В пенсионен фонд на Парламента на ЕС има дупка от 300 млн. евро

Данъкоплатците в ЕС скоро ще трябва да плащат по 23 млн. евро годишно за спасяване на пенсионна схема за стотици бивши европейски депутати, която е на път да се разпадне.
Високопоставени служители на Европейския парламент се надпреварват да спасяват наследения пенсионен фонд, който изпитва недостиг от 308 млн. евро и може да свърши парите си още през 2024 г., пише „Политико”.
„Фондът скоро ще изчерпи капитала си“, се казва във вътрешен документ, изготвен от висшия държавен служител на Парламента Алесандро Чиокети, в който се казва, че фондът, от който се възползват стотици бивши депутати от ЕС, е изправен пред „драматично финансово положение“.
Високопоставени членове на ЕП обсъдиха документа на закрито заседание в Страсбург в понеделник миналата седмица, но все още не са решили какво да предприемат, разкрива изданието.
„Вариантът да не се предприемат никакви действия по въпроса явно не е обсъждан“, заяви говорител на ЕП.
Парламентът създаде схемата за допълнително пенсионно осигуряване през 1990 г. и тя функционира в продължение на 30 години, докато не беше закрита за нови членове през 2009 г., когато влезе в сила единната пенсионна схема.
С колко ще се повиши размерът на пенсията от 1 юли?
Отчасти поради спирането на вноските на депутатите преди 14 години, фондът сега е в тежко състояние.
„Смятам, че не бива да се пилеят повече пари на данъкоплатците за структура, която, честно казано, е създадена малко като схема на Понци“, заяви Даниел Фройнд, германски депутат от Зелените. Схемите на Понци са вид измамни инвестиции, които могат да оцелеят само чрез непрекъснато привличане на нови членове. „Това граничи с престъпна дейност“, твърди Фройнд.
Стивън Хюз – председателят на фонда, бивш британски евродепутат от лейбъристите от 1984 до 2014 г., заяви, че Парламентът трябва да спази ангажимента си да изплати пенсиите на пенсионерите. „Парламентът влезе в тази ситуация с широко отворени очи и мисля, че е много несправедлив“, каза Хюз.
„Тези членове са дали години на лоялна служба на Европейския парламент и се чувстват засегнати да бъдат третирани по начина, по който това се случва в момента.“ Той добави, че фондът е бил „много добре управляван“, но след затварянето му през 2009 г. той е трябвало да изчерпи парите си.
Фондът, чиито инвестиции се управляват отделно от дружество със седалище в Люксембург, разполага само с около 55 милиона евро от предвидените 363 милиона евро, които ще трябва да бъдат изплатени след 2074 г. Досега членовете на ЕП плащаха една трета от вноските, а Парламентът доплащаше останалата част.

„Поради прекратяването на плащанията на вноски от страна на членовете на ЕП и на Парламента, недостатъчната възвръщаемост на инвестициите и последиците от последователните финансови кризи, както и геополитическата нестабилност, от 2009 г. насам състоянието на фонда бързо се влошава“, се казва в бележката на генералния секретар.
„Тази сума е недостатъчна, за да се посрещнат бъдещите му задължения за изплащане на пенсии“, се добавя в документа.
Това означава, че финансираният от данъкоплатците бюджет на ЕС може да бъде използван за изплащане на около 23 млн. евро годишно.
Документът на генералния секретар, изготвен от 14 парламентаристи за запознаване във връзка със среща, председателствана от председателя Роберта Мецола на 17 април, очертава три потенциални варианта.
Първият е да не се предприемат никакви действия и фондът да фалира, което означава, че Парламентът – и данъкоплатците – „най-вероятно“ ще трябва да поемат пенсионните задължения. Вторият вариант е фондът да бъде ликвидиран и след това да се предложи голямо еднократно плащане на бенефициентите. На трето място, катастрофата би могла да бъде предотвратена чрез поредица от промени за затягане на пенсионните права, например чрез увеличаване на възрастта за пенсиониране или просто чрез намаляване на сумата, която получават бенефициентите.
Колкото по-дълго човек е работил като парламентарист, толкова по-високо е обезщетението – понастоящем 914 души, повечето от които дългогодишни членове на ЕП, бивши членове на ЕП или преживели членове на техните семейства, получават средно по 2206 евро на месец.
Говорителят на Парламента добави, че членовете на ЕП са поискали допълнителна правна и финансова информация, за да проучат всички възможности.
Парламентът е водил няколко съдебни битки срещу бенефициенти на фонда – и ги е спечелил – след като е увеличил пенсионната възраст и е затегнал някои други условия, за да спре източването на финансите на институцията от фонда за наследство.
След обжалване от страна на представителите на фонда през март Съдът на Европейския съюз постанови окончателно решение, с което подкрепи Парламента и потвърди, че Бюрото на Парламента има законното право да намали правата на плащане по пропорционален начин.
Лара Волтерс, холандски евродепутат от групата на социалистите и демократите, написа за „Политико”, че всеки „път напред не трябва да бъде за сметка на европейските данъкоплатци“. Дори ако „Парламентът може да бъде задължен да поддържа този фонд „жив“ – той не е правно задължен да гарантира настоящите нива на изплащане“.