– Господин полицай, това куче не е мое и няма да платя глоба за замърсяване.
– Но то ходи след вас.
– И вие ходите след мен.

Швейцарец е купил най-скъпия апартамент в Атина с гледка към Акропола за 18 млн. евро, обяви в електронното си издание в. „Катимерини“.
Апартаментът представлява пентхаус – на последния етаж на жилищен блок, чийто асансьор осигурява директен достъп до него. Той е на централно местоположение в гръцката столица и разполага с просторни тераси, като предоставя панорамна гледка към морето и остров Егина, към древния стадион Калимармаро, към най-високата точка в Атина – хълма Ликавитос, както и към гръцкия парламент и Акропола. Площта му е 320 кв. метра, които за атинския пазар на недвижими имоти са изключително големи размери.
Швейцарският бизнесмен с многостранна дейност и слабост към Гърция е купил жилището за 18 млн. евро или близо 56 000 евро на кв. метър. Той смята в следващите няколко месеца да пребивава в новозакупения имот и да го ремонтира, пише в. „Катимерини“. Имоти в Гърция: Къде е най-скъпо и къде е най-изгодно?

Сключването на сделката е започнало през 2022 г. и е продължило близо 10 месеца.
„Традиционно купувачи от този калибър се позиционират на пазарите в Цюрих и Ню Йорк. За разлика от Атина, на Миконос се регистрират една или две сделки за такава сума на година“, обяснява Йоргос Петрас, управляващ директор в консултантската мрежа за недвижими имоти Engel & Völkers, осъществила сделката.
Макар че гръцкият пазар на луксозни имоти се смята за по-евтин от подобни пазари в световен мащаб, в случая не изглежда така. Според доклад на консултантската фирма Knight Frank за 1 млн. долара човек може да купи 17 кв. метра в Монако, 33 кв. метра в Ню Йорк, 34 в Лондон и 43 в Париж. Според същите пазарът на луксозни жилища в Атина е на 9-о място в света на базата на годишния ръст на цените, възлизал на 13% през 2022 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Българи дават луди пари за къщи в Гърция

Колко струва най-скъпият апартамент у нас, продаден през годината?
Собственикът на „Дерби“ и водата „Бачково“ си купи луксозен дом за милиони в Париж

Кои са най-скъпите къщи в света?

Реалният растеж на българската икономика през тази година ще се забави до 1%, спрямо ръст от 3.4% през предходната 2022 година. Това прогнозират от Българската народна банка в редовното си издание „Макроикономическа прогноза“, публикувано на сайта на институцията. Прогнозата представлява повишение на очакванията за реален ръст на брутния вътрешен продукт на страната през тази година, тъй като в прогнозата на БНБ от началото на тази година, се очакваше ръст на БВП от едва 0.4% за 2023 година.
„Ревизията в посока по-висок растеж на реалния БВП през 2023 г. е в размер на 0.6 процентни пункта и се дължи главно на прогнозирания по-малък отрицателен принос на нетния износ и на по-голямото нарастване на частното потребление.“, посочват от БНБ.
„През 2023 г. очакваме растежът на реалния БВП да се забави съществено – до 1.0% спрямо 3.4% през 2022 г., което ще се определя най-вече от прехода от положителен към отрицателен принос на изменението на запасите в икономиката. Други фактори, които ще ограничават нарастването на икономическата активност в страната през 2023 г., са прогнозираното понижение на правителственото потребление в реално изражение, както и очакваното съществено забавяне на растежа на износа на стоки. За по-бавния растеж на износа на стоки ще допринасят както по-ниският растеж на външното търсене, така и специфични за България фактори.“, пише в прогнозата.
МВФ намали сериозно очакванията за ръста на БВП в България
Според БНБ, фактор, който ще продължи да подкрепя в най-голяма степен икономическата активност през 2023 г., е очакваното нарастване на частното потребление. Инвестициите в основен капитал също се предвижда да допринасят положително за растежа на реалния БВП в съответствие със заложеното в прогнозата техническо допускане за профила на усвояване на средства от ЕС.
„Очакваме растежът на реалния БВП да се ускори до 3.2% през 2024 г., най-вече под влиянето на по-слабо отрицателните приноси на изменението на запасите и нетния износ, и до 4.1% през 2025 г. поради очаквано ускоряване на растежа на инвестициите.“, пише в документа.
Според БНБ, перспективите пред растежа на външното търсене на български стоки и услуги през 2023 г. се подобриха спрямо прогнозата от декември 2022 г. поради намаляването на рисковете от недостиг на енергийни доставки в Европа и наблюдаваното през последните месеци значително понижение на цените на енергийните суровини.
Икономическият растеж на България се сви наполовина през 2022 година
„Допусканията предполагат растежът на външното търсене на български стоки и услуги да се забави спрямо 2022 г. (6.6%) до 3.3% през 2023 г. и 2024 г. и до 3.5% през 2025 г. Според очакванията на пазарните участници, през 2023 г. цените в евро на международните пазари на всички основни групи суровини и особено на енергийните продукти ще се понижат спрямо предходната година, но повечето цени ще останат по-високи в сравнение с 2021 г. Допусканията предполагат, че през 2024 г. цените в евро на важните за България суровини ще се стабилизират, а през 2025 г. ще нараснат средно с около 2.5%, водени от неенергийните суровини. Очакванията на пазарните участници за краткосрочните лихвени проценти в еврозоната са за повишение до третото тримесечие на 2023 г., последвано от постепенно понижение през останалата част от прогнозния хоризонт.“, посочват от БНБ.
Инфлация
Според прогнозата на БНБ, годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да следва тенденция към плавно забавяне и да възлезе на 5.6% в края на 2023 г. (в сравнение с 14.3% в края на 2022 г.), а средногодишната инфлация да бъде 8.8%. Забавянето на инфлацията се предвижда да бъде резултат главно от поевтиняването на енергийните продукти и от формирането на базов ефект при другите основни групи стоки и услуги, при които в условията на запазващо се силно потребителско търсене се очаква фирмите да продължат да проявяват ниска склонност за пренасяне на понижението на международни цени на основни селскостопански и енергийни суровини (петрол, природен газ и електроенергия) върху крайните потребителски цени.
Политическата нестабилност влошава икономическата прогноза за България
„Нарастването на разходите за труд на единица продукция се предвижда да продължи да бъде силен проинфлационен фактор. В резултат на това прогнозата за средногодишната базисна инфлация през текущата година е тя да се ускори спрямо 2022 г., като групата се очаква да има най-висок положителен принос за общата инфлация в края на 2023 г., следвана от групите на храните и стоките и услугите с административно определяни цени. В съответствие с техническите допускания за динамиката на цените на петрола и храните на международните пазари очакваме темпът на растеж на ХИПЦ да се забави до 3.4% в края на 2024 г. и да възлезе на 3.0% в края на 2025 г. В средносрочен план очакваме положителният принос на базисните компоненти за общата инфлация да остане значителен.“, пише в прогнозата.
Рискове
Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2023 г., докато за 2024 г. и 2025 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо този в базисния сценарий, сочи прогнозата.
„Рисковете за реализиране на по-ниска икономическа активност произтичат главно от повишената несигурност поради продължаващия военен конфликт в Украйна, както и от вероятността за по-висока и устойчива инфлация в глобален план, което би било предпоставка за по-бързо и по-голямо повишаване на лихвените проценти от водещите централни банки спрямо заложеното в базисния сценарий. Това от своя страна би могло да доведе до възобновяване и засилване на напрежението на международните финансови пазари, както и до засилване на степента на пренасяне на по-високите лихвени проценти върху паричните условия в България. В допълнение съществуват значителни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и за усвояване на европейски средства, различни от тези по НПВУ.“, пише в документа.
Каква е прогнозата на финансовото министерство за българската икономика?
„В краткосрочен хоризонт растежът на реалния БВП на България е възможно да е по-висок при по-слабо от заложеното в прогнозата понижение на наличностите от запаси в икономиката и при по-слабо негативно въздействие на включените в базисния сценарий специфични за страната фактори, които се очаква да ограничават растежа на износа през 2023 година.“, добавят от БНБ.

Големите петролни компании приключват първото тримесечие с нови рекордни печалби, става ясно от публикуваните днес, 28 април финансови отчети на Chevron и Exxon в САЩ.
Exxon съобщава за удвояване на печалбата до 11,4 млрд. долара спрямо 5,8 млрд. долара през първото тримесечие на 2022 г. Резултатът отразява не само благоприятните условия на енергийните пазари за периода, но и дейностите по съкращаване на разходите, предприети в предходните години.
Заради войната в Украйна Exxon се отказа от дейността си в Русия, а в средата на октомври Москва отне дела ѝ в находището „Сахалин -1“. Въпреки това компанията е увеличила добива на петрол и газ с 300 000 барела на ден, а рафинерията ѝ в Бомонт (Тексас) работи на пълен капацитет, подкрепена от световното търсене. Невиждано: Петролен гигант печели по 6,3 милиона долара на час
През първото тримесечие Exxon е платила и 200 млн. долара допълнителни данъци в Европа, наложени заради свръхпечалбите от енергийната криза.

Компанията обяви още, че през 2022 г. е намалила емисиите си въглероден диоксид с 10%, а на метан с 50% спрямо нивата през 2016 г.
Печалбата за Chevron достига 6,7 млрд. долара спрямо 6,5 млрд. долара за първото тримесечие на 2023 г. Данните се оказаха изненада за пазарите, които очакваха печалбите да останат без промяна спрямо 2022 г. Компанията се оплаква от допълнителни данъци от 130 млн. долара, свързани с енергийната криза във Великобритания. Неблагоприятният валутен курс е свил печалбата с още 40 млн. долара.
Приходите от дейността на компанията възлизат на 50,8 млрд. долара.
През следващата седмица се чакат и данните от Shell и BP, като и там прогнозите са за отлични първи 3 месеца на годината. Първи ще бъде британският гигант – на 2 май, а два дни по-късно и Shell. В началото на април от компанията обявиха, че очакват ръст при производството на втечнен газ заради работата на терминалите в Австралия. Гигантът Shell разби всички рекорди: Отчете най-голямата печалба в историята си
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рекордни печалби за енергийните гиганти заради скъпите горива

Печалбата на българската банкова система достига 784 млн. лева за първите три месеца на тази година, сочат данните на Българската народна банка. Това представлява ръст от 37.9% спрямо първото тримесечие на миналата 2022 година, когато нетният финансов резултат бе 569 млн. лева или с 216 млн. лева по-малко от настоящото ниво.
През първото тримесечие спрямо същия период на миналата 2022 година нетният лихвен доход се повишава с 345 млн. лв. (47.8%), а нетният доход от такси и комисиони – с 23 млн. лв. (7.1%).
Активите на банковата система в края на март 2023 г. възлизат на 160.6 млрд. лв. и спрямо края на декември 2022 г. нарастват с 5.2 млрд. лв. (3.4%).
Отношението на ликвидно покритие в края на март 2023 г. е 238.2% (при 235.0% в края на декември 2022 г.). Ликвидният буфер е 49.1 млрд. лв, а нетните изходящи ликвидни потоци възлизат на 20.6 млрд. лв. (съответно 46.0 млрд. лв. и 19.6 млрд. лв. в края на 2022 г.)
Брутните кредити и аванси нарастват на тримесечна база с 5.5 млрд. лв. (5.7%) до 101.6 млрд. лв. в края на отчетния период. В това число вземанията от кредитни институции се увеличават с 3.1 млрд. лв. (30.8%) до 13.2 млрд. лв., а брутният кредитен портфейл на банковата система – с 2.4 млрд. лв. (2.7%) до 88.4 млрд. лв. Нарастват кредитите за домакинства – с 1.1 млрд. лв. (3.1%), за други финансови предприятия – със 757 млн. лв. (12.0%) и за нефинансови предприятия – с 544 млн. лв. (1.2%), а намаляват за сектор държавно управление – с 2 млн. лв. (0.2%).
Печалбата на банките у нас скочи с 67%
Брутните необслужвани кредити и аванси в края на март 2023 г. възлизат на 4.12 млрд. лв. (при 4.45 млрд. лв. в края на декември 2022 г.), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 4.05% (при 4.63% в края на декември 2022 г.). В широкия обхват на брутните кредити и аванси (включващ паричните салда при централни банки и другите депозити на виждане) делът на брутните необслужвани кредити и аванси в края на тримесечието е 3.13% (при 3.55% в края на декември 2022 г.).
Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) в края на март 2023 г. е 2.05 млрд. лв. (при 2.26 млрд. лв. в края на декември 2022 г.), а делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 2.09% (при 2.44% в края на декември 2022 г.).
Банките у нас стартираха годината с ръст в печалбата
През първото тримесечие на 2023 г. депозитите в банковата система се увеличават с 3.4 млрд. лв. (2.6%) до 137.5 млрд. лв. Нарастване е отчетeно при депозитите на домакинствата с 1.4 млрд. лв. (1.9%), на кредитните институции с 1.1 млрд. лв. (13.7%), на сектор държавно управление с 499 млн. лв. (12.4%), на нефинансовите предприятия с 365 млн. лв. (0.8%) и на другите финансови предприятия с 47 млн. лв. (1.0%).
Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, в края на отчетния период са 86 млн. лв. (при 101 млн. лв. към 31 март 2022 г.).

Скоро ПАВЕЦ „Чаира“ няма да заработи, тъй като щетите по оборудването са значителни и ремонтът изисква много време. Това заяви пред журналисти в електроцентралата служебният министър на енергетиката Росен Христов, който днес направи посещение, за да обсъди с ръководството на Националната електрическа компания състоянието на съоръжението и бъдещите стъпки за пускането му отново в експлоатация. Единият агрегат на централата дефектира при пуск след ремонт в началото на 2022 г.
Министърът отбеляза, че досега са направени различни анализи както от български, така и от международни експерти, които да установят текущото състояние. Заключенията им показват умора на метала на всички 4 хидроагрегата, предаде БТА.

„След днешния анализ концепцията е да се направи междинен ремонт на два от агрегатите, като паралелно върви и подготовка на мащабен ремонт на другите два“, уточни министър Росен Христов.
Енергийният министър заяви, че до 2 седмици експерти на Toshiba ще посетят централата и ще дадат по-конкретни мнения. Toshiba е компанията, основно участвала в изграждането на съоръженията на ПАВЕЦ „Чаира“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ДСБ: ПАВЕЦ „Чаира“ може да излезе от строя във всеки момент

Централната банка на Япония остави без промяна основните параметри на парично-кредитната си политика, показват резултатите от приключилото днес двудневно заседание на ръководството на банката, първото за новия ръководител на Централната банка Казуо Уеда.
„Краткосрочният лихвен процент по депозитите на търговските банки в Централната банка се запазва на -0,1%, целевата доходност на 10-годишните държавни облигации – около нула“, гласи изявление на Японската централна банка, пише Интерфакс.
Централната банка на Япония запази и диапазона, в който може да се колебае доходността на 10-годишните държавни облигации – +/- 0,5%.
Същевременно, прави впечатление липсата в изявлението на фразата, за намерението на банката да запази основната лихва на текущото ниво (или по-ниско), което Централната банка на Япония повтаря от октомври 2019 г.

Освен това Централната банка повтори, че е готова да поддържа стимулираща политика, докато инфлацията в страната се стабилизира на целевите 2%.
Банката на Япония също обяви намерението си да направи ревизия на парично-кредитната политика, резултатите от която ще бъдат публикувани след 12-18 месеца. Подобен преглед е необходим, тъй като „постигането на ценова стабилност е проблем от 25 години“ и Централната банка е опитала много мерки за решаване на проблема.
Според прогнозата на Японската централна банка, инфлацията в страната (без тази при пресните храни) през текущата финансова година, която приключва през март 2024 г., ще е 1,8% на годишна база (предишна прогноза – 1,6%).
Централната банка на Япония понижи прогнозата си за ръста на БВП за текущата финансова година до 1,4%, от 1,7%. За следващите 2 години (2024 г. и 2025 г.), очакванията на Централната банка са за ръст на икономиката на страната, съответно с 1,2% и 1%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Заплатите в японските компании с най-големия ръст от десетилетия
Инфлацията в третата икономика в света достигна 40-годишен връх