Реалните доходи на домакинствата у нас нарастват минимално през последните две годни заради ускорената инфлация през периода, която достигна висини, невиждани от времената след хиперинфлацията в България. Основен принос за отчетеното минимално увеличение, въпреки инфлационните ефекти, имат доходите от пенсии, които само през миналата година нарасват с три пъти по-висок темп спрямо постъпленията от работна заплата в общия доход средно на лице от домакинството у нас.
Въпреки резкият скок в доходите от пенсии, реалните доходи на домакинствата през 2022 година са нараснали с едва 8% спрямо 2020 година, сочат данните на Националния статистически институт. Ръстът на реалните доходи само за миналата 2022 година възлиза на минималните 1.4% спрямо предходната 2021 година.
Реалните доходи се изчисляват, като номиналният размер на доходите се дефлира със средногодишните индекси на потребителските цени (средногодишната инфлация), става ясно от методологията на НСИ.
Данните, коригирани с размера на инфлацията, показват, че ръстът на реалните доходи е доста по-слаб от отчетеното увеличение на номиналните доходи. За сравнение, средният доход на лице от домакинството у нас нараства в номинално отношение с 16.9% на годишна база през 2022 година до 9 008 лева. За последните 10 години общият доход средно на лице от домакинството е скочил 1.9 пъти (87%).
Ето с колко намаля покупателната способност на българите, измерена в хранителни стоки
Ако се вземе предвид инфлацията обаче, реалните доходи на домакинствата за последното десетилетие записват ръст от 46.2%, което е над два пъти по-слаб темп на растеж спрямо нарастването от номинална гледна точка.
Доходите от работна заплата и пенсии оформят най-голям дял в общия доход средно на лице от домакинството през 2022 година.
Доходът от работна заплата нараства с 10.8% през 2022 година спрямо 2021 година до 4 851 лева. Увеличението за последните десет години е 1.9 пъти. Делът на работната заплата в общия доход възлиза на 53.9%, което е най-ниското равнище от 2013 година насам, когато делът е бил 53.1%. Това се дължи на бързото нарастване на доходите от пенсии.
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?
Доходът от пенсии в общия среден доход на лице от домакинството през 2022 година нараства с 31.5% спрямо предходната година. За последното десетилетие увеличението достига 2.5 пъти. Така през миналата година пенсиите оформят дял от 33.7% от общия доход средно на лице от домакинството.
Доходите от самостоятелна заетост през 2022 г. са 421 лева и нарастват с 5.0% спрямо 2021 г. и с 28.4% спрямо 2013 година. Доходът от трудова дейност извън работната заплата за последната година е 71 лева и се увеличава спрямо 2021 г. с 44.9%, а в сравнение с 2013 г. намалява с 61.0%.
Пенсиите в България: Ефектът на промените показва интересен развой
Доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) през 2022 г. са 198 лева. Те се увеличават с 3.1% спрямо 2021 г. и с 34.7% спрямо 2013 година.
Разходите растат по-бързо от доходите
На фона на това, разходите на домакинствата нарастват по-бързо от доходите. През 2022 г. българските домакинства са изразходвали 8 389 лв. средно на лице, което е с 19.1% повече в сравнение с 2021 година. За периода 2013 – 2022 г. разходите на домакинствата се увеличават 1.9 пъти.
Относителният дял на потребителския разход от общите разходи на домакинствата намалява от 83.3% през 2013 г. на 83.1% през 2022 година. Изразходваните средства за храна и безалкохолни напитки средно на лице от домакинството през 2022 г. са 2 529 лв., или с 22.9% повече спрямо 2021 г. и със 70.9% повече в сравнение с 2013 година.
Разходите за облекло и обувки през 2022 г. са 281 лева. В сравнение с предходната година те нарастват с 9.8%, а спрямо 2013 г. – 1.8 пъти.
Почасовото заплащане у нас 5 пъти по-ниско от това в Германия
Разходите, свързани с жилището (вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома), за последната година са 1 566 лева. В сравнение с 2021 г. нарастват с 19.8%, а спрямо 2013 г. се увеличават 2 пъти.
За здравеопазване през 2022 г. cа изразходвани 546 лв. – с 23.5% повече от 2021 г. и 2.3 пъти повече спрямо 2013 година.За транспорт и съобщения през 2022 г. са похарчени 974 лв., което е с 22.1% повече от 2021 г. и 1.9 пъти повече спрямо 2013 година.
Разходите за свободно време, културен отдих и образование през 2022 г. са 380 лева. В сравнение с 2021 г. те се увеличават с 21.8%, а спрямо 2013 г. – 1.9 пъти.
През последната година разходите за данъци и социални осигуровки са в размер на 1 020 лв. и се увеличават с 10.2% в сравнение с 2021 г., а спрямо 2013 г. нарастват 2 пъти.
България първа по ръст на заплатите в ЕС
През 2022 г. относителният дял на разходите за храна от общия разход е 30.1%, което е с 0.9 процентни пункта повече в сравнение с 2021 г. и с 3.1 процентни пункта по-малко спрямо 2013 година.
Относителният дял на разходите, свързани с жилището, през 2022 г. е 18.6% от общия разход, почти без промяна спрямо 2021 г. и с 1.0 процентен пункт повече в сравнение с 2013 година.
Гълъб Донев: Предстои увеличение на пенсиите с 12%, както и на заплатите в администрацията
Делът на разходите за данъци и социални осигуровки е 12.1% от общия разход през 2022 г., което е с 1.1 процентни пункта по-малко в сравнение с 2021 г. и с 0.8 процентни пункта повече спрямо 2013 година.
Близо 9% от домакинствата у нас притежават второ жилище
Относителният дял на разходите за здравеопазване нараства с 0.2 процентни пункта през 2022 г. спрямо 2021 г. и с 1.3 процентни пункта спрямо 2013 година. През периода 2013 – 2022 г. делът на разходите за транспорт и съобщения в общия разход е в рамките на 11 – 12%.
Потребление на домакинствата намалява
През 2022 г. потреблението на повечето основни хранителни продукти средно на лице от домакинство намалява в сравнение с 2021 година. Най-голямо е намалението в потреблението на хляб и тестени изделия – с 2.6 кг, на плодове – с 2.8 кг, и на зеленчуци – с 0.8 килограма. Увеличава се консумацията на месни произведения с 0.8 кг, на безалкохолни напитки с 3.8 литра и на алкохолни напитки с 0.3 литра.
Доходите на 68% от българите остават непроменени на фона на скока в цените