„Тренд“: Според 2/3 от българите младите трябва да имат връзки, за да намерят добра работа

66% от българите смятат, че младите хора трябва да имат връзки, за да си намерят добра работа, а според 60% от анкетираните образователната система не подготвя достатъчно добре младите хора, за да си намерят лесно работа. 25% анкетираните смятат, че образователната система го прави. Това заяви Евелина Славкова от „Тренд“ на кръгла маса „Работа за младите, младите на работа“.
Тя представи данни от социологическо проучване проведено от агенцията в периода от 28 до 5 март 2023 г. чрез 1004 ефективни интервюта с респонденти над 18 години.
Резултатите сочат, че според 75% от хората младите не могат да си намерят работа заради ниско заплащане, 51% смятат, че това се дължи на лоши условия от работодателите, 50% от анкетираните са посочили липса на работни места, а 48% посочват липсата на опит.
Що се отнася до това дали държавата трябва да намира работа на младите – 42% смятат, че държавата е длъжна да им намери работа, а 51% смятат, че намирането на работа е лична отговорност на младите.
„33% смятат, че младите хора имат достатъчно възможности за професионална реализация, а 55% са на обратното мнение“, отбеляза Славкова.

Социологическото изследване показва, че 88% от българското общество смятат, че трябва да има повече политики, насочени към безработните младежи, а според 86% трябва да има конкретни политики към младите хора.
„71% от висшистите в България смятат, че трябва да има реформа във висшето образование“, посочи Славкова.
От резултатите става ясно, че 75% от анкетираните смятат, че работа за младите хора има само в големите градове, 66% от анкетираните посочват, че младите хора трябва да имат връзки, за да намерят добра работа, 56% от хората смятат, че младите хора могат да си намерят по-лесно работа в чужбина отколкото в България, а 32% от анкетираните посочват, че младите хора в България са мързеливи и затова не могат да си намерят работа.
„България през последните години е изправена пред каскада от кризи – финансова, икономическа и здравна. Но имаме и още една – демографска катастрофа. Без качествена работна сила имаме срив в икономиката, буквално цели сектори са заплашени. Над 18% от младите българи от 15-30 години нито работят, нито са образовани и това създава голямо предизвикателство не само пред образователната система, пазара на труда, но и пред българската икономика. Мисля си, че всеки ден, в който не взимаме мерки за преодоляване на това предизвикателство, подпомагаме бедността, социалното наслоение, социалното изключване на уязвимите групи и в крайна сметка понижаваме благосъстоянието на нацията“, заяви ръководителят на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент Петър Витанов.
Витанов отбеляза, че на изборите преди няколко дни едва 15% от младите хора са гласували. „Същевременно имаме относително ниски нива на безработица – 3,9% по последни данни. Когато става дума за млади хора между 15-24 г. в България са едва 9,2% и а 5,3% при тези до 34 г.“, заяви той и добави, че с кръглата маса искат да съберат младите хора заедно с представители на институциите, за да обсъдят тази важна тема.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Готвят спешни мерки за наемане на млади безработни
Въпреки кризата: Рекордно ниска безработица у нас

Началниците у нас масово наемат неопитни младежи, за да пестят средства

Ивета Рангелова: Може да се балансира между личен и професионален живот, но няма универсална рецепта

Ние бягаме от собствената си същност и се фокусираме и пренасочваме, дори се сливаме с корпоративната идентичност и човек започва да се идентифицира …

Д-р Лъчезар Милушев: Предварителната подготовка и съзнанието за превенция ни правят адекватни при заплахи

За мен е чест да ви представя следващия ни събеседник. Бързам, защото ако изчета цялата му биография, ще стане време за новините. Д-р Лъчезар Милушев …

17 вида хранителни продукти обхваща законът за таван на надценката с до 10%

17 вида хранителни продукти се очаква да засегне Законът за надценките на хранителни продукти, разработен от служебното правителство, предава „24 часа“. Ето кои са те:
1. ориз;
2. брашно тип 500;
3. хляб „Бял“;
4. хляб „Добруджа“;
5. свинско месо – охладено;
6. пилешко месо;
7. кайма 60/40 свинско/телешко охладена;
8. прясно мляко краве 2-3.8%;
9. кисело мляко краве 2-3.8%;
10. краве сирене бяло саламурено;
11. кашкавал от краве мляко;
12. яйца размер М;
13. млечно масло;
14. слънчогледово масло (олио);
15. захар;
16. зрял боб;
17. храни за кърмачета
Храните са част от малката потребителска кошница и са определени от министъра на икономиката след съгласуване с министъра на земеделието.

Проектът на закон ще бъде публикуван днес. Той ще важи за търговците с годишен оборот от над 30 млн. лв. през предходната календарна година, които продават храни на дребно. Те ще определят минимум по един продукт от всеки вид храна, който да е с една от най-ниските непромоционални цени. Продуктът ще е с таван на надценката от 10%, като тя се прилага преди начисляване на ДДС. Продуктите не трябва да са имитиращи, трябва да са поддържани в достатъчно количество в търговските обекти и да се предлагат без прекъсване. Проектозаконът предвижда при изчерпване на количествата, ще се предлага друг продукт от същия вид.
Избраните храни ще са със специален етикет. За тях търговците няма да имат право да издават фактури за обратно начисляване.
За спазването на закона ще следи Комисията за защита на потребителите. Ако търговците нямат определени продукти с минимална надценка, ще бъдат глобявани с до 2% от оборота за 2022 г. Глоба в размер от 5 000 лв. до 50 000 лв., съответно имуществена санкция от 10 000 лв. до 100 000 лв., е наказанието при липса на наличност на тези продукти. За неподаване на изискваната от тях информация е записана глоба в размер на 5 000 лв., съответно имуществена санкция в размер на 10 000 лв.
Законът ще се прилага 6 месеца от влизането му в сила.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Готви се проектозакон за таван за надценки на храните