Делът на домакинствата у нас, които притежава второ жилище, възлиза на 8.9% през 2022 година, сочат данните на Националния статистически институт. Делът нараства спрямо предходната 2021 година, когато 8% от наблюдаваните домакинства са притежавали втори дом.
Традиционно българите притежават жилището, в което живеят. Според данните на НСИ, през 2022 г. в собствено жилище живеят 92.5% от домакинствата, а 4.4% ползват жилище, без да плащат наем. В жилища под наем живеят 3.1% от наблюдаваните домакинства, като 2.5% са на свободен наем, а 0.6% се ползват от общински наем. Делът на домакинствата, живеещи в собтвено жилище, нараства спрямо 2021 година, когато това е била ситуацията за 90.8% от наблюдаваните домакинства.
Предобладаващата част от обитаваните жилищата у нас са построени в периода 1961 година – 1990 година, като цели 72.4% от домакинствата, живеят в домове, изградени в този период. Като цяло 90.6% от домакинствата живеят в жилища, построени преди 1990 година. Преди 1961 г. са построени 18.2%, а след 1990 г.  едва 9.3% от жилищата.
66.0% от домакинствата в страната живеят в дву- и тристайни жилища (71.1% в градовете и 50.2% в селата). В по-големи жилища (с четири и повече стаи) живеят 22.5% от домакинствата в градовете и 46.7% в селата.
Гаражи имат 20.3% от домакинствата в страната (16.7% в градовете и 30.9% в селата).
С електричество, вода, канализация, баня и тоалетна в жилищата разполагат 80.7% от домакинствата. Има съществени различия в благоустроеността на жилищата в градовете и селата. Централна канализация имат 39.4% от жилищата в селата, докато в градовете този процент е 96.1%.
Какво се случва с цените на имотите?
Тоалетна вътре в жилището имат 87.5% от домакинствата в селата и 98.1% в градовете.
С централно отопление (парно или газ) са 20.6% от жилищата в страната, съответно 27.2% в градовете и 0.7% в селата.

Автомобили имат 53.8% от наблюдаваните домакинства, като 5.1% притежават два и повече автомобила. Не могат да си позволят да закупят и поддържат автомобил по финансови причини 7.2% от домакинствата, а 38.8% са заявили, че нямат необходимост от лека кола.
От предметите за дълготрайна употреба най-разпространен е телевизорът – притежават го 99.7% от домакинствата, а 32.1% имат по два и повече телевизора.
На второ място е хладилната техника – 99.5% от домакинствата в страната (99.6% в градовете и 99.0% в селата) имат хладилник и/или фризер.
Продажбите на жилища у нас намаляват
Автоматична перална машина притежават 96.7% от домакинствата, 1.5% не могат да си позволят този уред по финансови причини, а 1.8% смятат, че нямат необходимост.
Без телефон (стационарен или мобилен) са 1.1% от домакинствата. Само стационарен телефон имат 2.1%, а 86.4% – само мобилен (преобладават тези с два и повече мобилни телефона). Двата вида телефони (стационарен и мобилен) притежават 10.4% от наблюдаваните домакинства.
С компютри разполагат 53.8% от домакинствата (59.9% в градовете и 35.2% в селата), а 42.7% преценяват, че нямат необходимост от компютър в дома.
Наличие на интернет връзка в жилището имат 68.3% от домакинствата в страната. В градовете домашен интернет има в 73.6% от жилищата, а в селата – в 52.2%. Посочили, че нямат необходимост от интернет връзка в дома си, са 29.7% от домакинствата.
Цените на жилищата в ЕС намаляват с най-бързия темп от 2009 г. насам
Климатици притежават 54.2% от домакинствата, а 13.9% не могат да си закупят такава техника поради липса на финансови средства. 31.9% от домакинствата в страната са заявили, че нямат необходимост от климатик.
Цените на имотите в големите градове растат устремно

Швейцарската традиция за надеждна политика на консенсус претърпя срив, след като правителството използва извънреден закон, за да прокара подкрепеното от държавата сливане на UBS и Credit Suisse, подминавайки парламента.
В отговор двете парламентарни камари на Швейцария гласуваха за отхвърляне на правителствената помощ в размер на 109 млрд. швейцарски франка (109 млрд. долара) за сделката между двете най-големи банки в страната, което е сериозен шамар в лицето на кабинета, макар и изпълнението на програмата да не може да бъде спряно, пише Reuters. Швейцарският парламент отхвърли спасителната помощ за Credit Suisse
Конфликтът е символичен, защото предстоят избори. Неразбирателството ще затрудни получаването на широка подкрепа сред населението за най-голямото корпоративно спасяване в историята на Швейцария. Използването на извънредни закони, в които акционерите и депутатите нямат думата, вреди и на репутацията на швейцарската финансова индустрия в чужбина, особено с нарастващата конкуренция от други финансови центрове, като Сингапур.
Швейцарският политически модел е подложен на натиск в момента, заяви политологът Михаел Херман, директор на социологическата компания Sotomo и допълва, че чуждестранното възприемане на Швейцария като благоприятна за бизнеса и като финансово убежище е подкопано от ситуацията.
„Легитимността на швейцарската политика е отслабена. Хората, които се притесняваха от прекалено мощните правителства през пандемията, сега виждат, че страховете им се потвърждават. Това е вредно за доверието в демокрацията – парламентът казва „не“, но спешните кредити продължават да се изплащат“, посочва Херман.

Според скорошно проучване на Sotomo 2/3 от населението на Швейцария е против поглъщането на Credit Suisse от UBS. 1/3 от анкетираните швейцарци са ядосани, че чрез извънредни закони, за да се заобиколи парламентът при сливането на банките.
Ситуацията доведе до засилване на подкрепата за популистки десни групи като антиимигрантската Швейцарска народна партия (SVP) и либертарианското движение Aufrecht Schweiz на местните избори след поглъщането. Очаква се и двете партии да подобрят резултатите на националните избори през октомври.
Механизмът за действие без парламентарно одобрение, въведен през 2000 г., беше използван по време на COVID пандемията за налагане на ограничения и отново миналата година, за да се предостави на швейцарски производител на енергия кредитна линия, припомня Reuters.
В навечерието на сливането на UBS и Credit Suisse през март швейцарският закон за извънредни ситуации позволи на подгрупа от 6 депутати да одобрят плана на кабинета за предоставяне на финансова помощ от името на законодателния орган. Това ядоса останалите близо 250 депутати, които останаха без право на глас по въпроса.
Швейцарският министър на финансите Карин Келер-Сутер защити използването на извънредните правомощия, като заяви, че Швейцария не е „извънредна диктатура“. „Ние не го правим за забавление. Нямахме избор какво друго да направим. Законът за извънредното положение се основава на федералната конституция и не смятам, че е правилно да се каже, че е незаконен“, заяви Келер-Сутер пред парламента по време на бурна извънредна сесия във връзка със сливането на банките.

Депутатите не са доволни от ситуацията. „Това не е добър момент за швейцарската демокрация. Ужасно е, че парламентът беше поставен в това положение и беше заобиколен“, отбеляза Роже Нордман, лидер на групата на социалдемократите в долната камара на Швейцария, пред Reuters.
Швейцарското правителство заяви, че ще вземе предвид отхвърлянето на помощта за сливането на банките от парламента, но подчерта, че успехът на операцията, целяща да предотврати голям финансов срив, е от първостепенно значение.
Според експерти от индустрията е малко вероятно сделката да се промени от политиците, като на UBS е дадена свободата да определи колко работни места ще запази и какво да прави с ценния местен бизнес на дребно на Credit Suisse.
Швейцарските медии обявиха, че поглъщането може да доведе до съкращаване на работната сила на Credit Suisse с до 30%, или 11 000 души.
„Въпреки гнева повечето политици не искат да се намесват в сливането, да създават и поемат риска сливането да не успее. Политиците може да са искали да покажат неодобрението си за случилото се, но не искат придобиването да се провали“, посочва Ханс Герсбах, съдиректор на института за икономически изследвания KOF към ETH Zurich.

В крайна сметка 109 млрд. швейцарски франка се предоставят като държавни и централни банкови гаранции в подкрепа в плана, изготвен от 7-членния швейцарски кабинет. Сумата е еквивалентна на около 1/4 от икономическата продукция на Швейцария и включва спешни инжекции на ликвидност и държавен ангажимент за поемане на загуби до 9 млрд. франка, понесени от UBS. Това става ясно от документи, които очертават сделката.
Според Петер Кунц, експерт по икономическо право в университета в Берн законодателите са безсилни. „В Швейцария често се потупваме по рамото, че имаме най-старата демокрация в света. Въпреки това 7 души решиха да подкрепят изхарчването на огромна сума пари. И парламентът няма думата по въпроса“, отбелязва той. По думите му използването на подобно извънредно законодателство, отменящо антитръстовите правила, е проблем за швейцарската демокрация и върховенството на закона. „Това поставя под въпрос швейцарската демокрация“, заключава той.
Инвеститорите се съмняват и за бъдещето на пазара на стойност 260 млрд. долара за допълнителен банков дълг от първи ред след решение на швейцарските регулатори да отпишат облигациите при поглъщането от UBS.
Миналия месец швейцарският финансов регулатор Finma разгневи притежателите на облигации на Credit Suisse, като изтри подчинения дълг на банката на стойност 17 млрд. долара като част от спешната сделка, пише FT.
Това остави облигационерите без нищо и ги класира след акционерите, което поражда съмнения за бъдещето на пазара на подчинени облигации. Облигационери решиха да водят дела срещу безпрецедентното решение на швейцарския регулатор Finma.
Според анализатори на JPMorgan инвеститорите могат да обмислят швейцарска „премия за правен риск“ заради срива в доверието и непривлекателността на този клас облигации. Други регулатори, например ЕЦБ и Bank of England, увериха инвеститорите, че не биха последвали примера на Finma при подобна ситуация. JPMorgan проучва сделката за Credit Suisse
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Credit Suisse вече е върнала част от отпуснатата ѝ финансова помощ

Годишната инфлация у нас се забавя за трети пореден месец, падайки до най-ниското си ниво от 1 година насам. Годишната инфлация през месец март възлиза на 14%, намалявайки с 2 процентни пункта спрямо предходния месец февруари, когато равнището бе 16%, сочат данните на Националния статистически институт.
Това е най-ниското ниво на инфлацията у нас от месец март 2022 година, когато бе отчетено годишно нарастване на индекса на потребителските цени в размер на 12.4%.
Месечната инфлация през март е 0.5%, което е най-ниският месечен темп на растеж от септември 2021 година, когато месечният прираст бе 0.4%.
Инфлацията от началото на годината е 2.6%, а средногодишната инфлация за периода април 2022 г. – март 2023 година спрямо периода април 2021 г. – март 2022 година е 16.5%.

Годишната инфлация при хранителните продукти и безалкохолните напитки у нас намалява до 21% през март спрямо същия месец на миналата година. Това е най-ниският темп на растеж от март 2022 година, когато увеличението бе 17.4%.
През март 2023 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в следните потребителски групи са се увеличили, както следва:

разнообразни стоки и услуги – увеличение с 2.9%;

ресторанти и хотели – увеличение с 1.2%; 

алкохолни напитки и тютюневи изделия – увеличение с 1.1%;

жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома – увеличение с 1.0%;

хранителни продукти и безалкохолни напитки – увеличение с 0.9%;

здравеопазване – увеличение с 0.8%; 

съобщения – увеличение с 0.7%;

образование – увеличение с 0.3%.

През март 2023 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в следните потребителски групи са се понижили, както следва:

облекло и обувки – намаление с 0.8%;

транспорт – намаление с 0.7%;

жилища, вода, електроенергия, газ и други горива – намаление с 0.5%;

развлечения и култура – намаление с 0.5%.

През март 2023 г. са се увеличили цените на следните хранителни продукти: зрял лук – с 25.4%, зеле – с 12.7%, сладолед – с 10.6%, кореноплодни зеленчуци (моркови и червено цвекло) – с 10.4%, пипер – със 7.5%, ябълки – с 4.2%, оцет – с 3.8%, бира – с 3.3%, картофи – с 3.2%, яйца – с 3.2%, малотрайни колбаси – с 2.6%, трайни колбаси – с 2.3%, мляно месо (кайма) – с 2.3%, плодови сокове – с 2.3%, свинско месо – с 2.2%, чай – с 2.1%, листни зеленчуци – с 2.0%, домати – с 1.3%, вина – с 1.2%, хляб – с 1.1%, месо от едър рогат добитък – с 1.0%, ракии – с 0.9%, кафе – с 0.9%, леща – с 0.8%, шоколад и шоколадови изделия – с 0.8%, месо от домашни птици – с 0.5%, макаронени изделия – с 0.4%, брашно – с 0.4%, кисели млека – с 0.2%, сирене – с 0.1%, и други. През март 2023 г. са се намалили цените на следните хранителни продукти: краставици – с 10.2%, олио – с 4.7%, зрял чесън – с 3.3%, маргарин – с 2.8%, извара – с 1.8%, млечни масла – с 1.5%, цитрусови и южни плодове – с 1.0%, пълномаслено прясно мляко – с 1.0%, ориз – с 0.6%, маслини – с 0.5%, захар – с 0.5%, прясна и охладена риба – с 0.4%, нискомаслено прясно мляко – с 0.3%, кашкавал – с 0.3%, минерална вода – с 0.2%, газирани напитки – с 0.1%, и други.
Рязко забавяне на инфлацията в еврозоната през март
През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение на цените при: автомобилна застраховка – с 41.0%, международни полети – с 13.2%, пакетни далекосъобщителни услуги – с 6.0%, интернет услуги – с 5.2%, велосипеди – с 3.1%, кина и театри – с 2.7%, препарати за почистване на съдове – с 2.7%, прахове за пране – с 2.6%, градинарство и цветарство – с 2.3%, курсове за водачи на ЛТС – с 1.7%, финансови услуги на банки – с 1.6%, продукти за лична хигиена и козметични продукти – с 1.6%, материали за ремонт и поддържане на жилище – с 1.5%, услуги по обществено хранене – с 1.4%, принадлежности за ЛТС – с 1.2%, бръснарофризьорски услуги и услуги за поддържане на добър външен вид – с 1.2%, почистващи и дезинфекционни средства (течни препарати за почистване на дома) – с 1.1%, действителни наеми, заплащани от наемателите – 1.0%, бойлери – с 1.0%, цигари – с 0.8%, газ пропан-бутан за ЛТС – с 0.8%, поддържане и ремонт на ЛТС – с 0.4%, персонални компютри – с 0.4%, и други.
Инфлацията нараства в десет страни от ЕС през февруари
През март 2023 г. в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано намаление на цените при: централно газоснабдяване – с 10.8%, метан за ЛТС – с 10.2%, услуги във ваканционни центрове и курорти – с 3.8%, дизелово гориво – с 3.1%, пелети – с 2.3%, пакетни услуги за почивка и туристически пътувания – с 2.2%, готварски печки – с 2.0%, мобилни телефонни услуги – с 1.8%, обувки – с 1.8%, отоплителни уреди – с 1.7%, дърва за отопление – с 1.5%, лаптопи – с 1.5%, телевизори – с 1.3%, мобилни телефонни апарати – с 1.0%, автомобилен бензин А100Н – с 1.0%, автомобилен бензин А95Н – с 1.0%, таблети – с 0.8%, перални и съдомиялни – с 0.6%, облекло – с 0.3%, градски автомобилен транспорт – с 0.3%, газообразни горива за битови нужди – с 0.2%, и други.
През март 2023 г. е регистрирано увеличение на цените на лекарствените продукти с 1.0%. Цените на лекарските и стоматологичните услуги са се увеличили съответно с 0.1 и 0.6%.
Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ)
Според ХИПЦ, приложим в Европейския съюз, през март 2023 г. месечната инфлация е 0.6% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за март 2023 г. спрямо март 2022 г. е 12.1%.

Инфлацията от началото на годината (март 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 2.5%, а средногодишната инфлация за периода април 2022 – март 2023 г. спрямо периода април 2021 – март 2022 г. е 14.1%.
Годишната инфлация в България продължава да се забавя и през февруари
Според ХИПЦ през март 2023 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в следните потребителски групи са се увеличили, както следва:

разнообразни стоки и услуги – увеличение с 3.4%;

алкохолни напитки и тютюневи изделия – увеличение с 1.1%;

хранителни продукти и безалкохолни напитки – увеличение с 0.9%;

жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома – увеличение с 0.8%;

здравеопазване – увеличение с 0.8%;

съобщения – увеличение с 0.7%;

ресторанти и хотели – увеличение с 0.6%;

образование – увеличение с 0.2%.

Според ХИПЦ през март 2023 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в следните потребителски групи са се понижили, както следва:

облекло и обувки – намаление с 0.7%;

транспорт – намаление с 0.3%;

жилища, вода, електроенергия, газ и други горива – намаление с 0.2%.

Според ХИПЦ през март 2023 г. цените на стоките и услугите в група „Развлечения и култура“ остават на равнището от миналия месец.
Индекс на цените за малката кошница (ИЦМК)
Според индекса на цените за малката кошница през март 2023 г. е регистрирано увеличение с 0.3% на месечна база и с 3.0% от началото на годината (март 2023 г. спрямо декември 2022 година).
Доходите на 68% от българите остават непроменени на фона на скока в цените
През март 2023 г. цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва:

хранителни продукти – увеличение с 0.3%;

нехранителни стоки – увеличение с 0.2%;

услуги – увеличение с 0.1%.

Националният осигурителен институт обяви, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец февруари 2023 г. е 1380,99 лв.
Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.03.2022 г. до 28.02.2023 г. е 1330,91 лв.
Пенсиите в България: Ефектът на промените показва интересен развой
Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец март 2023 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.