Към днешна дата се очаква цената на природния газ през месец май да бъде 79-80 лева за мегаватчас, което е намаление с над 18 процента спрямо настоящия месец. Това каза изпълнителният директор на „Булгаргаз“ Деница Златева по време на днешното открито заседание на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
То бе за обсъждане на доклад относно заявление от обществения доставчик от 10 април за утвърждаване на цена за май, по която да продава природен газ на крайните снабдители и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия.
Германия забранява отоплението с нафта и газ
„Окончателната цена ще внесем на 1 май, но в този диапазон ще бъде цената за месец май“, заяви Златева. 

Изпълнителният директор на „Булгаргаз“ посочи, че това е с 10-11 лева под внесената цена на 10 април (90,10 лева за мегаватчас).
Актуализираната цена за следващия месец ще бъде внесена на 1 май до 10:00 часа, обяви Деница Златева. По-късно през деня КЕВР на закрито заседание ще вземе решение за цената на природния газ за следващия месец, информира председателят на КЕВР Иван Иванов.
КЕВР утвърди цена на природния газ за април от 98,16 лева за мегаватчас, без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС. Това означава, че предложението на „Булгаргаз“ за май е с 8,21 процента по-ниска цена от утвърдената регулирана цена за април.
На въпрос на председателя на КЕВР Иван Иванов, Деница Златева отговори, че към днешна дата се очаква цената за юни да бъде с около 3-4 процента по-ниска от тази за месец май. 
Няма никакви проблеми с доставките на природен газ до края на годината, изтъкна изпълнителният директор на „Булгаргаз“.

Докато едни държави се опитват да национализират природните си ресурси, други могат да се възползват от това и да спечелят преимдтво пред конкурентите си в световното съревнование на полето на добива на литий. Аржентина, страна измъчвана от над 100% инфлация, може да се окаже един от големите победители.
В северните планински части на Аржентина, редица проекти за добив на литий съвсем скоро ще започнат да функционират, отприщвайки вълна от продукция, която има ключово значение за производителите на електрически превозни средства по света. Очакванията са, че аржентинският добив на литий, който е основна суровина в производството на батерии, може да скочи тройно през следващите две години, предава Reuters.
Аржентина, която е четвъртият най-голям производител на литий в света и се намира в зоната на така наречения „литиев триъгълник”, привлича инвестиции от множество минни компании от Канада до Китай. Това се случва на фона на вълната от държавни решения в региона, насочени към национализация на местните индустрии за добив на литий.
Съседната страна Чили, която е топ производителят на литий в региона, обяви планове през миналата седмица за ръководен от държавата модел за публично-частно партньорство, което от своя страна може да има негативен оттенък върху инвеститорите по света. Боливия от своя страна отдавна поддържа стриктен контрол над огромните си залежи от литий, който в по-голямата си част остават все още неразработени. Мексико пък още през миналата година национализира находищата си на литий.
Чили национализира огромната си литиева индустрия
В Аржентина, въпреки че държавната енергийна компания YPF започна проучвания за находища на литий през миналата година, секторът основно се движи от частни предприятия и редовно одобряване на нови проекти, тъй като правителството се опитва да набави повече валута от износ чрез минната дейност – една от малкото светлини в тунела за закъсалата икономика на страната.
„Аржентина предоставя концесии за проекти през последните 10 години”, казва Франко Миняко, президент на Аржентинската камара на минния бизнес. „Поради това днес имаме тези нива на развитие и инвестиции в литий, както и шансът за растеж”, добавя той.

Миняко предвижда, че настоящият аржентински добив на литиев карбонат, достигащ 40 000 тона, може да скочи тройно до 120 000 тона през 2024-2025. При подобно развитие на обстоятелствата Аржентина ще изпревари Китай на това поле и ще се доближи до Чили, която понастоящем добива 180 000 тона на година.
Увеличението може да бъде подхранено от новите проекти, които скоро ще започнат да функционират, в допълнение към двата настоящи проекта, които вече произвеждат. Аржентина има шест литиеви проекта, които са в процес на реализация и 15 в напреднал етап на проучване или осъществимост, посочва Миняко.
Слeд гигантското находище на литий: Иран – втори в света по находища
Това контрастира с Чили, където индустрията е доминирана от установените играчи SQM и Albemarle, а новите проекти са малко на брой.
В Боливия правителството наскоро даде съгласие за нов проект на китайския консорциум.
Увеличението на добива в Аржентина може да дойде от два конкретни проекта – на щатската компания Livent и мина, оперирана от австралийската Allkem. Очакванията са и двата проекта да увеличат продукцията ди 42 500 тона през идните години.
Към тях може да се присъедини друг проект, притежаван от китайската Ganfeng Lithium Co и канадската Lithium Americas Corp , който се очаква през втората половина на 2023 година да стартира производство с капацитет 40 000 тона литиев карбонат.
Богати залежи, различни стратегии
Аржентина, Боливия и Чили се намират над половината световни резерви на литий. Но стратегиите за развитието се различават.
„Аржентинският литиев сектор се движи чрез децентрализация, пропазарна стратегия”, казва Бенджамин Гедан, директор за Латинска Америка в The Wilson Center, добавяйки, че за разлика от Аржентина, секторът в Боливия е бил „многократно блокиран в резултат на прекомерен държавен контрол.”
По думите му, Чили навярно е намерил „разумно средно положение” с модел, базиран на публично-частно партньорство, който ще наложи държаен мажоритарен контрол над всички нови литиеви проекти, но все пак ще остави частният бизнес да играе ключова роля.
Мексико национализира добива на литий
Вълната от държавна намеса в сектора провокира разговори сред официални лица за създаването на литиева организация, подобна на ОПЕК, но според анализатори това е нереалистично с оглед разликите между различните модели, прилагани в отделните страни и нивата на развитие.
Аржентина от своя страна е изправена пред предизвикателства, сред които икономическа криза, висока инфлация и капиталов контрол, което прави ситуацията сложна за бизнеса, докато в същото време страната е изправена пред избори през октомври, придавайки политическа несигурност на цялата картинка.
Проектите за добив на литий обаче могат да донесат редица ползи и дори да провокират изпреварване на основни конкуренти. Според анализатори, има малка вероятност Аржентина да изпревари Чили, но някои се целят високо.
Китай и Русия хвърлиха око на природните богатства на Афганистан
„Днес Чили произвежда и изнася много повече литий от Аржентина“, каза Натача Изкиердо, анализатор в консултантската компания ABCEB. „Но ако проектите, които имаме тук днес, се осъществят, Аржентина може да я изпревари.“

Стартиращи и други високотехнологични фирми ще могат да кандидатстват за финансиране през Фонда за иновации на НАТО, който ще е с ресурс от 1 млрд. евро. Министерството на иновациите и растежа подпомага развитието на иновациите в областта на отбраната и сигурността като важен сектор, който дава добавена стойност на българската икономика. Това заяви заместник-министърът на иновациите и растежа Стефан Савов по време на информационен ден, посветен на Фонда на НАТО за иновации и Ускорителя за иновации в отбраната в Северния Атлантик (DIANA).
Савов подчерта, че участието на България във Фонда за иновации на НАТО и Ускорителя в областта на иновациите в отбраната в северния Атлантик – DIANA -дават много добри възможности за финансиране на българските компании от сектора. По думите му, Фондът ще инвестира 1 милиард евро през следващите петнадесет години в стартиращи предприятия на ранен етап, разработващи нововъзникващи и революционни технологии (дълбоки технологии). Той призова българският бизнес да бъде активен и да кандидатства за финансиране на разработките си.
Военните разходи в света нараснаха драстично, цифрите са шокиращи
„Фондът на НАТО за иновации и Ускорителя DIANA ще дадат възможност на българските стартиращи и високотехнологични компании да се интегрират в мащабния пазар на Алианса и да се възползват от инструментите за подкрепа, които ще позволят ускоряване и подпомагане на разработките им, които по-бързо да стигнат до пазара“, обяви той. Савов допълни, че се очаква работата на Фонда да започне по време на срещата на върха на НАТО през юли във Вилнюс.
„Министерството на иновациите и растежа в партньорство с останалите заинтересовани институции и страни, ще направи всичко възможно, за да насърчи участието на български фирми и изследователи, за да могат техните идеи да намерят подкрепа и пазар“, увери присъстващите той.

Събитието се организира от Министерството на иновациите и растежа и Министерството на отбраната и на него представители на МИР, Борда на директорите на ускорителя DIANA, Института „Големи данни в полза на интелигентното общество“ GATE към СУ „Св. Климент Охридски“ и Института по отбрана „проф. Цветан Лазаров“, запознаха участниците в срещата с целите и приоритетите на двете инициативи, като бяха обсъдени и следващите стъпки и предстоящите възможности за участие. В събитието участие взе и заместник-министърът на отбраната Теодора Генчовска.
Фондът на НАТО за иновации е финансово партньорство между участващите към момента 22 съюзници от НАТО като ограничени партньори и орган за управление на инвестициите, създаден специално за този фонд. Фондът на НАТО ще подкрепи стартъпи и други високотехнологични фирми, съобразени със стратегическите цели на Алианса. DIANA ще се съсредоточи върху високите технологии, които НАТО определи като приоритети, включително: изкуствен интелект, обработка на големи данни, квантови технологии, автономия, биотехнология, нови материали и космос.
Създаването на DIANA и Фонда за иновации на НАТО са част от подхода на НАТО за насърчаване и защита на иновационните екосистеми на съюзническите нации. Тези допълващи се инициативи са предназначени да се ангажират на ранен етап с дълбоко технологичните стартиращи общности на Алианса. Заедно DIANA и Фонда на НАТО за иновации ще популяризират набор от таланти и технологии и ще стимулират приемането им от крайните потребители в правителствата и армиите на НАТО.
 
 

Hyundai Motor Group и SK On ще инвестират до 5 млрд. долара в производство на електромобилни батерии в Северна Америка, тъй като зелените амбиции на президента на САЩ Джо Байдън насърчават компаниите по веригата на доставки на електромобили да пренасочат инвестиционните си планове, пише Bloomberg.
Южнокорейските фирми ще имат равни дялове в завода, който ще бъде построен в окръг Бартоу, Джорджия. Очаква се съоръжението да произвежда батерийни клетки за електрически коли от средата на 2025 г.
Заводът ще разполага с годишен производствен капацитет от 35 GWh, което ще е достатъчно да покрие търсенето на 300 000 електромобила.
Съвместното предприятие „допълнително ускорява усилията на групата за електрификация и укрепва позицията ѝ като електромобилен лидер на американския пазар със стабилни доставки на батерии“, изтъква Hyundai. През ноември автомобилният производител подписа меморандум за разбирателство със SK On за осигуряване на доставки на батерии за Северна Америка.
Партньорът Hyundai Mobis ще сглобява батерийни пакети, като използва клетки от планирания завод, след което ще ги доставя на производствените мощности на Hyundai Group в САЩ за изграждане на модели, като Ioniq 5, Kia EV6 и Genesis GV60.

Законът за намаляване на инфлацията (IRA), подписан от Байдън през август, осигурява широкомащабни субсидии за нисковъглеродни индустрии, особено чрез данъчни облекчения и стимули за производството. Редица глобални производители на автомобили и производители на батерии засилват инвестиционните си планове в САЩ, където определени електромобили ще отговарят на условията за пълна федерална помощ от 7500 долара, свързани с използваните в батериите суровини.
Hyundai беше сред автомобилните производители, изключени от пълния размер на федералната помощ, тъй като не изпълни важните изисквания за наличието на действащ завод за електромобили в САЩ. Компанията смята да въведе в експлоатация завода за електромобили в Джорджия още в края на 2024 г.
Освен това Hyundai Motor обяви печалба за първото тримесечие, която надмина прогнозите на анализаторите.
Оперативната печалба на концерна за периода януари-март нараства с 86% на годишна база до 3,6 трлн. вона (2,7 млрд. долара), като надминава средната оценка от 2,8 трлн. вона на анкетирани от Bloomberg анализатори. Приходите се повишават с 25% до 37,8 трлн. вона.
„Силните продажби се дължат главно на подобряването на производството, тъй като доставките на чипове и компоненти се стабилизираха в световен мащаб“, изтъква Hyundai. Компанията отчита „постоянни външни фактори, като ускорената инфлация, колебанията при разходите за суровини и лихвените проценти заради геополитически проблеми“.

Автопроизводителят обяви план да отменя по 1% от своите акции всяка година до 2026 г., за да увеличи максимално стойността за акционерите.
Анализатори очакват рекордна печалба за Hyundai за 2023 г., тъй като облекчаването на натиска върху глобалната верига на доставки възстановява инвентара, помрачен по време на пандемията.
„Hyundai разширява пазарния си дял особено в Югоизточна Азия с гамата си от електрически автомобили и SUV модели“, отбеляа Кота Юдзава, анализатор в Goldman Sachs Group.
Глобалните продажби на дребно на Hyundai за първото тримесечие растат с 3,6%. Продажбите в Европа се увеличават с 1,5%, а тези в Северна Америка отчитат ръст от 13%. В Китай продажбите на дребно се повишават с 8%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Tesla изгражда нов завод за батерии Megapack в Китай
Автомобилен гигант обучава хиляди работници да правят електромобили
Къде Hyundai иска да продаде завода си в Русия?
Южна Корея влага над 200 млн. евро в автоиндустрията на Унгария