Едва 2% от сключените застраховки в България са на имоти при средно 22% процента в ЕС. Това разкриха на среща с медиите от Асоциацията на българските застрахователи(АБЗ).
В последното десетилетие загубите у нас от природни бедствия надхвърлят 1 млрд. долара, но въпреки това делът на защитилите  дома си остава изключително нисък, а делът на имущественото застраховане е незначителен в сравнение с автомобилното разкриха от АБЗ.
Проучване разкри къде у нас са най-големите заплати
„Компаниите непрекъснато са в промоции на този вид застраховки, за да привлекат вниманието към тях, но няма особен ефект. Толкова често правим промоции, че вече не си помним основните тарифи“, посочи Константин Велев, председател на асоциацията.
Според него е очевидно, че проблемът не е в цените на застраховката. Велев даде пример с наводнението в Карловско, където седем от пострадалите къщи са били застраховани и собствениците им са получили обезщетения, според условията в застраховките си за разлита от другите, които все още чакат  помощи от държавата. По-конкретно собственик на къща, който е сключил застраховка за 55 лв. е получил обезщетение от 40 хил. лв., за каквото покритие е тя.

А за средно жилище в София на стойност 150 000 евро, пълна годишна застраховка ще струва между 300 и 400 лева, уточни Константин Велев.
Цените на жилищата в София започнаха да падат
„Застраховката срещу бедствия, които могат да унищожат имота, трябва да се пресмятат по сумата, нужна за създаването на 1 кв. м жилищна площ. Става дума за 800-1000 лв. на кв. м, които трябва да се умножат по площта на жилището, за да се получи адекватен размер на покритието. По този начин при унищожаване на имота собственикът му ще получи сума, достатъчна да го възстанови“, обясни Веселин Ангелов, член на управителния съвет на асоциацията.
„Трябва да внимаваме, защото винаги се ориентираме към по-евтиното. Да обръщаме внимание на покритите рискове – основно трябва да се покриват пожари и природни бедствия, наводненията задължително трябва да са покрити. Трябва да внимаваме дали е покрито домашното ни имущество и обзавеждането по полицата, или искаме само да застраховаме недвижимия имот“, допълни той.
Според проучване, проведено онлайн сред потребители на „Моите пари“ половината от участвалите 300 души, казват, че не смятат да си правят такава застраховка. Общо 28% от тези, които нямат, казват, че не я правят, защото не вярват, че застрахователите реално плащат такива щети. 20% не са се замисляли по въпроса, а на 12% им е трудно да се ориентират.
Десислава Николова от компанията посочи, че по традиция участниците в такава анкета на портала са хора с малко по-висока от средната грамотност по финансови въпроси. Общо 88% от участниците казват, че са сключили такава полица по лична инициатива, а не заради това, че поради ползването на банкова услуга това се налага, например. 90% от тези, на които се е наложило да предявят искове, са получили плащане от съответния застраховател. Голям дял – 60%, обаче не знаят защо им е било отказано плащане, когато това се е случило.
Застрахователите коментираха, че в общия случай отказ от плащане има, когато е настъпил риск, който застрахованият не е  включил в полицата си.
От анкетираните 69% твърдят, че са напълно запознати с условията по сключената застраховка. Между 40 и 150 лв. годишно преценяват, че могат да отделят за такава застраховка общо 70% от участвалите в анкетата. Повече от половината – 61%, казват, че разчитат на застраховката в случай на бедствие, 15% – на спестяванията си, а 13% нямат план.