– Муцка, душицо, к’во прайш, ходиш ли още по чуждо?
– В смисъл?
– По мъже ма, насам – натам из София?
– Знаеш ли кво щи кажа аз на теб. Аз в тоя град съм се родила и нищо в София не ми е чуждо. Да не съм тръгнала из Пловдив?

Общо 52% от пълнолетните българи не са посетили нито едно културно събитие през 2022 г., сочат данните от проучване на „Маркет линкс“. Изследването е проведено през януари 2023 г. сред представителна извадка от 1024 пълнолетни български граждани. То е по поръчка на „Фабрика за идеи“ и е финансирано от Национален фонд „Култура“.
Като културно събития организаторите определят и заведенията с жива музика. Сред хората, посещавали културни мероприятия през 2022 г., делът на слушалите жива музика в заведение е най-голям – 64%. Следващите най-посещавани са исторически забележителности и събори – 54%. Сред най-слабо популярните, а и недостъпни за жителите на малките населени места, са концерти с класическа музика, опера и балет, като посетителите са едва 16% и цирковите представления – 12%.
По данни на изследването 62% от българите не са посещавали театър, изложба или музей, а над 70% не са посещавали библиотека или литературно четене.

Освен това от изследването става ясно, че 59% от българите не са прочели нито една книга през 2022 г. Четящите пък са прочели средно по около 10 книги.
Като причина да не посещават културни събития най-голям дял от анкетираните (54%) посочват, че не могат да си го позволят, защото е скъпо. 36% нямат свободно време, а 22% изобщо нямат достъп до културни събития.
Изследването е разделено на две групи: млади хора, живеещи в София, които са с по-висок доход и достъп до култура и хората над 55 г., които живеят в малките градове и села и са с ниски доходи.

По-големият дял непосещаващи културни събития са именно респондентите от втората група, защото нямат необходимите доходи и достъп до културни събития. 60% от жителите на селата биха посещавали културни събития, ако имаха пари, а 40% – ако събитията се провеждат в тяхното населено място.
Обсерваторията по икономика на културата, изготвила препоръки за решаването на проблемите, очертани от проучването, припомня, че балансираното развитие на всички райони у нас и правото на всеки гражданин на достъп до културните ценности, са заложени в конституцията. Обсерваторията препоръчва създаването на програма и национална карта „Достъп до култура“, която да развие културните събития навсякъде в страната.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България е в топ 5 на ЕС по брой млади хора, които не учат и не работят
5 страхотни музея по света, които са с безплатен вход
9% ДДС върху книгите за по-четяща и по-образована нация

През 2022 г. Израел стана световен №1 по внос на водка от Русия. Най-големият вносител на руския алкохол беше определен от РИА Новости на базата на данни от платформата Comtrade на ООН.
През 2022 г. страната е увеличила във финансово изражение покупките на водка в парично изражение над 4 пъти – до 24,7 млн. долара, от 5,7 млн. долара през 2021 г.

Второ място в своеобразната „класация“ заема Германия, която е намалила вноса на руска водка от 43,4 млн. долара през 2021 г., на 7,5 млн. долара през 2022 г. Челната тройка допълва Армения, която също е намалила вноса на руска водка през 2022 г. При нея намалението в парично изражение е почти наполовина – от 13,2 млн. долара през 2021 г., на 6,9 млн. долара през 2022 г.
Страните от ЕС, САЩ, Япония и Канада като част от пакетите от санкции, приети през 2022 г., ограничиха вноса на редица стоки от Русия, които според тях са важни за приходите в държавния бюджет на федерацията. Ограниченията засегнаха и високоалкохолните напитки, и най-вече водката.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Водка Smirnoff за втори път бяга от Русия

Въпреки санкциите: Третата най-популярна марка уиски в света навлиза в Русия
Цената на войната: Руснаците се сбогуваха с вносния алкохол
Докога западните бири ще се продават в Русия?

Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (EPA) предложи драстично затягане на ограниченията за емисиите на парникови газове, отделяни от автомобили и пикапи до 2032 г. Според регулатора този ход може да стимулира допълнително налагането на електрически превозни средства на най-големия автомобилен пазар по стойност на трансакциите, предава Reuters.
Според EPA новите ограничения ще помогнат на електромобилите да засилят присъствието си в САЩ, като 2 на всеки 3 продадени превозни средства ще бъдат електрически в рамките на 10 години.
Предложението, ако бъде финализирано, е най-агресивният план досега за понижаване на емисиите от превозни средства в САЩ, изискващ средногодишно намаляване на замърсяването в размер на 13%. EPA предлага и нови по-строги стандарти за емисии за средните и големите пикапи до 2032 г.
Агенцията прогнозира, че правилата за периода 2027-2032 ще намалят с над 9 млрд. тона емисиите на въглероден диоксид до 2055 г. – еквивалентно на над 2 пъти общите емисии в САЩ за 2022 г.

Агенцията изчислява, че нетните ползи от предложението до 2055 г. варират от 850 млрд. долара до 1,6 трлн. долара. До 2032 г. мярката ще струва около 1200 долара на превозно средство на производител, но ще спести на собственика средно над 9000 долара за гориво, поддръжка и разходи за ремонт за 8 години.
„Много неща трябва да се подобрят, за да успее тази масивна – и безпрецедентна – промяна на нашия автомобилен пазар и индустриална база. Фактори отвъд автомобила, като зарядна инфраструктура, вериги на доставки, устойчивост на мрежата, наличие на нисковъглеродни горива и стратегически важни минерали ще определят дали стандартите на EPA на тези нива са постижими“, смята Джон Бозела, главен изпълнителен директор на Алианса за автомобилни иновации, представляващ General Motors, Volkswagen, Toyota и др.
Предложението е по-амбициозно от целта на президента Джо Байдън от 2021 г., подкрепена от производителите на автомобили, според която 50% от новите превозни средства, продавани през 2030 г., да са електрически или плъгин хибридни.
Администрацията на Байдън не предлага забрана на превозни средства, задвижвани с изкопаеми горива, но търси обратна връзка за това дали трябва да удължи правилата за емисиите до 2035 г. и въвеждането на алтернативи. Някои екологични групи искат EPA да наложи по-строги правила, особено за тежкотоварните превозни средства.

„Тези стандарти са много амбициозни и следват чувството за неотложност, което внушиха президентът и неговата администрация, докато се справяме с климатичната криза“, посочи администраторът на EPA Майкъл Регън в интервю за Reuters, отказвайки да посочи конкретна дата за прекратяване на продажбата на нови конвенционални автомобили. По думите му предложението е „стандарт, базиран на производителността“, а не стимул за електромобилите.
Според предложението на EPA производителите на автомобили се очаква да произвеждат 60% електромобили до 2030 г., като делът ще нарасне до 67% през 2032 г., за да отговорят на изискванията – спрямо едва 5,8% през 2022 г.
През август Калифорния постанови, че всички нови превозни средства, продавани в щата до 2035 г., да бъдат електрически или плъгин хибриди, но щатската администрация трябва да получи одобрението на EPA, за да реализира регламента.
Регън отказа да посочи как ще реагира EPA на искането на Калифорния.
Съгласно предложението EPA изчислява, че 50% от новите специализирани превозни средства като автобуси и камиони за боклук могат да са електромобили до 2032 г., заедно с 35% от новите влекачи за къси разстояния и 25% от новите влекачи за дълги разстояния.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Германия готви реформа за данъка върху МПС
Зелената сделка под въпрос? Две страни от ЕС се обявиха против
Климатичните промени ще струват на Германия 900 милиарда евро

Парламентът на Швейцария не успя да одобри във вторник финансовите гаранции за 109 млрд. швейцарски франка (120,5 млрд. долара) за спасяването на Credit Suisse миналия месец.
Това е първият кръг на гласуване на средствата, което до голяма степен e символично, тъй като правителството вече се е ангажирало със средствата, а парламентът няма правомощията да спре процеса, пише Reuters.
Долната камара на парламента на Швейцария отхвърли със задна дата спасяването на банката, а дебатите продължиха до ранните часове на сряда. Депутатите са обсъждали и други мерки, свързани с Credit Suisse.
По-рано във вторник горната камара на Швейцария одобри спасяването на банката, което означава, че двете камари ще трябва да гласуват отново в сряда.
Депутатите бяха свикани за рядка извънредна сесия, за да обсъдят бързото спасяване на Credit Suisse и сметките на швейцарското правителство, обвинявано от мнозина за колапса на банката. Поглъщането на Credit Suisse от нейния базиран в Цюрих конкурент UBS за 3 млрд. швейцарски франка и подкрепата с повече от 250 млрд. франка гаранции е обект на широка критика.

В навечерието на сливането през март беше приложен швейцарският закон за извънредни ситуации, така че подгрупа от 6 членове на парламента одобри финансовия ангажимент от името на законодателния орган. Това разгневи останалите почти 250 депутати, които не си казаха думата.
„Използването на закона за извънредно положение достигна ниво през последните 3 години, което започва да ме дразни“, коментира Хансьорг Кнехт, член на горната камара на парламента. Според него ако за Credit Suisse са нужни повече пари в брой, не трябва да се използва законът за извънредното положение, за да се заобикаля парламентът на страната.
Според анкета сред швейцарски икономисти почти половината смятат, че поглъщането на Credit Suisse от UBS не е най-доброто решение. Те предупреждават, че сагата е накърнила сериозно репутацията на Швейцария.
Политици също се съмняват защо швейцарският финансов регулатор не е успял да предотврати фалита на Credit Suisse. „Има ли FINMA нужда от по-силни инструменти, или регулаторът не си е свършил работата?“, пита Ева Херцог, която е задала този въпрос и на заседанието на горната камара.
Херцог е един от шестимата членове на парламента, одобрили спасителната сделка от името на законодателния орган.

Швейцарският парламент е обсъждал и дали могат да бъдат наложени допълнителни условия на Credit Suisse. Миналата седмица Швейцария обяви, че намалява бонусите за висшето ръководство на банката. Швейцария оряза бонусите на висшите мениджъри в Credit Suisse
Спасяването на Credit Suisse си навлече гнева както на политиците, така и на обществеността в Швейцария. Проучване на фирмата за политически изследвания gfs.bern установява, че мнозинството от швейцарците не подкрепят сделката.
Засилват се и притесненията за работните места. В отворено писмо до парламента Асоциацията на швейцарските банкови служители заяви, че Credit Suisse и UBS трябва да замразят всякакви съкращения.
Пълното отписване на най-рисковите облигации на Credit Suisse Group като част от поглъщането от UBS е причинило големи загуби на някои богати азиатски инвеститори, пише WSJ.
Credit Suisse се ангажира да плаща на инвеститорите 9,75% годишна лихва, когато продаде облигации от първи ред през юни 2022 г., припомня медията. Инвеститор, придобил няколко такива облигации, пояснява пред изданието, че никой не му е обяснил, че има клауза, според която те могат да бъдат заличени. Той обяснява, че се чувства измамен от Credit Suisse, тъй като банката малко допреди фалита си твърдеше, че капиталовата ѝ позиция е стабилна.

„Повечето азиатски частни банки търгуват такива облигации като ценни книжа с фиксиран доход и хората се вълнуват от повишената доходност по тях“, споделя Хемант Тъкър, съосновател и главен изпълнителен директор на Farro Capital, базиран в Сингапур многофамилен офис. По думите му в резултат на това облигациите често се сравняват с по-сигурни, по-нискодоходни облигации, а всъщност трябва да се разглеждат като рискови инструменти, подобни на акции.
Някои азиатски инвеститори са инвестирали в тези облигации със заемни средства, което ги излага на още по-големи загуби.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Credit Suisse вече е върнала част от отпуснатата ѝ финансова помощ
Колко време ще отнеме сливането на UBS и Credit Suisse?
Какво щеше да се случи с Credit Suisse, ако не беше придобита от UBS?

На 10-ти април тази година, Обединена българска банка (ОББ) и KBC Банк финализираха правното си обединение, което на практика превръща двете компании в една обща банкова институция, носеща името ОББ.
Въпреки това, същинската интеграция между двете банки ще отнеме още известно време, като работата по оперативното и техническо обединение на институциите тепърва предстои. Планира се процесът по същинската интеграция да приключи през последното тримесечие на следващата 2024 година, като това ще се случва на четири етапа – първият, от които засяга индивидуалните клиенти.
Засега от клиентите на банката не се очаква да предприемат каквито и да е било действия, като при всяка промяна институцията надлежно и предварително ще уведоми потребителите.
Това стана ясно по време на среща с медиите, проведена днес в София, на която присъстваха главният изпълнителен директор на ОББ Питър Рубен и Петър Андронов, главен изпълнителен директор на бизнес ресор „Международни пазари” на KBC, отговарящ за България, Унгария, Словакия и Ирландия, както и председател на Надзорните съвети на ОББ и ДЗИ, предава actualno.com.
„Оперативното обединение между двете банки е в пълен процес, като на ход е техническото сливане. Интеграцията ще се извърши на четири етапа между септември тази година и последното тримесечие на 2024 година.”, посочи Питър Рубен.
По думите му, през септември тази година ще се извърши интеграция на всички приложения, които засягат индивидуалните клиенти.
„Клиентите не бива да се притесняват. Не се изисква да правят нищо, като ще се свържем предварително с тях преди промените.”, каза Рубен.
ОББ, която е част от белгийската финансова група KBC Груп, е изготвила план за пълното обединяване на системите на двете банки, като са предвидени всякакви възможности за възникване на извънредни ситуации с цел предотвратяването им.
КВС Банк официално се влива в ОББ
Така например, когато настъпи моментът за промяна на IBAN номерата на сметките на клиентите в придобитата Райфайзенбанк (България), ОББ ще продължи да поддържа в системите си още година след промяната старите IBAN номера в услуга на потребителите, които все още получават плащания по тях, стана ясно от думите н Рубен. Все пак е желателно при промяната на номерата, клиентите да уведомят лицата или институциите, с които реализират парични преводи, добави той. Промяната на IBAN номерата ще се случи с първата вълна от интеграцията между двете системи.
Клоновата мрежа на двете обединени банки също ще претърпи процес по интеграция, като се очаква сливането на физическите офиси да приключи в края на следващата година. Банката е изготвила план как прецизно да обслужва обединената си клиентска база в клоновете, което би следвало да осигури плавно протичане на процесите.
В резултат на вливането на KBC Банк в ОББ, мрежата от банкомати на банката вече възлиза на над 800 ATM устройства.
„Логично е да оптимизираме мрежата от банкомати през идните 2 години, но ще останем с най-голямото банкоматно покритие.”, каза Рубен.
По думите му, сливането на двете банки е добра възможност да се изведат на преден план добрите идеи и практики, прилагани в двете институции през годините – нещо, от което ще спечелят клиентите, тъй като ще разполагат с най-добрите продукти.
След правното обединение, ОББ се превръща в лидер на родната банков пазар по размер на активите, според последните данни на Българската народна банка. В качеството си на водеща банка у нас, ОББ иска да задава посоката на пазара, поради, което е предприела стъпка по намаляване на таксите и комисионите по дигиталните разплащания с 10%, стана ясно от думите на Рубен, който добави, че 95% от плащанията, които обработва институцията, са именно дигитални.
Бъдещото на ОББ е насочено към иновации и дигитализация, където банката вече постига успехи чрез своя дигитален гласов асистент „Кейт”, но това не означава, че физическият клон ще остане в миналото. Точно обратното, банката няма намерение да обръща гръб на физическите си офиси, тъй като потребителите продължават да разчитат на човешкия контакт, когато взимат финансови решения.
По думите на Петър Андронов, правното сливане на двете банки е поставило точка на процеса по придобиване на бизнеса на Райфайзен Банк Интернешънъл у нас от KBC Груп, който продължи близо 2 години, като сега предстои да се свърши по-голямата част от работата по същинската интеграция.
„Правното сливане представлява 1-2% от цялото сливане. Оперативното сливане е доста по-дълъг процес. Да скачиш около 130 апликации с данните на хората вътре е сложен процес.”, каза той. По думите му, подготовката за евентуалното приемане на еврото е оказала влияние по забавяне на оперативното сливане, тъй като системите на двете банки е трябвало да бъдат настройвани по отделно.
Най-големият финансов конгломерат в България
След финансови инвестиции в размер на 2.4 млрд. евро у нас за последните около 15 години, KBC Груп се превърна в най-големия финансов конгломерат на българския пазар, стана ясно от думите на Петър Андронов.
„Днес е епизод от дълъг преход, започнал през 2007 година”, посочи той.
През годините KBC придоби три банки у нас, като всичко започна през 2007 година с придобиването на Си Банк, след което през 2017 година белгийската група придоби ОББ, за да се стигне до придобиването на бизнеса на Райфайзен Банк Интернешънъл у нас за малко над 1 млрд. евро.
В резултат на всичко това, понастоящем част от KBC Груп са пазарните лидери у нас в сферата на застраховането, лизинга и управлението на активи, като компанията притежава и пенсионноосигурително дружество, което се намира в топ 5 на съответния пазар.
Достигнахме този момент, в който у нас има същински финансов конгломерат, който включва всички финансови услуги и доставчици, които са най-големи на съответните пазари, посочи Андронов.
„Най-голямата финансова група на Белгия се превърна в най-големия финансов участник на българския пазар.”, продължи той, добавяйки, че по този начин всички финансови услуги са достъпни за клиентите на едно централизирано място.
БНБ разреши на KBC Груп да купи Райфайзенбанк България за 1 млрд. евро
„Когато говорим за този конгломерат, който е с най-високия кредитен рейтинг от Fitch, това означава, че сигурността, която имат белгийските граждани я имат и българските клиенти. Това освен разнообразие на услугите, дава и сигурност.”, каза Андронов.
По думите му, обединяването на двете банки дава подходяща основа за инвестиции в иновации, тъй като институцията разполага с приблизително 2.4 млн. клиенти, което придава мащаба, необходим за подобни вложения в бъдещето.
Андронов посочи, че KBC Груп са позиционирали в България и два спомагателни центъра за изнесени услуги, като са в процес по изграждане на трети. Най-големият се намира във Варна където работят над 870 души, а другите два са в София, като в единия са наети 180 души, колкото се очаква да бъде персоналът и на бъдещия център. Така България се превръща в другата основна дестинация за изнесени услуги на KBC Груп след Чехия.