След прекъсване от 6 месеца Украйна отново се завръща на енергийните пазари в Европа. Решението за това беше взето в края на миналата седмица, когато от Министерството на енергетиката одобриха предложение отново да предлагат излишната електроенергия на пазара. „Предимство ще имат украинските потребители“, заяви енергийният министър Херман Халущенко.
„Укренерго“ е провела и първия търг за продажба на електроенергия по-рано днес (10 април), посочват от компанията в своя канал в Telegram. Реализирани са 51% от предложения товар от 550 MW, използвайки мрежата на Молдова. Купувачи са 4 компании, а доставките ще бъдат реализирани на 11 април, става ясно от публикацията.
Компанията ще организира и още един търг през мрежата на Полша за доставка на 12 април. Водят се разговори и за отваряне на износа и през Словакия, допълват от държавната компания.
Заради войната и свързаните с нея рискове първоначално ще се провеждат само ежедневни търгове за доставка.

„Укренерго“ отбелязва още в отчета си за изминалия отоплителен сезон, че към обектите на енергийната инфраструктура в Украйна са изстреляни над 1200 ракети и дронове. 43% от магистралните електропроводи са били повредени, а всички ТЕЦ и ВЕЦ в страната са обстрелвани и имат поражения и щети. Според оценки на ООН и Световната банка мащабът на унищоженията е сериозен – само ремонтът на мрежата за високо напрежение ще изисква почти 1 млрд. долара. Украйна ще спечели милиарди от износ на ток
От компанията отчитат, че са успели да се справят с тежкия сезон благодарение на помощта от европейските държави и от нестандартни решения на инженерите и изграждането на резервни линии. Компанията има излишък на производството и може пак да се върнат на енергийните пазари.
През лятото на 2022 г. на европейските пазари за първи път се появи електроенергия от Украйна. Тя бързо привлече купувачите с атрактивна цена и плановете на Киев бяха да реализират продажби за над 2,4 млрд. долара годишно, с които да подкрепят бюджета си. Масовите обстрели на руските военни през октомври обаче прекъснаха износа и поставиха енергийната мрежа на няколко пъти в колапс.
Сега ситуацията се нормализира и системата работи без прекъсвания, включително и превантивни, до които доскоро се стигаше, за да се избегнат претоварвания на мрежата.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Европа остава без един от основните си доставчици на ток

Огромен износ вдига цената на тока 
Идва тежка зима за Украйна, Русия и Беларус я оставят без ток

“Булгаргаз” внесе в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) заявление за утвърждаване на цена за месец май от 90,10 лева за мегаватчас (MWh) – без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС. Това съобщиха от обществения доставчик.
Климатични промени: Суровият петрол и газът отново се превръщат в двигател на световната икономика
КЕВР утвърди цена на природния газ за април от 98,16 лева за мегаватчас, без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС. Това означава, че предложението на „Булгаргаз“ за май е с 8,21 процента по-ниска цена от утвърдената регулирана цена за април.  Утвърдената цена за текущия месец пък е 8 процента по-ниска спрямо мартенската, която беше в размер на 106,74 лева за мегаватчас. От КЕВР отчетоха, че основен фактор за поевтиняването на синьото гориво е устойчивата тенденция за понижаване на борсовите индекси на международните газови пазари, в резултат на мекото време и високата запълняемост на европейските газови хранилища.

На 1 май в КЕВР ще бъде депозирано окончателно предложение за цената на природния газ за май, при отчитане на котировките на ценообразуващите компоненти към 30 април.
Прогнозната цена на природния газ за юни е 74,59 лева за мегаватчас, без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС, информират още от „Булгаргаз“. Тя е със 17,21 на сто по-ниска от внесената за утвърждаване цена за май. Финалното предложение за цената на природния газ за юни 2023 г. ще бъде депозирано в КЕВР на 1 юни, се посочва още в съобщението. 

Технологичният гигант Microsoft открива мултирегионален хъб в Казахстан, обяви пресслужбата на министерството на цифровото развитие, иновациите и аерокосмическата промишленост след среща на министър Багдат Мусин с директора на компанията за Казахстан Сергей Лешченко, предаде ТАСС.
Според прессъобщението откриването на хъба е в резултат на съвместната работа на министерството, генералното консулство в Сан Франциско и Microsoft. Центърът ще отговаря за дейността на корпорацията в страните от Централна Азия – Азербайджан, Армения, Грузия, Монголия и Пакистан.
„Установяването на хъб на Microsoft ще позволи на Казахстан да стане център на модерните технологии в регионален мащаб. Така ще се превърне в двигател на развитието на националната икономика чрез стимулиране на производството във високотехнологичния сектор“, заяви Мусин.

„Създаването на регионален център на Microsoft е от голямо значение за Казахстан. Вашата страна разполага с цялата необходима инфраструктура и ще се радваме да работим тук и да изпълняваме съвместни проекти“, заяви новината мениджърът на Microsoft Сергей Лещенко.
Американският технологичен гигант и Казахстан първоначално се договориха за разширяването на Microsoft в Централна Азия по време на 77-ата сесия на Общото събрание на ООН провела се миналия септември.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Глоби за Microsoft в САЩ заради санкциите срещу Русия
Иновация: Microsoft откри у нас втория в света Dream Space
Бил Гейтс посочи ново откритие, което ще промени света

Износът на зърно от Украйна за сезон 2022/23 г. е бил 38,8 млн. тона към 10 април, сочат данни на Министерството на земеделието на страната, предаде Reuters.
Министерството не даде точни сравнителни данни за същия период 2022 г., но посочи, че Украйна е изнесла 45,3 млн. тона зърно към 15 април 2022 г.
Обемът досега през текущия сезон от юли 2022 г. до юни 2023 г. включва около 13,3 млн. тона пшеница, 22,8 млн. тона царевица и 2,31 млн. тона ечемик.
Освен това по данни на земеделското министерство износът на украинско зърно само през първата десетдневка на април е бил в размер на 848 000 тона.

След почти 6-месечна блокада, причинена от войната, достъпът до 3 украински черноморски пристанища беше разрешен в края на юли 2022 г., съгласно сделка между Москва и Киев, сключена с посредничеството на ООН и Турция.
Производството на зърно в Украйна, един от световните производители и износители на зърно, вероятно е спаднало до около 53 млн. тона в чисто тегло през календарната 2022 г. спрямо рекордните 86 млн. тона през 2021 г.
Властите в Киев обвиниха за това намаление военните действия в източните, северните и южните региони на страната.
Правителството също така заяви, че през 2023 г. Украйна може да прибере реколта в размер на 44,3 млн. тона зърно, включително 16,6 млн. тона пшеница.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Русия съкрати срока на зърнената сделка, има условия за продължавато ѝ
Русия удължи зърнената сделка

Полша не иска украинско зърно