Жестока суша е разтопила ледниците по време на най-горещото регистрирано лято в Европа през миналата година – явление, което може да се повтори, тъй като континентът се затопля почти два пъти по-бързо от глобалното затопляне, заяви климатичната обсерватория на ЕС.
Две трети от реките в Европа са спаднали под средното ниво, а 5 кубически километра лед са изчезнали от алпийските ледници, съобщи в годишната си актуализация Службата за климатични промени „Коперник“ (C3S).
С причинените от човека емисии планетата се затопля около два пъти по-бързо от средното за света – 2,2 градуса по Целзий през последните пет години в сравнение с прединдустриалната епох, предаде АФП.
През 2022 г. тя преживя втората си най-гореща година и най-горещото си лято, откакто през 50-те години на миналия век са започнали да се водят сравнителни записи, заяви Коперник, който следи множество климатични показатели чрез сателити плюс наземни и морски инструменти.
Германия забранява отоплението с нафта и газ
Прогнозата за 2023 г. остава несигурна, но „с по-високите концентрации на парникови газове в атмосферата вероятността за повече топли години продължава да се увеличава“, каза Саманта Бърджис, заместник-директор на C3S.
Тъй като почвите в Южна Европа все още са „невероятно сухи“, въздействието ще се усети тази година, „освен ако нямаме значителни пролетни валежи“, добави тя.
„За съжаление въздействието вероятно вече е налице за вегетационния период. Така че тази година вероятно ще наблюдаваме намалено производство на земеделски култури заради сухия зимен и пролетен период.“
Суша в Европа
По-рано Коперник обяви, че последните осем години са били най-горещите в историята. Тя установи, че 2022 г. е „още една рекордна година по отношение на концентрацията на парникови газове, екстремните температури, горските пожари и валежите, които са имали забележимо въздействие както върху екосистемите, така и върху общността в целия континент“, заяви директорът на C3S Карло Буонтемпо. „Наистина навлизаме в неизследвана територия.“

През зимата на 2021-2022 г. на континента имаше по-малко сняг и дъжд от средното, последвани от продължителни горещини през лятото, които засегнаха секторите на селското стопанство, речния транспорт и енергетиката. Нивата на реките бяха вторите най-ниски в историята, като почти две трети от реките в Европа бяха под средното си ниво. Горещите вълни предизвикаха горски пожари, като въглеродните емисии от такива летни пожари бяха най-високи от 2017 г. насам в целия ЕС.
„Липсата на сняг през зимата и високите летни температури доведоха до рекордна загуба на лед от ледниците в Алпите, равняваща се на загуба на повече от 5 кубически километра лед“, се казва в доклада.
Южна Европа е преживяла рекорден брой дни с „много силен топлинен стрес“ върху човешкия организъм.
Намаляване на емисиите
Коперник заяви, че сателитните измервания на основните парникови газове в атмосферата са достигнали най-високото си регистрирано ниво през 2022 г.
Съгласно Парижкото споразумение от 2015 г. държавите се ангажираха да намалят използването на изкопаеми горива с цел да постигнат „нетни нулеви“ емисии на тези газове, за да ограничат повишаването на глобалните температури до 1,5C.
По данни на Световната метеорологична организация през 2022 г. глобалните температури са били с 1,15C по-високи от средните за прединдустриалния период.
Междувременно Коперник изчисли, че през 2022 г. Европа е получила най-голямото количество слънчева радиация на повърхността от 40 години насам – благодат за производството на електроенергия от възобновяеми източници.
Топлината през нелетните месеци намалява търсенето на електроенергия като цяло, тъй като за отопление е необходимо по-малко количество електроенергия. В Южна Европа обаче търсенето е нараснало, тъй като хората са включили климатиците.
Климатичният мозъчен тръст Ember изчисли в доклад този месец, че слънчевата и вятърната енергия ще нараснат рязко и през 2022 г. ще произвеждат рекордните 12% от електроенергията в света. Той прогнозира, че емисиите от изкопаеми горива ще достигнат своя връх през 2023 г.
„Днес разполагаме с много възможности за адаптация чрез промяна на търсенето и предлагането“, каза Даниела Шмид, професор по науки за земята в Бристолския университет, коментирайки доклада на Коперник. „Някои от тях са инвестиции в нашата инфраструктура, които ще отнемат време, но те включват и обучение на хората и компаниите за промяна на земното покритие, пестене на вода и ефективност.“

Google планира да внедри генеративен изкуствен интелект в своя рекламен бизнес през идните месеци, създавайки нов модел в рекламирането, съобщава Financial Times, позовавайки се на вътрешна презентация.
Генеративният изкуствен интелект е технология, която разчита на база от данни, чрез която създава съдържание, вместо просто да го идентифицира.
През миналия месец Google стартираха представянето на своя чатбот Bard, опитвайки се да привлекат вниманието на потребителите и тяхната обратна връзка. Компанията е в пряка конкуренция с Microsoft Corp на пазара на технологии, базирани на изкуствен интелект.
Samsung може да замени търсачката на Google с тази на Microsoft в устройствата си
Според презентацията, рекламодателите могат да предоставят „креативно” съдържание, като изображения, видео и текст, посветени на конкретна рекламна кампания, след което изкуственият интелект ще смеси тези материали, създавайки рекламни послания, базирани както на целевата аудитория, така на целевите продажби, съобщава финансовото издание, цитирано от Reuters.
Тъй като съществуват притеснения за влиянието на изкуствения интелект върху дезинформацията, опитите за фишинг измами и киберпрестъпленията, Google планира да постави рамки, насочени към тези проблеми.
Google засега не са отговорили на молбата за коментар на Reuters.
Как да изкарам пари? Вижте какви финансови съвети дава изкуственият интелект

Европейската комисията предложи пакет мерки за разрешаване на ситуацията на пазара със селскостопански продукти в България, Полша, Словакия, Унгария и Румъния. Той включва ограничаване на вноса на 4 продукта и списък с други стоки, които да бъдат под постоянен мониторинг и при необходимост включени в забраната, обяви Министерството на земеделието.
Разговорите с ЕК продължават при уверението, че окончателното решение може да се вземе в кратки срокове (до няколко дни), ако всички участници в преговорния процес са съгласни, уточняват от министерството.
Предложените спешни мерки от ЕК потвърждават позицията на българското правителство, че е необходима намеса от Брюксел за нормализиране на ситуацията на пазара на селскостопански продукти в най-засегнатите държави, в близост до границата с Украйна, се казва в съобщението на министерството.
Припомняме, че вчера България наложи временна забрана за внос на храни от Украйна с изключение на стоките, които преминават транзит. България официално спря вноса на зърно от Украйна
„На заседанието на служебното правителство прие решение, което ограничава временно достъпа на редица продукти с произход Украйна до територията на България“, обяви на брифинг министърът на земеделието Явор Гечев.

Решението влиза в сила от 24 април и ще действа до 30 юни 2023 г.
Гечев посочи, че България е последвала примера на 3 други държави – Полша, Унгария и Словакия, забранили вноса на хранителни продукти от Украйна.
„С това решение предприемаме стъпка, с която да защитим българските производители веднага“, заяви министърът на икономиката Никола Стоянов.
Забраната се отнася до над 25 стоки. Сред тях са: мека и твърда пшеница; пшенично брашно; семена от слънчоглед; слънчогледово масло; царевица; пчелен мед и пчелни продукти; сурово мляко; сухо мляко; млечен концентрат; орехи; лешници; яйца; птиче месо; свинско месо; овче и козе месо; ръж; ечемик; овесени ядки; сорго; елда; нишестета, инулин, пшеничен глутен; соя; ленено семе; рапица; вино; винен оцет; етилов алкохол.
Забраната няма да бъде прилагана за транзитнопреминаващите стоки през територията на България, ако партидите са в специализирани транспортни средства, запечатани и пломбирани на границата, без разтоварване и претоварването им на територията на страната ни. Забраната не важи и ако в декларацията, придружаваща пратката, се декларира, че крайната дестинация на товара не е България, гласи решението на кабинета.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Служебният кабинет забранява вноса на храни от Украйна
Забраната за внос на украински храни в ЦИЕ: Как Русия може да се възползва?
Руският външен министър ще обсъди зърнената сделка с генералния секретар на ООН

Германското правителство одобри законопроект, с който от 2024 г. се забраняват повечето видове нови отоплителни системи, захранвани с нафта или природен газ. Това обяви германският министър на икономиката Роберт Хабек, цитиран от „Ройтерс“.

Управляващaта коалиция във Федералната република постигна съгласие през миналия месец, че 65 на сто от енергията, използвана в почти всички нови системи за отопление, които ще бъдат инсталирани в Германия от 2024 г., трябва да бъде генерирана от възобновяеми енергийни източници. Това се отнася до отоплителните системи, изградени и в новите, и в старите сгради.
Германия затвори и последните си атомни централи
Този план е част от целта на управляващите във Федералната република, тя да се превърне в „климатично неутрална страна“ до 2045 г.