Преките чуждестранни инвестиции у нас възлизат на 398.5 млн. евро за първите два месеца на тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Нетният поток на преките инвестиции в страната за периода януари-февруари тази година е с 58% по-малък спрямо същия период на миналата 2022 година. За сравнение, през първите два месеца на миналата година нетният поток на преките инвестиции у нас бе положителен, достигайки 948.2 млн. евро или с 549.7 млн. евро повече спрямо настоящия резултат.
Конкретно за месец февруари тази година, нетният поток на преките чужди инвестиции е положителен и достига 216.4 млн. евро. Размерът е по-нисък спрямо същия месец на миналата година, когато нетният поток бе положителен, достигайки 321.2 млн. евро.
Трябва да се отбележи, че данните на БНБ са предварителни и подлежат на ревизия, която може да измени настоящия размер на преките инвестиции.
Чуждите инвестиции у нас скачат с 86% през 2022 година
Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари 2023 г. са от Люксембург (116.2 млн. евро), Нидерландия (60.3 млн. евро) и Белгия (47 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Швейцария (7.1 млн. евро) и Полша (1.6 млн. евро).

Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е положителен в размер на 0.4 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 3.9 млн. евро за януари – февруари 2022 година.
Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 34.2 млн. евро за януари – февруари 2023 г. Той е по-малък с 32.4 млн. евро от този за януари – февруари 2022 г., който е положителен в размер на 66.6 млн. евро, сочат данните на БНБ.
По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 165 млн. евро, при положителна стойност от 758.9 млн. евро за януари – февруари 2022 година.

Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен и възлиза на 199.4 млн. евро, при положителна стойност от 122.7 млн. евро за януари – февруари 2022 година.
Активите на инвестиционните фондове у нас намаляват през 2022 година
По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – февруари 2023 г. възлиза на 31.2 млн. евро (0.03% от БВП), при 81 млн. евро (0.1% от БВП) за януари – февруари 2022 г. През февруари 2023 г. нетният поток е положителен и възлиза на 5.8 млн. евро, при положителна стойност от 34.3 млн. евро за февруари 2022 година.
 
*БНБ публикува месечни данни за нетния поток на преките инвестиции за съответния месец, които включват всички трансакции, извършени през отчетния период. Нетният поток е отчетен съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията.

Инфлацията във Великобритания е най-високата в Западна Европа, след като индексът на потребителските цени се забави по-слабо от очакваното през март до 10,1% спрямо 10,4% през февруари, според официалните данни, цитирани от Reuters.
Икономисти, анкетирани от агенцията, прогнозираха годишната инфлация да се забави до 9,8% през март и да се отдалечи се още повече от 41-годишния връх от 11,1% през октомври, но още да отнема от покупателната сила на работниците, чието заплащане се увеличава с по-бавен темп.
Въпреки че се забавя през март, инфлацията във Великобритания е била най-високата в Западна Европа, а страната е единствената в региона с двуцифрен темп за март, след като Австрия отчете по-високо ниво през февруари.
Данните вероятно ще засилят предположенията, че АЦБ ще увеличи отново основните си лихви следващия месец, след като базисната инфлация – без волатилните цени на енергията и храните – не успява да се забави и да оправдае очакванията и вместо това е останала на ниво от 6,2%. За първи път от 4 месеца: Британската инфлация изненадващо се ускори

„Тези данни потвърждават защо трябва да продължим с усилията да забавяме инфлацията, за да облекчим натиска върху домакинствата и бизнеса“, заяви финансовият министър Джеръми Хънт.
Британската Национална статистическа служба обяви, че цените на храните и безалкохолните напитки са нараснали с 19,1% на годишна база през март, най-големият ръст от август 1977 г.
Миналия месец Bank of England заяви, че очаква инфлацията да „се забави значително“ през второто тримесечие. През февруари регулаторът прогнозира инфлацията през март да е 9,2%.
„Още едно увеличение от 25 б. п. изглежда силно вероятно през май, а АЦБ трябва да е готова да предприеме още действия, освен ако икономическите данни не покажат по-категорични признаци за охлаждане“, отбеляза Хю Гимбър, стратег за световните пазари в JPMorgan Asset Management. И Bank of England с поредно повишаване основната лихва
Макар че инфлацията вероятно ще се забави естествено, тъй като острите увеличения на енергийните цени от миналата година ще отпаднат от годишното сравнение, АЦБ се опитва да прецени колко бърз ще е този спад.

Други показатели изглеждат смесени на този фронт. Според данни от вторник има по-силен от очакваното ръст на заплащането, но бизнес проучвания сочат забавяне на разходите и натиск върху цените на продажба.
Финансовите пазари в сряда оцениха на 95% шанса АЦБ да увеличи лихвите си на заседанието следващия месец спрямо 85% във вторник.
Инфлацията при цените, начислявани от производителите, се забави рязко през март до най-ниското си ниво от октомври 2021 г. – 8,7% спрямо 11,9% през февруари, като до голяма степен отразява по-ниските цени на петрола.
Разходите за суровини за производителите са били със 7,6% по-високи от година по-рано – под нивото от 12,8% през февруари, но по-малък спад, отколкото очакваха анкетираните от Reuters икономисти.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Все повече британци търсят работа
Великобритания се размина на косъм с рецесията
Дефицит: Британците останаха без зеленчуци – купуват до 3 броя

Годишната инфлация намалява в почти всички членки на Европейския съюз през месец март, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат.
В резултат на това годишната инфлация в ЕС намалява до 8.3% през месец март, спрямо 9.9% през предходния февруари. Инфлацията в еврозоната също се свива, като отговоря на предварителните оценки, падайки до 6.9% през третия месец на тази година, спрямо 8.5% през февруари. Месечната инфлация в ЕС и еврозоната възлиза на 0.9%.
България е сред страните с намаляваща годишна инфлация през март, но остава в челната десетка в ЕС по най-високо ускорение на потребителските цени и една от страните с двуцифрен размер на инфлацията. Годишната инфлация у нас, според хармонизирания индекс на потребителските цени, приложим в ЕС, се понижава до 12.1% през март, спрямо 13.7% през февруари.
Инфлацията у нас се забави до 1-годишно дъно
Годишната инфлация намалява темпа на растеж през март в 25 страни от ЕС, докато само в две страни се отчита ускорение. Това са Малта и Словения.
Страната с най-висока годишна инфлация в ЕС през месец март е Унгария – ускорение от цели 25.6%. След Унгария се нареждат още Латвия (+17.2%), Чехия (+16.5%), Естония (+15.6%), Полша (+15.2%), Литва (+15.2%), Словакия (+14.8%), Румъния (+12.2%), България (+12.1%), Хърватия (+10.5%) и Словения (+10.4%). Това са и страните с двуцифрена годишна инфлация през март.
Рязко забавяне на инфлацията в еврозоната през март
Държавата с най-ниска годишна инфлация през разглеждания месец е Люксембург – годишно ускорение от 2.9%. След Люксембург се нареждат още Испания (+3.1%), Нидерландия (+4.5%), Белгия (+4.9%), Гърция (+5.4%), Кипър (+6.1%), Франция (+6.7%), Финландия (+6.7%) и Ирландия (+7%). Годишната инфлация в Германия, която е най-голямата европейска икономика, се понижава през март до 7.8%, спрямо 9.3% през февруари.

Месечната инфлация е положителна във всички страни от ЕС с изключение на Дания, където се отчита дефлация от минус 0.2%. Най-висока месечна инфлация през март се отчита в Португалия (+2%) и Гърция (+1.6%). Месечната инфлация в България възлиза на 0.6%.
Инфлацията нараства в десет страни от ЕС през февруари
През март най-голям принос за годишната инфлация в еврозоната имат храните, алкохола тютюневите изделия (+3.12 процентни пункта), следвани от услугите (+2.1 пр. п.), неенергийните индустриални стоки (+1.71 пр. о.) и енергията (-0.05 пр. п.).

Работодателите в България най-после имат реалната възможност да стимулират своите служители да посещават повече културни обекти, образователни курсове и дори да си купуват повече книги. Първата социална придобивка, която свързва бизнеса и културата в България, се нарича ЗНАНИЕ+ и вече активно работи с много български фирми и културни, образователни и развлекателни обекти у нас. По този начин се предоставя възможност българските работодатели да спомогнат служителите им да имат активно взаимодействие с културната среда. 
Досега в масовия случай във взаимоотношенията работодател – служител културата винаги е стояла малко по-встрани, давайки път на други необходими социални придобивки като допълнително здравно осигуряване, ваучери за храна, карти за фитнес и др. ЗНАНИЕ+ дава възможност и за откликване на културните и образователни нужди на работещите в България, покривайки един незает досега сегмент. До този момент не съществуваше подобна цялостна инициатива, която да дава възможност на работодателите да мотивират служителите си да се обогатяват културно и да се грижат за личностното си развитие.

Какво практически представлява ЗНАНИЕ+?
Връзката между работодател и служител се осъществява посредством специална карта, в която е събран преференциален достъп до все повече и повече културни, образователни и развлекателни институции. Нека навлезем в конкретика – чрез картата служителят получава различни отстъпки за театри, музеи, опера и балет, кина, различни видове образователни курсове, онлайн и офлайн книжарници, ескейп стаи, издателства, онлайн магазини, арт пространства, галерии и др. Картата може да бъде използвана неограничен брой пъти в рамките на периода, за който е активен абонаментът.
Картата не дава безплатен достъп, а отстъпка от цената на съответната институция, тъй като целта на ЗНАНИЕ+ е да помогне на притежателя на картата да заплаща по-малко за това, което го интересува, но едновременно с това да подпомогне съответната институция или обект, който ще бъде посетен. Допълнителен бонус за някои от включените обекти е, че не един, а двама души едновременно могат да се възползват от отстъпката на картата.
Как работодателят може да осигури на служителите си такава карта? 
Принципът е чрез фиксиран абонамент на повече от разумна цена, започваща от 8.50 лв без ДДС на месец. Засега услугата е активна само в рамките на София, но след края на летния сезон създателите му ще навлязат в другите големи градове на страната.
Неслучайно интересът към ЗНАНИЕ+ е много голям – тази инициатива за първи път дава реална възможност на работодателите в България да помогнат на служителите си да развият своите „меки умения“, да повишат нивото на културата си и знанията си и респективно – да увеличат ползите за самата компания.
Пълна информация за инициативата можете да откриете ТУК.

През есента на 2022 г. Русия предупреди страните от ЕС, че без доставките на тръбен газ на „Газпром“ зимата ще е дълга, мрачна и студена. Сега, след официалния край на отоплителния сезон в Европа, от руската газова компания отново представят оценки и мрачни перспективи за страните от общността.
От „Газпром“ отчитат в своя канал в Telegram, че през тази зима страните от ЕС са се справили благодарение на топлото време. „Но гаранции, че природата ще направи такъв подарък и през следващия отоплителен сезон, няма“, казват още от държавната компания.
От компанията смятат, че предстоящата зима отново ще е предизвикателство за Европа заради „политически мотивираните решения“ за отказ от руския тръбен газ и голямата конкуренция за втечнен газ. „При това положение запълването на резервите в газохранилищата до нивото от миналата година може да е невъзможна задача за европейските компании“, казват от „Газпром“. ЕС с нов удар по Русия в доставките на газ
Страните от ЕС започнаха миналата зима с пълни над 90% газохранилища в очакване на проблеми около руския тръбен газ. В предходните месеци Русия едностранно поиска промяна в договорите за доставка и спря да продава газ за няколко държави, включително и България. През лятото руската страната намали до минимум доставките през „Северен поток 1“. Русия отбелязваше, че заради санкциите липсват нужните части за поддръжка на компресорните станции въпреки многократните заявки на европейски лидери, че нужните турбини са налице в Европа и само чакат Русия да ги вземе. 
В Кремъл дори заявиха директно – премахнете санкциите, наложени заради войната в Украйна, или „Северен поток 1“ ще остане затворен.
ЕС се справи със ситуацията не само благодарение на необичайно топлото време, а и заради непрекъснатите доставки на втечнен газ през зимните месеци и увеличения внос от Норвегия и други алтернативни източници. Брюксел до момента не е въвел санкции срещу газовия сектор на Русия, въпреки че много държави вече сами се отказват от „Газпром“ като доставчик на природен газ.
Така делът на руския тръбен газ в общия внос в общността намаля от около 40% през 2021 г. до под 10% през последните месеци.
Най-големият пазар на „Газпром“ досега – Германия, вече разчита главно на втечнен газ, който получава през 2 скоростно изградени терминала, и от други алтернативни източници. В Берлин дори отбелязват, че много скоро ще се откажат и от руския втечнен газ, който засега купуват.
ЕС официално обяви края на отоплителния сезон на 6 април. На 18 април газохранилищата в блока са пълни до почти 57%, или малко над 56,6 млрд. куб. метра, сочат данните на Gas Infrastructure Europe. Според „Газпром“ тези количества са с около 1,4 млрд. куб. метра по-малко от нивата през 2020 г.

Тогава беше началото на COVID пандемията и през март доста европейски индустрии затвориха, за да се спре разпространението на вируса. Но и отношенията между ЕС и Русия за енергоресурсите бяха различни – страните от общността можеха да разчитат и на допълнителни количества газ, включително и от платформата на „Газпром“ за спот доставки. Тя беше спряна през лятото на 2021 г. без обяснение от газовата компания.
Още август 2021 г. стана ясно, че отоплителният сезон ще е предизвикателство предвид нежеланието на „Газпром“ да запълни газохранилищата, които управляваше в Европа.
Всъщност ЕС вече започна подготовката за новия зимен сезон – на 25 април ще бъде отворена платформата за първия търг за общи доставки на газ в Европа. От данните на GIE пък става ясно, че някои държави отново нагнетяват газ в газохранилищата си. Според данните за България газохранилището край Чирен е пълно над 77% от капацитета си – рекордно ниво за този период от годината. ЕС насрочи първия търг за общи покупки на природен газ
До голяма степен причината газохранилищата да останат толкова пълни е и високата цена на газа, нагнетен през есента на 2022 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Шест европейски енергийни гиганта съдят „Газпром“
Приходите на „Газпром“ от износ се сринаха наполовина
Страна членка на ЕС внася рекордни количества втечнен газ от Русия