Задали един и същ въпрос на ученик, икономист и адвокат:
– Колко прави 3+3?
Ученикът веднага отвърнал:
– 3+3 е равно на 6.
Икономистът отговорил:
– Вероятно е 6, но може да бъде и 7, зависи от икономическата конюнктура.
Адвокатът затворил вратата, запалил цигара, седнал на стола си, помислил малко и отговорил с въпрос:
– Колко искате да прави?

Цената на акциите на Alphabet спадна с близо 4%, след като информацията, че южнокорейският технологичен гигант Samsung Electronics обмисля да замени Google с Bing на Microsoft като търсачка по подразбиране на устройствата си, предава Reuters.
Информацията, публикувана от New York Times, подчертава увеличаващите се предизвикателства пред бизнеса на Google с търсачки заради Bing – по-малък играч, който придоби по-голяма известност напоследък, след интегрирането на технологията за изкуствен интелект, стояща зад ChatGPT.
„Реакцията на Google към заплахата беше „паника“, тъй като компанията генерира около 3 млрд. долара годишно от договора си със Samsung“, според статията, която се позовава на вътрешни съобщения. Тя гласи, че още 20 млрд. долара са свързани с подобен договор с Apple, който ще е за подновяване тази година.
Alphabet и Samsung не са отговорили на запитването за коментар.
От десетилетия Google доминира пазара на търсачки с дял от над 80%, но Wall Street се опасява, че компанията може да изостане от Microsoft в надпреварата в сферата на изкуствения интелект.

Alphabet загуби 100 млрд. долара пазарна капитализация на 8 февруари, след като новия ѝ чатбот Bard сподели неточна информация в промоционално видео, а събитието на компанията не предизвика сериозно вълнение.
Цената на акциите на Alphabet спадна до 104,90 долара и изтри близо 50 млрд. долара от пазарната капитализация на интернет гиганта вчера. А Microsoft се представя добре на пазара, с 1% ръст.
„Инвеститорите са опасяват, че Google се е превърнал в мързелив монополист в търсенето, а събитията от последните няколко месеца послужиха като пробуждане“, смята анализаторът на Atlantic Equities Джеймс Кордуел. По думите му потенциалните разходи, свързани с превръщането на Google Search в по-конкурентна спрямо Bing, също може да притесняват инвеститорите.
New York Times пише още, че Google бърза да създаде изцяло нова търсачка, базирана на изкуствен интелект, която да предлага по-персонализирано изживяване от сегашната ѝ услуга, която също ще бъде надградена с функции с изкуствен интелект.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Удар за милиарди: Місrоѕоft се готви за атака на най-важния бизнес на Gооglе
Google пуска своя конкурент на ChatGPT
Google предприе още по-крайни мерки, за да намали разходите

Московски съд потвърди задържането на репортера на Wall Street Journal Еван Гершкович в ареста, където е държан от арестуването му миналия месец.
Адвокатите на Гершкович Татяна Ножкина и Мария Корчагина от адвокатската кантора ZKS оспориха арестуването му близо 3 седмици след като американският журналист беше задържан по време на репортерска командировка по обвинение в шпионаж, което WSJ и правителството на САЩ категорично отричат.
Московският градски съд постанови, че не може да премести Гершкович в друг затвор, да му разреши домашен арест или да го пусне под гаранция. Решението означава, че журналистът ще остане в следствения арест в московския затвор Лефортово до 29 май, въпреки че руските власти могат да удължат този срок.
Според кадри от заседанието, показани по руската държавна телевизия, Гершкович е присъствал на изслушването, стоейки в прозрачна клетка за задържани. Той е бил с дънки и синя карирана риза. На моменти се е разхождал в клетката, като се е приближавал към Лин Трейси, посланика на САЩ в Москва, която е била наблизо в съдебната зала.

Изслушването се проведе след решението на Държавния департамент на САЩ от миналата седмица да обяви Гершкович за неправомерно задържан – статут, официално задължаващ правителството да се стреми към освобождаването му.
В понеделник Трейси посети Гершкович в Лефортово, като това е бил първият достъп до него, предоставен на американски служители след задържането му на 29 март. „Той е в добро здравословно състояние и остава силен. Потвърждаваме призива си за незабавното му освобождаване“, заяви Трейси. Русия арестува репортер на популярна американска медия
По време на задържането му Гершкович е бил акредитиран да работи като журналист в Русия от Министерството на външните работи на страната, докато е правил репортаж в уралския град Екатеринбург, на около 1800 км източно от Москва. Според държавната информационна агенция ТАСС на 7 април е бил официално обвинен в шпионаж.
Федералната служба за сигурност на Русия заяви, че „действайки по указания на американската страна, журналистът е събрал информация, представляваща държавна тайна, за дейността на едно от предприятията на руския военнопромишлен комплекс“.

Присъдата по делото предвижда до 20 години затвор. Почти всички процеси за шпионаж в Русия завършват с осъдителна присъда.
Арестът на Гершкович предизвика международно осъждане. Президентът на САЩ Джо Байдън определи ареста като „напълно незаконен“. Бившият вицепрезидент Майк Пенс призова администрацията на Байдън да експулсира руски дипломати.
Във видеоинтервю за WSJ от петък, родителите на Гершкович Ела Милман и Михаил Гершкович, които са емигрирали от Съветския съюз в САЩ преди десетилетия, изразяват оптимизъм, че синът им ще бъде освободен. „Това е едно от американските качества, които сме усвоили, знаете, да бъдем оптимисти, да вярваме в щастливия край“, казва Милман във видеото. В петък тя е получила писмо, което синът ѝ собственоръчно е написал на руски език от затвора. „Искам да кажа, че не губя надежда“, пише Гершкович в него.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Русия арестува шеф в „Аерофлот“ за шпионаж

Данните на КФН към края на 2022 г. сочат, че застрахователният пазар остава стабилен и постига устойчив ръст, въпреки икономическите трудности и високата инфлация, проблемите със сигурността и енергийните доставки, породени от войната в Украйна. Общо за застрахователния пазар премийният приход към края на декември 2022 г. възлиза на 3 613 млн. лв., като ръстът на годишна база спрямо същия период на предходната година е 10.5%. Сумата на изплатените обезщетения расте с леко изпреварващ темп от 11,3% и достига 1 437 млн. лв.
Колко хора в България застраховат жилищата си?
Пазарът на общо застраховане завършва 2022 г. с премиен приход от 2 988 млн. лв., а обезщетенията са в размер на 1 168 млн. лв., като и двата показателя нарастват с еднакъв темп от 10%. Без съществени изменения остава структурата на пазара – най-масовите автомобилни застраховки заемат дял от 70% в премийния приход по общо застраховане. Събраните премии по застраховка ГО на автомобилистите са в размер на 1 123 млн. лв., с 2,4% по-малко спрямо декември 2021 г. По отношение на изплатените обезщетения по застраховка ГО се отчита ръст от 5% и достигат 619 млн. лв., което представлява 56% от всички изплатени обезщетения в общо застраховане.
По линия за застраховка Каско се запазва темпът на растеж от предходните месеци, като към м. декември се отчита ръст на премийния приход от 15,5% при събрани премии в размер на 823 млн. лв. Ръстът на изплатените обезщетения е 13 %, близък до този на приходите. Промените в транспорта и цялата верига на доставки, основно заради войната в Украйна, оказват влияние върху застрахователните бизнес линии, свързани с транспорта, като по тях се отчита значимо нарастване на премийния приход. Най-висок прираст на годишна база – 119% – бележи застраховка „Товари по време на превоз“ (Карго). Ефектите от войната в Украйна и оформянето на бежански поток се виждат в динамиката по линия на „Гранична гражданска отговорност“ – премийният приход по нея нараства с 43% на годишна база.

Общо премийният приход по имуществено застраховане „Пожар и природни бедствия“ расте с 9% на годишна база и достига 345 млн. лв. В рамките на тази бизнес линия с очертава по-висок темп на нарастване на застраховките за домашно имущество – „Пожар и други опасности“ – 13% при събрани премии от 118 млн. лв. Въпреки устойчивия ръст, делът на имуществените застраховки в сумарния приход по общо застраховане остава около обичайните 12%, в пъти по-нисък от този на автомобилните застраховки. В същото време селскостопанските застраховки отбелязват спад от 4% от и без това ниското ниво, на което се намират, на фона на постоянното увеличение на рисковете за земеделието, обусловени от климатичните промени.
Затвърждава се оформилата се през последните две години тенденция за интензивно развитие по линия на застраховка „Пътуване в чужбина“. Премийният приход към декември 2022 г. расте с 113% на годишна база до 159 млн. лв. , а изплатените обезщетения достигат 43 млн. лв., с 287% повече спрямо същия период на предходната година.
Животозастрахователният пазар остава стабилен, на нива близки до предходната година – към декември 2022 г. е събран премиен приход от 625 млн. лв., с 3% повече на годишна база. Остава валиден трендът за изпреварващ ръст от 13% на обезщетенията, като са изплатени 269 млн. лв. Рисковите животозастраховки бележат устойчиво нарастване от 14%, основно в резултат на позитивната динамиката на пазара на ипотечни кредити. Интересно е развитието на „Застраховка за пенсия или рента“, по която, след силен спад през 2020 г. и 2021 г., се отчита ръст на прихода от 31% на годишна база и се достигат нивата от предпандемичната 2019 г. Раздвижването на лихвените равнища по депозитите в известна степен охлажда пазара на инвестиционните животозастраховки, но все пак те остават най-съществената и предпочитана от потребителите бизнес линия в животозастраховането и през 2022г. Премийният приход от 221 млн. лв. по тази линия бележи спад с около 10% спрямо много успешната 2021 г., но остава в пъти по-висок от събраните премии от 91 млн. лв. през 2019г.
Към края на 2022 г. тенденцията на повишен интерес към здравните застраховки вече е ясно оформена. Общо за пазара по линия на застраховка „Заболяване“ премийният приход към м. декември възлиза на близо 196 млн. лв., като ръстът на годишна база е 24%. Изплатени са обезщетения в размер на 106 млн. лв., с 26% повече в сравнение със същия период на 2021 г.
Важно е да се отбележи и тенденцията на постоянно увеличение на премийния приход на българските застрахователи по дейност извън България – тоест износът на застрахователни продукти. Към края на 2022 г. той възлиза на 318,8 млн. лв и представлява близо 11% от целия премиен приход на пазара по общо застраховане, като втора поредна година бележи ръст на годишна база от над 20%.
 
 
 
 

Бензиновите коли отново стават все по-популярни сред шофьорите в Германия. Това сочи тазгодишното автомобилно проучване на търговската банка Targobank. 30% от анкетираните биха дали предимство на бензиновия двигател при следваща покупка на нов автомобил. През 2022 г. делът на хората, предпочели бензина, е бил едва 22%. Също така 65% от германците (+5%) отхвърлят забраната на двигателите с вътрешно горене в ЕС от 2035 г.
„Решения като забраната за двигатели с вътрешно горене са не само проблем за търговците на дребно, но и за шофьорите. В настоящото проучване ренесансът на бензиновия двигател беше един от най-изненадващите резултати. Възможно е настоящите дискусии за края на двигателите с вътрешно горене, електронните горива и ограниченото наличие на станции за зареждане на електрическите автомобили да са благоприятствали това развитие”, заяви Маркус Херинг, ръководител на Targobank Autobank.
При покупката на фирмени автомобили сред бизнес клиентите тази тенденция не се забелязва. „Пропорцията на финансирането на електрически автомобили е постоянна“, подчертава Херинг. Targobank Autobank цели да подпомогне прехода към устойчива мобилност и следователно предлага индивидуално финансиране за всеки тип шофиране и алтернативни решения за мобилност като абонаменти за автомобили.
Друг любопитен резултат от проучването е, че интересът към алтернативните задвижващи системи е намалял сериозно спрямо 2022 г. Малко под 36% от анкетираните смятат да сменят вида на задвижване, когато купуват кола, или спад от 7%. Хибридните автомобили са по-малко търсени, като техният дял намалява с 4% – до 18%.

Популярността на изцяло електрическите автомобили (16%) и дизеловите автомобили (10%) също бележи лек спад. 1 на всеки 5 участници в допитването пък още не е решил какъв ще е двигателят, ако тръгне да си купува нова кола. Екологичният имидж на електрическите автомобили се руши, като според проучването той се влошава непрекъснато от 2016 г.
Само 39% от анкетираните смятат електрическите коли за по-екологични от двигателите с вътрешно горене (-5%). В сравнение с последното поколение двигатели с вътрешно горене, 66% (+5%) смятат, че колите на ток не са по-екологичната алтернатива. 57% от анкетираните се оплакват от екологичните щети на батериите, а 49% (+2%) от техния ограничен експлоатационен живот.
63% изтъкват като недостатък недостатъчно развитата мрежа от зарядни станции, а 66% (+2%) са недоволни от малкия пробег на електрическите коли. За 64% (+4%) цената на автомобилите на ток е прекалено висока.
За много от анкетираните хибридните превозни средства предлагат добър компромис между ниско въздействие върху околната среда и пробег. Въпреки това броят на поддръжниците и тук намалява. Само 57% (-2%) смятат това задвижване за добра алтернатива.
Премахването или намаляването на държавните субсидии за хибриди и електрически автомобили оказва влияние върху купуването им за 10% от анкетираните. Затова те са предпочели класическото задвижване или отлагат покупката на нов автомобил.

Високите цени на горивата са довели до промяна в стила на шофиране за 63% от анкетираните германци. Останалата 1/3 от водачите заявяват, че не искат или не могат да променят стила си на шофиране.
Електронните горива, които ще продължат да се използват и след 2035 г., са много по-известни, отколкото през 2022 г. 78% са запознати с термина (+23%).
По отношение на дългогодишната тема в Германия за въвеждане на ограничение на скоростта по магистралите, броят на поддръжниците, както през 2022 г., е 63%. 35% отхвърлят тази идея. За развитието на трафика в градските райони 77% смятат за неприемливо централните части на градовете да са без автомобили или общото ограничение на скоростта да е 30 км/ч. Вместо това предпочитат индивидуални решения спрямо местните условия.
79% от анкетираните са за въвеждане на безплатен градски транспорт. 31% пък виждат абонаментите за автомобили като възможна алтернатива на купуването на собствен автомобил.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Германия готви реформа за данъка върху МПС
Германско-френска война за двигателите с вътрешно горене
Зелената сделка под въпрос? Две страни от ЕС се обявиха против
ЕС спира продажбата на коли с двигатели с вътрешно горене

Бензиновите коли отново стават все по-популярни сред шофьорите в Германия. Това сочи тазгодишното автомобилно проучване на търговската банка Targobank. 30% от анкетираните биха дали предимство на бензиновия двигател при следваща покупка на нов автомобил. През 2022 г. делът на хората, предпочели бензина, е бил едва 22%. Също така 65% от германците (+5%) отхвърлят забраната на двигателите с вътрешно горене в ЕС от 2035 г.
„Решения като забраната за двигатели с вътрешно горене са не само проблем за търговците на дребно, но и за шофьорите. В настоящото проучване ренесансът на бензиновия двигател беше един от най-изненадващите резултати. Възможно е настоящите дискусии за края на двигателите с вътрешно горене, електронните горива и ограниченото наличие на станции за зареждане на електрическите автомобили да са благоприятствали това развитие”, заяви Маркус Херинг, ръководител на Targobank Autobank.
При покупката на фирмени автомобили сред бизнес клиентите тази тенденция не се забелязва. „Пропорцията на финансирането на електрически автомобили е постоянна“, подчертава Херинг. Targobank Autobank цели да подпомогне прехода към устойчива мобилност и следователно предлага индивидуално финансиране за всеки тип шофиране и алтернативни решения за мобилност като абонаменти за автомобили.
Друг любопитен резултат от проучването е, че интересът към алтернативните задвижващи системи е намалял сериозно спрямо 2022 г. Малко под 36% от анкетираните смятат да сменят вида на задвижване, когато купуват кола, или спад от 7%. Хибридните автомобили са по-малко търсени, като техният дял намалява с 4% – до 18%.

Популярността на изцяло електрическите автомобили (16%) и дизеловите автомобили (10%) също бележи лек спад. 1 на всеки 5 участници в допитването пък още не е решил какъв ще е двигателят, ако тръгне да си купува нова кола. Екологичният имидж на електрическите автомобили се руши, като според проучването той се влошава непрекъснато от 2016 г.
Само 39% от анкетираните смятат електрическите коли за по-екологични от двигателите с вътрешно горене (-5%). В сравнение с последното поколение двигатели с вътрешно горене, 66% (+5%) смятат, че колите на ток не са по-екологичната алтернатива. 57% от анкетираните се оплакват от екологичните щети на батериите, а 49% (+2%) от техния ограничен експлоатационен живот.
63% изтъкват като недостатък недостатъчно развитата мрежа от зарядни станции, а 66% (+2%) са недоволни от малкия пробег на електрическите коли. За 64% (+4%) цената на автомобилите на ток е прекалено висока.
За много от анкетираните хибридните превозни средства предлагат добър компромис между ниско въздействие върху околната среда и пробег. Въпреки това броят на поддръжниците и тук намалява. Само 57% (-2%) смятат това задвижване за добра алтернатива.
Премахването или намаляването на държавните субсидии за хибриди и електрически автомобили оказва влияние върху купуването им за 10% от анкетираните. Затова те са предпочели класическото задвижване или отлагат покупката на нов автомобил.

Високите цени на горивата са довели до промяна в стила на шофиране за 63% от анкетираните германци. Останалата 1/3 от водачите заявяват, че не искат или не могат да променят стила си на шофиране.
Електронните горива, които ще продължат да се използват и след 2035 г., са много по-известни, отколкото през 2022 г. 78% са запознати с термина (+23%).
По отношение на дългогодишната тема в Германия за въвеждане на ограничение на скоростта по магистралите, броят на поддръжниците, както през 2022 г., е 63%. 35% отхвърлят тази идея. За развитието на трафика в градските райони 77% смятат за неприемливо централните части на градовете да са без автомобили или общото ограничение на скоростта да е 30 км/ч. Вместо това предпочитат индивидуални решения спрямо местните условия.
79% от анкетираните са за въвеждане на безплатен градски транспорт. 31% пък виждат абонаментите за автомобили като възможна алтернатива на купуването на собствен автомобил.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Германия готви реформа за данъка върху МПС
Германско-френска война за двигателите с вътрешно горене
Зелената сделка под въпрос? Две страни от ЕС се обявиха против
ЕС спира продажбата на коли с двигатели с вътрешно горене

Реалните доходи на домакинствата у нас нарастват минимално през последните две годни заради ускорената инфлация през периода, която достигна висини, невиждани от времената след хиперинфлацията в България. Основен принос за отчетеното минимално увеличение, въпреки инфлационните ефекти, имат доходите от пенсии, които само през миналата година нарасват с три пъти по-висок темп спрямо постъпленията от работна заплата в общия доход средно на лице от домакинството у нас.
Въпреки резкият скок в доходите от пенсии, реалните доходи на домакинствата през 2022 година са нараснали с едва 8% спрямо 2020 година, сочат данните на Националния статистически институт. Ръстът на реалните доходи само за миналата 2022 година възлиза на минималните 1.4% спрямо предходната 2021 година.
Реалните доходи се изчисляват, като номиналният размер на доходите се дефлира със средногодишните индекси на потребителските цени (средногодишната инфлация), става ясно от методологията на НСИ.
Данните, коригирани с размера на инфлацията, показват, че ръстът на реалните доходи е доста по-слаб от отчетеното увеличение на номиналните доходи. За сравнение, средният доход на лице от домакинството у нас нараства в номинално отношение с 16.9% на годишна база през 2022 година до 9 008 лева. За последните 10 години общият доход средно на лице от домакинството е скочил 1.9 пъти (87%).
Ето с колко намаля покупателната способност на българите, измерена в хранителни стоки
Ако се вземе предвид инфлацията обаче, реалните доходи на домакинствата за последното десетилетие записват ръст от 46.2%, което е над два пъти по-слаб темп на растеж спрямо нарастването от номинална гледна точка.
Доходите от работна заплата и пенсии оформят най-голям дял в общия доход средно на лице от домакинството през 2022 година.
Доходът от работна заплата нараства с 10.8% през 2022 година спрямо 2021 година до 4 851 лева. Увеличението за последните десет години е 1.9 пъти. Делът на работната заплата в общия доход възлиза на 53.9%, което е най-ниското равнище от 2013 година насам, когато делът е бил 53.1%. Това се дължи на бързото нарастване на доходите от пенсии.
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?

Доходът от пенсии в общия среден доход на лице от домакинството през 2022 година нараства с 31.5% спрямо предходната година. За последното десетилетие увеличението достига 2.5 пъти. Така през миналата година пенсиите оформят дял от 33.7% от общия доход средно на лице от домакинството.

Доходите от самостоятелна заетост през 2022 г. са 421 лева и нарастват с 5.0% спрямо 2021 г. и с 28.4% спрямо 2013 година. Доходът от трудова дейност извън работната заплата за последната година е 71 лева и се увеличава спрямо 2021 г. с 44.9%, а в сравнение с 2013 г. намалява с 61.0%.
Пенсиите в България: Ефектът на промените показва интересен развой
Доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) през 2022 г. са 198 лева. Те се увеличават с 3.1% спрямо 2021 г. и с 34.7% спрямо 2013 година.
Разходите растат по-бързо от доходите
На фона на това, разходите на домакинствата нарастват по-бързо от доходите. През 2022 г. българските домакинства са изразходвали 8 389 лв. средно на лице, което е с 19.1% повече в сравнение с 2021 година. За периода 2013 – 2022 г. разходите на домакинствата се увеличават 1.9 пъти.
Относителният дял на потребителския разход от общите разходи на домакинствата намалява от 83.3% през 2013 г. на 83.1% през 2022 година. Изразходваните средства за храна и безалкохолни напитки средно на лице от домакинството през 2022 г. са 2 529 лв., или с 22.9% повече спрямо 2021 г. и със 70.9% повече в сравнение с 2013 година.
Разходите за облекло и обувки през 2022 г. са 281 лева. В сравнение с предходната година те нарастват с 9.8%, а спрямо 2013 г. – 1.8 пъти.
Почасовото заплащане у нас 5 пъти по-ниско от това в Германия
Разходите, свързани с жилището (вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома), за последната година са 1 566 лева. В сравнение с 2021 г. нарастват с 19.8%, а спрямо 2013 г. се увеличават 2 пъти.
За здравеопазване през 2022 г. cа изразходвани 546 лв. – с 23.5% повече от 2021 г. и 2.3 пъти повече спрямо 2013 година.За транспорт и съобщения през 2022 г. са похарчени 974 лв., което е с 22.1% повече от 2021 г. и 1.9 пъти повече спрямо 2013 година.
Разходите за свободно време, културен отдих и образование през 2022 г. са 380 лева. В сравнение с 2021 г. те се увеличават с 21.8%, а спрямо 2013 г. – 1.9 пъти.
През последната година разходите за данъци и социални осигуровки са в размер на 1 020 лв. и се увеличават с 10.2% в сравнение с 2021 г., а спрямо 2013 г. нарастват 2 пъти.
България първа по ръст на заплатите в ЕС
През 2022 г. относителният дял на разходите за храна от общия разход е 30.1%, което е с 0.9 процентни пункта повече в сравнение с 2021 г. и с 3.1 процентни пункта по-малко спрямо 2013 година.

Относителният дял на разходите, свързани с жилището, през 2022 г. е 18.6% от общия разход, почти без промяна спрямо 2021 г. и с 1.0 процентен пункт повече в сравнение с 2013 година.
Гълъб Донев: Предстои увеличение на пенсиите с 12%, както и на заплатите в администрацията
Делът на разходите за данъци и социални осигуровки е 12.1% от общия разход през 2022 г., което е с 1.1 процентни пункта по-малко в сравнение с 2021 г. и с 0.8 процентни пункта повече спрямо 2013 година.
Близо 9% от домакинствата у нас притежават второ жилище
Относителният дял на разходите за здравеопазване нараства с 0.2 процентни пункта през 2022 г. спрямо 2021 г. и с 1.3 процентни пункта спрямо 2013 година. През периода 2013 – 2022 г. делът на разходите за транспорт и съобщения в общия разход е в рамките на 11 – 12%.
Потребление на домакинствата намалява
През 2022 г. потреблението на повечето основни хранителни продукти средно на лице от домакинство намалява в сравнение с 2021 година. Най-голямо е намалението в потреблението на хляб и тестени изделия – с 2.6 кг, на плодове – с 2.8 кг, и на зеленчуци – с 0.8 килограма. Увеличава се консумацията на месни произведения с 0.8 кг, на безалкохолни напитки с 3.8 литра и на алкохолни напитки с 0.3 литра.
Доходите на 68% от българите остават непроменени на фона на скока в цените