Гуверньорът на Хърватската централна банка отхвърли оплакванията, че въвеждането на еврото в страната е накарало бизнесите да повишат значително цените си, като заяви, че приемането му е повишило разходите само „малко“. Борис Вучич споделя в интервю за Financial Times, че решението на страната да стане 20-ия член на еврозоната през януари е повишило цените на кафето навън и мъжките прически. По думите му обаче разходите за живот почти не са се изменили.
„Сега можем да кажем с увереност, че влиянието от въвеждането на еврото не беше значително за цените“, посочва Вучич и добавя, че са се вдигнали най-много с 0,4 пр. п. заради присъединяването в еврозоната.
Когато други страни приемат еврото, това често води до протести на потребителите, които смятат, че компаниите го използват като извинение да вдигат цените. Критици в Германия измислиха думата „teuro“, за да опишат феномена от немската дума „teuer“, която означава скъп.
Историята е подобна и в Хърватия, която се присъедини към блока, когато инфлацията вече беше на двуцифрени нива.
Страната е и по-бедна от много европейски държави – нейният БВП на глава от населението е наполовина средното за ЕС през 2021 г. според данни на Световната банка, т.е. хората са по-изложени на покачване на цените.

„Много мои приятели са разстроени. Те предпочитаха куната. Мисля, че си въобразяват голяма част от това, много обвиняват еврото за високите цени“, отбелязва Андреа, сервитьорка в малко кафене до централната банка в Загреб.
Осъзнавайки риска от публично недоволство, икономическият министър на страната Давор Филипович предупреди търговците на дребно „да не се опитват да мамят хърватските граждани“.
През първите две седмици след влизането на еврото инспекторите наложиха глоби за общо 234 000 евро на компании за неоправдани увеличения на цените. Правителството също ограничи цените на 8 жизнено важни стоки – от захар до пилешко месо, като изиска магазините да показват цените на стоките в куна и в евро до края на годината.
Централната банка следи цените на ресторантите и кафенетата, като взима данни от услугата за доставка Wolt и проверява промените в онлайн цените на хиляди други продукти.
Само 10% от цените на големите търговци на дребно са нараснали след приемането на еврото, ¼ са намалели, а 65% са останали без промяна, сочи блог на представители на Хърватската централна банка и ЕЦБ.

По думите на Вучич най-големите повишения са при фризьорските салони, кафенетата и салоните за красота. „Там хората с право усещат, че цените са се вдигнали“, посочва той.
Официалните лица обаче откриват, че част от увеличенията през януари са премахнати няколко седмици по-късно. „Някои повишиха цените твърде много, осъзнаха, че хората не искат да купуват кафето им и започнаха да ги понижават“, обяснява Вучич и добавям че пазарите са „все още живи и все още работят.
Еврото се търгуваше за 7,5 куни, преди страната да влезе в еврозоната.
Преди присъединяването хърватските търговци определяха повечето стоки на психологически по-атрактивни цени, като например 9,99 куни. Едно от големите притеснения беше, че след смяната цени ще бъдат закръглени до по-висока цена, например 1,39 евро. Централната банка обаче установи, че ограничен брой търговци на дребно са прибягнали до този трик.
Въпреки това потребителските групи не са убедени. Шест от тях са използвали проекти с „таен клиент“, за да проследят цените на 55 стоки и услуги след приемането на еврото и откриват доказателства, че цените са били закръглени нагоре и за остри повишения.

Таня Попович Филипович от CEIP – една от шестте групи, посочва, че много хървати са имали „негативно мнение“ за еврото, като го свързват с инфлация, а резултатите от проекта „са доказали, че опасенията на гражданите за ценовите увеличения след въвеждането на еврото като официална валута са били оправдани“.
По думите на Филипович едикюрът и някои прически, проследени от тайните клиенти, са стрували с четвърт повече през януари, отколкото преди въвеждането на еврото. Цената на един пакет ориз от 1 кг се е увеличила с 14% между декември и януари, а 1 кг картофи е поскъпнал двойно от ноември до януари. Цената на кофичка кисело мляко пък се е повишила с 1/4.
ЕЦБ, където Вучич е най-новият член в комисията по определяне на лихвените проценти, повиши лихвите с безпрецедентните 3,5 пр. п. от миналото лято в опита си да свали инфлацията в блока до целевите 2%.
„Предстоят още увеличения на лихвите спрямо там, където сме в момента. Колко? Не знам. Още. Битката с инфлацията не е приключила“, посочва Вучич като привърженик на по-затегната парична политика в ЕЦБ.
Преди да подкрепи край на затягането той казва, че ще се нуждае от „обръщане на динамиката на базисната инфлация“, което означава сериозно забавяне на цените без енергия и храни, които през март продължиха да се вдигат, отбелязвайки нов рекорд от 5,7%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Инфлацията в Хърватия леко се забавя, но остава висока

На прага на еврозоната: Хърватия регистрира рекордна инфлация