Австрия ще блокира разширението на Шенген, докато няма спад на бежанците

Австрия ще блокира влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство, докато не види устойчиво понижение на търсещите убежище. Това заяви министърът на външните работи Александър Шаленберг в интервю, цитирано от Politico.
През миналата година търсещите убежище в Австрия са се утроили до около 110 000, като в тази бройка не са включени бежанците от Украйна. Това е най-високият брой на човек от населението в ЕС. Затова и министърът очаква устойчиво намаление на бежанците, преди да даде „зелена светлина“ на членството на двете държави в Шенген.
Шаленберг не уточнява времевата рамка за намаление на бежанците. Страната обаче продължава да отчита ръст на молбите за убежище – през януари броят им се повишава с 60% на годишна база.
По думите на външния министър на Австрия страната му е окуражена от плановете на ЕС за затягане на контрола по границите, но иска да види и реален прогрес. „Като страна в сърцето на Европа Австрия има голяма полза от Шенген и искаме да работи“, допълва той. България и Шенген: Какво следва?

Основният проблем на Австрия всъщност е, че повечето страни по т.нар. Бакански път не регистрират бежанците като първата точка на влизане в ЕС. Това не позволява на Виена да върне обратно гражданите на трети страни, които търсят закрила, но не отговарят на изискванията. Трета западна държава ни спира за Шенген 
През 2022 г. бежанците в ЕС нараснаха с 50% до 1 млн., като в тази бройка не влизат бежанците от Украйна.
Бежанската криза в ЕС започна още през 2015 г. и тогава някои от страните от Шенген, като Австрия, Германия и Франция, за кратко върнаха граничния контрол, за да ограничат потока от мигранти.
България и Румъния от години се стремят да влязат в Шенген и имат одобрението на почти всички членове в ЕС, ЕК и Европейския парламент. При последното разглеждане на казуса членството им беше отказано от Нидерландия, която настоява за ясна съдебна реформа в България, и Австрия. Страната ни се надява тази съпротива да бъде премахната през октомври.
Критици настояват двете страни да влязат в пространството, за да бъде подсилено единството на общността в граничния контрол.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Окончателно: България отново остава извън Шенген
Аутсайдери в Европа: ЕС гласува отделно Хърватия от България и Румъния за Шенген
 Жертва на чужди интереси: България се страхува да не изостане за Шенген
България с ответна реакция, ако не ни приемат в Шенген

Изтича крайният срок за декларирене на доходите

Остават 5 дни за подаване на декларациите за облагане на доходите на физическите лица, получени през 2022 г. До този момент над 610 000 души са декларирали доходите си пред НАП, съобщиха от приходната агенция.
Близо 82% от декларациите са подадени по електронен път с персонален идентификационен код /ПИК/ или електронен подпис /КЕП/. Над 18 000 данъкоплатци са изпратили формулярите си по пощата, а повече от 92 400 са ги подали в офис на приходната агенция.
Данъчни и нотариуси ще проверяват достоверността на пълномощните за сделки с коли
Годишна данъчна декларация подават лицата, получили хонорари през 2022 година, дори и ако данъкът им е удържан в пълен размер от платеца на дохода. Земеделските стопани и лицата, които през миналата година са получили приходи от наем или от продажба на имущество, също трябва да попълнят формуляра. В декларацията се посочват и някои облагаеми с окончателен данък доходи от чужбина, като дивиденти и ликвидационни дялове, парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител и др.
Срокът за деклариране и плащане на данъка по годишните данъчни декларации е 2 май, тъй като 30 април е почивен ден.

Физическите лица, извършващи дейност като търговци (например, ако регулярно продават стоки в интернет с цел печалба), включително едноличните търговци, както и земеделските стопани, избрали този ред на облагане, подават годишните си декларации за доходите до 30 юни 2023 г. В случай че едноличен търговец или регистриран земеделски стопанин, който се облага като ЕТ, е получил и доходи, които не са свързани с тази му дейност, като например от наем, те се декларират в срок до 2 май, допълват от НАП.
Най-лесният и бърз начин за подаване на декларацията и плащане на задълженията е през Портала за електронни услуги на НАП, достъпни с ПИК или КЕП. От началото на март потребителите могат да се възползват и от предварително попълнената декларация, в която са отразени данни, подадени в приходната агенция от работодателите и платците на доходи.
Онлайн плащането е една от най-често използваните електронни услуги на НАП, която осигурява на данъкоплатците удобството да я използват по всяко време на денонощието, както и през почивните и празнични дни.
Информация за попълване и подаване на данъчни и осигурителни декларации и внасяне на суми към бюджета може да се получи на телефоните на приходната агенция: 0700 18 700 или 02/9859 6801, на цена, съобразно тарифата на съответния оператор и в сайта на НАП.
 
 
 

Близо 800 лева ще е средната пенсия през 2023 година

Средната пенсия през 2023 г. ще достигне 788,10 лв. Това предвижда проектът на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г., одобрен от правителството. 
Проектът предвижда от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2022 г., да нараснат с 12%. От тогава и минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се увеличи от 467 лв. на 523,04 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3 400 лв. Социалната пенсия за старост ще се повиши на 276,64 лв. Задава се ново увеличение на заплатите и пенсиите
През 2023 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавки са предвидени близо 19,2 млрд. лева. Предвидените разходи са с над 3,6 млрд. лева или с 23,6% повече спрямо планираните за 2022 г. Общият размер на планираните разходи за пенсии, краткосрочни обезщетения и службите по социално осигуряване за 2023 г. е близо 21,8 млрд. лв.

От 1 юни 2023 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, земеделските стопани и тютюнопроизводителите нараства от 710 лв. на 780 лв. Максималният осигурителен доход за осигурените лица остава 3 400 лв.
Не се предвиждат промени и на размерите на обезщетенията за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), които са по 710 лв. Запазват се и минималният и максимален дневен размер на обезщетението за безработица. Без промяна остават размерите на осигурителните вноски и съотношенията при изплащането им между осигурителите и осигурените лица.
Със законопроекта се осигурява възможност право на добавка за чужда помощ да имат пенсионерите, на които с експертно решение е определена чужда помощ, независимо от процента трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.
Предвижда се разходите по програмата за профилактика и рехабилитация да нараснат с 3,2 млн. лв., което ще позволи на още 5 000 работещи да се възползват от нея.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В задънена улица: Без консенсус в тристранния съвет за Бюджет 2023
БСК не подкрепя Бюджет 2023
Какъв бюджет внесе служебното правителство?