Наличните складови запаси от пшеница, царевица и слънчоглед към края на март достигат близо 6 млн. тона (5 943 940), което се случва за първи път броени месеци преди новата жътва.
Тези данни са представени пред вчерашния Консултативен съвет по зърното, проведен в Министерството на земеделието. Разбивката по култури е както следва – 3 070 102 тона пшеница, 1 555 405 тона царевица и черен маслодаен слънчоглед – 1 318 433 тона, пише Sinor.bg.
Мерките, предприети до момента от служебния кабинет, от вчерашното заседание става ясно, че България е в режим на очакване нещо да се подобри. Страната ни настоява за допълнителна защита от ЕК за българските земеделски производители, извън вече одобрените 16,75 млн. евро от кризисния резерв, с които ще се обезщетят зърнопроизводителите. Фермерите са изчислили, че тази помощ е под 1 лев на декар, с което не може да се покрият огромните разходи. Засега себестойността за отглеждането на пшеницата достига 280 лв. на декар.

Участниците в Консултативния съвет са запознати с обзор за тенденциите на вътрешния и международния зърнен пазар, както и с актуална информация за състоянието на посевите у нас след обследване, проведено в периода 24-30 март. Засетите площи с есенни култури през 2022 г. включват 11 843 070 дка пшеница, 1 156 120 дка ечемик, 75 140 дка ръж и 130 790 дка тритикале. От засетите 1 039 550 дка рапица заради неравномерните валежи са пропаднали 86 590 дка.
Оценката на моментното състояние на обследваните посеви е „добра“ до „много добра“ за 83% от площите с пшеница (аналогично спрямо 2022 г. – 84%) и при ечемика 81%, аналогично спрямо 2022 г. Фитосанитарното състояние на обследваните посеви също се определя като „добро“. През следващите месеци, при подходящи агрометеорологични условия, подхранване на посевите и провеждане на растителнозащитните мероприятия, се очаква нормално развитие на есенниците. Предвид сегашното състояние на посевите с пшеница и ечемик, се очаква много добра зърнена реколта през 2023 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Затягат контрола на търговията със зърно с денонощен онлайн мониторинг
Колко зърно е изнесла Украйна за сезон 2022/2023?
Полша не иска украинско зърно

Да работиш през почивните дни не може да се нарече най-голямата радост на света. Но когато се случи, дори в България заплащането е по-високо – защото работиш, когато трябва да почиваш и другите масово почиват.
Между 14-ти и 17-ти април, 2023 година ще са Великденските празници. Всеки, който работи на тях, ще трябва да получи повече от нормалната си заплата.
Колко повече – Инспекцията на труда (ГИТ) уточнява, че Великденските празници са официални празници и през тях работодателят дължи минимум двойно увеличение. Ако положеният труд в тези дни е и извънреден, той също се заплаща със 100% увеличение. По закон „извънреден“ е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.
За работещите при ненормиран работен ден или при подневно отчитане на работното време, трудът, положен по време на официални празници, както и в почивни и неприсъствени дни, винаги е и извънреден. Извънредният труд се възлага задължително със заповед на работодателя, с която работниците трябва да бъдат запознати най-малко 24 часа преди началото на полагането му.
За работещите по график, при сумирано изчисляване на работното време, работата на официален празник не е извънреден труд и тяхната надница следва да бъде увеличена само със 100%.
ОЩЕ по темата: Двойна или четворна надница за работа по Коледа и Нова година
Предстоящите официални празници според Кодекса на труда са Великден (14.04 – 17.04.2023 г.), 1 май (Ден на труда), 6 май (Гергьовден) и 24 май (Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност). За разлика от Великден, за честването на който и четирите дни са определени като празнични, при останалите празници е регламентирано, че ако съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. Неприсъствен, например, ще бъде 8 май 2023 г. (понеделник), тъй като празничният 6 май е в събота. При работа в неприсъствен ден, както и в почивен, с увеличение се заплаща единствено извънредният труд и то със 75%.
За да защитят своите трудови права в най-пълна степен Инспекцията по труда съветва работниците и служителите да разполагат с писмени доказателства, че са полагали труд в празничните и неприсъствените дни, каквито са заповедта за възлагане на извънреден труд или поименният график. Ако считат, че правата им са нарушени, на сайта на ИА ГИТ, в рубриката „Административно обслужване“, е публикувана подробна информация за начина на подаване на сигнали.
Гражданите могат да се обръщат за консултации и на националния телефон на Агенцията 0700 17 670.
ОЩЕ по темата: Плащат ли работодателите извънредния труд?

След като хотелиерският бизнес в България изпрати успешна 2022 г. и много от хотелите регистрираха ръст в заетостта и приходите от нощувки, положителните тенденции се задържат и в началото на годината.
Хотелите у нас продължават да повишават приходите си както спрямо предходните месеци, така и на годишна база, според данните на НСИ.
Приходите от нощувки през февруари надхвърлят 92 млн. лв., или със 70% повече спрямо февруари 2022 г. Отчетено е нарастване на приходите както от чужди граждани – с над 75,4%, така и от български – с 66,7%.

За сравнение, през януари тази година постъпленията от нощувки възлязоха на 77 млн. лв. В пандемичната 2020 г. пък постъпленията през втория месец на годината бяха 60 млн. лева.
Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през февруари тази година е близо 1,2 млн., или с 50% повече спрямо същия месец на 2022 г., сочат данните на националната статистика.
Най-голям ръст на нощувките (с 62%) се наблюдава в местата за настаняване с 1 и 2 звезди. През февруари в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 77% от общия брой нощувки на чужди и 42% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са 17,7% от нощувките на чужди и 29,2% – на български граждани. В останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) са съответно 5,2 и 28,5%.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през февруари се увеличава с 48,7% за година и достига 470 000.
Отчетено е увеличение както при чуждите граждани – с 65,5%, така и при българските – с 42,5%. Сънародниците ни, нощували в местата за настаняване, са 329 000, а чужденците са 140 000.
Общата заетост на леглата в местата за настаняване е 34%, като се увеличава с 6,5 пр. п. спрямо година по-рано. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди – почти 50%.
През февруари в страната са функционирали 2072 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. На годишна база общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, нараства с 24%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
81% ръст на чужденците, нощували у нас през януари
Къде по света рекламираме туризма си и на каква цена?