Правителството налага временна забрана за внос на украински храни

България налага временна забрана за внос на храни от Украйна, с изключение на стоките, които преминават транзит. Това обяви служебният премиер Гълъб Донев в началото на днешното правителствено заседание. Той припомни, че значителни количества украински храни са останали в България.
За първи път: Милиони тонове зърно стоят неизползвани по родните складове
„Основната причина е, че през последната година, противно на замисъла за така наречените коридори на солидарността, значителни обеми храни останаха в страната и разстроиха основни производствено-търговски вериги. Ако тази тенденция се запази и дори се усили, което е напълно реално след въведените аналогични забрани от други държави, е възможно да се стигне до крайно тежки последици за българския бизнес“, обясни Донев.

„Като правителство, което работи и решава проблемите на българските граждани, ние не можем да допуснем това да се случи. Принудени сме да приемем тази национална мярка, тъй като отговорните европейски органи все още обмислят адекватен отговор на променените обстоятелства, до които доведоха коридорите на солидарността“, аргументира предложението служебният премиер.
Гълъб Донев посочи още, че страната ни разчита на това „Брюксел да чуе и разбере позициите“ на държавите членки България, Полша, Унгария и Словакия и да преосмисли позицията си.
„България остава солидарна с Украйна, но фалитите на българските селскостопански производители с нищо няма да допринесат за нейната кауза“, каза още министър-председателят.

Правителството наложи временна забрана за внос на украински храни

България налага временна забрана за внос на храни от Украйна, с изключение на стоките, които преминават транзит. Това обяви служебният премиер Гълъб Донев в началото на днешното правителствено заседание. Той припомни, че значителни количества украински храни са останали в България.
За първи път: Милиони тонове зърно стоят неизползвани по родните складове
„Основната причина е, че през последната година, противно на замисъла за така наречените коридори на солидарността, значителни обеми храни останаха в страната и разстроиха основни производствено-търговски вериги. Ако тази тенденция се запази и дори се усили, което е напълно реално след въведените аналогични забрани от други държави, е възможно да се стигне до крайно тежки последици за българския бизнес“, обясни Донев.

„Като правителство, което работи и решава проблемите на българските граждани, ние не можем да допуснем това да се случи. Принудени сме да приемем тази национална мярка, тъй като отговорните европейски органи все още обмислят адекватен отговор на променените обстоятелства, до които доведоха коридорите на солидарността“, аргументира предложението служебният премиер.
Гълъб Донев посочи още, че страната ни разчита на това „Брюксел да чуе и разбере позициите“ на държавите членки България, Полша, Унгария и Словакия и да преосмисли позицията си.
„България остава солидарна с Украйна, но фалитите на българските селскостопански производители с нищо няма да допринесат за нейната кауза“, каза още министър-председателят.

Очакват остър дефицит на една от най-масовите зърнени култури

От Китай през САЩ до Европейския съюз – производството на ориз намалява навсякъде, повишавайки цените за над 3.5 млрд. души по света, като темата е особено чувствителна за населението на Азиатско-Тихоокеанския регион, тъй като именно там бива реализиран 90% от световния ориз.
Очаква се през настоящата 2023 година глобалният пазар на ориз да посрещне най-големия си недостиг от две десетилетия насам, според Fitch Solutions.
А дефицит от този мащаб при една от най-отглежданите зърнени култури в света има потенциал да нанесе сериозни вреди на основни вносители на стоката, коментират анализатори пред CNBC.
„На глобално ниво най-очевидното въздействие от глобалния дефицит на ориз бяха и все още са цените на ориза, които са най-високи от десетилетия.”, казва Чарлз Харт, анализатор стоки във Fitch Solutions.
Цените на ориза се очаква да останат на настоящото високо ниво до 2024 година, сочи доклад на Fitch Solutions Country Risk & Industry Research от началото на месец април.
Цената на ориза възлиза на средно 17.30 долара на квинтал (cwt) през 2023 година, като ще намалее до 14.50 долара за квинтал през 2024 година, сочат прогнози в доклада. Cwt е мерна единица, използвана за конкретни стоки, като ориза.
Броят на фермите в ЕС намаля с близо 40% за 15 години
„Като се има предвид, че оризът е основната хранителна стока на множество пазари в Азия, цените са основен определящ фактор за инфлацията при цените на храните и продоволствената сигурност, особено за най-бедните домакинства”, казва Харт.
Глобалният недостиг за 2022/2023 се очаква да достигне 8.7 млн. тона, сочи докладът.
Това би било най-големият световен дефицит на ориз от 2003/2004 насам, когато световният пазар генерира дефицит в размер на 18.6 млн. тона, добавя Харт.
Запаси
Запасите от ориз по света намаляха в резултат на продължаващата война в Украйна, както и заради лошите атмосферни условия в икономики, производители на ориз, като Китай и Пакистан.
През втората половина на миналата година, участъци от земеделска земя в Китай, най-големият производител на ориз в света, бяха засегнати от обилни летни дъждове и наводнения.

Натрупаните валежи в провинциите Гуанси и Гуангдонг в страната, основните центрове на Китай за производство на ориз, са вторите най-високи от най-малко 20 години насам, според компанията за анализи на селското стопанство Gro Intelligence.
Ситуацията е подобна в Пакистан. Страната, която държи дял от 7.6% от световната търговия с ориз, отчете 31% спад в продукцията на годишна база поради наводнения през миналата година, посочват от Министерството на земеделието на САЩ, отбелязвайки, че въздействието „е дори по-лошо от първоначалните очаквания”.
Недостигът отчасти се дължи на „годишното влошаване на реколтата в континентален Китай, причинено от силна жега и суша, както и от въздействието на тежки наводнения в Пакистан“, посочва Харт.
В допълнение къмпредизвикателствата пред предлагането, оризът стана все по-привлекателна алтернатива след скока в цените на други основни зърнени храни след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г., добави Харт. В резултат на това търсенето на ориз се увеличи.
Кой ще бъде засегнат от недостига на ориз?
По-слабото производство на ориз в други региони като САЩ и ЕС също допринася за дефицита, казва Оскар Тякра, старши анализатор в Rabobank.
„Ситуацията с глобалния дефицит на ориз ще увеличи разходите за внос на ориз на големите вносители като Индонезия, Филипините, Малайзия и африканските страни през 2023 година”, казва Тякра.
Много страни също ще бъдат принудени да погледнат към запасите си, казва Кели Гоугари, старши анализатор в Gro Intelligence. По думите ѝ, страните, които ще бъдат най-силно засегнати от недостига на ориза са тези, които вече страдат от висока инфлация при храните като Пакистан, Турция, Сирия и някои африкански страни.
Засилване на инфлацията при храните: Индия ограничава и износа на ориз
„Световният пазар за износ на приз, който обикновено е по-затегнат спрямо другите основни зърнени култури… бе засегнат от рестрикциите при износа в Индия”, посочва Харт от Fitch Solutions. Индия забрани износа на натрошен ориз през септември, ход, който според Харт е „основен двигател на цената” при ориза.
Излишъци на хоризонта
На фона на всичко това, недостигът на ориз скоро може да остане в миналото.
Fitch Solutions прогнозират, че световния пазар на ориз ще се завърне към „почти балансирана позиция през 2023/2024.”
Това може да доведе до падане на фючърсите върху ориза под нивото им от 2022 г., но оставайки на по-висока стойност с „повече от една трета над средната си стойност преди Covid (2015-2019 г.), отчасти заради попълването на запасите след период на обширно усвояване.“
„Вярваме, че пазарът на ориз ще се върне към излишък през 2024/25 г. и след това ще продължи да се разхлабва в средносрочен план.”
Fitch прогнозира, че цената на ориза може да падне с близо 10% до 15.50 долара за квинтал през 2024 година.
Храните поскъпват: Наред е оризът
„Нашето мнение е, че глобалното производство на ориз ще отбележи солиден отскок през 2023/24 г., като очакваме общото производство да нарасне с 2.5% на годишна база”, сочи докладът на Fitch, отбелязвайки, че Индия ще бъде „основен двигател” на световното производство на ориз през следващите 5 години.
Така или иначе, производството на ориз зависи и от климатичните условия.
Докато метеорологичният отдел на Индия очаква „нормални“ валежи в страната, прогнозите за интензивна жега и горещи вълни през второто и третото тримесечие на 2023 г. продължават да представляват заплаха за реколтата от пшеница в Индия, предупреждава докладът.
Други държави също може да бе бъдат пощадени.
„Китай е най-големият производител на ориз и пшеница в света и в момента изпитва най-високото ниво на суша в своите райони за отглеждане на ориз от повече от две десетилетия“, каза Гоугари.
Почти 6 млн. тона пшеница, царевица и слънчоглед стоят по родните складове
Големи европейски страни, отглеждащи ориз като Франция, Германия и Обединеното кралство, също са засегнати от най-високото ниво на суша от 20 години насам, добави тя.

Първите две процедури от ПВУ ще подкрепят 60 хиляди души в 2500 фирми

Над 60 хиляди души работят в първите 2500 компании у нас, които ще получат финансиране по две от процедурите от Плана за възстановяване и устойчивост, по които Министерството на иновациите и растежа в момента сключва договори. Това коментира министърът на иновациите и растежа Александър Пулев по повод сключването от Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към МИР на първите над 860 договора с български фирми по Плана за възстановяване.
По първата отворена мярка – за „Технологична модернизация“ – по ПВУ одобрените за получаване на средства фирми у нас са 953. В тях са заети близо 34 000 лица. Главната дирекция обаче осигури допълнителен ресурс от над 32 млн. лв. по мярката, като се отказа от консултантска помощ и пренасочи ресурса към фирми от резервния списък с одобрените и изчакващи финансиране.
Идва инвеститор, който ще вдигне БВП с 5%
„Като подкрепяме технологичното обновление на фирмите сега, им помагаме за по-устойчиво бъдеще, а това неминуемо е свързано със запазването на настоящите работни места. Разбира се, ключово е и за създаването на нови. Ние не забравяме, че зад всеки бизнес, стоят хора с техните семейства“, коментира данните министърът на иновациите и растежа. Той уточни, че броят на подкрепените работещи ще нарасне още с осигуряването на допълнителните 32 млн. лв. „С тях бюджетът на мярката става 293 млн. лв., след първоначално заложените 260 млн. лв.“, подчерта министърът. Пулев припомни, че до момента министерството е сключило 860 договора с одобрените фирми за получаване на над 225 млн. лв.

Що се отнася до втората процедура – за „ИКТ решения и киберсигурност“ – одобрените фирми са 1599. В тях броят на заетите лица е над 27 000. С малко над 30 млн. лв. МИР ще подкрепи микро-, малки и средни предприятия за изработка на сайтове, онлайн магазини, за дигитална реклама, киберсигурност, купуване на софтуер за оптимизиране на управленските, производствените и логистичните процеси и др.
„Интересът към Плана за възстановяване е огромен. Само по двете процедури получихме над 10200 проектни предложения а период от два месеца. Горд съм, че с екипа ми успяхме да покажем на бизнеса в България, че Планът е отворен и работи, че тези пари не са за определена клика от обичайни заподозрени, а стигат до всички области на страната. Обиколихме лично цяла България и разказахме на местната власт и бизнеса как да кандидатстват и да достигнат до тези пари“, заяви Пулев.
В момента по линия за кандидатстване са отворени още две процедури от ПВУ – за „ВЕИ и батерии за локално съхранение на енергия“ с бюджет 200 млн. лв. и срок на кандидатстване до 15 май, както и за компании, получили от ЕК „Печат за високи постижения“. Тя е с бюджет 118 млн. лв. и е отворена за кандидатстване до 12 май. Документите се подават изцяло онлайн в системата ИСУН 2020 – https://bit.ly/43hpr4U.
 

Google влиза в пряка конкуренция със Samsung – пуска първия си сгъваем смартфон

Google ще пусне на пазара първия си сгъваем смартфон през юни, като по този начин ще оспори водещата позиция на Samsung на пазара на сгъваеми телефони, твърди CNBC, като се позовава на вътрешни за компанията съобщения. Тя планира да обяви устройството на годишната си конференция за разработчици Google I/O на 10 май.
Според документите Pixel Fold, известен вътрешнофирмено с кодовото име Felix, ще има „най-издръжливата панта на сгъваем“ телефон. Цената му ще е над 1700 долара и ще се конкурира с Galaxy Z Fold 4 на Samsung – 1799 долара.
Според документите Google смята да маркетира Pixel Fold като водоустойчив и с джобни размери, с външен екран с диаметър 5,8 инча. Според снимки, прегледани от CNBC, телефонът ще се отваря като книга, за да разкрие малък 7,6-инчов екран с размерите на таблет – същия размер като дисплея на Samsung. Устройството е малко по-тежко от Samsung Galaxy Z Fold 4, но има по-голяма батерия, която според Google ще издържа 24 часа или до 72 часа в режим на ниска консумация на енергия.

Според документите Pixel Fold ще се захранва от чипа Tensor G2 на Google, същият процесор, пуснат в телефоните Pixel 7 и Pixel 7 Pro през 2022 г.
Макар че хардуерните продукти са малка част от приходите на Google, Pixel Fold ще е най-скъпият телефон в семейството на Google Pixel на компанията. Google работи по софтуера, както и по Android и магазина си за приложения Google Play, за устройства на трети страни, произведени от компании като Samsung, настоящият лидер на пазара на сгъваеми телефони.
Сгъваемият Pixel ще позволи на Google да покаже какво е изживяването при сгъваемите телефони, изцяло създадени от тях. Другите Pixel-и, например, имат ексклузивни функции, които не са налични във всички телефони с Android – опции за редактиране на снимки, захранвани от процесора Tensor.

Пускането на пазара ще се случи на фона на все по-разгарящите се въпроси за отношенията между Google и Samsung. Акциите на Alphabet се сринаха с над 3,5% в понеделник, след като в свой материал Times писа, че Samsung обмисля да смени търсачката по подразбиране от Google с Bing на Microsoft за своята линия смартфони, носеща около 3 млрд. долара годишни приходи на Google. Удар за 50 млрд. долара: Ѕаmѕung мoжe дa зaмени Google тъpcaчĸaтa
Притежаваната от Alphabet компания ще предложи стимули, за да убеди потребителите да преминат към Pixel Fold. Например, Google смята да предложи възможност за замяна на настоящ Pixel, iPhone или Android срещу отстъпка за Pixel Fold. Освен това Google планира да предложи на купувачите на Pixel Fold безплатен Pixel Watch, най-новия смарт часовник на компанията. 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Apple ще пусне устройство със сгъваем екран. Но не iPhone
Samsung „сгъва“ новите си модели на телефони