Последиците от банковата криза в САЩ по всяка вероятност ще тласнат икономиката към рецесия по-късно тази година, сочат документи на Федералния резерв, публикувани в сряда и цитирани от CNBC.
Протоколите от заседанието през март на Федералната комисия по отворения пазар включват представяне от служители на потенциалните последици от фалита на Silicon Valley Bank и останалите сътресения във финансовия сектор, започнали в началото на март.
Макар че според зам.-председателят на Надзорния съвет Майкъл Бар банковият сектор е „стабилен и устойчив“, икономисти твърдят, че икономиката ще понесе удар.
„Предвид техните оценки на потенциалните последици за икономиката от развитията в банковия сектор в последно време, прогнозата на служителите към момента на заседанието през март включваше лека рецесия, която ще започне по-късно тази година, с възстановяване през следващите 2 години“, гласи резюме след заседанието.
Прогнозите след заседанието сочат, че ръководителите на Фед очакват ръст на БВП от едва 0,4% за 2023 г. Федералният резерв в Атланта очаква ръст от около 2,2% за първото тримесечие, а това означава забавяне по-късно през годината.
Кризата предизвика слухове, че Фед може да направи пауза в повишаването на лихвите, но ръководителите подчертаха, че трябва да се направи още за укротяването на инфлацията.
В крайна сметка членовете на Федералната комисия по отворения пазар гласуваха за повишаване на основната лихва с 0,25 пр. п., 9-о повишение за последната година. Това тласна лихвата на Фед до диапазона 4,75%-5%, най-високото ѝ ниво от края на 2007 г. Фед повиши основната лихва до най-високото ниво от 2007 година
Лихвата беше повишена по-малко от 2 седмици след като Silicon Valley Bank, тогава 17-и по големина кредитор в САЩ, фалира заради масово теглене на влогове. Фалитът на SVB и още две банки накара Фед да създаде извънредни кредитни инструменти, за да гарантира, че банките ще продължат дейност.
След заседанието данните за инфлацията в голяма степен отговаряха на целите на Фед, а ръководителите заявиха, че очакват цените да продължат да падат.
„Отразявайки последиците от по-малкото от прогнозите затягане на пазарите на стоки и на труд, основната инфлация се очаква да се забави значително догодина“, се казва в протоколите.
Но притесненията за състоянието на по-широката икономика остават високи, особено в светлината на банковите проблеми.
Според протоколите програмите са помогнали за извеждането на индустрията от затрудненията, но ръководители очакват кредитирането да се затегне, а условията за кредитиране да се влошат. „Дори с тези действия участниците виждат, че има голяма несигурност как ще се развият условията“, гласят протоколите.
Няколко ръководители се питат дали да оставят лихвите непроменени, докато наблюдават развитието на кризата. Но все пак отстъпват и гласуват за още едно повишение, „заради ускорената инфлация, силните данни за икономиката напоследък и ангажимента си да върнат инфлацията в рамките на по-дългосрочната цел от 2% на Комисията“.
Според протоколите някои членове клонят към повишение с половин пункт като преди банковите проблеми. Ръководителите отбелязват, че инфлацията е „твърде висока“, но подчертават, че предстоящите данни и последиците от повишенията ще трябва да се вземат предвид при формулиране на бъдещата политика. Банковата криза: Идва ли краят на лихвените повишения?
В сряда следобед пазарите даваха около 72% шанс за още едно повишение на лихвите с четвърт пр. п. през май преди поврат в политиката с понижаване на лихвите преди края на годината, сочат данни на CME Group.
Макар да одобри повишение през март, Федералната комисия по отворения пазар промени езика в съобщението си след заседанието. Докато в предишните съобщения се говореше за необходимостта от „продължаващи повишения“, комисията промени формулировката и заяви, че още повишения „може да са уместни“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Наемите вдигат потребителските цени в САЩ. Инфлацията постепенно се забавя
Великобритания се размина на косъм с рецесията
Европа е на прага на рецесия, възможно е САЩ да я избегнат