Европейската комисия предлага да се улесни ликвидирането на малки и средноголеми банки, докато се стреми да възвърне ритъма на попадналите в задънена улица преговори за установяване на по-тесни банкови отношения в региона, предава Bloomberg.
ЕК предлага използването на националните фондове за гарантиране на депозитите, за да се решат проблемите при банките, които нямат достатъчно резерви, като част от пакет предложени реформи, публикувани в сайта на ЕК. Целта е да се избегне удар върху данъкоплатците или спестителите.
Европа излезе с нови правила за разпределянето на разходите за фалиращи банки, за да не се повторят финансираните от данъкоплатците спасителни заеми, последвали финансовата криза от 2008 г. Въпреки това строгата рамка за спасяване, при която спестители с необезпечени спестявания над 100 000 евро може да претърпят някои загуби, не работи добре на практика.
Причината е, че по-малките банки нямат същия капацитет да понасят загуби като по-големите и някои страни заобикалят строгата рамка, за да защитят спестителите. По предложението на ЕК фондовете за гарантиране на депозитите, финансирани от банките, ще се намесват при кредитори без достатъчно капитал и облигации при ликвидация.

Изготвянето на новите правила отне години, но въпросът стана по-спешен след сътресенията в САЩ, в рамките на които няколко по-малки банки се сринаха, и спасяването на Credit Suisse.
„Всички ние можем да видим как нещата се промениха в глобалния банков сектор в последните няколко месеца, затова е време да действаме и да видим как можем да постигнем допълнителен напредък“, заяви Паскал Донахю, ръководител групата на финансовите министри от еврозоната, за Bloomberg при посещение във Вашингтон миналата седмица.
По думите му напредъкът по последните предложения на ЕК може са път към постигането на по-амбициозни цели за укрепване на банковия съюз, и чрез създаването на обща схема за гаранция на депозитите за региона. Това се оказа доста спорно, тъй като редица страни, включително Германия, се тревожат, че спестителите им може да бъдат засегнати от загуби на банки в други държави.
„Предложението ни е да позволим на тези схеми да допринесат за финансирането, нужно да се преместят всички депозити – гарантирани или негарантирани – от фалираща банка към здрава. Този „мостов механизъм“ може да е по-ефективен и по-евтин начин да се справим с банкова криза и да защитим спестителите, вместо да им плащаме, след като банката е фалирала“, заяви зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис пред репортери.

Според скептици ЕС трябва да внимава при предоставяне на предпазни мерки за банки, чийто крах няма да застраши финансовата стабилност на блока.
„Някои страни членки имат институционални системи за защита с доказана история“, посочва Маркус Фербер, германски евродепутат, член на икономическата комисия и отбелязва, че ЕС не трябва да „подкопава националните системи, които работят добре“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще споделят ли най-големите европейски банки съдбата на Credit Suisse?
 От София до Сърбия за половин час: Европа даде милиони за АМ „Европа“
От Брюксел ще искат 100% увеличение на акциза на цигарите от 2025 г.