% по-малко от март 2022 г.

„За спада допринесе съчетанието от достатъчно доставки, слабото търсене на вносни стоки и разширяването на Черноморската инициатива за зърно“, гласи докладът. Сделката, договорена от Турция и ООН, позволява на Украйна – един от най-големите производители на зърно в света – да изнася го през безопасен коридор в Черно море.
Споразумението беше договорено след началото на войната в, която блокира 20 млн. тона от украинското зърно в пристанищата.
„Поевтиняването се дължи на международните цени на пшеницата, които се понижиха със 7,1%, най-вече заради силното австралийско производство и подобрените условия на посевите в държавите от ЕС, но също и заради големите руски доставки и „продължаващия износ от Украйна от нейните черноморски пристанища“, според ФАО.
Рекордната бразилска реколта също е довела до спад в цените на царевицата с 4,6%.
Цените обаче „остават много високи и продължават да се увеличават на вътрешните пазари, което поставя допълнителни предизвикателства пред продоволствената криза… особено в развиващите се страни, които са нетни вносители на храни“, подчерта главният икономист на ФАО Максимо Тореро.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кои храни влизат в закона за таван на надценката с до 10%
Северна Македония замрази цените на основни хранителни продукти
Цените на храните падат за първи път от една година