Общо 78% от работодатели казват, че не могат да намерят работна ръка. Данните са на Българската конфедерация по заетостта.
Недостигът на кадри в комбинация с ниските възнаграждения в много сфери поставиха редица специалисти в патова ситуация.
Колко процента от българите очакват увеличение на заплатата?
„Стана още по-зле за съжаление. Продължаваме да нямаме достатъчно хора за работа. И продължаваме да зацикляме. 78% от работодателите споделят, че им е трудно да запълнят отворените си позиции”, обясни Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта пред NOVA.

Около 30% от позициите остават отворени. За да могат да привлекат и задържат персонал, работодателите стават все по-гъвкави.
„Те са изключително изобретателни в това как да разнообразят работната среда и по някакъв начин да накарат хората да продължат да работят там ”, коментира Василева.
Според конфедерацията много от фирмите са вдигнали заплатите с около 20% заради инфлацията.
„Не можем да генерализираме обаче. Логично е когато на една компания й се случват нещата и е печеливша, да изравни и направи заплатите адекватни”, допълни председателката на Българската конфедерация по заетостта.

Международният валутен фонд (МВФ) призова Европейската централна банка (ЕЦБ) да продължи да повишава лихвените проценти до средата на 2024 г., а финансовите министри на страните от ЕС да затегнат съгласувано фискалната политика, за да забавят високата инфлация, предаде Reuters.
Ръководителят на европейския отдел на МВФ Алфред Камер заяви преди срещата на финансовите министри от ЕС и управителите на централните банки, че инфлацията е най-голямото безпокойство.
„Нашата основна препоръка е да победим инфлацията, а за целта трябва да използваме инструмента на паричната политика. За ЕЦБ това означава по-нататъшно затягане, за по-дълго, според нас до средата на 2024 г., за да свалим инфлацията до целта по някое време през 2025 г.“, заяви Алфред Камер. Докога ЕЦБ ще продължи да вдига основната лихва?
По думите му инфлацията е данък, особено върху бедните, и това трябва да бъде преодоляно.
Общата инфлация в 20-те държави, използващи еврото, беше 6,9% на годишна база през март, но базисната инфлация, която изключва волатилни елементи като цените на енергоносителите и храните, беше още по-висока – 7,5%.

За да забави инфлацията до целевото си ниво от 2%, ЕЦБ агресивно повишава лихвените проценти, вдигайки ги от 0% в средата на 2022 г. до 3,5% през март, но малко пазарни участници очакват затягането да продължи и след 2023 г.
По думите на Камер финансовите министри на страните от ЕС също трябва да подкрепят ЕЦБ чрез намаляване на фискалните стимули за икономиката, въведени по време на пандемията и след това заради кризата с повишаването на разходите за живот, предизвикана от войната в Украйна.
„Централната банка не може да се справи сама с инфлацията, необходима е и фискална политика за подкрепа“, отбеляза Камер. Той допълни, че очакваното сериозно намаляване на бюджетните дефицити в страните от ЕС не се случва, тъй като правителствените пакети за подкрепа на гражданите срещу високите цени на енергоносителите бяха удължени. 
„Така че ние препоръчваме сега, когато цените на енергията падат, постепенно да се премахнат пакетите с мерки подкрепящи разходите за живот или ако не се премахнат, да са по-целенасочени. Когато имате фискален принос, това означава, че затягането не трябва да е така високо, че лихвените проценти могат да останат по-ниски – е знак за по-малко финансов стрес“, каза Камер.
Темата за баланса между паричната и фискалната политика и инфлацията е в дневния ред на разговорите на финансовите министри на ЕС и управителите на централните банки, които се срещат в Стокхолм в петък и събота.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кристалина Георгиева предупреждава за политиката за основните лихви
Основната лихва в ЕС под влияние на скъпите храни и горива

МВФ: Войната в Украйна ще удари световната икономика