Общо 381 инвестиционни плана с общ бюджет от 12,12 милиарда евро са представени в Националния план за възстановяване и устойчивост „Гърция 2.0“ (гръцкото ПВУ), предаде за БТА гръцката агенция АНА-МПА, позовавайки се на доклад на финансовото министерство в Атина.
Министерството отбеляза, че 5,02 милиарда евро са заеми от Фонда за възстановяване и устойчивост, 4,03 милиарда евро са банков капитал, а с 3,07 милиарда евро участват инициаторите на плановете, които са от различни сектори на икономиката – промишленост, търговия на дребно, производство на електроенергия, възобновяеми енергийни източници, телекомуникации, туризъм и услуги.
Подписани са общо 106 договора за заем, като бюджетът на проектите възлиза на 5,2 млрд. евро (2,1 млрд. от Механизма за възстановяване и устойчивост, 1,8 млрд. от банки и 1,3 млрд. собствен капитал). Среднопретегленият лихвен процент по кредитите е 1.8% със среден срок на погасяване 12 години. От 381 инвестиционни плана 230 са представени от много малки, малки и средни предприятия с общ бюджет от 2,73 милиарда евро.
Заместник-министърът на финансите Теодор Скилакакис каза, че заемите, получени от Фонда за възстановяване, са най-големият инструмент за финансиране, който Гърция някога е имала, и е мотивирал инвеститорите поради благоприятните условия за отпускане на заеми в период, когато лихвените проценти се покачват в световен мащаб. Националният план за възстановяване и устойчивост „Гърция 2.0“ се изпълнява бързо и е насочен към всеки, който желае да инвестира.
ОЩЕ: Бъдещето на българската енергетика – къде е планът ни как да оцелеем без въглища и ТЕЦ-ове?

Глобалната технологична компания Microsoft ще трябва да плати граждански глоби на обща стойност 3,3 млн. долара за предполагаеми и явни нарушения на американските закони за експортен контрол и санкции, съобщиха в съвместно изявление министерствата на финансите и на търговията на САЩ, предаде БГНЕС, позовавайки се на Анадолската агенция.
Служители на Microsoft Russia са накарали друго дъщерно дружество на Microsoft да сключи или продаде споразумения за лицензиране на софтуер, които биха позволили прехвърлянето или достъпа до софтуер в седем случая между декември 2016 г. и декември 2017 г. – което е нарушение на американски държавен санкционен режим, заявиха от Министерството на финансите.
Microsoft доброволно разкри нарушенияta пред Бюрото за промишленост и сигурност (BIS) към Министерството на търговията и Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите в САЩ, се казва в изявлението. В него се допълва, че технологичната компания е сътрудничила на съвместното разследване, проведено от BIS и OFAC, и е предприела коригиращи мерки след откриването на въпросното поведение, което е предшествало контрола върху износа и санкциите, наложени във връзка с продължаващата война в Украйна от страна на Русия.
Въпреки че BIS наложи административно наказание от над 600 000 долара на Microsoft, включващо нейното дъщерно дружество Microsoft Rus LLC, или Microsoft Russia, компанията се споразумя и с OFAC и се съгласи на гражданска санкция от почти 3 милиона долара за разрешаване на 1 339 нарушения на разпоредбите за санкции, включващи Украйна/Русия, Куба, Иран и Сирия. Според изявлението BIS е предоставила на Microsoft кредит в размер на 276 000 долара под условие, че Microsoft изпълни изискванията си по споразумението за уреждане на спора с OFAC.
ОЩЕ: Технологичният гигант Microsoft е укрил плащането на милиарди долари данъци
„Американските компании ще бъдат държани отговорни за дейностите на своите чуждестранни дъщерни дружества. Както показва това координирано решение, BIS и OFAC ще работят заедно, за да гарантират, че законите на САЩ за експортен контрол и санкции се прилагат ефективно, където и да е по света, където е извършено съответното поведение“, заяви помощник-секретарят по експортното правоприлагане Матю С. Акселрод.
Директорът на OFAC Андреа Гаки заяви, че случаят с Microsoft подчертава рисковете, с които технологичните компании могат да се сблъскат, когато участват чрез чуждестранни дъщерни дружества, дистрибутори и търговци.
След Microsoft: Google също инвестира в стартъп за изкуствен интелект

Директорътна Международния валутен фонд Кристалина Георгиева предупреди за нарастваща уязвимост на световната икономика, тъй като най-големите централни банки в света продължават да ограничават упорито високата инфлация.
„Просто няма как лихвените проценти да се повишат толкова много, след като са били ниски толкова дълго време, и да няма уязвимости. Нещо ще гръмне“, заяви Георгиева пред Райън Хийт от „Политико“ на събитие, организирано от Международния център „Меридиан“ преди годишните пролетни срещи на МВФ и Световната банка следващата седмица във Вашингтон, предаде БГНЕС.
Георгиева предупреди, че по-нестабилната световна икономика ще доведе до по-бавен растеж и по-голяма финансова нестабилност. МВФ, който предоставя финансови спасителни средства на държави в затруднено положение и следи за състоянието на световната икономика, прогнозира, че през следващите пет години глобалният растеж ще остане около 3%, което е най-ниската средносрочна прогноза за растеж от 1990 г. насам.
Но тя заяви, че не смята, че световната икономика върви към повторение на глобалната финансова криза от 2008 г., въпреки проблемите в банковия сектор, които се появиха в САЩ и Швейцария. „Това не е 2008 г.“, въпреки че фалитът на Silicon Valley Bank през миналия месец породи такива опасения, каза Георгиева.
Кризата от 2008 г. се случи, защото твърде много финансови институции имаха в счетоводните си книги активи, които се оказаха силно надценени. „Сега нямаме такава ситуация. Финансовата система, както банковата, така и небанковата, е много по-прозрачна“, каза Георгиева.
ОЩЕ: Икономиката навлиза в тежък период, заплашва ни стагфлация
Директорът на МВФ предупреди и за потенциалните отрицателни икономически последици от разделянето на света на различни геополитически лагери поради търканията, предизвикани от войната на Русия в Украйна и други сили, които подхранват враждебността между САЩ и Китай.
Макар че за Запада е важно да отстоява своите ценности, колкото повече се изострят отношенията, толкова повече ще се отразява това на световния икономически растеж, каза тя, позовавайки се на изследване на МВФ, според което потенциалните загуби от търговията варират от 200 млрд. долара до 7 трилиона долара, равняващи се на около 0,2 % до 7 % от световния брутен вътрешен продукт. „Логично е да се стремим да бъдем в долната част на този спектър от разходи“, каза Георгиева.
МВФ: Войната в Украйна ще удари световната икономика
Ръководителят на МВФ наскоро се завърна от пътуване до Пекин, където имаше възможност да се срещне с новия икономически екип, включително с премиера Ли Цян, който встъпи в длъжност на 23 март като част от екипа на Си Дзинпин за третия му мандат като лидер на Китай. Тя описа Ли като „много практичен, земен, много достъпен, много ясен в ангажимента си Китай да продължи да се отваря, за да бъде приятелски настроен към чуждестранните инвеститори“.
Въпреки нарастващото напрежение между САЩ и Китай, Георгиева заяви, че посланието, което е получила от китайските официални лица, е било положително. „Посланието, което получих, е, че Китай е ангажиран с многостранния подход. Те са ангажирани с търговията, която се основава на правила. Те са ангажирани с отварянето на икономиката, както са го правили досега. И се ангажират да играят конструктивна роля спрямо развиващия се свят, включително преструктуриране на дълга“, заяви тя.
Георгиева защити също така Закона за намаляване на инфлацията в САЩ срещу критиките, че въпреки името си, той всъщност подхранва инфлацията, като вкарва в системата огромни количества държавни разходи. „Законът за намаляване на инфлацията не е толкова голям по своя мащаб… Той е нещо, което ще бъде изразходвано в продължение на няколко години. Така че няма да окаже голям натиск върху инфлацията“, каза тя.
Все пак настоящата среда на по-висока инфлация означава, че правителствата трябва да бъдат предпазливи, когато става въпрос за нови разходни програми, добави Георгиева.

Един пътник пристигнал на забутана гара някъде в прерията. Слязъл от влака, огледал се – наоколо само поле. Попитал началник-гарата:
– А къде е градът?
– На 15 километра оттук.
– Добре де, защо не сте построили гарата по-близо до града?
– Ами отначало така мислехме да направим, обаче в крайна сметка решихме да я построим по-близо до релсите.