Българската стопанска камара (БСК) не подкрепя проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. Това се казва в становище на работодателите, изпратено до вицепремиера Лазар Лазаров.
По-късно днес ще има заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) по проектозакона за бюджет 2023 г.
Какви са мотивите на работодателите:
БСК последователно в годините изразява принципна позиция, че чрез бюджетната политика следва да се провеждат реформи, които да подпомогнат членството на Република България в ОИСР, Еврозоната и Шенгенското пространство. Постигането на тези цели ще нареди страната ни сред най-проспериращите и високоразвити държави в ЕС. За съжаление, въпреки елементите на по-голяма прозрачност, бюджетът не е конструиран като програмен, с ясни индикатори и цели за провеждане на необходимите реформи.
Подкрепяме запазването на стабилността на данъчната система и считаме, че до членството на България в Еврозоната в нея не трябва да се правят промени.
Какъв бюджет внесе служебното правителство?
Вярваме, че развитието и предоставянето на електронни услуги следва да намери отражение в намаляване на броя на наетите в администрацията, което да доведе и до намаляване на бюджетните разходи за нейната издръжка. Дългогодишна позиция на БСК е, че България се нуждае от ефективна и добре работеща държавна администрация, която да работи в полза и интерес на гражданите и бизнеса, а не обратното. Крайно време е да се пристъпи към намаляване на държавни структури с припокриващи се или сходни функции, което да позволи намаляване на бюджетните разходи за тяхната издръжка и да освободи ресурс за увеличаване на възнагражденията на тази част от наетите, които са недофинансирани.

По наше мнение, бюджетът следва да бъде консервативен, да избегне необезпечени разходи за увеличаване на доходите в публичния сектор и домакинствата, и да предвижда:
Разумен бюджетен дефицит в периода 2023-2025 г., който да не препятства членството на България в Еврозоната;
Разпределение на 100% дивидент от държавните дружества;
Реалистичен размер на капиталовите разходи. За 2021 г. те са 3 790,7 млрд. лв., 2022 г. – 5 539,3 млрд. лв., като през 2023 г. се предвижда те да се удвоят до 10 105 млрд. лв. и да нараснат за 2024 и 2025 г., съответно – на 13 215,3 и 12 468,1 млрд. лв.;
Предвидените средства за капиталови разходи да не могат да се прехвърлят в други бюджетни пера;
Реално съкращение на разходите за държавна администрация, която продължава да бъде в същия размер, докато населението на страната е намаляло съществено (установено с актуално национално преброяване);
Ефективни бюджетни разходи с ясно измерими публични ползи;
Провеждане на реални реформи, а не инерционно увеличаване на финансирането за поддържане на нереформирани и неефективни сектори.
Притеснително звучат следните елементи на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г.:
Стр 8: „Разчетите показват, че при отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална програма (КФП) достига -6,4% от БВП, а на сектор „Държавно управление“ -6,1% от БВП. За 2024 и 2025 г. дефицитът по КФП е съответно 5,2% от БВП и 4,6% от БВП, а за сектор „Държавно управление“ е съответно 4,7% от БВП и 4,9% от БВП .“
Това означава, че в периода 2023 – 2025 г. България ще нарушава Критерий №2 за влизане в Еврозоната (по чл.140 от ДФЕС): „2.Стабилни и устойчиви публични финанси“ с продължително ниво на дефицита над праговите стойности и риск от процедура за прекомерен дефицит.
Стр. 18. „Табл. I-2: Основни макроикономически показатели“
Инфлацията в момента в България на годишна база (към м. март 2023г.) е 14%.[1] В същото време за същия период на годишна база в Еврозоната тя е 6.9%.[2] Тоест, България поддържа два пъти по-висока инфлация от тази в Еврозоната. Това поставя под съмнение прогнозата в „Табл. I-2: Основни макроикономически показатели“ на стр.18 за инфлация (ХИПЦ). Следователно, в периода 2023 – 2025 г. България може да нарушава Критерий №1 за влизане в Еврозоната (по чл.140 от ДФЕС): „1. Ценова стабилност“ с размер на инфлацията над допустимите стойности.
Стр.11 и 189-190: „Съотношението на държавния дълг към БВП1 от 22,5% към края на 2021 г. намалява до 21,8% в края на 2022 г. и се очаква да нарасне през следващия тригодишен период до нива от 25,3% през 2023 г., 29,6% през 2024 г. и 33,0% към края на 2025 г.“
От това следва, че в периода 2021 – 2025 г. България ще е държавата-членка в ЕС с един от най-скоростно нарастващите дългове с над 10% (който в номинално изражение ще се удвои). Предвид демографското състояние на държавата и структурата на нейната икономика, това ще направи много скъпо обслужването на този дълг в условията на продължително влошаване на условията на дълговите пазари.
Тук можем да посочим и допусканията за икономически растеж 2023 – 2025 г., които остават под конвергентните, нарастване на трансфера от държавния бюджет за ДОО и други. Всичко това поставя под риск членството на Република България в Еврозоната и ОИСР, което трябва да представлява първостепенна национална цел.
Изразяваме своите резерви, свързани с приходната и разходната част на предложения проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и проект на Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г., внесен от Министъра на финансите, поради което се въздържаме от подкрепа, се казва в становището на БСК.

Иновативен и устойчив градски комплекс, който ще функционира като мини град, подготвят в Букурещ с инвестиция от 120 млн. евро. Румънската компания Forty Management вече започна работа по т.нар. Central District Lagoon City Bucharest. Той ще е първият по рода си в Централна и Източна Европа и чрез него за първи път в района ще навлезе патентованата технология Crystal Lagoons, разработена от чилийския биохимик и предприемач на недвижими имоти Фернандо Фишман.
Технологията позволява изграждането и поддръжката на икономични и енергийно ефективни големи басейни. Вече над 1100 проекта в различни етапи на изпълнение в над 60 държави са използвали технологията Crystal Lagoons.
Румънският предприемач е получил правата за проекта в Будапеща, Прага и Варшава, като инвестициите се оценяват на между 140-190 млн. евро за всяко място, в зависимост от нуждите, идентифицирани на пазарите, пише Romania Insider.
Удобствата ще включват хеликоптер, 3 ресторанта, 2 плажни бара, бистро от 430 кв. метра, което ще обслужва и плажната зона, бар, кафенета, частно кино, детска градина, 2 СПА центъра, услуги за съвместно споделяне на електромобили. Комплексът ще разкрие и 840 нови работни места.

Lagoon City в Букурещ ще бъде построен за година и ще е с площ 10 000 кв. метра, ще има 2 големи плажа и много други съоръжения. През зимата някои басейни ще се превръщат в ледена пързалка. Комплексът около плажовете ще включва 5-звезден хотел с 323 стаи, 401 апартамента само за отдаване под наем, 9200 кв. метра търговски площи, офис сграда с площ от 8500 кв. метра, както и още други съоръжения.
Комплексът представлява мини град, замислен и проектиран така, че неговите 2500 жители да не трябва да напускат границите му. Жителите няма да плащат разходи за поддръжка, защото комплексът се предвижда да е напълно неутрален по отношение на въглеродните емисии и устойчив.
Според приемача дългосрочните договори за наем, за 5, 7 и 15 години, ще запълнят празнината на пазара на наеми в Букурещ. По оценките на Forty Management инвестицията ще се възвърне за около 17 години. Според компанията първите жители ще са предимно чужденци.
„Lagoon City е първият смесен зелен проект за недвижими имоти в Централна Европа“, заяви Лучиан Азойцей, главен изпълнителен директор на Forty Management.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Компания прави най-високите жилищни кули в региона за 400 млн. евро
Френският гигант Accor отваря 50 хотела в Румъния

Ето къде срещу 20 клякания се возите безплатно в градския транспорт

Доказано е категорично, че ракията е много богата на женски хормони.
След четири ракии преставате да се държите логично, проявявате странни капризи и вече не умеете да паркирате.

Цените на имотите продължават да нарастват, но вече имаме данни за забавяне на растежа. Очакванията ни са то да бъде по-отчетливо през втората половина на годината, тъй като тогава беше регистрирано и по-значителното нарастване през миналата годинa. Това коментира Полина Стойкова, изпълнителен директор на BULGARIAN PROPERTIES.
„През тази година расте и предлагането, което дава по-добър баланс на пазара“, допълва тя.
Данните на BULGARIAN PROPERTIES сочат, че новите обяви за имоти са с около 10% повече спрямо същия период на 2022 г. Това е първо нарастване от 2019 г. насам, тъй като първото тримесечие на 2020 г. премина под знака на пандемията и ограничената бизнес активност, а след това наличното предлагане започна бързо да се изчерпва. Имотите, които излизаха на пазара, не можеха да задоволят нарасналото търсене и да догонят темпа на реализираните продажби.
Нарастват и обемите новоотпуснати жилищни кредити. По данни на БНБ, след забавянето в края на 2022 г., през първите месеци на 2023 г. обемите кредити нарастват с около 20% спрямо година по-рано и се връщат към нивата на растеж, характерни за изминалите 2 години на голямо търсене и силен жилищен пазар. Това е един от най-важните фактори, които движат пазара и неговото влияние към момента остава положително.
Очакванията за нарастване на лихвените проценти по кредитите засега не се оправдават за България. Ръстовете останаха минимални – в рамките на 0.06 процентни пункта за кредитите в лева, които са 98% от отпуснатите кредити и това даде увереност на купувачите да продължат със своите планове за закупуване на жилища.
Другите макроикономически фактори, които влияят върху жилищния пазар, продължават да имат положително влияние – безработицата е под 4%, а доходите продължиха да нарастват – средно с около 17% в края на 2022 г. по данни на НСИ. Така доходите, макар и нарастващи с малко по-бавен темп от цените, поддържат стабилно съотношението на цена към доход, което ни дава достъпността на жилищата.
Инфлацията продължава да бъде съществен фактор за увеличение на инвестициите в недвижими имоти, особено на фона на продължаващи нулеви лихви по депозитите и ограничени алтернативи за сигурно вложение.
Още: Задава ли се срив на пазара на имоти?
Всичко това до момента води до една много сходна картина с тази от миналата година, но при подобрено предлагане и постигнат нов пазарен баланс. Прогнозите за спад в търсенето и цените, за рецесия и криза засега не се оправдават. Дори напротив, налице са условия да очакваме една силна и динамична година, както при имотите, така и в общ икономически план, коментират от BULGARIAN PROPERTIES.
 
Средни цени и ръст на цените в София
Средната цена на закупените през първото тримесечие на 2023 г. жилища в София по данни на BULGARIAN PROPERTIES е 1 545 евро/кв.м. при 1 345 евро/кв.м. през първото тримесечие на 2022 г. и 1 550 евро/кв.м. в края на 2022 г. Това представлява ръст от почти 15% на годишна база и задържане на нивата на тримесечна база.
Ръстовете на годишна база в предходните тримесечия бяха 22-23%. Вижда се, че настоящият темп на растеж се забавя, но остава значителен.
След приспадане на инфлацията реалният растеж остава само 1.3% на годишна база, което е най-ниско ниво от 2020 г. насам.
На база на тези данни бихме могли да заключим, че цените в София са достигнали пик и се движат почти изцяло от инфлацията. Нейното забавяне допринася за очакваното забавяне и на растежа на цените на жилищата.
За последните 3 години квадратният метър в столицата е поскъпнал с близо 40%.
Най-големите увеличения на цените са регистрирани от края на 2021 г. и през 2022 г., като през цялата 2022 г. растежът се ускоряваше и достигна 23% в края на годината.
Средната обща цена на закупените апартаменти през 1-вото тримесечие нараства до 132 800 евро при 115 500 евро средна цена през 2022 г. Това от своя страна показва, че пазарната активност се е изместила към по-големи апартаменти на фона на преобладаващите покупки на двустайни жилища през миналата година.
 
Обеми продажби
Изчисленията на BULGARIAN PROPERTIES по данните на Агенцията по вписванията показват, че сделките с имоти в София бележат спад през 1-вото тримесечие с 12.2%. Това е трето поредно тримесечие, в което Агенцията по вписванията отчита спад в обемите на сделки в столицата. Виждаме обаче, че темпът на спад се забавя от 15-17% през второто полугодие на 2022 г. до около 12% в началото на тази.
През първото тримесечие по официални данни са вписани 6381 сделки при 7268 през 2022 г. и 6683 през 2021 г. Броят им е по-голям от тези през 2019 и 2020 г.
Данните на BULGARIAN PROPERTIES показват доста по-малък спад в обемите продажби в София през първите месеци на годината – под 5%. Това се обяснява с активния пазар на ново строителство, при който сделките се вписват на по-късен етап при тяхното изповядване.
„Нашите наблюдения показват, че при настоящото състояние на пазара и наличното търсене отбелязаните спадове биха могли да бъдат наваксани още през второто тримесечие на годината“, коментира Полина Стойкова.
 
Достъпност на жилищата в София
Данните за средна работна заплата на НСИ излизат по-късно и все още няма данни за първото тримесечие на 2023 г. Стойността на коефициента на достъпност на BULGARIAN PROPERTIES в края на 2022 г. спадна от 1.2 до 1.12. Това означава подобрена достъпност на жилищата в столицата. Доходите успяха да наваксат в края на годината и да подобрят съотношението на цена към доход.
Средната работна заплата в София достигна 2 704 лв. през последното тримесечие на 2022 г. и така за закупуване на 1 кв.м. жилищна площ в София в края на миналата година са били нужни около 1.12 средни месечни софийски заплати. За сравнение, през 2008 г. (в предходния пик на пазара) бяха нужни 3.4 заплати за същата площ.
 
Предпочитани квартали и цени на имотите в тях
И през 2023 г. най-предпочитани остават квартали в широкия център на София като Банишора и Зоните, както и Малинова долина, където тече изграждането на редица нови комплекси и сгради ново строителство.
Средните цени в най-популярните квартали през 1-вото тримесечие на 2023 г. на база реално сключени сделки са:
• Банишора – 1 470 евро/кв.м.
• Зоните – 1 555 евро/кв.м.
• Малинова долина – 1 360 евро/кв.м.
• Кръстова вада – 1 730 евро/кв.м.
 
Параметри на закупените жилища и среден престой на пазара
В момента на пазара са активни както купувачи с инвестиционна цел, така и за собствено ползване, които разчитат в голяма степен на ипотечно кредитиране и са окуражени от слабото нарастване на лихвите по кредитите и добрата заетост, ръст на доходите и т.н.
Делът на закупените тристайни апартаменти нарасна до 42% и почти се изравни с този на двустайните. Това са нива, които бяха характерни за 2020-2021 г. Изключение прави 2022 г., когато сделките с двустайни жилища достигнаха 70% от общия жилищен пазар и бяха движени основно от инвестиционни намерения с цел съхранение на спестявания или бърза препродажба. В този смисъл 2023 г. показва подобрен пазарен баланс и връщане на основните двигатели за по-устойчив растеж, а именно – купувачите за собствено ползване.
Престоят на имотите на пазара продължава да бъде кратък, като често сделки се сключват за броени дни. Това показва, че пазарът все още е пазар на продавача. Все пак, забелязва се по-голяма склонност към договаряне и отстъпки от офертните цени.
Купувачите все по-често си издействат отстъпка в имотни сделки
Изводи и перспективи
От изложените данни можем да заключим, че през 2023 г. жилищният пазар в София е по-добре балансиран от гледна точка на търсене и предлагане. Продавачите са по-гъвкави при преговорите, тъй като разбират, че цените са достигнали своя връх и има редица фактори, които застрашават положителното развитие на пазара, т.е. моментът е добър за сключване на сделка.
Купувачите са по-разнообразни като профил и голям дял от тях са завърналите се на пазара купувачи на собствено жилище. Те са подкрепени от все още изгодното банково финансиране, ниската безработица и растящите доходи.
Това прави жилищния пазар доста по-устойчив и връща оптимизма за неговото положително развитие и през тази година.