Елегантна английска дама влиза в оръжеен магазин и иска да и препоръчат хубав пистолет.
– За защита ли Ви е нужен, госпожо? – пита продавачът.
Дамата ледено:
– Не, разбира се! За защита ще си наема адвокат!

Meta ще започне днес нов кръг от съкращения, заявиха за американското издание Vox източници, работещи в компанията и пожелали анонимност.
Във вътрешно съобщение, публикувано вчера вечерта на информационното табло за служителите на Meta, с което Vox се е запознал, компанията обявява, че съкращенията ще започнат днес, 19 април и ще засегнат широк кръг от служители в техническите подразделения, както и работещите във Facebook, Instagram, Reality Labs и WhatsApp. Говорител на Meta потвърди, че съобщението е изпратено до служителите, но отказа коментар. Съкращенията може да са от порядъка на 4000 работни места, според един от източниците.
„Това ще бъде труден момент, тъй като се сбогуваме с приятели и колеги, допринесли толкова много за Meta“, казва в съобщението ръководителят на „Човешки ресурси“ Лори Голър.
Според съобщението на Голър служителите на Meta в Северна Америка трябва да са уведомени по електронната поща днес сутринта. Извън Северна Америка сроковете за провеждане на съкращенията ще се различават, а някои страни изобщо няма да бъдат засегнати.

Meta е поискала от служителите си в Северна Америка, чиято работа го позволява, да работят от вкъщи днес, за да се остави на хората „пространство, да асимилират новината“.
Съкращенията идват, след като главният изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг обяви през март, че компанията ще освободи 10 000 служители през идните месеци, след като съкрати 11 000 души през ноември. Зукърбърг заяви по-рано, че съкращенията през април ще засегнат техническите отдели, докато следващият кръг през май ще е насочен към бизнес подразделенията. В края на 2022 г. Meta имаше около 86 000 служители.  Компанията-майка на Facebook с най-големите съкращения в историята си
Продължаващите съкращения на Meta са част от плановете на Зукърбърг 2023 г. да е „година на ефективност“. Те са поредното напомняне, че след 20 години на почти непрекъснат растеж големите технологични компании в момента минават през интензивен период на съкращения и мерки за свиване на разходите. Силициевата долина отчита икономически спад, променил сериозно това, някога смятано за работна култура на свободно харчене. Отдавна отминаха времената на неограничени бонуси, пътувания и постоянно наемане на персонал, отбелязва Vox. През 2022 г. почти всяка голяма технологична компания е съкратила персонал.
И докато пазарите реагираха положително на съкращенията в Meta миналата година, то доверието на служителите е пострадало. Vox обяви през януари, че според вътрешни проучвания оптимизмът и доверието към ръководството сред служителите са на едно от най-ниските си нива за последните години.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
След хилядите съкращения: Meta намалява и бонусите за служители
Meta съкращава хиляди служители още тази седмица
Компанията-майка на Facebook тайно уволнява служителите си

Проектобюджетът на ДОО предвижда 523,04 лева минимална пенсия за стаж и възраст от 1 юли. Към момента тя е 467 лв., предаде БНТ.
Максималната пенсия остава 3400 лв., а минималната социална пенсия ще бъде 276,64 лв.
Увеличението на пенсиите от 1 юли е по силата на т. нар. „швейцарско правило“. Разходите за пенсии ще нараснат с 23,6% спрямо 2022 г. и ще надхвърлят 19 млрд. лева. Предвижда се средната пенсия да достигне 788,10 лв.

Минималният осигурителен доход от 1 юни ще се повиши от 710 на 780 лева. Минималното обезщетение за безработица остава 18 лв., а максималното – 85,71 лв. на ден. Минималното обезщетение за отглеждане на дете до 2 г. остава 710 лв.
Увеличение на социалните осигуровки не се предвижда. Очаква се утре Надзорният съвет на НОИ да разгледа проектобюджета на ДОО.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Задава се ново увеличение на заплатите и пенсиите
Драстично повишение на разходите за пенсии
Какъв е средният осигурителен доход за февруари?

За периода от 24 април до 30 юни 2023 г. на територията на България няма да бъдат допускани определен брой стоки с произход от Украйна, реши Министерският съвет на днешното си заседание, обявиха от правителствената пресслужба.
Забраната се отнася за над 20 стоки. Сред тях са:
• мека и твърда пшеница;
• пшенично брашно;
• семена от слънчоглед;
• слънчогледово масло;
• царевица;
• пчелен мед и пчелни продукти;
• сурово мляко;
• сухо мляко;
• млечен концентрат;
• орехи;
• лешници;
• яйца;
• птиче месо;
• свинско месо;
• овче и козе месо;
• ръж;
• ечемик;
• овесени ядки;
• сорго;
• елда;
• нишестета, инулин, пшеничен глутен;
• соя;
• ленено семе;
• рапица;
• вино;
• винен оцет;
• етилов алкохол.
Забраната няма да се прилага за транзитнопреминаващите стоки през територията на България, в случай че партидите са в специализирани транспортни средства, запечатани и пломбирани на границата, без да се допуска разтоварване и претоварването им на територията на страната ни. Забраната не важи и в случай че в декларацията, придружаваща пратката, се декларира, че крайната дестинация на товара не е България.

Правителственото решение отчита необходимостта от обезпечаване транзитното преминаване през коридорите на солидарността на доставките от жизненоважни храни за най-нуждаещите се в трети страни.
По-рано днес в МС служебните министри на земеделието и на икономиката дадоха брифинг по темата. България официално спря вноса на зърно от Украйна
„България на практика последва примера на 3 други държави с опасенията, че нашият пазар е пренаситен с култури“, отбеляза служебният земеделски министър Явор Гечев. По думите му имаме продукция за няколко милиарда, за която ако не се вземат мерки, „трудно ще реализираме и ще търпим загуби“.
„С това решение предприемаме стъпка, с която да защитим българските производители веднага“, заяви служебният икономически министър Никола Стоянов.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Служебният кабинет забранява вноса на храни от Украйна
Забраната за внос на украински храни в ЦИЕ: Как Русия може да се възползва?
Руският външен министър ще обсъди зърнената сделка с генералния секретар на ООН

Русия може да се възползва от забраната за внос на украински селскостопанкси стоки, въведени от няколко държави от Централна и Източна Европа, за да преустанови „зърнената сделка“, по силата на която Украйна изнася зърно от 3 от своите пристанища в Черно море, пише CNBC.
Още на 13 април Министерството на външните работи на Русия намекна, че сделката с Украйна за отваряне на 3 от черноморските пристанища едва ли ще продължи да действа след 18 май. Москва обвинява украинската страна в опит да блокира споразумението, като предизвиква „задръстване“ на Босфора. Според външното министерство украинските власти взимат подкупи от корабите, за да ускорят регистрацията им по зърнената инициатива. Перспективите за удължаването на зърнената сделка остават мрачни
В момента в Черно море има блокирани 50 кораба, които чакат да бъдат натоварени, гласи съобщение на ООН, наблюдател на инициативата. Върховният представител по въпросите на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви, че причината за това „задръстване“ е Русия, а Киев допълва, че Москва бави проверките на корабите в териториалните води на Турция.
По силата на споразумението за износа на храни, подписано миналото лято, съвместни екипи от Турция, Русия, Украйна и ООН проверяват влизащите и излизащите от пристанищата кораби, за да не се използват тези канали за внос на оръжия за украинските военни. От 1 август 2022 г. по това споразумение от Украйна са изнесени 27,5 млн. тона зърнени храни, според справка на ООН. Основни дестинации са Китай (6,6 млн. тона), Испания (4,9 млн. тона) и Турция (3 млн. тона). Не за всички товари обаче това е крайна дестинация. Колко зърно е изнесла Украйна за сезон 2022/2023?
Според статистиката на ООН в България по инициативата са влезли 68 800 тона селскостопански стоки от Украйна.

Според позицията на руското външно министерство отпреди няколко дни Западът продължава да ограничава износа на руска пшеница и торове, причина за продоволствената криза преди месеци.
Страните от ЕС не са въвели санкции върху износа на храни и селскостопански продукти от Русия, но доставчиците на услуги – застрахователи, корабособственици и пр., внимават в партньорството с Русия. Москва очаква Украйна да позволи износа на амоняк, но преди месеци Киев се обяви против. Доставките на амоняк обаче се извършват през тръбопровод, пресичащ територията на Украйна – от руския град Толиати до пристанището в Одеса. Амонякът е силно запалим и под заплахата от ракетни удари от руските военни върху обекти от гражданската инфраструктура, транзитът му е много опасен.
През последните дни Полша, Словакия и Унгария забраниха вноса на селскостопански продукти от Украйна, за да защитят родните производители. Цените на украинската пшеница, слънчоглед и други култури се оказаха значително по-ниски от тези в региона. България също забранява временно вноса на храни от Украйна, обяви днес министърът на земеделието Явор Гечев. Отворени ще са само транзитните коридори за украинската продукция. Очаква се и Румъния до дни да се присъедини към забраната, посочва CNBC. България официално спря вноса на зърно от Украйна
ЕК отпусна 56 млн. евро помощ за фермерите в Полша, България и Румъния, като се готви и нов пакет.

Междувременно след двустранни преговори Варшава и Киев се разбраха транзитът на украински стоки да продължи през Полша – товарите ще са под конвоя на полските власти. Със специална наредба ще се забрани опцията за промяна на дестинацията по време на пътуването на пратката.
Още в първите месеци на войната ЕС позволи т.нар. „коридори на солидарността“, които да се използват от украинските фермери за износа на продукция, след като Русия блокира украинските пристанища в Черно море. Целта беше продукцията да се изнесе от Европа през пристанищата на ЕС. Но заради „задръстване на каналите“, отбелязват властите в ЦИЕ, продукцията остана на пазара в региона, а не продължи към своите дестинации.
Преди началото на войната Украйна беше основен доставчик на зърно за Световната програма по прехрана (WFP) на ООН. Властите в страната предприеха няколко инициативи, с които да се върнат позициите и възстановят доставките на храни до най-нуждаещите се. Една от тях беше инициативата Grain from Ukraine, в която участва и България.
Тя беше анонсирана в края на ноември 2022 г., когато Украйна отбеляза годишнина от „Голодомор“, признат от НС официално като геноцид срещу украинския народ. Целта на програмата беше участващите държави да купят зърно от малки или средни по големина ферми в Украйна и да го доставят до държави застрашени от глад – Етиопия, Судан, Сомалия, Йемен, Конго и др.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Руският външен министър ще обсъди зърнената сделка с генералния секретар на ООН
Служебният кабинет забранява вноса на храни от Украйна
Нови условия: Какво иска Русия, за да удължи зърнената сделка?

Все повече компании по света изпадат в дефолт по задълженията си, като броят на бизнесите, които не са посрещнали плащания по дълга си, е на най-високото ниво от края на 2020 година.
През първите три месеца на тази година 33 корпорации, които получават кредитен рейтинг от Moody’s, са изпаднали в дефолт по дълга си. Това е най-високото ниво от последното тримесечие на 2020 година, когато компаниите, банкрутирали по дълга си, са възлизали на 47 броя, предава CNN. Причината през 2020 година се дължеше на COVID-19 пандемията и последвалите рестрикции и ограничения, навредили сериозно на бизнесите по света.
Близо половината или 15 компании в списъка от първото тримесечие на тази година са изпаднали в дефолт през последния месец – отново най-високото ниво от декември 2020 година насам.
Банкрутиралите фирми включват Silicon Valley Bank, която се срина през март, нейната компания майка SVB Financial Group, както и другата сринала се американска банка Signature Bank.
Сривът на двете финансови институции през миналия месец предизвика паника сред инвеститорите и потребителите на щатските регионални банки, хвърляйки сянка върху доверието в глобалната банкова система.
Историята: Как Credit Suisse се развиваше в продължение на 167 години?
„Въпреки че дефолтите във финансовия сектор заслужаваха внимание, повечето неизпълнения по задължения през миналия месец продължават да са в нефинансовите сектори.”, посочват от кредитната агенция Moody’s, отбелязвайки, че щатската компания за излъчване спортни събития Diamond Sports Group е публикувала най-големият дефолт в доларово изражение.
Бизнеси под натиск
Много бизнеси бяха ударени тежко през последната година от покачващите се лихвени проценти, високите цени на енергията и влошаването на перспективите пред глобалния икономически растеж.
Броят на компаниите, изпаднали в несъстоятелност във Великобритания през миналия месец изпреварва сериозно нивата, наблюдавани по време на пандемията, когато правителствената подкрепа помагаше на фирмите да останат над повърхността.
Космически колапс: Компанията Virgin Orbit на Ричард Брансън фалира
Броят на компаниите в несъстоятелност във Великобритания нараства с 16% през март спрямо същия месец на миналата година, сочат данните на британската Служба по несъстоятелност.
Като сигнал за по-затегнатата среда за корпоративния дълг, инвеститорите обърнаха гръб на бизнес облигациите през миналата година. Така например, борсово търгувания фонд (ETF) на iShares, който следи облигациите, издадени от компании с инвестиционен кредитен рейтинг (с висок кредитен рейтинг), записа отстъпление от 20% през 2022 година. Оттогава до сега е нараснал със скромните 3%.
Предстоят още повече фалити?
Moody’s очаква, че комбинацията от по-високи разходи за кредит и забавящ се глобален растеж ще увеличи дефолтите по корпоративен дълг със спекулативен рейтинг до 4.6% до края на тази година, спрямо 2.9% през март.
Дългът с такъв рейтинг представлява корпоративни облигации от по-рисков вид, също така наричани “junk” или „боклук”. Дългови ценни книжа с тази оценка обикновено носят голям риск, предполагайки висока вероятност емитентът да изпадне в неплатежоспособност по тях.
Колапсът на Signature Bank е третият най-голям банков фалит в САЩ
До края на първото тримесечие на следващата година, глобалният процент на неизпълнение по този вид дълг вероятно ще се покачи до 4.9%, посочват от Moody’s. Това е далеч по-високо ниво от дългосрочното средно равнище от 4.1%.
Кредитната агенция S&P Global посочи през миналия месец, че очаква дефолт по 4% от корпоративния дълг със спекулативна оценка в САЩ до края на 2023 година, което е ръст спрямо 1.7% към края на 2022 година, тъй като „растежът се забавя, приходите изостават, натискът върху разходите продължава и строгите финансови условия ограничават достъпа до капитал”.
Moody’s преразглежда кредитния рейтинг на шест американски банки, понижи оценката на Signature Bank до ниво джънк
Еди от най-уязвимите сектори е този на търговските недвижимите имоти. Рязък спад в стойността на офис сградите в САЩ през миналата година в резултат на масовата работа от вкъщи, оставила офисите празни, може да предизвика дефолт по заемите на някои строителни компании, което от своя страна ще доведе до загуби за някои банки.