Предложението, което се съдържа в Закона за бюджета на ДОО за 2023 г., е осъвременяване на всички пенсии с 12% от 1 юли 2023 г. Това заяви служебният министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров, преди заседанието на Надзорния съвет на НОИ.
Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от настоящите 467 лв. ще стане 523,04 лв. Средната пенсия ще нарасне с 16,8%. Бюджетът предвижда също и финансиране на предприетите мерки през 2022 г., като осъвременяването на пенсиите, предаде БТА. С колко ще се повиши размерът на пенсията от 1 юли?
По думите му това в бюджетно изражение е 23,6% повишаване на разходите за пенсии в бюджета. „В този бюджет това е с 3 млрд. и почти 700 млн. в повече спрямо 2022 г.“, отбеляза Лазаров. Той обясни, че процентът на увеличение на пенсиите се получава, като се отчете нарастването на индекса на потребителските цени през предходната година.
Съгласно Кодекса на труда това е хармонизираният индекс на потребителските цени, който се включва по европейските методики и който служи за сравнение с всички държави членки на ЕС. По него, за годишната инфлация към предходната година е 13%, а ръстът на средния осигурителен доход за 2022 г. е 11%. Следователно това прави 12%“, обясни Лазаров.

Като друг важен параметър социалният министър посочи общия размер на разходите в системата на ДОО – малко над 21 млрд. лв. „Около 11 млрд. лв. са приходите от осигурителни вноски“, посочи той. По думите му за изплащането на социалноосигурителните обезщетения и пенсиите ще е необходим допълнителен трансфер от държавния бюджет на малко над 10 млрд. лв.
„Категорично искам да отбележа, е, че с този бюджет не се предвижда намаляване на социалноосигурителните обезщетения, орязване на права“, подчерта министър Лазаров. Той отбеляза, че се предвижда и ръст в обезщетенията, които ще са в рамките на временната неработоспособност заради промяна на основен показател – доходът, по който се внасят осигурителни вноски.
„Увеличение има и в още един параметър – предложение за увеличение на разходите с 3,5 млн., които могат да бъдат ползвани за профилактика и рехабилитация на осигурени“, обясни той и добави, че това ще обхване около 5 000 души на тазгодишна база.
На въпрос дали се предвижда и увеличение на минималната работна заплата, министър Лазаров заяви, че тя е увеличена от началото на 2023 г. Действащото законодателство предвижда механизъм за увеличение на минималната работна заплата или по-скоро за определяне на минималната основна заплата от 2024 г. „Действията ще бъдат предприети през тази година дотолкова, доколкото КТ предвижда да бъде определен до 1 септември нов размер на минималната работна заплата“, коментира той. БСП внася предложение за увеличаване на работната заплата от 1 юли 2023 година

По думите му непроменени остават осигурителните вноски и разпределението между осигурено лице и осигурител.
Не се променят и принципите за изплащане на обезщетенията при безработица, които са 60% от средния осигурителен доход на лицето, както и обезщетението за майчинство, което е 90 % от осигурителния доход за определен период от време. „По отношение на втората година на майчинство, то е разработено при условия на действащо законодателство“, добави той.
Министър Лазаров отбеляза и че Законът за бюджета на ДОО за 2023 г. е разработен в условията на действащо законодателство. Онова, което служебното правителство винаги е споделяло, е, че разработването на бюджетните закони следва да е само върху действащото законодателство. „Всичко останало, което предвижда нови политики и мерки, следва да бъде осъществено от редовен кабинет, ясно парламентарно мнозинство и носенето на отговорност за взетите политически решения“, коментира още Лазаров.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Задава се ново увеличение на заплатите и пенсиите
България първа по ръст на заплатите в ЕС
Огромна част от българите смятат, че заплатата им е ниска

Една от най-големите финансови институции в света HSBC призова инвеститорите да не се влияят от призивите на най-големия ѝ акционер – китайската инвестиционна компания Ping An Asset Management, за разделяне на банката, предаде БТА, позовавайки се ДПА.
HSBC е категорична, че това би довело до „съществена ерозия“ на приходите и би затруднило дейността на клиентите на банката, които оперират в глобален мащаб.
Ping An Asset Management, която притежава малко над 8-процентов дял в HSBC, настоява бизнеса на банката в Азия да се отдели в компания с централа в Хонконг, която да емитира свои акции, информира CNN.

Позицията на китайската инвестиционна фирма е, че така финансовата институция ще стане по-конкурентноспособна.
Банката е категорична, че подобна мащабна структурна промяна би струвала много пари и би навредила на бизнеса ѝ.
Централата на HSBC се намира в Лондон.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
HSBC купува британския клон на фалиралата SVB
Най-голямата банка в Европа плаща близо 300 млн. евро заради офшорна схема
Най-голямата банка в Европа се похвали със 141% ръст на печалбата

Почасовото заплащане в България остава над три пъти по-ниско от средното за ЕС, въпреки че през миналата година страната ни се нарежда на второ място по-ръст на почасовите възнаграждения сред държавите от общността.
Почасовите възнаграждения и заплати у нас са нараснали с 15.5% на годишна база през миналата 2022 година до средно 7.1 евро. Единствената страна с по-силен ръст е Унгария, където средното почасово възнаграждение скача с 16.4% до 9.1 евро.
Средното почасово заплащане в ЕС нараства през миналата година с 4.4% до 22.9 евро на час, което е приблизително 3.2 пъти повече от средното заплащане в България. Конкретно за еврозоната увеличението е 4% на годишна база до средно 25.5 евро на час.
Реалните доходи у нас нараснаха минимално през последните 2 години
Интересно е да се отбележи, че според данните на Евростат, средното почасово възнаграждение в Сърбия, която не е член на ЕС, е по-високо от това в България – средно 7.4 евро на час.
След България, страните с най-ниски почасови възнаграждения са Румъния (9 евро), Унгария (9.1 евро), Латвия (9.6 евро), Полша (10.3 евро), Хърватия (10.4 евро), Словакия (11.4 евро), Гърция (11.6 евро), Естония (12.2 евро), Литва (12.5 евро), Чехия (12.5 евро) и Португалия (13 евро).
Страните с най-високи средни почасови възнаграждения в ЕС са Люксембург (44.4 евро), Дания (41 евро), Белгия (33.4 евро), Ирландия (31.8 евро), Нидерландия (30.7 евро), Германия (30.3 евро), Финландия (29.6 евро), Австрия (28.6 евро), Франция (27.7 евро), Швеция (27.3 евро), Италия (21.2 евро), Словения (19.8 евро), Испания (17.5 евро), Кипър (15.6 евро) и Малта (13.6 евро).
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?
Данните на Евростат включват Норвегия и Исландия, въпреки, че страните на са членки на ЕС. Средното почасово възнаграждение в двете страни през миналата година възлиза на съответно 45.4 евро и 38.4 евро. Казано с други думи, Норвегия е с най-високите почасови възнаграждения от всички страни, за които Евростат публикува данни.
Най-висок ръст на средното почасово заплащане в страните от еврозоната през 2022 година се отчита в Литва (+13.4%), Естония (+8.8%) и Хърватия (+8.7%). Най-слабият ръст се наблюдава в Италия, Малта и Финландия (по +2.3%).
Почасовото заплащане у нас 5 пъти по-ниско от това в Германия

При страните, извън еврозоната, след Унгария и България, най-силен ръст се отчита в Румъния (+12.3%) и Полша (+11.7%), докато най-слабото нарастване е в Дания (+2.2%) и Швеция (+3%).
Ето с колко намаля покупателната способност на българите, измерена в хранителни стоки