Жестока суша е разтопила ледниците по време на най-горещото регистрирано лято в Европа през миналата година – явление, което може да се повтори, тъй като континентът се затопля почти два пъти по-бързо от глобалното затопляне, заяви климатичната обсерватория на ЕС.
Две трети от реките в Европа са спаднали под средното ниво, а 5 кубически километра лед са изчезнали от алпийските ледници, съобщи в годишната си актуализация Службата за климатични промени „Коперник“ (C3S).
С причинените от човека емисии планетата се затопля около два пъти по-бързо от средното за света – 2,2 градуса по Целзий през последните пет години в сравнение с прединдустриалната епох, предаде АФП.
През 2022 г. тя преживя втората си най-гореща година и най-горещото си лято, откакто през 50-те години на миналия век са започнали да се водят сравнителни записи, заяви Коперник, който следи множество климатични показатели чрез сателити плюс наземни и морски инструменти.
Германия забранява отоплението с нафта и газ
Прогнозата за 2023 г. остава несигурна, но „с по-високите концентрации на парникови газове в атмосферата вероятността за повече топли години продължава да се увеличава“, каза Саманта Бърджис, заместник-директор на C3S.
Тъй като почвите в Южна Европа все още са „невероятно сухи“, въздействието ще се усети тази година, „освен ако нямаме значителни пролетни валежи“, добави тя.
„За съжаление въздействието вероятно вече е налице за вегетационния период. Така че тази година вероятно ще наблюдаваме намалено производство на земеделски култури заради сухия зимен и пролетен период.“
Суша в Европа
По-рано Коперник обяви, че последните осем години са били най-горещите в историята. Тя установи, че 2022 г. е „още една рекордна година по отношение на концентрацията на парникови газове, екстремните температури, горските пожари и валежите, които са имали забележимо въздействие както върху екосистемите, така и върху общността в целия континент“, заяви директорът на C3S Карло Буонтемпо. „Наистина навлизаме в неизследвана територия.“

През зимата на 2021-2022 г. на континента имаше по-малко сняг и дъжд от средното, последвани от продължителни горещини през лятото, които засегнаха секторите на селското стопанство, речния транспорт и енергетиката. Нивата на реките бяха вторите най-ниски в историята, като почти две трети от реките в Европа бяха под средното си ниво. Горещите вълни предизвикаха горски пожари, като въглеродните емисии от такива летни пожари бяха най-високи от 2017 г. насам в целия ЕС.
„Липсата на сняг през зимата и високите летни температури доведоха до рекордна загуба на лед от ледниците в Алпите, равняваща се на загуба на повече от 5 кубически километра лед“, се казва в доклада.
Южна Европа е преживяла рекорден брой дни с „много силен топлинен стрес“ върху човешкия организъм.
Намаляване на емисиите
Коперник заяви, че сателитните измервания на основните парникови газове в атмосферата са достигнали най-високото си регистрирано ниво през 2022 г.
Съгласно Парижкото споразумение от 2015 г. държавите се ангажираха да намалят използването на изкопаеми горива с цел да постигнат „нетни нулеви“ емисии на тези газове, за да ограничат повишаването на глобалните температури до 1,5C.
По данни на Световната метеорологична организация през 2022 г. глобалните температури са били с 1,15C по-високи от средните за прединдустриалния период.
Междувременно Коперник изчисли, че през 2022 г. Европа е получила най-голямото количество слънчева радиация на повърхността от 40 години насам – благодат за производството на електроенергия от възобновяеми източници.
Топлината през нелетните месеци намалява търсенето на електроенергия като цяло, тъй като за отопление е необходимо по-малко количество електроенергия. В Южна Европа обаче търсенето е нараснало, тъй като хората са включили климатиците.
Климатичният мозъчен тръст Ember изчисли в доклад този месец, че слънчевата и вятърната енергия ще нараснат рязко и през 2022 г. ще произвеждат рекордните 12% от електроенергията в света. Той прогнозира, че емисиите от изкопаеми горива ще достигнат своя връх през 2023 г.
„Днес разполагаме с много възможности за адаптация чрез промяна на търсенето и предлагането“, каза Даниела Шмид, професор по науки за земята в Бристолския университет, коментирайки доклада на Коперник. „Някои от тях са инвестиции в нашата инфраструктура, които ще отнемат време, но те включват и обучение на хората и компаниите за промяна на земното покритие, пестене на вода и ефективност.“