Спорният план за сондиране „Willow“ („Върба“) в Аляска предизвика възмущение в САЩ, но той е само малка част от възстановяването на проектите за добив на нефт и газ, които търпят разцвет в световен мащаб.
Когато миналия месец администрацията на президента на САЩ Джо Байдън даде зелена светлина на петролния проект „Върба“ на стойност 8 млрд. долара в Северния склон на Аляска, мнозина осъдиха този ход като предателство към обещанието на САЩ да се откажат от изкопаемите горива в борбата с климатичните промени. Но анализ на глобалните данни показва, че „Върба“ представлява малка част от стотиците нови проекти за добив на нефт и газ, одобрени през изминалата година в целия свят, включително много повече в Съединените щати. А през следващите месеци се очаква да бъдат одобрени още десетки такива проекти.
Данните отразяват бързо развиващата се индустрия за изкопаеми горива, която е достигнала предпандемични нива на растеж. Въпреки че през последните няколко години много държави въведоха политики, които насърчават възобновяемата енергия, търсенето на изкопаеми горива остава високо. Нахлуването на Русия в Украйна повиши цените на петрола, което допринесе за рекордни печалби на компаниите за изкопаеми горива, докато те целяха да осигурят енергийните си доставки, което доведе до рязко покачване на цените.
„Това е пълно възстановяване. Бъдещето на този растеж зависи от политиката. Ако светът иска да ограничи глобалното затопляне, ще трябва да ограничи търсенето на нефт и газ, защото тази индустрия може да осигурява такъв обем на добив още много десетилетия“, казва Еспен Ерлингсен, партньор в Rystad Energy, изследователската фирма, която предостави данните.
Голяма част от ръста се осъществява в традиционните страни производителки на нефт и газ като САЩ, Саудитска Арабия и Норвегия. По-специално, добивите и търговията с газ са в подем. Катар планира да открие най-голямото съоръжение за добив на газ в света през 2025 г.
В Съединените щати фракингът на шистови скали за добив на газ се възражда, като инвестициите и добивът са многократно по-големи от тези на проект като „Върба”. Въпреки че газът причинява по-малко емисии на парникови газове, отколкото петролът, разширяването на добива на газ е несъвместимо с ангажиментите, които държавите са поели за ограничаване на вредните емисии, според Междуправителствената експертна група по изменение на климата, водещата група от учени, които изследват глобалното затопляне. Според МГИК производството на изкопаеми горива трябва да започне да намалява рязко сега, за да се избегнат най-катастрофалните последици от изменението на климата.
Огромни нови петролни находища също са одобрени за експлоатация от западни мултинационални компании в Гвиана, Бразилия и Уганда, наред с други. Някои развиващи се страни твърдят, че приходите от изкопаеми горива – от съществено значение за просперитета на индустриализирания свят – са и тяхно право, и че борбата с изменението на климата е до голяма степен отговорност на богатите държави.
Президентът на Гана, Нана Акуфо-Адо, изложи този аргумент ясно пред Камала Харис, гостуващия вицепрезидент на САЩ, миналата седмица. Изкопаемите горива са ресурс, „който моето правителство се стреми да използва като основа за трансформиране на своята икономика“, каза той, заставайки до Харис. Добивът им ще помогне на страната му да се отърве от зависимостта от чуждестранна помощ, каза той.
Западните държави са отпуснали заеми на големи въглищнозависими държави като Южна Африка, Виетнам и Индонезия, за да им помогнат да разработят алтернативни възобновяеми източници. Но докато развитието на въглищната индустрия намалява в целия свят (със забележителните изключения на Китай и Индия), икономиките на много страни, както богати, така и бедни, остават зависими от изкопаемите горива. Въглищата са особено мръсно изкопаемо гориво и изгарянето им продължава да е основен източник на емисии на парникови газове.
Перспективите на петролната и газовата индустрия бяха съвсем различни, тъй като през 2020 г. станаха ясни опустошителните последици от пандемията върху световната икономика. След дълги години на стабилен растеж компаниите преразгледаха растежа в посока надолу и отложиха или отмениха проекти. Цената на възобновяемите енергийни източници, като вятърната и слънчевата енергия, също бързо намаляваше до нива, конкурентни на изкопаемите горива. Прогресивните политики в областта на климата в Европа и в крайна сметка в Съединените щати увеличиха несигурността относно ролята на изкопаемите горива във всички области – от енергийните мрежи до транспорта.
Но с възстановяването на световната икономика нарасна и търсенето на нефт и газ. На фона на рекордните печалби, които компаниите за изкопаеми горива реализираха през миналата година, някои от тях също така удължиха сроковете за добив в бъдещето, като по същество се отказаха от обещанията си да преминат, макар и бавно, към възобновяема енергия.
ОЩЕ: ЕС успя да отхвърли зависимостта си от внос на руски петрол
BP наскоро преразгледа плана си за намаляване на производството с 40% до 2030 г., като постави нова цел от 25%. Цената на акциите на компанията рязко се повиши след тази новина. Shell заяви, че ще остави разходите си за възобновяема енергия на нивата от 2022 г., вместо да продължи експанзията на компанията в областта на вятъра, слънцето и биогоривата.
Според анализ на застъпническата група Oil Change International проектите за добив на нефт и газ, одобрени през 2022 г. или планирани за одобрение между 2023 и 2025 г., могат да причинят 70 гигатона емисии на въглероден диоксид през целия си жизнен цикъл. Това количество се равнява на повече от 30 пъти общите емисии на въглероден диоксид в САЩ през 2021 г.
В момента в инфраструктурата за изкопаеми горива се инвестират трилиони долари, казва Майкъл Лазарус, учен и директор на изследователския отдел в Стокхолмския институт за околна среда – научноизследователска група, която следи проектите за изкопаеми горива. „Голяма част от това строителство е на път да започне към края на това десетилетие, когато наистина трябва да се откажем от изкопаемите горива. Петролните и газовите компании основно залагат на това, че тогава търсенето ще остане толкова високо, колкото и сега“, каза Лазарус.
Според него без политика, която пряко да се стреми да ограничи както производството на изкопаеми горива, така и търсенето им, има по-голям шанс хазартната игра на компаниите да се окаже печеливша. Дори в САЩ, където историческото законодателство за климата на администрацията на Байдън от миналата година отпушва стотици милиарди долари в индустрията за възобновяема енергия, се очаква производството и търсенето на нефт и газ да нарастват.
България и природните бедствия: Кои са най-смъртоносните и най-разрушителните
„Не е като САЩ да са един от многото участници; те се превърнаха в най-големия производител на нефт и газ в света“, каза Лазарус. „Всички признаци сочат, че Вашингтон има намерение да запази тази позиция. Дали това показва лидерство в областта на климата? В това има фундаментално противоречие, което трябва да бъде изтъкнато.“
Автор: Алекс Бийрак, „Ню Йорк Таймс“. Превод: БГНЕС

Японската Mitsubishi Corp заяви, че заедно с други акционери в проекта за вятърна енергия Monsoon в Лаос са набрали 692 млн. долара за финансиране на вятърния парк, предаде БГНЕС.
Mitsubishi, тайландската фирма за възобновяема енергия BCPG Pcl и други заинтересовани страни са осигурили финансовия пакет от Азиатската банка за развитие, Японската агенция за международно сътрудничество, Sumitomo Mitsui Banking Corporation и други кредитори, заяви японската фирма.
ОЩЕ: Производител на „зелена енергия“ съди Румъния и Полша заради тежки данъци
Проектът, който ще продава енергия на Виетнам по 25-годишен договор, ще има инсталирана мощност от 600 мегавата и трябва да бъде пуснат в експлоатация през 2025 г. Общата му стойност възлиза на 950 млн. долара, според уебсайта на Monsoon.
ОЩЕ: Най-големият вятърен парк в България ВяЕЦ „Свети Никола“ произведе рекордно количество ток