Двама завърнали се от екскурзия из Африка:
– Добре бе, хипопотамът си лежеше съвсем спокойно в блатото, що ти трябваше да хвърляш бутилка по него?
– Платил съм си, исках да го видя в движение!
– Е, видя ли го?!… Обърна и размаза джипа, а на мен мокасините ми се напълниха с адреналин!…

Рекордните 66 000 000 лв. достигнаха капиталовите инвестиции в пивоварния бранш у нас за 2022 г. Повечето от тях са за зелени нововъведения, отчитат от Съюза на пивоварите в България (СПБ) в доклада си за 2022 г., предаде БТА.
За бирените компании са приоритет инвестиции във възобновяеми енергийни източници като соларни панели и изграждане на соларни паркове, производствено и логистично смарт оборудване с висок коефициент на пестене и оползотворяване на ресурсите.
Според анализите всички пивоварни компании, направили вложения в иновации за оптимизиране на управлението и използването на ресурсите, повишават производителността на труда, имат по-добро представяне на пазара и изграждат по-висока репутация.
И през 2022 г. секторът е със значителен принос за икономиката на страната. Пивоварната промишленост продължава да осигурява работна заетост на близо 25 000 души. От тях 2150, или 9%, са директно работещите в бирените компании, 32% са във веригата на доставките и 59% в търговията, заведенията и туризма. Средният осигурителен доход на заетите в икономическа дейност „Производство на пиво и малц“ е нараснал с над 20% спрямо 2021 г.

Производството и продажбите на бира в България генерират над 350 млн. лв. приходи за националния бюджет. В отчета на Агенция „Митници“ за 2022 г. се посочва, че постъпленията от акциз за бира имат ръст от 3,4% спрямо събраните приходи през 2021 г. Добавената стойност на индустрията е 540 млн. лв.
Членуващите в Съюза 7 бирени компании произвеждат общо 99% от пивото у нас. Това означава, че почти всяка изпита у нас бира е дело на българските пивовари, сочи анализа.
През 2022 г. продажбите на пиво у нас достигат 5 230 000 хектолитра. От тези количества делът на продажбите в стъклени бутилки е 21%, в РЕТ бутилки – 50%, в кенове – 25% и в кегове – 4%. У нас в производственото портфолио ежегодно има динамика, като през 2022 г. в страната вече се произвеждат над 200 различни марки и асортимента бира. От тях през 2022 г. членовете на Съюза са пуснали на пазара близо 30 нови продукта, което не се е случвало през последните 10 години, отбелязват авторите на анализа.
Продължава разширяването на сегмента на премиалните бири – най-вече в София и големите градове. За поредна година нараства консумацията на безалкохолните бири – тренд, характерен за всички европейски страни. По данни на Съюза на пивоварите през 2022 г. у нас са изпити 5 570 000 литра безалкохолна бира.
Маркетинговите изследвания сочат, че за избора на българския любител на пивото най-важни са вкусът и ароматът, стилът бира, а едва след това застават цената и марката. Пивоварите припомнят, че според регулярните Омнибус проучвания на агенция ИПСОС, през 2022 г. бирата задържа позициите си на най-често консумирана и предпочитана напитка у нас след минералните води.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Спад в продажбите отчитат пивоварите
Мондиал 2022: Какво ще стане с бирата, останала от Световното?
Популярна марка бира вдига цените заради по-високите разходи

Бразилски съд нареди на доставчиците на интернет да спрат приложението за съобщения Telegram в страната, като заяви, че не е предоставило информация за неонацистки групи, свързани със стрелби в училища – последният от редица сблъсъци между бразилските власти и платформата, предава The Wall Street Journal.
Заповедта, издадена в сряда, е част от полицейско разследване на две нападения срещу училища в югоизточния щат Еспирито Санто, извършени през 2022 г. от тийнейджър, който застреля трима учители и един ученик. Разследващите установиха, че убиецът е имал връзки с канал в Telegram, наречен „Бразилско антисемитско движение“, и група с името „Антисемитски фронт“, като поискаха Telegram да предаде данни за членовете и администраторите им.
Но съдът на Еспирито Санто призна в сряда, че Telegram не е изпълнил напълно нареждането, като е предал информация за администраторите, но не и за всички потребители. В тази връзка съдът постанови, че Telegram трябва да бъде спряна в страната и да плаща глоба в размер на 200 000 долара на ден, докато не предаде останалата част от информацията.
Telegram не е коментирала темата пред WSJ.

В решението си съдия Уелингтън Лопеш да Силва посочва, че от Telegram са обяснили, че е невъзможно да се предаде цялата информация за членовете, тъй като групата е била изтрита – оправдание, което съдът смята за неприемливо. „Очевидно е, че Telegram има намерение да не сътрудничи на провежданото разследване“, пише съдията в решението си.
Съдът заяви, че ще информира интернет доставчиците в страната за решението.
Върховният съд на Бразилия също се е сблъсквал с Telegram, като през 2022 г. разпореди спирането му заради разпространението на невярна информация за изборите в страната от крайнодесни поддръжници на тогавашния президент Жаир Болсонаро. До окончателно спиране обаче не се стигна.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В САЩ искат да премахнат Telegram от Google Play

Българското розово масло беше вписано по Женевския акт в Международния регистър на Световната организация по интелектуална собственост. Това заяви зам.-министърът на земеделието Георги Събев на конференция на тема „Географските означения за селскостопански и неселскостопански продукти – предизвикателства и промени“, организирана от Патентното ведомство в Международния ден на интелектуалната собственост.
Той се включи онлайн в събитието преди участието си в заседанието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в Париж, обявиха Министерство на земеделието.
По думите на аграрния зам.-министър това е първият български селскостопански продукт, включен в този регистър.

„С вписването си българското розово масло ще има още по-добра видимост и защита. Надявам се скоро и други български продукти да намерят място там“, заяви Събев, цитиран от БТА. Европейската комисия смята да обяви розовото масло за опасно
По думите му секторът на географските означения има огромен принос за икономиката на ЕС, като годишните приходи от продажби на продукти с географски означения надвишава 75 млрд. евро и 15,5% от общия износ на земеделски продукти и напитки.
Според зам.-министъра реформата на европейските схеми за качество на селскостопански стоки следва да създаде по-добри условия за позициониране на пазара на производителите на вина, спиртни напитки и други продукти с географски означения.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Производители на рози и розово масло още чакат стратегия за сектора
Скъпият газ е пагубен за производството на розово масло
Турска компания планира завод за 11 милиона лева край Стара Загора

„Всеки смята, че да продаваш по улиците е най-лесният начин да оцелееш, но човек трябва да бъде креативен”. 44-годишният Ноел Нгвеня от област Чиби, провинция Масвинго, прекарва работните си дни в центъра на Булавайо, вторият най-голям град в Зимбабве, с високоговорител, рекламиращ уникална услуга.
Той събира скъсани или замърсени чуждестранни банкноти, които са били отхвърлени от местните супермаркети или други търговци, като се цели предимно в щатски долари или южноафрикански рандове, тъй като и двете валути са официално платежно средство в Зимбабве.
Нгвеня плаща на клиентите си 50% от стойността на повредените банкноти, които му носят. Това означава, че плаща 1 долар за повредени 2 долара или 100 ранда за негодна банкнота от 200 ранда, пише BBC.
„Ситуацията е по-лоша след COVID-19, сякаш всеки сега е на пътя, продавайки нещо, тъй като тук почти няма формална заетост в индустриите”, казва той.
Инфлацията в Зимбабве се понижава спрямо пиковете, отчетени през август 2022 година, когато нивото достигна внушителните 285%. Въпреки това през март тази година инфлацията остава екстремно висока, възлизайки на 87.6%. Това провокира гражданите на Зимбабве да опитват всякакви креативни подходи, за да оцелеят.
Доклад на Международната организация на труда посочва, че 76% от заетостта в Зимбабве понастоящем е в неформалния сектор. Казано с други думи, продажбата на стоки или услуги се случва масово без регистрация пред властите.
Стандартът на живот в третата най-голяма икономика в света продължава да пада
Неформалната икономика, високите банкови такси и липсата на доверие в банковия сектор провокират зимбабвийците да залагат предимно на сделки с пари в брой или мобилни пари.
Нгвеня описва себе си като агент или посредник, които има контакти в САЩ, Южна Африка или местни банки, където обменя повредените банкноти срещу годни купюри, като получава комисионна за това.
Оженен баща на 5 деца, Нгвеня има и друго занимание – продажба на плодове и печена царевица на улицата. „Нещата бяха по-добре, но сега бизнесът е слаб”, казва той. „Понякога човек може да е късметлия и някой да донесе скъсани 100 долара, други дни трябва да се оправяте с банкноти от 1 или 2 долара.”
Десетилетия на корупция и икономически проблеми доведоха до влошаване на националната и вътрешноградската пътна инфраструктура. Това представлява възможност за 25-годишният Майибонгве Кхумало от Каудрей Парк, предградие, намиращо се на около 25 км западно от Булавайо.
Той е един от многото, които запълват дупки по пътищата около града в замяна на дребни пари, давани от благодарни или просто симпатизиращи водачи на превозни средства.
„Запълваме дупки, защото виждаме, че създават неудобства на шофьорите. Разорен съм и ми се иска да мога да получа пари, но не искам да прося като слепец.”, казва Кхумало.
„Имаме толкова много слепи хора в Булавайо, че шофьорите вече не се трогват от положението им. Аз съм трудоспособен човек и никой няма да хвърля пари по мен.”
„Вярвам, че като поправям пътищата, тези, които виждат стойност в това, което правя, ще ми дадат нещо. В добър ден, като днешния, направих 9 долара и 100 ранда (около 6 щатски долара), както и стотици зимбабвийски долари.”, казва той.
„Това означава, че няма да се върна у дома при семейството си с празни ръце. Трите ми деца и съпругата ми ще успеят да се справят, а утре е друг ден.”, добавя той.
Кхумало е работил като шофьор на микробус, промоутър, като от време на време се подвизава като подгряващ танцьор за популярен музикант, изпълнител в жанра тжибилика (tjibilika), който представлява бърз стил, повлиян от конгоанската румба, като песните често са посветени на социални проблеми.

Пазар в град Булавайо;   Снимка: iSyock
Търговците в Зимбабве, заети в неформалната икономика, възлизат на приблизително 5.2 млн. души, като 65% от тях са жени. Правителството иска да официализира този растящ сектор, като част от национален план за повишаване на данъчните приходи. Това влияе на малките търговци, тъй като властите изпращат органи на реда, който проверяват търговските лицензи, респективно налагат санкции, ако такива отсъстват.
36-годишната Суколуле Кристин Малима управлява ресторант в стара каравана на крайна спирка на обществения транспорт в Булавайо. Тя казва, че е невъзможно да спести достатъчно пари, за да се регистрира като бизнес, поради, което често бива принудена да плаща глоба в размер на 4 долара.
Повечето страни искат туристи, но този град предупреждава някои посетители да стоят настрана
„Планът ми е да събера пари за лиценза си за търговия, но постоянните арести и засилената конкуренция направиха нещата по-трудни. Всеки път, когато заделите малко пари, полицията идва да провери за лиценз и трябва да платите неизбежната глоба.”, казва тя.
Г-жа Малима продава садза – каша, приготвена от царевично брашно или просо, и пилешка яхния за 1 долар на чиния, като нейни клиенти са шофьори на микробуси и други търговци.
„Купувам пиле бройлер за 6 долара и го нарязвам на 12 парчета, което произвежда 12 чинии сазда и пиле, давайки ми 12 долара на ден. Оттам приспадам 1 долар за брашно, 1.50 долара за олио и още 1.50 долара за домати и лук, така че печалбата ми е около 2 долара или 1.50 долара на ден, които се опитвам да спестя за лиценз. Но след това полицията идва отново и аз се връщам в изходна позиция.”, казва тя.
Раздразнението на Малима се споделя от 51-годишната Мерси Тафиреника, която крои и шие униформи за медицински сестри в централния бизнес район на Булавайо от 1999 година.
Тя споделя, че конкуренцията се увеличава, тъй като и други са се насочили към шиенето, за да печелят допълнителни средства. Влошаващите се прекъсвания на електричеството в страната ограничават часовете, в които тя може да работи, а разходите за материали се увеличават.
Как държава, измъчвана от 100% инфлация, може да се окаже големият победител в добива на литий
Тафиреника оперира пред блок от жилища, които са превърнати в офиси и магазини за малки бизнеси и търговци. Тя казва, че бизнесът й е регистриран и отговаря на данъчните изисквания, но градският съвет на Булавайо е казал, че лицензите за магазин не са валидни в апартамент, а тя обаче не може да си позволи да се премести.
„По-рано днес бях на погребение и полицията арестува една от дамите, с които работя, и поиска глоба от 28 000 зимбабвийски долара (28 щатски долара) вместо лиценза за магазин.”
„Това, което ме притеснява е, че те не сътрудничат. Последния път, когато бяха тук, ги помолих да ми кажат какъв точно лиценз искат, но вместо да ми отговорят, те станаха агресивни и ме заведоха в полицията, където платих още една глоба.”, казва тя.
„Не се опитвам да не спазвам закона, просто искам яснота по въпроса с лиценза, но изглежда никой не ни дава задоволителни отговори.“
Мерси Тафиреника не знае какво крие бъдещето. Докато борбата за оцеляване става все по-трудна, водена от главоломно високата инфлация, кризата с цената на живота и широко разпространената безработица, много зимбабвийци все повече се отчайват.
Както се казва в популярен лаф в зимбабвийските социални медии: „Мечтата на зимбабвиеца е да напусне Зимбабве“.

Службата на главния търговски представител на САЩ (USTR) добави България и Беларус към списъка за наблюдение за спазването на правата върху интелектуалната собственост, предава Reuters.
България е в списъка, тъй като властите не са обърнали достатъчно внимание на недостатъци в разследването на случаи на онлайн пиратство. Страната не е „отстранила в достатъчна степен недостатъците в областта на разследването и съдебното преследване на случаи на онлайн пиратство“.
България е показала тези недостатъци, „като е позволила наказателни разследвания, експертизи и съдебно преследване само по отношение на част от иззетите произведения, нарушаващи авторски права“, гласи изявление на USTR, след като службата публикува своя Special 301 Report. Той следи адекватността и ефективността на защитата и прилагането на интелектуалната собственост от страна на търговските партньори на САЩ.

Точно преди година – през миналия април, САЩ обявиха, че ще проведат специална проверка на България, за да разберат защо през последните 5 години страната не напредва в изпълнението на поетите ангажименти за преследване на случаи на онлайн пиратство и нарушение на интелектуалните права.
Едва ден преди публикуването на доклада българското правителство реши да предложи промени в Наказателния кодекс, с които създаването на сайтове с пиратско съдържание и торенти да се приема за престъпление. Служебният кабинет се мотивира, че това е отговор на „отправените към държавата критики по Раздел „Специален 301“ от Търговския закон на САЩ свързано със защитата на интелектуалната собственост, най-вече в онлайн пиратството“.
Беларус влиза в списъка за наблюдение заради нов закон, който легализира неразрешено използване на защитени с авторски права произведения от страни, които налагат санкции на Минск заради ролята ѝ в подкрепа на войната в Украйна. Удължава се и обявеното миналата година спиране на прегледа на украинските практики в областта на защитата на интелектуалната собственост заради войната в Украйна.
Към момента докладът включва 29 държави заради недостатъци и нарушения на правата върху интелектуалната собственост. В тазгодишния приоритетен списък бяха включени Китай, Чили, Аржентина, Индия, Индонезия, Русия и Венецуела. Страната ни е с по-ниска категория на опасност, а в него са страни като Канада.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България губи по над 800 млн. лева на година заради фалшиви стоки и пиратство

С еднократна помощ от 148,35 лв. ще бъдат подкрепени около 320 000 уязвими домакинства в България, които са най-засегнати от високите цени на електроенергията, съобщиха от Министерство на труда и социалната политика.
Подкрепата ще бъде оказана по новата мярка „Подкрепа на уязвими домакинства – SAFE“, която е с бюджет от близо 47,5 млн. лв. Операцията беше гласувана по време на заседанието на Комитета за наблюдение на Програма „Развитие на човешките ресурси“ (2021-2027) след седмото изменение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (2014-2020) и създаването на нова Приоритетна ос, към която е насочен финансов ресурс от инструмента REACT-EU.
Колко са българите под прага на бедност?
„Основната цел на операцията е оказване на подкрепа на уязвимите домакинства да посрещнат разходите си за потребление на енергия с цел превенция от изпадане в бедност и социално изключване“, заяви заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Тя допълни, че Програма „Развитие на човешките ресурси“ и Министерството на труда и социалната политика са първите възползвали се от новия инструмент на Европейската комисия за подкрепа на най-уязвимите хора в условията на висока инфлация.
Очакванията са дейностите по операция „Подкрепа на уязвими домакинства – SAFE“ по ОПРЧР да бъдат реализирани за период от 2-3 месеца и да приключат през есента на 2023 г., заяви Десислава Ушколова, началник-отдел „Програмиране и договаряне“ в Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ в Министерството на труда и социалната политика. Тя уточни, че уязвимите домакинства в риск от изпадане в бедност, които ще получат еднократната помощ са 320 000 и ще бъдат компенсирани за високото ниво на инфлация, вследствие на ръста в цените на петрола, газа и електричеството.
При изчисляването на размера на еднократната подкрепа за едно уязвимо домакинство, освен инфлацията за последната година са взети предвид и средните разходи за топлоенергия и електроенергия на домакинствата през 2022 г., които са предоставени от Националния статистически институт.