Виждам изход от оплитащата се политическа ситуация у нас след местните избори. Това каза в Аудиокаста на „Фокус“ „Това е …
Месечни архиви: април 2023
Експерт: Това не е пазарът в Димитровград, където се продават фалшиви маратонки
През последните две години няма нито едно образувано производство за онлайн пиратство. Това каза в предаването „България, Европа и светът на …
Седем години затвор за Димитър Трайков, убил две момичета в Италия докато шофира пиян
Българинът Димитър Трайков бе осъден на 7 години затвор за смъртоносна катастрофа в Италия, при която загинаха две млади момичета. Апелативният съд …
Кабинетът „Донев“ одобри бюджета на здравната каса
Здравните вноски остават в същия размер
Мъж уби сина си в сливенско село
Изясняват се причините за спора между двамата
Завишени дози мелатонин откриха в дъвки за сън, опасни са за децата
Продажбите на хапчета и дъвки за сън с мелатонин са скочили повече от двойно спрямо годините преди пандемията, споделят експерти. Според тях …
България и РСМ с обща изложба в Брюксел
На 2 май т.г. от 18:00 часа в сградата на Европейския парламент в Брюксел ще бъде открита изложбата „Заедно II“. Изложбата се организира в …
Даниела Сечкова: Етеричните масла отнемат стреса и напрежението
Етеричните масла стават все по-популярни, защото това е едно натурално средство, което може да ни помогне в много ситуации, а в същото време е и …
Този е индивидът, ударил лошо шофьор на линейка в Пловдив
Районният съд в Пловдив гледа в момента мярката на мъжа, който удари шофьора на линейка на оживен булевард в града под тепетата, предаде репортер на …
Аз разбирам любовта много по-широко! Днес се навършват 130 години от рождението й
„Аз разбирам любовта много по-широко. Състоянието на влюбеност е творческо състояние. Най-хубавите неща се създават тогава, когато си …
Йоана Колева: На онлайн платформата „Jamba“ се срещат бизнесът и хората с увреждания
Целта на „Jamba – Хъб на възможностите“ е да имаме повече включени в пазара на труда обучени хора с различни възможности, да покажем техния …
Какъв бюджет внася служебният кабинет?
Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2023-2025 година, която представлява мотивите към законопроекта, съобщават от правителствената информационна служба.
В рамките на деня той ще бъде внесен и Народното събрание.
Заложеният дефицит е 6,4%.
Подготовката на Бюджет 2023 и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. беше повлияна от късното приемане на Бюджет 2022 и последващата му актуализация, а също така и от политическата ситуация в страната и провеждането на предсрочни парламентарни избори както през месец октомври 2022 г., така и в началото на месец април 2023 година“, информират от МС.
Реализирането на Бюджет 2023 в рамките на обичайния срок беше затруднено от липсата на редовно правителство, което да вземе управленско решение относно внасянето в Народното събрание на проектобюджета за 2023 г. с включени дългосрочни допускания за развитие на политиките при спазване на правилата по ЗПФ. Поради това служебното правителство внесе в Народното събрание законопроект за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., т.нар. „удължителен закон“ за 2022 година.
Синдикатите и работодателите отхвърлиха проекта за Бюджет 2023
При отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална програма (КФП) достига -6,4 % от БВП, а на сектор „Държавно управление” -6,1 % от БВП. За 2024 и 2025 г. дефицитът по КФП е съответно 5,2 % от БВП и 4,6 % от БВП, а за сектор „Държавно управление” е съответно 4,7 % от БВП и 4,9 % от БВП. При запазване на действащото законодателство приходите по КФП за 2023 г., спрямо актуализираната програма за 2022 г., бележат номинален ръст от 6,1 млрд. лв., а разходите бележат ръст от 11,8 млрд. лв., което води до допълнително влошаване на дефицита с 5,6 млрд. лв, показват още числата в законопроекта.
Това е резултат от политически решения и приети законодателни промени от 44-то, 46-то, 47-мо и 48-мо Народни събрания, свързани с промени в данъчното законодателство относно въвеждане на данъчни облекчения и на намалени данъчни ставки с отрицателно отражение върху бюджетните приходи, увеличение на разходи с постоянен характер (като например пенсии, социални разходи и възнаграждения), както и нереализирани европейски и национални инвестиционни програми.
С цел дефицитът да бъде в рамките на фискалните ограничения по националното и европейското законодателство, служебното правителство подготви приходни и разходни мерки със съответните ефекти и предложения за законодателни промени за постигане на бюджетно салдо с дефицит до 3 %, в рамките на критериите на Пакта за стабилност и растеж. В резултат на получен ясен политически сигнал, че приходните мерки няма да бъдат подкрепени, правителството предлага бюджет при действащо законодателство без отразяване на подготвените мерки. Поради това разчетите по АСБП за периода 2023- 2025 г. са разработени при запазване на действащото законодателство, въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на МФ за развитието на националната икономика и на предварителните данни за отчета на бюджета за 2022 година.
Макроикономическата прогноза на МФ за прогнозния период предвижда през 2023 г. забавяне на растежа на БВП до 1,8 %, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3 %.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2023 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в ЗДБРБ за 2022 г. в размер на 4,5 млрд. лева.
Въз основа на допусканията през периода 2023-2025 г. се предвижда нивото на държавния дълг да достигне до 46,7 млрд. лв. в края на 2023 г., 58,4 млрд. лв. в края на 2024 г. и 69,3 млрд. лв. в края на 2025 г. Съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да нарасне през следващия тригодишен период до нива от 25,3 % през 2023 г., 29,6 % през 2024 г. и 33,0 % към края на 2025 г.
Като дял от БВП разходите за периода 2023-2025 г. са съответно 42, 1 % през 2023 г. и през 2024 г. и 41,0 % през 2025 г. В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40 %-то правило по ЗПФ, като бележат спад от 38,6 % от БВП през 2023 г. до 36,1 % от БВП през 2025 г.
При приходите се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 35,7 %, 37,0 % за 2024 г. и 36,4 % за 2025 г.
През периода 2023-2025 г. данъчната политика ще е ориентирана към запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
В законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. е определен 50 % дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2023 г.
По отношение на политиката по доходите в проекта на бюджета за 2023 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. – от 710 лв. на 780 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 г. и 2025 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда. Продължава политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10 % за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 година
БСТВ временно спира излъчванията
БСТВ (Българска свободна телевизия) временно спира излъчванията поради преместване на студиата и техниката в друга сграда. През това време …
Египет изригна: Чернокожата Клеопатра е фалшификация на египетската история
Клеопатра е била със светла кожа, обяви министерството на туризма и паметниците на културата на Египет, съобщи АФП. Изявлението е по повод поредицата …
Омбудсманът иска ревизия на „ревизирания“ закон за ВиК
Омбудсманът иска ревизия на „ревизирания“ закон за ВиК, информират от пресцентъра на обществения защитник. Диана Ковачева изпрати …
Нечувано: Извадиха 100-килограмова киста от 24-годишна жена
Хирурзи от Полша са извадили близо 100-килограмова киста от яйчниците на 24-годишна пациентка, съобщиха от болницата, в която е била извършена …
ДФ „Земеделие“ изплаща над 175 млн. лв. държавна помощ на земеделци заради войната
Държавен фонд „Земеделие“ преведе 175 626 718 млн. лева на 34 873 земеделски стопани с приключили административни проверки на място по схемата за държавна програма „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ през 2023 г.
Приемът на заявления за подпомагане беше от 3 април до 13 април 2023 г., като за периода бяха приети 36 255 заявления. Ставките по които е извършвана оторизацията на помощта, са определени в Указанията за прилагане на държавната помощ, публикувани на сайта на ДФЗ.
Бюджетът по помощта е в размер на 213 млн. лв., разпределен в направленията:
• Едри и дребни преживни животни, коне и пчелни семейства – 102 млн. лв.;
Най-висока е ставката за биволи и млечни крави под селекционен контрол – по 230 лв. на животно, по 27 лв. е помощта за овцете, по 50 лв. за конете и по 10 лв. за пчелно семейство. ЕК дава 109 млн. евро на българските фермери
• Плодове и зеленчуци (ябълки, круши, кайсии/зарзали, праскови/нектарини, череши, вишни, ягоди полски, малини полски, сливи, десертно грозде, домати полски, краставици полски, корнишони, патладжан и пипер полски, домати (оранжерийни), краставици (оранжерийни), пипер оранжериен, ягоди оранжерийни, малини (оранжерийни), картофи, лук, чесън, моркови, зеле, дини и пъпеши), маслодайна роза, ориз, винени лозя, черупкови плодове (орехи, бадеми и лешници), салати и марули, бамя, тиквички, култивирани гъби и тютюн – 111 млн. лв. ЕК готви нова помощ за земеделците, засегнати от вноса от Украйна
Максималният размер на финансовата подкрепа е до 250 000 евро (488 975,50 лв.) на предприятие, чиято дейност е в сектора на първичното производство на селскостопански продукти. При определянето му се взема предвид и помощта, получена от кандидата по същата схема през 2022 г.
Остатъкът от ресурса ще бъде изплатен след приключване на обработката на приетите заявления за подпомагане от обявения допълнителен прием в периода 15-19.05.2023 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК предлага еднократна помощ за фермери и малки и средни предприятия
Варненец с БМВ спря на място за инвалиди, но хора забелязаха нещо интересно на стикера му
Варненско БМВ бе засечено да спира на инвалидно място в центъра на града. На предното стъкло на автомобила се вижда и нужния за целта стикер. Млад …
Престъплението е голямо: Баща уби сина си!
Баща е убил сина си в сливенското село Горно Александрово. Инцидентът е станал при спор между двамата снощи около 22 часа Бащата е намушкал с нож …
Лоша новина за Софи Маринова
В началото на годината стана ясно, че бившият мъж на Софи Маринова – Тодор Давидов-Гринго, е зад решетките в Германия. Зад решетките се озовал, след …