Русия пое контрола върху комуналните услуги, собственост на финландската компания Fortum Oyj и германската Uniper SE. Това е първият подобен ход от Кремъл в отговор на замразяването на руски активи от европейските страни заради войната в Украйна, съобщава Bloomberg.
Късно във вторник руският президент Владимир Путин подписа указ, който позволява на правителството да въведе „временен“ държавен контрол върху активите на компании или лица от „неприятелски“ държави, включващи САЩ и съюзниците им, в отговор на подобни действия или заплаха от тези страни.
Според Федералната агенция за управление на държавната собственост, правителственият орган, който ще управлява активите, собствеността върху активите не е засегната.
Единствените активи, изброени досега в допълнение, са дял от 83,7% на германската Uniper в Unipro PJSC и дял от 98,2% на Fortum в местното поделение Fortum PJSC. И двете компании се опитаха да продадат дяловете си, след началото на войната в Украйна, но бяха блокирани от Кремъл, който забрани на чуждестранните инвеститори да продават руски активи без специално разрешение и такива продажби изискваха голяма ценова отстъпка.

Миналата година Русия заплаши да конфискува активите на чуждестранни компании, след като Германия пое контрола върху местния клон на газовия гигант „Газпром“, който по-късно национализира. Правителството на канцлера Олаф Шолц също конфискува рафиниращи активи, част от собствеността на санкционираната Русия петролна компания „Роснефт“.
„Външният мениджър получава правомощия, позволяващи му да гарантира ефективността на предприятията в съответствие с тяхното значение за руската икономика“, гласи съобщението на руската агенция за държавна собственост. Първоначалният собственик „вече няма право да взема управленски решения“, се казва още в него.
С постановлението се въвежда временно външно управление за всеки отделен случай, като при нужда списъкът на активите може да се разшири. Споразумението може да бъде прекратено само с президентски указ.
Финландската компания Fortum заяви, че няма официално потвърждение за хода на Русия или възможните последици от него за активите и ще публикува коментар, когато има повече информация.
Компанията, контролирана от финландската държава, беше сред най-големите чуждестранни инвеститори в електроенергийния сектор на Русия със 7 топлоелектрически централи в района на Урал и Западен Сибир и най-голямото портфолио от вятърни и слънчеви мощности в страната. През май 2022 г. тя обяви план за продажба на активите, но процесът спря, тъй като Кремъл не одобри сделките.

Германската Uniper пък регистрира по-рано тази година загуба от 4,4 млрд. евро от руското си подразделение Unipro, заявявайки, че вече не контролира операциите в дъщерното дружество. Германската компания се опитваше да продаде Unipro и заяви през февруари, че е намерила руски купувач, но сделката беше замразена в очакване на одобрение от Путин. Без руския газ: Най-големият вносител на газ в Германия обяви рекордна загуба
Uniper от своя страна е бивша дъщерна компания на Fortum и беше поета от германската държава през 2022 г., за да предотврати нейния колапс.
Досега Fortum е отписал 1,7 млрд. евро на своите активи.
„Fortum няма вероятност да си възвърне контрола върху активите в Русия, освен ако няма „фундаментална промяна в политическия пейзаж“, което в момента изглежда „малко вероятно“ в краткосрочен или средносрочен план“, смята анализаторът на Danske Bank Якоб Магнусен, цитиран от Bloomberg.
„Тъй като Fortum вече не контролира официално руските си активи, ние виждаме добър шанс някои инвеститори вече да са готови да инвестират във Fortum, тъй като експозицията в Русия може да не е пречка от гледна точка на ESG (обща рамка за разглеждане на въздействието на компанията върху околната среда и обществото, както и на качеството на корпоративното ѝ управление)“, добави Магнусен.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Енергийната криза: Удължиха живота на два ядрени реактора до 2050 година
Финландия дава „Газпром“ на съд заради плащането в рубли
Най-големият вносител на газ в Германия заведе дело срещу „Газпром“

Белгия е лидер сред индустриализираните страни по тежест на данъците и социалноосигурителните вноски върху спечелените доходи. Там средностатистическият служител трябва да плаща по-високи данъци и вноски дори от този в Германия, сочи годишното проучване на данъчната и осигурителната тежест в страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в която са индустриализираните държави.
Според проучването през 2022 г. 53% от средната заплата на сам човек в домакинство в Белгия са били платени като данъци и социалноосигурителни вноски. За втората в класацията – Германия, ставката възлиза на 47,8%. За служител, живеещ сам и получаващ средна заплата, данъчният натиск варира от 53% в Белгия до 0% в Колумбия през 2022 г., а средно за ОИСР е 34,6%.
Тези цифри включват данъка върху доходите, който трябва да се плати и социалните вноски, които плащат работниците и работодателите. Ако се вземат предвид само данъкът върху доходите и вноските на работниците, тежестта се променя незначително. И тогава Германия остава на второ място.
Противно на това, което се твърди, според ОИСР тежестта върху семействата в Германия също е висока. Семейство с две деца, в което и двамата съпрузи работят, трябва да отстъпи средно 40,8% от доходите си на държавната хазна под формата на данъци и вноски. Тук също тежестта е по-голяма само за белгийските семейства, където ставката е 45,5%, а средната за ОИСР възлиза на 29,4%. За анализа си организацията е сравнила данните на 38 свои членки.

След като през 2022 г. инфлацията достигна най-високото си ниво за последните 30 години, според новия анализ на ОИСР ефективните данъчни ставки са нараснали в повечето страни от организацията при различни нива на доходите и типове домакинства, със сериозно увеличение за семействата с деца, особено при по-ниските нива на доходите.
Различните подходи на държавите от ОИСР към индексирането на данъчните системи и системите за обезщетения спрямо инфлацията разкриват, че 17 държави от ОИСР автоматично коригират системите за облагане на доходите на физическите лица в съответствие с инфлацията, а останалите 21 правят това по преценка. Социалноосигурителните вноски и паричните обезщетения се коригират автоматично съответно в 21 и 19 държави.
В доклада се подчертава, че домакинствата с ниски доходи и деца са най-уязвими от повишението на ефективните им данъчни ставки, когато данъчните системи и системите за обезщетения не са изцяло съобразени с инфлацията.
Докладът се фокусира върху сравнението между страните на данъчното облагане върху труда – дефинирано като общите данъци върху заплащането, плащани както от работниците, така и от работодателите, минус семейните помощи, като дял от разходите за труд. В анализа се разглеждат 8 различни типа домакинства, различаващи се по ниво на доходите и състав.

Средно за ОИСР данъчното облагане за самотен родител, който получава 67% от средната работна заплата, се е увеличил с 1,6 пр. п. между 2021 и 2022 г. до 16,6% – най-голямото годишно увеличение от 2000 г. за всеки от 8-те вида домакинства, обхванати от доклада. За двойка с 2 деца с един работещ родител, получаващ средната работна заплата, средният данъчен натиск от 25,6% през 2022 г. има повишение с 1,1 пр. п. спрямо 2021 г. – най-голямото увеличение за този тип домакинство от 2000 г.
Докладът Taxing Wages 2023 позволява сравнение между отделните държави на разходите за труд и цялостната позиция по отношение на данъците и осигуровките в ОИСР. В него се анализира данъкът върху доходите, плащан от наетите лица, паричните обезщетения, получавани от работещите семейства, и свързаните с тях социалноосигурителни вноски и данъци върху заплатите, плащани от наетите лица и работодателите, ключови фактори, когато хората обмислят възможностите си за заетост, а предприятията вземат решения за наемане на служители.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ОИСР с мрачна прогноза за световната икономика през 2023 г.
В Германия: Средната класа се топи, бедните са все повече
САЩ вдигат драстично данъците за милиардерите

През 2022 г. линията на бедност общо за страната e 525.92 лв. средномесечно на лице от домакинство, а под този праг са били близо 1,57 млн. българи. Това означава, че бедни са 23% от хората у нас или почти всеки четвърти, показват данни на Националния статистически институт.
През 2022 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 – 64 години остава непроменен спрямо предходната година – 10%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 3.2 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Още: Ето колко пари са нужни на българина за нормален живот, сумата е сериозна
Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност – с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява.
Общо 42% от българите казват, че не са в състояние да поемат неочаквани финансови разходи. 20% или всеки пети нашенецът казва, че не може да си позволи консумация на месо и риба всеки втори ден.
Близо 40% казват, че трудно биха си подновили мебелировката у дома, а 26% споделят, че не могат да си позволят подмяна на износени дрехи с нови.

През 2022 г. 25.9% от децата на възраст 0 – 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 1.7 процентни пункта повече спрямо 2021 година.
Линията на бедност за 2022 г. нараства спрямо 2021 г. в повечето области. С най-голямо нарастване са областите Стара Загора (с 21.6%), Ямбол (с 19.4%), Варна (с 18.8%), Хасково (с 15.6%), София (столица) (с 13.5%) и Враца (с 10.2%).
Намаление в размера на линията на бедност спрямо предходната година се наблюдава в областите Плевен (с 13.9%), Шумен (с 11.4%), Разград (с 10.1%), Бургас (с 3.6%), Пловдив (с 2.4%) и Благоевград (с 0.6%)