Платформата за общи покупки на природен газ в ЕС започва да набира оферти от днес, 25 април. Това е първият опит на общността да преговаря с трети страни на енергийния пазар, възползвайки се от мащаба.
Оферти на купувачи и продавачи ще бъдат набирани до 2 май в специално създадената платформа, администрирана от Prisma. Очакванията са, че заявките да бъдат обработени до края на май, а първите доставки да бъдат направени през юни, т.е. в началото на подготовката за новия зимен сезон.
Максималната продължителност на договорите е 12 месеца.
През 2022 г. страните от ЕС се конкурираха помежду си, за да нагнетят достатъчно количества газ в газохранилищата си, заради опасенията за зимните доставки и насоките на ЕК за резерви от поне 15% от годишното потребление. Това, заедно с несигурността около действията на „Газпром“, доведе до рекордни цени на газа в Европа. С предложението за общи покупки от Брюксел целят да избегнат повторение на същия сценарий за новия сезон. „Газпром“ отново с мрачни прогнози и заплахи към Европа за следващата зима

Топлата зима намали значително напрежението на пазарите и цената на природния газ на нидерландската борса TTF затвори сесията в понеделник, 24 април на ниво от 39,90 евро/MWh. За сравнение в края на август 2022 г. беше постигната цена от 350 евро/MWh. В последните 10 дни обаче търговията се задържа на нивото около и малко над 40 евро/MWh. Известна несигурност обаче носи предстоящото лято на фона на сушата в Западна Европа. 
Оферти на платформата за общите покупки могат да се подават само от регистрирани потребители. Те вече са над 800 и сред тях са и българските „Булгаргаз“, „Булгартрансгаз“ и операторът на IGB. На този етап обаче няма яснота дали „Булгаргаз“ ще участва в търговете, защото компанията вече осигури целия нужен газ за 2023 г., включително и количествата за нагнетяване в газохранилището край врачанското село Чирен. ЕС с нов удар по Русия в доставките на газ
Като цяло има скептицизъм сред анализаторите дали платформата ще проработи – основният въпрос е как ще се стимулират големите потребители да преговарят за газ през нея, а тяхното участие е ключово за намаляване на цените. Малките компании действително могат да получат ползи от мащаба, но дали ще се случи, е трудно да се предскаже. „Всичко изглежда основно политика“, коментира анализаторът Катя Яфимова от Института за енергийни проучвания към Оксфордския университет, цитирана от Bloomberg.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕС насрочи първия търг за общи покупки на природен газ
Страна членка на ЕС внася рекордни количества втечнен газ от Русия
Американски петролен и газов гигант иска да доставя повече газ в Европа

Пазарът на имоти в България продължава да върви надолу и в началото на 2023 г. С общо 9% спада броят на сделките  в страната през първите три месеца на годината в сравнение със същия период на 2022 г., показват данните от Имотния регистър.
За този период са изповядани общо 44 461 сделки. През първото тримесечие на 2022 г. те са били 48 875. 
Още : Цените на жилищата в София започнаха да падат
За сравнение, през последните три месеца на 2022 г. спадът в броя на сделките беше с 10.4% на годишна база, а през третото тримесечие със 7.3%. Тогава бе отбелязан и първият спад на годишна база.
Най-голям спад – с една четвърт, има в броя на сделките в Стара Загора, следвани от тези във Варна, където те намаляват спрямо първото тримесечие на предходната година с 19%.

В София спадът е с 12%, толкова е и в Русе, а в Бургас – с 9%.
Цените на имотите у нас се покачиха твърде много през последните две години и това принуди част от участниците на пазара да се оттеглят заради невъзможност да си осигурят толкова високо финансиране.
 
 
 
 
 
 

ЕС и Япония се противопоставят на предложението на САЩ страните от Г-7 да забранят напълно износа за Русия като част от преговорите преди срещата на върха на най-развитите икономики в света.
Изявление на лидерите от Г-7 за срещата им в Хирошима следващия месец, включва обещание за замяна на сегашния режим на секторни санкции срещу Русия с пълна забрана на износа с няколко изключения, предава Financial Times, като се позовава на документи, с които разполага. Пълната забрана за износ ще включва изключения за селскостопански, медицински и други продукти.
Предложението е направено от САЩ, според два официални източника на финансово издание. То идва на фона на нарастващото разочарование във Вашингтон от настоящата система, пълна с „вратички“, позволяващи на Русия да внася западни технологии.
Представители на Япония и на страни от ЕС обаче са предположили на подготвителна среща миналата седмица, че подобен ход няма да е осъществим, съобщават за Financial Times три запознати с дискусиите лица. „От наша гледна точка това не е възможно“, посочи едно от официалните лица, пожелало анонимност. Въпреки санкциите: В кои сектори ЕС продължава да прави бизнес с Русия?
Съветът за национална сигурност на Белия дом (NSC) не коментира разговорите с партньорите от Г-7, но заяви, че САЩ „ще продължат да търсят начини да държат Русия отговорна за войната в Украйна“.

„В координация с нашите партньори от Г-7 сме въвели най-големия набор от санкции и действия за контрол на износа, налагани някога на голяма икономика. Тези действия имаха голямо въздействие, подкопавайки способността на Русия да финансира и води своята несправедлива война“, заяви говорител на NSC.
Несъгласието за предложената от САЩ мярка подчертава липсата на допълнителни опции, достъпни за лидерите на Г-7, тъй като те се стремят да увеличат икономическото наказание на Русия след 14 месеца война и след редица санкционни мерки, предназначени да отрежат огромни части от руската икономика от западния внос на технологии, машини и финанси.
Премахването на укриването и заобикалянето на санкциите от трети страни е основният фокус на САЩ, Обединеното кралство, ЕС и други съюзници, с повишен натиск върху държави като Турция, ОАЕ и страни в Централна Азия, които увеличиха търговията си с Русия след налагането на западните санкции. Въпреки санкциите: Русия е натрупала милиарди долари в чужбина

Лидерите на Г-7 ще се срещнат в Хирошима на 19 май за 3-дневна среща на върха, фокусирана върху ефектите от войната в Украйна, икономическата сигурност, зелените инвестиции и Индийско-тихоокеанския регион.
ЕС, член на Г-7 заедно със САЩ, Обединеното кралство, Франция, Германия, Италия, Япония и Канада, изисква всичките му 27 страни членки да постигнат съгласие за политиката на санкции.

ЕС се споразумя за 10 пакета от санкции срещу Русия от февруари 2022 г., но след седмици на спорове между страните членки, някои от които си осигуриха изключения за индустриите си, заплашвайки да наложат вето на въвежданите ограничения.
Замяната на този санкционен режим с пълна забрана на износа за Русия, но плюс въвеждане на изключения, ще рискува отново възникването на тези дебати и потенциално отслабване на съществуващите мерки, смятат източниците на FT.
Други по-малко оспорвани предложения, изброени в проектоизявлението от предстоящата среща на Г-7, които могат да се променят преди срещата на върха, включват мерки за ограничаване на „избягването и заобикалянето“ на вече наложените санкции и срещу тези, които „съзнателно подкрепят финансирането на войната на Русия“, включително посредници на финансови трансакции. 
Страните от Г-7 също ще продължат да намаляват своя руски енергиен внос и ще предотвратят „повторното отваряне на пътища, които преди това бяха затворени заради използването от Русия на енергията като оръжие“, се казва още в проектоизявлението. Лидерите ще обявят също и планове за въвеждане на „механизъм за проследяване“ на руските диаманти, за да намалят печалбите на Кремъл от износа им.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Руският износ се е свил сериозно през първото тримесечие
Русия измисли нов начин да взима пари от западните компании
Казахстан затяга търговския режим заради Русия