Липсата на дъжд в Испания изстреля цените на зехтина до рекордни нива, а анализатори предупреждават, че при сухо лято тази година може да се стигне до още по-малка реколта, пише Financial Times.
Цените на зехтина са нараснали с почти 60% от юни насам до около 5,4 евро на кг заради голямата суша в Европа, която миналата година унищожи реколтата от маслини на Стария континент.
Испания – най-големият производител на зехтин, пострада наистина сериозно. Фермерите в страната обикновено произвеждат половината от зехтина в света, но годишното предлагане е спаднало почти наполовина до около 780 000 тона за последните 12 месеца.
„За 20 години в индустрията никога не съм виждал такива цени“, заяви Вито Мартинели, анализатор на зърнените и маслодайните култури в Rabobank. По думите му миналата година беше катастрофална за Испания, а реколтата в Италия „също беше лоша заедно с тази в други средиземноморски страни.
2022 г. се оказа най-сухата година за Италия от 1800 г., спиред данни на компанията за анализи Centro Studi Divulga.

Продължителната суша в Испания поставя под въпрос възстановяването на производството тази година. Миналия месец беше вторият най-топъл март в Испания за този век и вторият най-сух, сочат данни на метеорологичната агенция в страната.
Април се очертава като най-сухия в историята. Испански метеоролог заяви, че „нито капка дъжд“ не е паднала в повече от половината страна за първите 17 дни на април, а дъждовете са с 23% под нормата от октомври – началото на хидрологичната година.
Необичайно сухото време това лято може да задържи цените високи. „Спорадичните дъждове в Андалусия и Испания съвсем не са достатъчни“, отбелязва Кайл Холанд, анализатор на маслодайните култури и растителните масла в компанията за данни Mintec. По думите му маслините се берат в средиземноморските страни между октомври и февруари, което означава, че „ако много скоро нямаме дъжд, отново ще имаме лоша реколта“. „Предлагането на зехтин с добро качество също намалява, тъй като количествата не са големи, а купувачите искат добро качество… Пазарни играчи отбелязват, че с това темпо ще е късмет, ако изпратим остатъка от сезона с добър зехтин“, отбелязва Холанд.
Други не са така притеснени. „Повишаването на цената, особено в Испания, е добра новина, защото най-сетне надпреварата към дъното, което вреди на всички европейски производители и потиска пазара, свърши. В тези условия смятаме, че производителите, които в последните години увеличиха усилията си да защитят биоразнообразието и да произвеждат висококачествени масла, могат най-сетне да получат цената, която заслужават“, смята Давид Граниери, председател на Националния съюз на производителите на маслини.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Криза с храните: Цената на зехтина скочи до небето
Испанският зехтин – жертва на наказателните мита на САЩ

Цената на зехтина расте заради лошото време

Компанията LVMH на най-богатия човек в света Бернар Арно се превърна първата компания, регистрирана в Европа, с пазарна стойност над 500 милиарда долара.
Акциите на компанията се покачиха с близо 0,3% до 903,7 евро през сутрешната европейска търговия, което означава, че LVMH вече се оценява на 456,64 млрд. евро или над 502 млрд. долара.
Притеснението на една от най-успешните български компании: Война на Китай с Тайван
Групата съобщи по-рано този месец, че нейните приходи през първото фискално тримесечие на 2023 г. са достигнали 21,04 млрд. евро или рязък ръст от 17% спрямо съответния период от предходната година, което представлява „отличен старт на годината“.

Приходите на подразделението на модния гигант Selective Retailing пък скочиха с 30%, като тези на Fashion & Leather Goods донесоха приходи от 10,73 млрд. евро – скок с 18% спрямо година по-рано.
В началото на април Бернар Арно, президент на групата LVMH (Louis Vuitton Moet Hennessy), оглави списъка на списание „Форбс“ на най-богатите хора в света през 2023 г. Според информацията в него приходите, печалбите и акциите на LVMH са на рекордно високи нива. По този начин състоянието на Арно се е увеличило с 53 млрд. долара до 211 млрд. долара през последните 12 месеца, което е най-високата печалба сред милиардерите.
 

Парите в обращение у нас нараснаха с 1.87 млрд. лева на годишна база (+7.6%) до общо 26.4 млрд. лева към края на месец март тази година. Въпреки това, темпът на нарастване се забавя осезаемо спрямо по-високите нива, достигнати през предходните две години, става ясно от редовното издание „Преглед на емисионно-касовата дейност на БНБ”, публикувано на официалния сайт на институцията.
В резултат на забавянето в темпа на растеж и благодарение на традиционното свиване на парите в обращение през първите месеци на годината спрямо края на преходната, стойността на монетите и банкнотите, циркулиращи в родната икономика, са намалели с 989.4 млн. лева спрямо декември 2022 година или спад от 3.6% за периода. За сравнение, в края на 2022 година парите в обращение възлизаха на 27.4 млрд. лева. Най-сериозното понижение се отчита през месец януари – спад от 3.1%.
През първото тримесечие на миналата 2022 година бе отчетен два пъти по-висок годишен ръст на стойността на парите в обращение спрямо настоящия прираст, достигайки 15.8% на годишна база или 3.3 млрд. лева повече, спрямо същия период на преходната 2021 година.

В края на март 2023 г. делът на банкнотите в общата стойност на парите в обращение е 97.87%, а на разменните монети – 2.12%. През първото тримесечие на годината делът на банкнотите е намалял с 0.09 процентни пункта за сметка на същото увеличение на дела на разменните монети.

Делът на възпоменателните монети в общата стойност на парите в обращение е 0.01% и се запазва без промяна спрямо края на 2022 година.
Динамика и структура на банкнотите в обращение
В края на март 2023 г. в обращение са 556.7 млн. броя банкноти, които са с 40.0 млн. броя, или с 6.7% по-малко в сравнение с края на 2022 г. За същия период общата им стойност намаля с 3.7%, достигайки към 31 март 25.83 млрд. лева.

Средната по стойност банкнота в обращение в края на първото тримесечие на 2023 г. е 46.40 лв., което представлява увеличение с 1.44 лв. спрямо края на 2022 година.
За едногодишен период стойността ѝ се е повишила с 2.95 лв., или с 6.8%, в резултат от по-високите в сравнение с останалите номинали темпове на нарастване в паричното обращение на броя на банкнотите от 50 и 100 лева.
С най-голям дял (40.52%) в общия брой на банкнотите в обращение в края на първото тримесечие на 2023 г. е банкнотата с номинал 50 лева, като към 31 март в обращение са 225.6 млн. броя банкноти с този номинал. С най-малък дял (5.39%) e броят на банкнотите от 5 лева.
Спрямо края на 2022 г. в структурата по брой на банкнотите в обращение нараснаха дяловете на номиналите от 5, 50 и 100 лева, като най-голямо е увеличението на дела на банкнотите с номинал 100 лева – с 1.41 процентни пункта.
За същия период дяловете на банкнотите с номинална стойност 10 и 20 лева намаляха, по-съществено делът на банкнотите от 20 лева – с 1.63 процентни пункта.
За едногодишен период броят на банкнотите в обращение се увеличи с 4.3 млн. (0.8%), а стойността им с 1.832 млрд. лв. (7.6%).
Запазва се тенденцията от предходните периоди към изпреварващ годишен темп на нарастване в наличнопаричното обращение на броя на банкнотите с високи номинали (50 и 100 лева) в сравнение с останалите номинали.
Спрямо края на март 2022 г. в структурата по брой на банкнотите в обращение нараснаха дяловете на номиналите от 5, 50 и 100 лева, като най-голямо е увеличението на дела на банкнотите от 100 лева – с 2.67 процентни пункта.
Спрямо същия период дяловете на банкнотите от 10 и 20 лева намаляха, като най-много се понижи този на банкнотите от 20 лева (с 3.87 процентни пункта).
В края на март 2023 г. общата стойност на намиращите се извън касите на БНБ банкноти с номинал 100 лева е 11.471 млрд. лв., което е най-големият дял (44.41%) в структурата по стойност на банкнотите в обращение.
Парите в обращение са близо 27 милиарда лева
С най-малък дял (0.58%) е стойността на банкнотите с номинал 5 лева. Спрямо края на 2022 г. в структурата по стойност на банкнотите в обращение нарастване беше отчетено единствено при дела на банкнотите от 100 лева – с 1.71 процентни пункта. За същия период дяловете на номиналите от 10, 20 и 50 лева намаляха в интервала между 0.29 и 0.99 процентни пункта. Делът по стойност на банкнотите от 5 лева в обращение (0.58%) е без промяна спрямо нивото, достигнато към 31 декември 2022 г.
В структурата по стойност на банкнотите в обращение за едногодишен период нарасна единствено делът на банкнотите с номинал 100 лева – с 3.14 процентни пункта. Дяловете на останалите номинали намаляха, като най-съществено е понижението на дела на банкнотите от 20 лева – с 2.34 процентни пункта.
Най-малко за едногодишен период намаля делът по стойност на банкнотите от 5 лева – с 0.03 процентни пункта.
Динамика и структура на монетите в обращение
В края на март 2023 г. в обращение са 3.082 млрд. броя разменни монети, които са с 27.5 млн. броя, или с 0.9% повече в сравнение с броя им в края на 2022 година.

За същия период общата им стойност се увеличи с 1.6 млн. лв., или с 0.3%, и в края на март 2023 г. достигна 559.7 млн. лв. Средната по стойност разменна монета в обращение в края на първото тримесечие на 2023 г. е 0.18 лв. и се запазва без промяна както спрямо края на 2022 г., така също и за едногодишен период.
През първото тримесечие на 2023 г. по-голямо в процентно изражение e нарастването на броя на разменните монети с номинал 1, 2 и 10 стотинки, съответно от 1.1%, 1.5% и 0.9%.
За същия период монетите от 50 стотинки и от 1 лев в обращение са намалели, съответно с 0.1% и 0.02%. На годишна база се запазва общата тенденция към увеличаване на броя на разменните монети в обращение от всички номинали.
Спрямо края на март 2022 г. общият брой на разменните монети в обращение се увеличи със 185.7 млн. (6.4%), а стойността им – с 37.0 млн. лв. (7.1%). На годишна база с най-бърз темп нараства броят на монетите от 2 лева – с 8.4%. В края на март 2023 г. в обращение са 85.6 млн. броя от тях, което представлява увеличение с 6.6 млн. броя.
Броят на монетите от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 стотинки и от 1 лев в обращение нараства в интервала от 5.5% (при монетите от 1 стотинка) до 7.3% (при монетите от 2 стотинки). С най-голям дял (28.40%) в общия брой на разменните монети в обращение в края на първото тримесечие на 2023 г. продължават да са монетите от 1 стотинка. Към 31 март извън касите на БНБ са 875.3 млн. броя с този номинал.
С най-малък дял (2.78%) е броят на монетите от 2 лева. В структурата по брой на разменните монети в обращение спрямо края на 2022 г. дяловете на монетите от 5, 20 и 50 стотинки и от 1 и 2 лева намаляха в интервала от 0.01 до 0.06 процентни пункта, докато дяловете на монетите от 1 и 2 стотинки нараснаха съответно с 0.06 и 0.15 процентни пункта. Броят на монетите от 10 стотинки им определя дял от 11.44%, колкото беше и в края на 2022 година, посочват от БНБ.
За едногодишен период в структурата по брой на разменните монети в обращение дяловете на монетите от 1, 5 и 10 стотинки намаляха в интервала от 0.04 до 0.25 процентни пункта, а дяловете на монетите от 2, 20 и 50 стотинки и от 2 лева се повишиха в интервала от 0.01 до 0.22 процентни пункта.
Използваме все повече банкноти от 50 лева и 100 лева
Към 31 март 2023 г. броят на монетите от 1 лев извън касите на БНБ им определя дял от 5.90%, колкото беше и в края на март 2022 г. Нарастването на общата стойност на разменните монети в обращение е функция на увеличаващия се брой на монетите извън касите на БНБ, като основен принос за това имат разменните монети от най-високите номинали.
Общата стойност на монетите от 1 лев в обращение в края на март 2023 г. е 181.8 млн. лв., което представлява най-големият дял (32.48%) в структурата по стойност на разменните монети в обращение. С най-малък дял (1.56%) е стойността на монетите от 1 стотинка.
В структурата по стойност на разменните монети в обращение спрямо края на 2022 г. дяловете на монетите от 50 стотинки и от 1 лев намаляха съответно с 0.05 и 0.10 процентни пункта, докато дяловете на монетите от 1, 2, 10 и 20 стотинки и от 2 лева нараснаха спрямо същия период в интервала от 0.01 до 0.04 процентни пункта.
Стойността на монетите от 5 стотинки в обращение им определя дял от 3.08%, колкото беше и в края на 2022 г. За едногодишен период в структурата по стойност на разменните монети в обращение нараснаха дяловете на монетите от 2 стотинки и от 2 лева, съответно с 0.01 и 0.36 процентни пункта. Намалението на дяловете на номиналите от 1, 5, 10 и 50 стотинки и 1 лев е в интервала от 0.02 и 0.20 процентни пункта. Стойността на монетите от 20 стотинки в обращение им отрежда дял от 10.41%, колкото беше и в края на март 2022 година.

83% от децата в България, живеещи в домакинства с ниско ниво на образование, изпитват материални лишения. Това отрежда на страната ни предпоследно място в Европейския съюз в това отношение, като единствено Румъния изпъква с по-висок дял (85% от децата), става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат за 2021 година.
Като цяло 39% от децата под 16-годишна възраст в ЕС, живеещи в домакинства с ниско ниво на образование (начално и по-ниско от начално образование), са изпитвали материални лишения. Редом до Румъния и България в това отношение застава и Унгария с цял от 78% от децата, живеещи в ниско образовани домакинства.
Какво е почасовото заплащане в страните от Европейския съюз?
Страните в ЕС, където над 50% от децата в домакинства с ниско образование, страдат от материални лишения, възлизат на 10 броя. Освен Румъния, България и Унгария в тази група влизат още Словакия (70%), Чехия (63.7%), Кипър (61.4%), Литва (59%), Ирландия (55.9%) и Словения (52.5%).
Държавите с най-нисък дял на децата, живеещи в домакинства с ниско образование, които изпитват материални лишения са Полша (9.1%), Германия (15.8%), Естония (16.4%), Люксембург (21%), Швеция (21.5%), Малта (22.2%), Финландия (22.3%), Хърватия (29.5%) и Дания (32.5%).
България се нарежда на второ място в ЕС и по най-висок дял на децата, живеещи в семейства с висока степен на образование, които изпитват материални лишения.
Висшето образование в България: Колко печелят завършилите и колко от тях се реализират?
Според данните, този дял у нас възлиза на 11.8%, като единствено в Гърция се наблюдава по-висок дял (16.1%). Преди Гърция и България се нареждат още Кипър (10%), Испания (8.2%), Румъния (6.3%), Ирландия (6.2%), Белгия (4.9%) и Франция (4.4%). Средното ниво за ЕС възлиза на 3.8%.

Лидери в това отношение в ЕС са Словения (0.3%), Чехия (0.6%), Швеция (0.8%), Полша (0.9%), Хърватия (1.5%), Естония (1.6%), Финландия (1.6%) и Германия (1.9%).

Цените на плажните принадлежности в разположените до нас държави са сходни на тези у нас с единствената разлика, че в чужбина, на местата където се налага да се плаща отделно, таксата е доста по-висока, отколкото на Българското Черноморие.
Това обаче не е задължително навсякъде. Например в Северна Гърция има много плажни ивици без спасители, но навсякъде, където е възможно, са поставени чадъри и шезлонги, които в повечето случаи са безплатни.
Обикновено става ясно, когато са собственост на заведения и за да се използват трябва консумация. Цените на консумацията в тях са близки до тези в България, като често дори са и по-ниски, пише „24 часа“.

Не такава е ситуацията обаче в южните гръцки курорти, където особено по островите всяко нещо се плаща. Там цените са доста по-високи, като кафето е най-малко 3-4 евро, 500 мл. минерална вода – 2 евро, а средно голям сандвич – 4-5 евро.
Друга категория са плажовете, близо до които на първа линия има големи хотели. Тогава обикновено плажните принадлежности са собственост на хотелите и са включени в цените на нощувката. Достъпът до плажовете е свободен както навсякъде в Европа, но ако не сте гост на хотела, ви очакват много високи цени. В Аспровалта, Санторини, Миконос и останалите острови таксите често варират от порядъка на 80-100 и дори 150 евро на ден.
В Хърватия тези такси имат много по-големи колебания – от 4,50 до 400 евро. За най-високата такса съобщи наскоро хърватският сайт Dnevnik, но тя важи само за плажовете на Хвар, дадени на концесия. В Хърватия също като в Българоя плажовете имат и свободни зони, на които човек може да разгъне свой чадър в пясъка, но там винаги са най-неудобните места по плажовете.

Това лято плажуващите в Италия ще са приятно изненадани – правителството прие таван на цените на плажните принадлежности. Границата не е точно фиксирана, а зависи от местоположението на плажа и от допълнителните услуги, които се предлагат.
Решението беше провокирано от масови оплаквания на италианците от високите цени, които на много плажове са стигнали 100 евро за чадър и още 100 евро за шезлонг на ден. Това е реакцията на собствениците на плажовете, след като пандемията намали силно печалбите им.

Обикновено в Италия сянката на плажа струва 10-15 евро, стига да не е собственост на заведение или хотел. Ако е така, всеки може да ги ползва безплатно, защото се счита за гост на заведението. В Италия има и много луксозни плажове, на които вместо чадъри се предлагат минипалатки с плътен покрив, дори нещо като бунгала на плажа. Естествено, наемането им излиза по-скъпо – 40-50 и над 50 евро на ден.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
100 лева за шезлонг и чадър на морето
Каква ще е цената на сянката по морето?
Солени цени за сянката на Черноморието