„Всеки смята, че да продаваш по улиците е най-лесният начин да оцелееш, но човек трябва да бъде креативен”. 44-годишният Ноел Нгвеня от област Чиби, провинция Масвинго, прекарва работните си дни в центъра на Булавайо, вторият най-голям град в Зимбабве, с високоговорител, рекламиращ уникална услуга.
Той събира скъсани или замърсени чуждестранни банкноти, които са били отхвърлени от местните супермаркети или други търговци, като се цели предимно в щатски долари или южноафрикански рандове, тъй като и двете валути са официално платежно средство в Зимбабве.
Нгвеня плаща на клиентите си 50% от стойността на повредените банкноти, които му носят. Това означава, че плаща 1 долар за повредени 2 долара или 100 ранда за негодна банкнота от 200 ранда, пише BBC.
„Ситуацията е по-лоша след COVID-19, сякаш всеки сега е на пътя, продавайки нещо, тъй като тук почти няма формална заетост в индустриите”, казва той.
Инфлацията в Зимбабве се понижава спрямо пиковете, отчетени през август 2022 година, когато нивото достигна внушителните 285%. Въпреки това през март тази година инфлацията остава екстремно висока, възлизайки на 87.6%. Това провокира гражданите на Зимбабве да опитват всякакви креативни подходи, за да оцелеят.
Доклад на Международната организация на труда посочва, че 76% от заетостта в Зимбабве понастоящем е в неформалния сектор. Казано с други думи, продажбата на стоки или услуги се случва масово без регистрация пред властите.
Стандартът на живот в третата най-голяма икономика в света продължава да пада
Неформалната икономика, високите банкови такси и липсата на доверие в банковия сектор провокират зимбабвийците да залагат предимно на сделки с пари в брой или мобилни пари.
Нгвеня описва себе си като агент или посредник, които има контакти в САЩ, Южна Африка или местни банки, където обменя повредените банкноти срещу годни купюри, като получава комисионна за това.
Оженен баща на 5 деца, Нгвеня има и друго занимание – продажба на плодове и печена царевица на улицата. „Нещата бяха по-добре, но сега бизнесът е слаб”, казва той. „Понякога човек може да е късметлия и някой да донесе скъсани 100 долара, други дни трябва да се оправяте с банкноти от 1 или 2 долара.”
Десетилетия на корупция и икономически проблеми доведоха до влошаване на националната и вътрешноградската пътна инфраструктура. Това представлява възможност за 25-годишният Майибонгве Кхумало от Каудрей Парк, предградие, намиращо се на около 25 км западно от Булавайо.
Той е един от многото, които запълват дупки по пътищата около града в замяна на дребни пари, давани от благодарни или просто симпатизиращи водачи на превозни средства.
„Запълваме дупки, защото виждаме, че създават неудобства на шофьорите. Разорен съм и ми се иска да мога да получа пари, но не искам да прося като слепец.”, казва Кхумало.
„Имаме толкова много слепи хора в Булавайо, че шофьорите вече не се трогват от положението им. Аз съм трудоспособен човек и никой няма да хвърля пари по мен.”
„Вярвам, че като поправям пътищата, тези, които виждат стойност в това, което правя, ще ми дадат нещо. В добър ден, като днешния, направих 9 долара и 100 ранда (около 6 щатски долара), както и стотици зимбабвийски долари.”, казва той.
„Това означава, че няма да се върна у дома при семейството си с празни ръце. Трите ми деца и съпругата ми ще успеят да се справят, а утре е друг ден.”, добавя той.
Кхумало е работил като шофьор на микробус, промоутър, като от време на време се подвизава като подгряващ танцьор за популярен музикант, изпълнител в жанра тжибилика (tjibilika), който представлява бърз стил, повлиян от конгоанската румба, като песните често са посветени на социални проблеми.
Пазар в град Булавайо; Снимка: iSyock
Търговците в Зимбабве, заети в неформалната икономика, възлизат на приблизително 5.2 млн. души, като 65% от тях са жени. Правителството иска да официализира този растящ сектор, като част от национален план за повишаване на данъчните приходи. Това влияе на малките търговци, тъй като властите изпращат органи на реда, който проверяват търговските лицензи, респективно налагат санкции, ако такива отсъстват.
36-годишната Суколуле Кристин Малима управлява ресторант в стара каравана на крайна спирка на обществения транспорт в Булавайо. Тя казва, че е невъзможно да спести достатъчно пари, за да се регистрира като бизнес, поради, което често бива принудена да плаща глоба в размер на 4 долара.
Повечето страни искат туристи, но този град предупреждава някои посетители да стоят настрана
„Планът ми е да събера пари за лиценза си за търговия, но постоянните арести и засилената конкуренция направиха нещата по-трудни. Всеки път, когато заделите малко пари, полицията идва да провери за лиценз и трябва да платите неизбежната глоба.”, казва тя.
Г-жа Малима продава садза – каша, приготвена от царевично брашно или просо, и пилешка яхния за 1 долар на чиния, като нейни клиенти са шофьори на микробуси и други търговци.
„Купувам пиле бройлер за 6 долара и го нарязвам на 12 парчета, което произвежда 12 чинии сазда и пиле, давайки ми 12 долара на ден. Оттам приспадам 1 долар за брашно, 1.50 долара за олио и още 1.50 долара за домати и лук, така че печалбата ми е около 2 долара или 1.50 долара на ден, които се опитвам да спестя за лиценз. Но след това полицията идва отново и аз се връщам в изходна позиция.”, казва тя.
Раздразнението на Малима се споделя от 51-годишната Мерси Тафиреника, която крои и шие униформи за медицински сестри в централния бизнес район на Булавайо от 1999 година.
Тя споделя, че конкуренцията се увеличава, тъй като и други са се насочили към шиенето, за да печелят допълнителни средства. Влошаващите се прекъсвания на електричеството в страната ограничават часовете, в които тя може да работи, а разходите за материали се увеличават.
Как държава, измъчвана от 100% инфлация, може да се окаже големият победител в добива на литий
Тафиреника оперира пред блок от жилища, които са превърнати в офиси и магазини за малки бизнеси и търговци. Тя казва, че бизнесът й е регистриран и отговаря на данъчните изисквания, но градският съвет на Булавайо е казал, че лицензите за магазин не са валидни в апартамент, а тя обаче не може да си позволи да се премести.
„По-рано днес бях на погребение и полицията арестува една от дамите, с които работя, и поиска глоба от 28 000 зимбабвийски долара (28 щатски долара) вместо лиценза за магазин.”
„Това, което ме притеснява е, че те не сътрудничат. Последния път, когато бяха тук, ги помолих да ми кажат какъв точно лиценз искат, но вместо да ми отговорят, те станаха агресивни и ме заведоха в полицията, където платих още една глоба.”, казва тя.
„Не се опитвам да не спазвам закона, просто искам яснота по въпроса с лиценза, но изглежда никой не ни дава задоволителни отговори.“
Мерси Тафиреника не знае какво крие бъдещето. Докато борбата за оцеляване става все по-трудна, водена от главоломно високата инфлация, кризата с цената на живота и широко разпространената безработица, много зимбабвийци все повече се отчайват.
Както се казва в популярен лаф в зимбабвийските социални медии: „Мечтата на зимбабвиеца е да напусне Зимбабве“.