Една от най-спешните задачи на новия парламент е приемането на държавен бюджет за тази година. Проектът ще бъде Кога ще се задейства процедурата по приемането му?
Проектът на бюджета ще бъде публикуван в петък, а следващата сряда ще бъде гледан на Министерския съвет, съобщава БНТ. 
Гълъб Донев готов да внесе Бюджет 2023
Бюджетната политика по инерция е най-лошият вариант пред страната, според икономисти. А именно – да не се приеме нов държавен бюджет. Това може да стане, ако не се гласува финансовата рамка, внесена от служебния кабинет или не се излъчи редовен.
„Има и такъв вариант, в който просто да удължим удължаването и да продължим с това текущо харчене месец за месец. Много по-добре е той да бъде гласуван, и то в разумни рамки, и дефицитът от 3% да бъде спазен, а не всеки да наддава нови мерки. Всяка партия да измисля някаква мярка в разходната част. Най-лошият вариант е да не приемем бюджет, да се тръгне към нови избори“, обясни икономистът Петър Ганев.
„Неприемането на бюджета води до проблем с приемането в еврозоната, нивото на дефицита, съответно наказателните процедури срещу страната. Естествено, това е свързано и с управлението на парите от Европейския съюз“, заяви Любомир Дацов, финансист, бивш заместник-министър на финансите. Приемането на бюджета вече се е превърнало в политически залог и оставя отворени въпроси, допълни той.

 „Да, няма нищо страшно да не бъде приет бюджетът, но това си има цена, има си последствия. Ние не можем да продължаваме да бъдем в тази висяща обстановка. Просто не заради друго, бюджетът просто означава посока“, посочи Дацов.
„Няма нещо като Дамоклев меч, което да пада, ако май или юни не се гласува бюджетът, и нещо, което да се развали, остава обаче отворен въпросът за пенсиите, за минималната заплата. Т.е. различни плащания, които се актуализират през бюджета. На теория те могат да се актуализират и през промяна в някой закон“, заяви Петър Ганев.
„То е лошо, защото има един дефицит, който миналата година беше гласуван за 6 месеца, сега като го умножите за 12 месеца, става 6-7%, и това е дългосрочен проблем“, коментира от своя страна икономистът Красен Станчев.
Според експертите е необходимо и приемането на новия данък свръхпечалба – корпоративен налог, който се плаща еднократно.
„Това е почти целият дефицит. Хайде, не целия, но около 60-70% от него. Рискът от неизпълнение на бюджета, така, както е разписан като изпълнение на приходи и разходи, е доста голям“, каза още Станчев.
В момента трябват поне 3 милиарда отнякъде да бъдат намерени, за да бъдат спестени. Или от приходите данъци, или от разходите“, допълни Дацов.
Икономистите обясниха, че на теория е възможно да завършим календарната година и без бюджет, но не се знае как това би повлияло на различните капиталови разходи.

Европейската комисия предлага да се улесни ликвидирането на малки и средноголеми банки, докато се стреми да възвърне ритъма на попадналите в задънена улица преговори за установяване на по-тесни банкови отношения в региона, предава Bloomberg.
ЕК предлага използването на националните фондове за гарантиране на депозитите, за да се решат проблемите при банките, които нямат достатъчно резерви, като част от пакет предложени реформи, публикувани в сайта на ЕК. Целта е да се избегне удар върху данъкоплатците или спестителите.
Европа излезе с нови правила за разпределянето на разходите за фалиращи банки, за да не се повторят финансираните от данъкоплатците спасителни заеми, последвали финансовата криза от 2008 г. Въпреки това строгата рамка за спасяване, при която спестители с необезпечени спестявания над 100 000 евро може да претърпят някои загуби, не работи добре на практика.
Причината е, че по-малките банки нямат същия капацитет да понасят загуби като по-големите и някои страни заобикалят строгата рамка, за да защитят спестителите. По предложението на ЕК фондовете за гарантиране на депозитите, финансирани от банките, ще се намесват при кредитори без достатъчно капитал и облигации при ликвидация.

Изготвянето на новите правила отне години, но въпросът стана по-спешен след сътресенията в САЩ, в рамките на които няколко по-малки банки се сринаха, и спасяването на Credit Suisse.
„Всички ние можем да видим как нещата се промениха в глобалния банков сектор в последните няколко месеца, затова е време да действаме и да видим как можем да постигнем допълнителен напредък“, заяви Паскал Донахю, ръководител групата на финансовите министри от еврозоната, за Bloomberg при посещение във Вашингтон миналата седмица.
По думите му напредъкът по последните предложения на ЕК може са път към постигането на по-амбициозни цели за укрепване на банковия съюз, и чрез създаването на обща схема за гаранция на депозитите за региона. Това се оказа доста спорно, тъй като редица страни, включително Германия, се тревожат, че спестителите им може да бъдат засегнати от загуби на банки в други държави.
„Предложението ни е да позволим на тези схеми да допринесат за финансирането, нужно да се преместят всички депозити – гарантирани или негарантирани – от фалираща банка към здрава. Този „мостов механизъм“ може да е по-ефективен и по-евтин начин да се справим с банкова криза и да защитим спестителите, вместо да им плащаме, след като банката е фалирала“, заяви зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис пред репортери.

Според скептици ЕС трябва да внимава при предоставяне на предпазни мерки за банки, чийто крах няма да застраши финансовата стабилност на блока.
„Някои страни членки имат институционални системи за защита с доказана история“, посочва Маркус Фербер, германски евродепутат, член на икономическата комисия и отбелязва, че ЕС не трябва да „подкопава националните системи, които работят добре“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще споделят ли най-големите европейски банки съдбата на Credit Suisse?
 От София до Сърбия за половин час: Европа даде милиони за АМ „Европа“
От Брюксел ще искат 100% увеличение на акциза на цигарите от 2025 г.